За словото...

Няколко човека минавали през река. Реката била широка и опасна, пълноводна-бил сезонът на дъждовете-и те останали цели и невредими само благодарение на своята лодка.
Те били много разумни и помислили-тази лодка ни спаси живота, как можем сега да я оставим тук. Тя е нашият спасител и би било черна неблагодарност да я оставим така.
Затова те понесли лодката на плещите си в града.
-Какво правите?-запитал ги случаен минувач.-За пръв път виждам някой да влачи лодката си на гърба.
-Сега ние трябва да носим лодката си през целия си останал живот-защото тя ни спаси и ние не можем да бъдем неблагодарни.

Предназначението на въдицата е да хване риба. Когато рибата е хваната, въдицата е забравена. Предназначението на думите е да съобщят идеи. Когато идеите са възприети, думите се забравят. Къде мога да намеря човек, забравил думите? Той е този, с когото бих искал да поговоря.
Чжуан Цзи


Невъзможно е да не е възможно.

1 В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2 То в начало бе у Бога. 3 Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. 4 В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. 5 И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе. Йоан 1

Словото е комуникацията на Бога с Вселената, то е споделените Живот, Сила, Мъдрост, Благодат, Милост, Мир, които извират от Него.

Словото е Личност с Която общуваме, с която се съедиянваме във Вечен Завет, за да живеем в Единство завинаги.

Това е личноста на Исус Помазаника, според както е потвърдено:

И словото стана плът, и всели се между нас, (и видехме славата негова, слава както на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина.
Йоан 1:14

Далеч от нас да сравняваме богатството на една Личност с лодки и с умозаключенията на безмълвни мъдреци.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка

Губи ли се вярата, веднъж намерена? Тя става част от нас, защото сме имали нужда от нея, но може да стане част от нас, даже когато не дава друго "спасение" освен от страха за бъдещето.

Страха не се забравя, вярата може ли да се забрави, ако не дава храната достатъчна колкото една риба за цял народ?

Да се приеме ли вярата, на хора който са я приели, само защото "живота" се е отнесъл зле с тях, или са загубили близък?...Това е едно напомняне, спасителен пояс към който се протяга ръка, въпреки че отдавна се намират в дълбокото море... реакция, към припомнянето за страха...

Ти както обикновено нищо не разбра.

Невъзможно е да не е възможно.

Истински разумния нито ще носи лодката на гръб, нито ще я забрави..
А ще се грижи добре за нея, не знам как точно се грижи за една лодка, но сигурно се почиства, смазва, покрива да не се повреди от дъждовете..За да може като дойде следващия дъждовен сезон, да има пак с какво да прекоси реката..
Така е и с въдицата..Познавам хора, които имат за хоби- риболова..Тя се грижат за такъмите си, защото те са инструменти, с които се оперира..Дори и да не ловят риба, за да се изхранват, а за удоволствие..А хората, които се изхранват с риболов, сигурно още повече се грижат..

Думите също са инструменти..За предаване на информация, на внушения..
Който иска да е добър в това, което прави, не захвърля инструментите си, след като си е свършил работата..

С Валентин няма да се разберете , защото ти говориш за словото, а той - за Словото..

Усещам, че и аз започнах да пиша в стил- притчи..

папагалите....не разбират.....
те повтарят и повтарят....
и нямат масло в светилниците...

Той не говори, а цитира.
Думите са инструмент-да. Вари го, печи го-инструмент. Горко на онзи, който ги приема за самия господ бог.
Всъщност много пъти съм се питала какво се съдържа зад инструмента-В началото бе словото.
Буда ще каже, че в началото е нищото.
Аз, като икономист-в началото е хаосът.
В кое конкретно начало стои словото.

Невъзможно е да не е възможно.

1 В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.

Позволих си да копирам това от постинга на Валентин..
Мисля, че двамата говорите за различни неща..Сега ще се опитам да се изясня..Не знам дали ще успея..
Ако в началото наистина не е имало Нищо, освен Бог..То всичко, което е Сега, тогава е било в Него..Защото иначе няма откъде да се вземе..
В началото също е било и нищото и хаоса..И всичко това се е подредило чрез слово- "Да бъде светлина.." и т.н..ако слово ти се вижда странна дума, то нека да са думите-"Да бъде светлина. .да създадем човека.."..и всичките тези думи, чрез които се СЪЗДАВА..Това обаче не са обикновени думи..Опитай ти сега да кажеш- да бъде светлина..Най- вероятно нищо няма да се случи :-))
Значи- има разлика в СИЛАТА или властта на думите..
Аз може би имам малко по- различно усещане за думите..За мен всички думи имат някакъв творчески потенциал..Затова мисля, че е важно какви думи слушат и изговарят хората..Това съм го казвала и друг път..Но има и думи, чрез които се създават слънца..Ние, хората нямаме такава власт..
Значи- така, както аз си обяснявам нещата, думите са си думи, или словото, а силата, която е в тях е Словото..Което в началото е било у Бога..и т.н, според стиха, който пейстнах в началото..

Естествено, това са си някакви мои разсъждения..
Но ще ми е интересно да видя какво мислиш ти за това..
Защото както се обвинявате взаимно с Валентин в неизслушване, може би в думите и на двама ви има някаква истина..

внимателно и разбрах идеята, както и тя перфектно пасва на излаганото от теб учение.

Отговорих подобаващо, но ной разбра отговора ми?

Може би Ariella.

Разбирам добре Nianan какво говориш, нещо повече, разбирам ЗАЩО говориш точно така. И отговарям според ДВЕТЕ.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка