също класика
8 отговора
236 прегледа
също класика
Защо огледалото разменя ляво и дясно, а не горе и долу? Това противоречи на симетрията на ситуацията!?
П.С. Разсъжденията за пътя на лъчите и пр. практически не отговарят на въпроса, напротив задълбочават проблема!
П.С. Разсъжденията за пътя на лъчите и пр. практически не отговарят на въпроса, напротив задълбочават проблема!
Re: също класика
Ами защото човешкото зрение е бинокулярно и очите са разположени хоризонтално, т.е. гледаме с две очи, разположени в хоризонтална равнина. Поради това става разменянето на образите в ляво и дясно, а не вертикално. Вслучай, че очите се намираха във верикална равнина образите биха се сменяли вертикално 
Не можеш да гледаш къде вървиш ако не знаеш къде отиваш
Не можеш да гледаш къде вървиш ако не знаеш къде отиваш
Re: също класика
Не си права и това лесно може да се докаже с опит:
1. Застани пред огледалото и си затвори едното око (нямаш вече бинокулярно зрение)!
2. Наклони си главата встрани (ухото към рамото) така, че очите да застанат вертикално. Е?
Всъщност твърдението, че огледалото разменя ляво и дясно, но не разменя горе и долу, не е вярно изобщо, а само за случая, когато огледалото е поставено вертикално. Ако огледалото се постави хоризонтално, то ще разменя именно горе и долу, а няма да разменя ляво и дясно. Така че никакво нарушение на симетрията няма.
Но защо все пак вертикалното огледало разменя именно ляво и дясно?
Това следва от определението на “ляво”, “дясно”, “горе” и “долу”.
“Горе” и “долу” се определят по външен ориентир – посоката на земното притегляне. При вертикално огледало тези посоки са успоредни за обекта и отражението му. Затова вертикалното огледало не разменя “горе” и “долу”.
С “ляво” и “дясно” е малко по-сложно. За разлика от “горе” и “долу” те се дефинират относително, спрямо посоката “напред” (накъдето гледаме перпендикулярно на посоката на земното притегляне), “долу” и избрана конвенция за дясна тройка взаимно ортогонални вектори. Когато гледаме към огледалото, то винаги обръща посоката “напред”. Ориентацията на тройка взаимно ортогонални вектори също се обръща от огледалото. Така обръщането на “ляво” и “дясно” е следствие от това, че не се обръщат “горе” и “долу”. Хоризонталното огледало обаче обръща “горе” и “долу” за гледащия в огледалото и следователно не обръща “ляво” и “дясно”!
1. Застани пред огледалото и си затвори едното око (нямаш вече бинокулярно зрение)!
2. Наклони си главата встрани (ухото към рамото) така, че очите да застанат вертикално. Е?
Всъщност твърдението, че огледалото разменя ляво и дясно, но не разменя горе и долу, не е вярно изобщо, а само за случая, когато огледалото е поставено вертикално. Ако огледалото се постави хоризонтално, то ще разменя именно горе и долу, а няма да разменя ляво и дясно. Така че никакво нарушение на симетрията няма.
Но защо все пак вертикалното огледало разменя именно ляво и дясно?
Това следва от определението на “ляво”, “дясно”, “горе” и “долу”.
“Горе” и “долу” се определят по външен ориентир – посоката на земното притегляне. При вертикално огледало тези посоки са успоредни за обекта и отражението му. Затова вертикалното огледало не разменя “горе” и “долу”.
С “ляво” и “дясно” е малко по-сложно. За разлика от “горе” и “долу” те се дефинират относително, спрямо посоката “напред” (накъдето гледаме перпендикулярно на посоката на земното притегляне), “долу” и избрана конвенция за дясна тройка взаимно ортогонални вектори. Когато гледаме към огледалото, то винаги обръща посоката “напред”. Ориентацията на тройка взаимно ортогонални вектори също се обръща от огледалото. Така обръщането на “ляво” и “дясно” е следствие от това, че не се обръщат “горе” и “долу”. Хоризонталното огледало обаче обръща “горе” и “долу” за гледащия в огледалото и следователно не обръща “ляво” и “дясно”!
Редактирано от Orнeдишaщ на
Re: също класика
Движите се по ръба на същинското обяснение, но все пак малко смътно....
Ето например ако ляво и дясно се определя от това къде ви е сърцето, а горе и долу от това къде главата и къде краката - и гледате квадратно огледало в безтегловност...
Пълна симетрия...
А въпроса се преформулира така: защо огледалото сменя едната посока, а другата не?
Защо понякога сменя горе и долу - но не и ляво и дясно, а друг път сменя ляво и дясно - но не горе и долу?
Ето например ако ляво и дясно се определя от това къде ви е сърцето, а горе и долу от това къде главата и къде краката - и гледате квадратно огледало в безтегловност...
Пълна симетрия...
А въпроса се преформулира така: защо огледалото сменя едната посока, а другата не?
Защо понякога сменя горе и долу - но не и ляво и дясно, а друг път сменя ляво и дясно - но не горе и долу?
Re: също класика
Защо огледалото обръща ТОЧНО едната посока ли? Ами това е проста геометрия. Огледало в равнината xy запазва координатите x и y на всеки вектор, а обръща z – ако гледаме оригинала и образа от гледна точка на ЕДНА И СЪЩА отправна система.
За едно вертикално огледало всъщност се обръща само посоката “напред” (образът гледа срещу нас). Сърцето на образа е от същата страна, от която е и нашето, гледайки и двамата от една и съща отправна система – т.е, пак “отляво”! Всъщност по-добре е да се каже, че лицето му е отзад, а гърбът – отпред. Спрямо една и съща отправна система вертикалното огледало не обръща нито горе-долу, нито ляво-дясно, а само напред-назад.
Защо, ако погледнем СНИМКА на човека в огледалото, ще заключим, че “сърцето му е отдясно”? (Тук вече разположението на огледалото няма никакво значение.)
Това заключение следва единствено от факта, че посоките ляво-дясно се отличават СУБЕКТИВНО много по-малко една от друга, отколкото горе-долу и напред-назад поради приблизителната ляво-дясна симетрия на човешкото тяло. Затова при налагане на една отправна система върху снимката ние сме склонни да свържем “горе” с главата, “напред” с лицето, а “ляво” и “дясно” да оставим за накрая, определяйки ги посредством първите две, както писах в предишния постинг. Така сърцето се озовава “отдясно”. Всъщност, като пренебрегнем тази субективно обусловена процедура за дефиниране на понятията за посока, следните три твърдения са абсолютно еднакво верни:
Огледалото обръща само горе и долу;
Огледалото обръща само ляво и дясно;
Огледалото обръща само напред и назад.
Иначе казано: огледалното отражение е НЕНОРМАЛНО, а ние сме субективно склонни от трите изброени ненормалности да изберем най-малката (втората).
За едно вертикално огледало всъщност се обръща само посоката “напред” (образът гледа срещу нас). Сърцето на образа е от същата страна, от която е и нашето, гледайки и двамата от една и съща отправна система – т.е, пак “отляво”! Всъщност по-добре е да се каже, че лицето му е отзад, а гърбът – отпред. Спрямо една и съща отправна система вертикалното огледало не обръща нито горе-долу, нито ляво-дясно, а само напред-назад.
Защо, ако погледнем СНИМКА на човека в огледалото, ще заключим, че “сърцето му е отдясно”? (Тук вече разположението на огледалото няма никакво значение.)
Това заключение следва единствено от факта, че посоките ляво-дясно се отличават СУБЕКТИВНО много по-малко една от друга, отколкото горе-долу и напред-назад поради приблизителната ляво-дясна симетрия на човешкото тяло. Затова при налагане на една отправна система върху снимката ние сме склонни да свържем “горе” с главата, “напред” с лицето, а “ляво” и “дясно” да оставим за накрая, определяйки ги посредством първите две, както писах в предишния постинг. Така сърцето се озовава “отдясно”. Всъщност, като пренебрегнем тази субективно обусловена процедура за дефиниране на понятията за посока, следните три твърдения са абсолютно еднакво верни:
Огледалото обръща само горе и долу;
Огледалото обръща само ляво и дясно;
Огледалото обръща само напред и назад.
Иначе казано: огледалното отражение е НЕНОРМАЛНО, а ние сме субективно склонни от трите изброени ненормалности да изберем най-малката (втората).
Re: също класика
Правилно..
По-просто казано, огледалото сменя тази посока, по която ние сме склонни да се "заместим" с огледалния образ.
Обикновено това е хоризонталната равнина.
Но ефектът е чисто субективен.
Е, някоя друга класика?
По-просто казано, огледалото сменя тази посока, по която ние сме склонни да се "заместим" с огледалния образ.
Обикновено това е хоризонталната равнина.
Но ефектът е чисто субективен.
Е, някоя друга класика?
Извинявам се за невежеството,
но ориентацията не се ли определя от вестибуларния апарат?