До Internet childs

Това не беше филм - това ставаше наистина и може да стане навсякъде от тази дата. Деца - това наистина беше смърт на живо - пред очите на целия свят умираха хиляди хора и ние всички виждахме, виждаха и техните близки, без да могат да помогнат,без дори да се простят с тях !!!! Ако някой от вас е видял в живота си поне един умрял човек то той знае, че това е завинаги и с този човек си отива не само неговия живот а и всичко, което би било възможно. А за живите остава мъката, която стяга гърлото и дори в очите на корави хора могат да се появят сълзи и тези сълзи са израз на най- дълбокото страдание - това е момента в които се прощаваш с тях . И в този момент живите разбират, че са могли да направят нещо за другия само докато има живот - другото е нищо, никога, никъде.Замислете се над тези думи -НИЩО,НИКЪДЕ, НИКОГА и дори когато си позволявате зад анонимността на вашите думи в клубовте да пишете за първосигналните си емоции или само за да кажете и вие свое мнение, дори да е израз на ваша вътрешна убеденост - поне пред смъртта бъдете по - смирени.