istoria

Спомени

Както си седях на небето върху един облак и гледах как Амур праща златните си стрели се сетих за моят а любов.Запитах се какво ли прави той след катастрофата ми. Преживял ли я? Прежалил ли ме е? Влюбил ли се е в друга, толкова силно както в мен? Дали тя го обича толкова много колкото го обичам аз? Времето минаваше, а аз си задавах подобни въпроси докато една приятелка не седна до мен и ме накара със сто зора да й кажа това това което ме терзае. Казах й с две думи, но тя беше непреклонна , като приятелката която оставих на земята. Искаше да знае всичко, а аз разбрах че разказът няма да ми се размине.Така че започнах.
- " Да срещнеш принца на мечтите си не е трудно" бе казала веднъж една позната. И на въпроса ми "Защо мисли така" тя ми отговори, че "мечтите се менят по- бързо и от сезоните,а с това и представите ти за човека". Изсмях се,защото това може би важеше за нея, но не и за мен. Казах й, че аз от край време чаках на пръв поглед сериозен и студен, но с нежна душа човек. Но се бях отказала- толкова дълго го чаках, пък и кой ли щешеда хареса леко пълен човек като мен. Тогава девойката ми каза, че за всичко си има време.След това се разделихме.
На път за нас си взех вестник- трябваше да науча клюките от деня. А докато чаках автобуса започнах да го разглеждам,както винаги- отзад напред. Нямаше нищо интересно с изключение на една снимка. От нея гледаше сериозно млад мъж, в чийто тъмен поглед се четеше болка, но въпреки всичко се бе усмихнал. А до снимката имаше няколко реда за него. В тях се споменаваше, че е вицепрезидент на компания " %&#^*%" ,че живее в &))*(& и че не е сам в живота. Нищо повече. Казах си " какво толкова" и се прибрах.После неусетно как съм заспала пред телевизора. Заседанието ми бе съсипало нервите.
Сега като се сетя се чувствам като глупачка, защото след няколко дена се оказа, че съм влубена в младежа от снимката.От както видях снимката през тевзи няколко дни затворех ли очи ми се привиждаше. Ужас. Дори не ме интересуваше, че си има приятелкаЗа него знаех само къде работи и че му викат Уинду Ю. Но после си казах, че всичко това няма значение, защото не ще го видя.
Обаче по закона за всеобщата гадост от фирмата където работех ме пратиха на стаж в компания " %&#^*%" и то в града където младежът живееше. Лошо съвпадение. Като разбрах се опитах да променя нещата, но шефът ми каза,че ако не отида ще ме уволни. Така че аз заминах , но не въудушевена.
Когато стъпих за първи път в сградата на компания " %&#^*%" се сетих за него. Но после си казах, че тя и без това е голяма и няма никакъв изглед да го срешна. И започнах да се оглеждам, за да се ориентирам на къде трябва да отида, за да се срещна със отговорника по стажа ми. Но както се бях отнесла усетих че се блъснах в някой. Докато се съвзема чух да ме питат:
-Гозпожице, вие ли сте новата стажантк?
-Да господине. Защо?-отговорих аз. Но като видях човека се стъписах. Беше той.
-Защото аз ще ви напътствам докато ви тече стажа- каза Уинду Ю.А аз само това не очаквах.всеки друг,но не и той.Защо? Нямаше ли други хора? Но нямаше начин. Трябва да се примиря с факта, че каквото и да правя в компанията той ще бъде с мен.А аз точно от това се притеснявах- че ой ще бъде с мен..Стажът щеше да бъде "лек и приятен", но не в добрия смисъл, защото си знаех,че ще гледам него и че няма да ме е грижа за почти нищо.
Първия ден той ме разведе из сградата.Показа ми по- важните неща. Но говореше малко и казваше неата кратко.А аз останах с впечатление, че е студен. Но с течение на дните се оказа, че съм сбъркала.Зад студената фасада се криеше душа на дете. И като че ли това откритие накара влюбването ми да пререасне в любов, защото той отговаряше на критериите ни за "човека".
Когато работехме се стараех със все сила да не издам чувствата си по какъвто и да е начин. Все пак беше зает и това едвали щеше да му достави удоволствие.Но не пречеше през тия дни да започнем да си говорим и споделяме неща извън работата.
Дните минаваха бързо, стажът ми бе към края си, но Съдбата ми поднесе хубав случай да се видим с него и да си поговорим за неща извън работата. Денят в който се случи това той доиде на работа по- умърлушен от всякога. Запитах го какво му е, защото си личеше че му тежи,.А той ме погледна изненадано и ми каза, че след работа ще ме чака в кафето срещу сградата на компанията. А аз останах в шах. Не го бях очаквала, но пък се зарадвах, защото от всичките си приятели избра мен да сподели какво го терзае.Хубаво, но дано аз да не издам чувствата си по какъвто и да е начин и че ако става (в това не се съмнявах)- да става по- късно..
В уречения час отидох в бара и като го видях сериозен , седнал на бара с бира в ръка се разнежих. Но за мой лош късмет точно в този ми миг на слабост той взе, че се обърна и ме видя да го гледам с един мити влюбен поглед. Като го забелязах се направих, че нищо необикновено му няма на погледа ми. Но май се не получи, защото като седнах на стола до него, той ми каза:
-Издаде се. Най- накрая.
-Не те разбирам- направих се на ударена с мокър парцал.
-И аз се чувствам по същия начин.
-Въобразяваш си.Та на ли си обвързан.
-Напротив.Дори ще ти го докажа с две неща.-и ме погледна.
-Слушам те.-отговорих му с обикновения си глас.
-Първото доказателство е, че скъсах с девойката заради теб- и преди да реагирам той ме целуна. Стори ми се най- прекрасната, а после той допълни- а това беше второто доказателство. И след него как ти се струват думит ми.
-По правдоподобни- и този път го цеелунах аз. Беше страхотно. След това му казах, че го обичам от една снимка и какво ли още не.После всичко потръгна. Работата и животът ми, но изведнъж се сетих че стажът ми свършва утре и му го казах.
-Всичко е от хубаво по- хубаво, но утре всичко свършва.стажът ми свършва утре и аз трябва да се прибирам.
-Грешиш. От утре започаш работа тук. Това е другото което трябваше да ти кажа- неповярвах на ушите си. После се отидохме в неговия апартамент.Нощта бе прекрасна.И следващата и по- следващата и по-следващата и така всички дни и нощи до деня в който дин пияница от насрещното движение не ме премаза на път за вкъщи.После смътно си спомням линейката, болницата, но отчетливо си спомням звъчението на гласа му.И последните думи ‘Обичам те".
След това тъмнина.А когато се събудих се оказах седнала на същия този облак . Затова го обичам толкова. Напомня ми за последните му думи.. Сантиментално, нали? Но какво да се прави.


-Незнаех за това.Извинявай,че те накарах да си го спомниш отнова.Нали не се сърдиш?
-Не разбира се.Напомняш ми на най- добрата ми приятелка. Чудя се и тя какво ли прави.
Дали си спомня за мен? Дали и той си спомня за мен?
-Разбира се, че си спомнят.
-Исками се да можех да ги видя поне още веднъж- казах тъжно и станах да си ходя, а девойката се провикна след мен:
-Може и да може.Стига истински да го искаш.
Направих се, че не съм я чула. Исках да ги видя, но не исках да ги нараня пак. Но все още се чудя как да постъпя.

Прекрасна е

Разкажи ми още една.

Много е сладко това. Още когато го четох за пръв път много ми хареса. Бравос!

"Знам какво ми е - промърмори си той, сядайки край вратата. - Пуши ми се!"