ето ме пак!
3 отговора
187 прегледа
ето ме пак!
Значи върнах се, ама пак ще хода или няма зависи дали ще си намеря пари.
ето обаче първа част на приказката. На който не му се чете Благодаря за вниманието, на другите БРАВО!!!!
Приказка за хората
Част първа - Мусала
Полето ражда тикви,
а планината – хора.
вечна житейска истина
Във всяка уважаваща себе си приказка има поне една дума за Ламята и Юнака, но Другите са герои само тук в нашата пътеписоприказкошегичка. Да не дразним скъпите ни деца, приказката започва и като всяка уважаваща себе си приказка началото винаги се крие в стара порутена къщурка на втория етаж, където живеел едно време един свещеник, а сега се помещава туристическо дружество Айгидик. Там на въртящ стол сред същински Хималаи от документи се криел секретарят, а пред него на един много стар диван и две още по-стари канапета се опитвали да се сместят осем души. Те слушали какво е решил секретаря и се съгласявали. И така започнала приказката.
Имало едно време един кабинков лифт Боровец-Ястребец. Всяка кабинка побирала четири души, двама отпред и двама отзад. В един прекрасен ден пред една от кабинките си появила ламята Гагеира, която била поела по баира. Гагеира имала 4 глави – две блондинки и две брюнетки. Всъщност преди тя имала само три, всичките брюнетки, но Юнакът, за когото ще кажем после, отрязал едната, станала една мутация и вместо да порасне една черна глава израснали две руси. Освен това Гагеира била напредничава и демократична ламя, всичките и четири глави имали напълно независимо местно самоуправление, имали си собствени крака, ръце и така нататък. Общо взето единственото нещо, което превръщало четирите субекта в ламя, била психическата нагласа и красотата, така характерна за всичките глави. Та Гагеира, която по принцип е известна като добрата ламя Спаска, се качила на една кабинка. Две глави били отпред (Главната глава и Задника) и две били отзад (Предните и Задните крака). Тогава Предните и Задните крака поискали и те да виждат каквото виждали Главната глава (наричана нататък просто Главата) и Задника и затова се решило в движение да се преместят раниците отзад, а главите отпред. И тъй след кратко клатене, бутане и ритане цялата ламя се била накачулила отпред. И се радвала на изгледа.
Юнака решил да пази Другите от евентуален набег на ламята. Юнака и другите, общо пет човека се качили в кабинка на четири, и даже намерили място за раниците. Като правило всеки от Другите и Юнака били сами по себе си по-едри от всяка от главите на ламята, но Гагеира се ширела, а те някак си се справяли. То не било втеляване, то не били мъки... В. и П. се гушкали по навик, но за останалите нещата не били толкова розови. Юнака бил в неприятно положение, защото практически се гушкал с Квик-гурото. Единственото М. била в що-годе удобна поза. Всички в купом пък си гушкали раниците. И все пак никой не се оплаквал, защото иначе трябвало да слушат глупостите на ламята Гагеира, а това било по-лошо от адските огньове. Криво-ляво се изтърпели, по-криво...
Свършила се тая гадост започнала друга. Трябвало да бягат от ламята на път за заслон Ледено езеро, който по някаква причина някой хора от някой места са нарекли на някой си Еверест. Сър Еверест може и да е първия измерил височината на Джумалунгма, но на дали знае колко е висок Мусала. Другите закрачили гордо напред, ламята се наредила както следва Га, Ге, И и Ра или казано по покерджийски Спатия, Пика, Купа и Каро. Най-отзад Юнакът пазел групата и накривен калпак. Тъкмо били тръгнали от хижа Мусала към заслона когато задъжкал пъс, това, де запръскал дъжд. Опаковали се тогаз смелите планинари, най-вече Главата и продължили. Било тежко, а най-тежко било да гледат как не натоварени леви политици, мислещи се за диви планинари, припкали нагоре сякаш си били накупили Херкулесови чепици. Херкулесови – не, но на Херкулесови цена – да! Но ето идва най-прекрасния ден когато Мусала ще е близо до Ламята, Юнака и Другите!
О, заслон, не си ти заслон, същински хотел сред заслоните си ти заслоне, Еверест 84, а твоята прекрасна тоалетна звездо-брой, и прекрасното ледено, в нашия случай разтопено, езеро, от което не се пие вода... Твоите морени, които задължително трябва да се обхождат в десет часа пред нощта, на светлината на шамар-фенер... И бурията, и преспата, и студа... Велика е майката Природа! И отново Главата и Задника правили нощни походи, придружени разбира се от Юнака (той винаги знаел какви ги върши Ламята). Всъщност Главата и Задника били много запалени по вършенето на глупости. По-скоро Главата била запалена, а Задника тепърва се запалвал, при това много успешно. И докато Главата и Задника търсели прекия път към рая, предните и задните крака обсъждали в ноти немските песни. Задните крака твърдяла, че немският й е на пословично ниско ниво и все пак пригласяла смело на Предните крака. Толкова се били въодушевили, че В. Започнала да чувства как няма да може да спи тая вечер. Ама кажете моля ви се как се спи на гредоред, докато отнякъде припяват “Утанен баун”, а на всеки две минути се качва с терминаторска стъпка някой, да търси запалка, понеже виждате ли на Главата й се пушело пък й нямало запалката. А на В. пък й се спало понеже без никаква магия следобеда била качвала Мусала по зимния път. Така стават семейно-битовите престъпления.
В светлината на мрака...водачът започнал да събужда безмилостно всички – било време са път. Юнака и Задните крака определено отказвали да повярват и си къртели най-спокойно, докато Главата увита в своя чершафо-чувал откривала ужаса на бубите в копринените пашкули. Накрая всички се примирили с тежката си съдба... Потеглили под зоркия поглед на купесто-дъждовните облаци... Те (Ламята, Юнака и Другите не Купесто-дъждовните облаци) си мислели, че отиват към Рибни езера, а всъщност щели да стигнат до Грънчар. Неведоми са пътищата Божий, още по-неведоми са тези на планинските водачи. Но за това другия път мили деца... А сега спете.
Човек дори и добре да живее..
ето обаче първа част на приказката. На който не му се чете Благодаря за вниманието, на другите БРАВО!!!!
Приказка за хората
Част първа - Мусала
Полето ражда тикви,
а планината – хора.
вечна житейска истина
Във всяка уважаваща себе си приказка има поне една дума за Ламята и Юнака, но Другите са герои само тук в нашата пътеписоприказкошегичка. Да не дразним скъпите ни деца, приказката започва и като всяка уважаваща себе си приказка началото винаги се крие в стара порутена къщурка на втория етаж, където живеел едно време един свещеник, а сега се помещава туристическо дружество Айгидик. Там на въртящ стол сред същински Хималаи от документи се криел секретарят, а пред него на един много стар диван и две още по-стари канапета се опитвали да се сместят осем души. Те слушали какво е решил секретаря и се съгласявали. И така започнала приказката.
Имало едно време един кабинков лифт Боровец-Ястребец. Всяка кабинка побирала четири души, двама отпред и двама отзад. В един прекрасен ден пред една от кабинките си появила ламята Гагеира, която била поела по баира. Гагеира имала 4 глави – две блондинки и две брюнетки. Всъщност преди тя имала само три, всичките брюнетки, но Юнакът, за когото ще кажем после, отрязал едната, станала една мутация и вместо да порасне една черна глава израснали две руси. Освен това Гагеира била напредничава и демократична ламя, всичките и четири глави имали напълно независимо местно самоуправление, имали си собствени крака, ръце и така нататък. Общо взето единственото нещо, което превръщало четирите субекта в ламя, била психическата нагласа и красотата, така характерна за всичките глави. Та Гагеира, която по принцип е известна като добрата ламя Спаска, се качила на една кабинка. Две глави били отпред (Главната глава и Задника) и две били отзад (Предните и Задните крака). Тогава Предните и Задните крака поискали и те да виждат каквото виждали Главната глава (наричана нататък просто Главата) и Задника и затова се решило в движение да се преместят раниците отзад, а главите отпред. И тъй след кратко клатене, бутане и ритане цялата ламя се била накачулила отпред. И се радвала на изгледа.
Юнака решил да пази Другите от евентуален набег на ламята. Юнака и другите, общо пет човека се качили в кабинка на четири, и даже намерили място за раниците. Като правило всеки от Другите и Юнака били сами по себе си по-едри от всяка от главите на ламята, но Гагеира се ширела, а те някак си се справяли. То не било втеляване, то не били мъки... В. и П. се гушкали по навик, но за останалите нещата не били толкова розови. Юнака бил в неприятно положение, защото практически се гушкал с Квик-гурото. Единственото М. била в що-годе удобна поза. Всички в купом пък си гушкали раниците. И все пак никой не се оплаквал, защото иначе трябвало да слушат глупостите на ламята Гагеира, а това било по-лошо от адските огньове. Криво-ляво се изтърпели, по-криво...
Свършила се тая гадост започнала друга. Трябвало да бягат от ламята на път за заслон Ледено езеро, който по някаква причина някой хора от някой места са нарекли на някой си Еверест. Сър Еверест може и да е първия измерил височината на Джумалунгма, но на дали знае колко е висок Мусала. Другите закрачили гордо напред, ламята се наредила както следва Га, Ге, И и Ра или казано по покерджийски Спатия, Пика, Купа и Каро. Най-отзад Юнакът пазел групата и накривен калпак. Тъкмо били тръгнали от хижа Мусала към заслона когато задъжкал пъс, това, де запръскал дъжд. Опаковали се тогаз смелите планинари, най-вече Главата и продължили. Било тежко, а най-тежко било да гледат как не натоварени леви политици, мислещи се за диви планинари, припкали нагоре сякаш си били накупили Херкулесови чепици. Херкулесови – не, но на Херкулесови цена – да! Но ето идва най-прекрасния ден когато Мусала ще е близо до Ламята, Юнака и Другите!
О, заслон, не си ти заслон, същински хотел сред заслоните си ти заслоне, Еверест 84, а твоята прекрасна тоалетна звездо-брой, и прекрасното ледено, в нашия случай разтопено, езеро, от което не се пие вода... Твоите морени, които задължително трябва да се обхождат в десет часа пред нощта, на светлината на шамар-фенер... И бурията, и преспата, и студа... Велика е майката Природа! И отново Главата и Задника правили нощни походи, придружени разбира се от Юнака (той винаги знаел какви ги върши Ламята). Всъщност Главата и Задника били много запалени по вършенето на глупости. По-скоро Главата била запалена, а Задника тепърва се запалвал, при това много успешно. И докато Главата и Задника търсели прекия път към рая, предните и задните крака обсъждали в ноти немските песни. Задните крака твърдяла, че немският й е на пословично ниско ниво и все пак пригласяла смело на Предните крака. Толкова се били въодушевили, че В. Започнала да чувства как няма да може да спи тая вечер. Ама кажете моля ви се как се спи на гредоред, докато отнякъде припяват “Утанен баун”, а на всеки две минути се качва с терминаторска стъпка някой, да търси запалка, понеже виждате ли на Главата й се пушело пък й нямало запалката. А на В. пък й се спало понеже без никаква магия следобеда била качвала Мусала по зимния път. Така стават семейно-битовите престъпления.
В светлината на мрака...водачът започнал да събужда безмилостно всички – било време са път. Юнака и Задните крака определено отказвали да повярват и си къртели най-спокойно, докато Главата увита в своя чершафо-чувал откривала ужаса на бубите в копринените пашкули. Накрая всички се примирили с тежката си съдба... Потеглили под зоркия поглед на купесто-дъждовните облаци... Те (Ламята, Юнака и Другите не Купесто-дъждовните облаци) си мислели, че отиват към Рибни езера, а всъщност щели да стигнат до Грънчар. Неведоми са пътищата Божий, още по-неведоми са тези на планинските водачи. Но за това другия път мили деца... А сега спете.
Човек дори и добре да живее..
в отговор на Galminator
#3
Re: ето ме пак!
Без да съм литератор мисля, че подобни теми само трупат камари от писаници. Докле е младост ... но аз явно безвъзвратно съм остарял. Дерзайте!
Човек и добре да живее ...
Човек и добре да живее ...