Размислих се...

Тези дни се размислих по разни екзистенциални проблеми и попаднах случайно на една книга със специфичния японски поетичен жанр "хайку":

Цял живот мина във път!
Сякаш прекопавам малко поле -
лутам се напред-назад.
*
Нито луна, нито цветя...
А той не ги чака,
пие виното сам.
*
Един мъдър монах ми каза веднъж: "Учението Дзен, разбрано невярно, нанася на душата голяма вреда." И аз се съгласих с него.
Стократно достоен е този,
който не каже при блясък на мълния:
"Това е то - нашият живот!"

като стана дума за японска поезия,искам да попитам-Знаете ли дали е издадена на български следната стихосборка-"The pillow book of Sei Shonagon".Намерих я на английски,но тъй като познанията ми по този език все повече издишат,щеше ми се да я прочета на български.

Излезе преди песнайсетина години. "Записки под възглавката" (превод Цветана Кръстева). Мернах я на Славейков.

Благодаря много.Само дето "Славейков" ми иде далеч.

в Пловдив. С твърди корици е, бледожълта корица с кафяв кант покрая.
Едно такова хубаво и вдъхновяващо четиво е...
Да не си гледала наскоро филма на Гринауей със същото име?

Не,препоръча ми я един приятел