Въпроси за Валентин

21 отговора 586 прегледа
#1

Въпроси за Валентин

Какво мислиш за състоянието на църквата в последни дни (като имаме в предвид, че живеем тези дни) - духовното състояние на християните и Неговото явяване, Божието работене - покорство и непокорство на християните?

Защо в църквите между християните навлиза все повече и повече светския начин на служение (държане, обноски, отношения, хвалене Бога)? Бог ли се е изменил или човекът е направил пътя широк, или е западно влияние? Изменило ли се е отношението на човека (християнина) спрямо Бога или на Бог спрямо човека? От кого зависят всички тези неща? Само от християните ли, или имат дял водачите им (благовестителите)? Те ли неправилно изявяват Христос? Дали Христос би се държал като нас? Какво мисли Той за нас, след като Словото изисква от нас да разпнем старото естество и в нас да живее Той? Явно това не е факт! Какво трябва да се направи (да се промени) - служението или хората, които правят служението?

Отговор
в отговор на Ocтeн #2

Re: Въпроси за Валентин

Боже мой!

приятелю, въпросите ти са хубави, но са толкова много по повече то може да се обсъжда толкова много. Но са хубави. Ама как да отговоря на всичките. Избери си един, и да започнем от него.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Ocтeн #3

Начало на отговори...

Що се отнася до мен, аз не съм притесен за състоянието на нещата, следвайки примера на моя Господар, Който не беше притеснен от факта, че един от дванадесетте щеше да стане предателят Му.

Случва се само каквото е пророкувано. На много от твоите въпроси отговаря един прекрасен материал наречен "Избавление от Християнството", но за съжаление в момента е offline и не мога да ти дам линк към мего. Но когато го върнат online ще поставя!

Аз не съм разочарован от онова, което виждат очите ми, аз съм насърчен. В Помазаника ние не сме повече от победени, а повече от победители. Има един тип състояние, което стои над победата и това състояние се нарича Триумф.

"Но благодарение да бъде на Бога, Който ни прави винаги да триумфираме в Помазаника, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот.
2Кор. 2:14-16

Що се отнася до служението. Мен ми е малко странно, когато някой тръгне да казва, аз съм в служение, или аз съм Божий служител. Има служители има и слуги. И разликата между първото и второто е огромна. Проблемът идва, когато някой слуга се обяви за служител. Но май това е друга тема....

Ти питаше по скоро за начините на служение, че клоняли към светското, към западното. Може много да се говори по този въпрос, но първо трябва да се постави основа, пък после да си говорим, защото както учителите на ню ейджърските учения са подменили верните дефиниции, зад реалности като Бог, вяра, любов, Отец, Живот, Слово и прочие, така и религиозни духове са подменили сред християните дефинициите на реалности като църква, служение, водач и прочие.

Ето защо да дискутираме по такива въпроси без първо да изясним дефинициите ще е като да обясняваме на някой къде точно се налмира улица "Иван Вазов" без първо да сме изяснили за кой град става въпрос.

Християните имат нужда да дефинират своите понятия, както и да преосмислят някои пробутани по линия на "традицията" и "общоприетото" дефиниции.

Защото ако някой си мисли, че "джоджена" е банан върви му обяснявай как се готви боб.

Та такива ми ти работи, уважаеми господин Остен.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Vallentin #4

Трудно е да се дефинира или

да се лепне етикет на едно църковно общество, че е такова или онакова.
Хвалението е обикновено камъкът на раздора, но всъщност, то съответства на нагласата на хората. Според мен светското не е в тези неща, а в нещата и ценностите на съремието, които хората копират и възприемат живота си. Специално в България от доста време се е възцарил тарикатския дух на чейнчаджията, на "прецакването", на трупането на пари, на чалгаджиите ако щеш. "Почтеността" е като мръсна дума, почтения е гледан като чешит и гламав. Устояването в такава ежедневна среда струва много повече, от спазването на канони.

Отговор
в отговор на Ocтeн #5

Re: Въпроси за Валентин

Spored men nestata sa mnogo po- prosti i otgoworat e slednijat- lipswa ljubowta.Onazi ljubow, kojato e opisana w Korintjani 13,sastata ljubow, kojato Isus i apostolite tolkowa sa propowjadwali.Lipswat i iskrenostta i prostite i chisti choweshki wzaimootnoshenija. A swetat, w kojto jiweem, e tolkowa slojen i technologiziran...
Modelite na powedenie, slujenieto, otnoshenieto ni edin kam drug...wsichko towa i mnogo drugi nesta sa posledizata ot lipsata na ljubow.Waprosat e obache kade e otishla onazi chistosardechna ljubow i onowa prekrasno wzaimootnoshenie na naj-parwite christijani?!
Imamae li ljubow pomejdu si, sigurna sam, che wsichko ostanalo ste se oprawi. Towa pone e mojata gledna tochka.

Отговор
в отговор на Estir #6

за Любовта

Що се отнася до мен, отне ми около 7 години между осъзнаването, че има нужда от любов, и че няма любов и това да разбера как се живее в любов.

Затова аз предлагам на всеки, който го боли от липсата на любов, да предложи своя опит в това как той достига до любовта и как се ходи в нея.

Аз бих дал моя дял в това отношени по следния начин.

Понеже остават тези трите, Вярата, Надеждата и Любовта, които градиращо съответстват на Пътя, Истината и Живота, то става ясно, че Пътят се състои във Вярата, Истината в Надеждата, и Животът в Любовта.

Това, което аз разбирам от гореспоменатото е че вярата е тази, която води към надеждата, а надеждта ни дава възможност да достигнем до любовта. Или ако няма надежда и ли пък няма любов добре е да се потърси причината във липсата на вяра.

Не съм открил проблем или проблеми в личния си живот или в живота на който и да е било човек, които да не са били пряко свързани с недостиг на вяра. В зависимост от степеннта на този недостиг може да се говори за "маловерие" или пък за "неверие".

Защото ако някой има ВЯРА, то рано или късно ще достигне до ЛЮБОВТА, но ако няма вяра и се оставя на съмнението и маловерието да го клатушкат, такъм със сигурност никога няма да достигне до любовта, и не само това, но дори и няма да схване какво е Любовта, и как се живее в нея.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Vallentin #7

И още малко за любовта

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества са, ли ще се прекратят, езици ли са ще престанат, знание ли е ще се прекрати
Коринтяни 13:8

Отговор
в отговор на Last time warrior #8

Re: И още малко за любовта

Направо ми пълните сърцето с вяра и надежда, че не всичко в България е тотално загубено и все още се срещат мислещи и истински вярващи хора, които не се осланят на чувствата си, а изследват Словото за да намерят отговори на въпросите.

Това беше към Валентин и Last time warrior.

Отговор
в отговор на Vallentin #9

Откъде тоя паралел?

В отговор на:

Понеже остават тези трите, Вярата, Надеждата и Любовта, които градиращо съответстват на Пътя, Истината и Живота, то става ясно, че Пътят се състои във Вярата, Истината в Надеждата, и Животът в Любовта.




Откъде вадиш тоя извод? Обоснови се от Писанията! Иначе това остават голословни твърдения!

-----------
Вярвай в Господ Исус Христос и Му бъди верен!
Отговор
в отговор на Vallentin #10

Re: Начало на отговори...

Приятелю, аз зная въпросите, които съм задал - че не може да ми се отговори в пълнота и изчерпателно (не съм и искал). С тези въпроси исках да разбера твоите убеждения, духовно състояние - доколко Онзи, когото ти наричаш Господар е в теб.

Признавам, че съм разочарован! И ми е трудно да взема отношение по някои от нещата, които ти излагаш. Защо? С какво мога да те трогна, за да разбера някое мнение от теб, когато ти не се притесняваш и не се разочароваш, когато ти благоухаеш и триумфираш!!! С две думи, ти си победител над всичко! Особено по тези въпроси, които ти зададох с цел да разбера убежденията, мислите, чувстата ти, духовният ти мироглед за християнството в последното време (в което живеем).

Дори да си постигнал тези неща, които пишеш, пак трябва да си притеснен поради тялото (което сме ние) и частите, които все още не са се усъвършенствани и страдат и се мъчат и не са се вградили в Христовото Тяло.

Остани със здраве.

Бог да бъде с теб и ти с Него!

Отговор
в отговор на Ocтeн #11

Между началото и края...

... има много път да се извърви.

Аз написах, че това са само начало на отговори, а не завършен цялостен и окончателен отговор.

Съжалявам, че си се разочаровал от един обикновен човек, аз отдавна съм се разочаровал от ВСИЧКИ хора по лицето на земята, защото няма праведен нито един, няма кой да търси Бога, всички се развратиха, вкупом се отбиха от пътя, както е казал пророка.

Но никога досега не съм се разочаровал от Бога. Ето защо аз писах за надеждата в Него, която ме държи восоко над всяко разочарование от човеци и човешки дела.

Ако моите очи са на проблемите аз ще се преобразя съобразно с проблемите и ще стана същия като тях. Но ако са на Господаря и Спасителя, аз ще се преобразявам в Неговия образ и само така ще имам сила да помогна на онези, които имат нужда от помощ.

А не че твърдя, че проблеми няма и няма никой, който да се нуждае от помощ.

Това бих коментирал заега.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Ивaн Пeтpoв #12

За паралелите и още...

писах ти в личните бележки отговорът си, но ще го постна и тук за да не остава въпросът открит:


Що се отнася до паралела между вяра, надежда и любов и пътя, истината и живота то бих пробавил към този паралел и още един Авраам, Исаак и Яков.

НА въпроса откъде съм го взел. ще ти отговоря - получих проникновено разбиране докато размишлявах, но ми беше помогнало едно изказване на Уочман Ни в тази посока. Има определени пасажи в Писанието, които помагата да се разбере това. НО преди да ти ги посоча бих искал да ти задам един такъв въпрос, от къде автора на посланието към Евреите е взел мнението, че "Ти си свещенник до века според чина на Мелхлиседек" се отнася тчно за Исус? В контекста на цитирания псалом няма никакво доказателство за такова нещо. И още откъде пак същия автор е взел идеята, че денят ДНЕС за който пак се говори в един псалом извън контекста на тълкуванието в Евреите е точно почивката която Бог определя за Божиите хора, при това след като има стотици пазажи говорещи за съботата като седми ден от седмицата.

Ако си отговориш на тези въпроси ще ти е по-лесно да разбереш това което съм написал.

Размишлявал съм и съм искал да разбера и съм разбрал, и съм се уверил, че е така. Ето някои насоки от Писанието:

В деяния на много места вярата в Исус се нарича път:

и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим Деян. 9:2

А в онова време голем метеж стана за пътя Дян. 19:23 Тук думата "Господен" е добавена и я няма в гръцкия оригинал.

И когато ясно се казва пътя се има предвид точно вярването в Исус. Та ето, че става ясно, че вярата е пътят. Нещо повече разбрал съм, че вяра и път са индентични по принцип. Всяка вяра е път, и има много пътища, както има и много вяри, но само един е пътят към Бащата и този път е Исус Помазаника.

Авраам обаче е наречен баща на вярата, и ето от къде идва и третия паралел. Авраам - вяра - път, така следват и останалите Исаак - надежда - истина; Яков - любов - живот.

И още един паралел на тези за който вероятно ще си спомниш, че си чел в моята книга за брака добра - благоугодна- съвършенна и ето още един паралел : тридесет - щестдесет - стократно. Намирам, че всичките тези паралели уравнения са тъждествено равни, ако мога така да се изразя с езика на математиката.

Така съм разбрал, че Исаак е баща на надеждата, а Яков е баща на любовта.

Ето още малко пасажи в потвърждение. В Евр. 12:3 се казва, че Исус поради предстоящата нему радост издържа кръст. Забележи, че именнопредстоящата радост е тази която му даде сила да издържи кръста. А предстоящите неща, които радостно очакваме се наричат - НАДЕЖДА. Както се казва на едно място, че онова, което е изпълнено вече не може да бъде надежда, но надеждата е онова, което очакваме да се изпълни в бъдеще. Римл. 8:24,25.

Та това, което искам да кажа е, че онзи, който по подобие на Исус легна на олтара с надежда, че Бог ще го избави и възнагради за покорството му, беше Исаак, ето защо смятам, че Исаак представлява надеждата и е неин баща, защото няма друг който да е извършил такова дело като неговото преди това, както и никой не е имал такава вяра като Авраам преди това(ако и да знаем за правеници като Авел, Енох и Ной, за който добре е свидетелствано).

От тук нататък паралелите лесно произтичат от само себе си. Но нека кажа и няколко думи за Яков.

Исус беше казал, че ако семето не падне в пръстта и не умре си остава самотно, но ако падне и умре дава много плод.

Ето какво съм разбрал за тази истина. Иска се вяра за да придобиеш семе. Чрез вяра се вселява Божието Слово/Семе/ в нас. Иска се надежда за да пуснеш това семе в пръстта да умре./Спомни си Исус и Исаак/. И чрез любовта всеки плод се преумножава и единствено любовта свързва всичко в съвършенство.

Забележи, че и Авраам и Исаак яко и да баха ветрни на Бога Божието потомство не се преумножи в тях, а всеки от тях имаше САМО ЕДИН наследник /ако и да имаха повече от един синове/ прие Божието обещание и наследство.

Обаче Яков, който е плода на Исаак, имаше 12 синове и ТЕ ВСИЧКИ приеха обещанието. Защо всички а не само един? Защото когато семето е посято и умре, то възкръсва и дава МНОГО ПЛОД, ето защо в Яков, който е баща на любовта обещанието се преумножи и премина на много синове, защото вече наследника не беше едно самотно семе, но посято семе, което се преумножи и се народи едно множество, колкото земния пясък и небесните звезди.

Надявам се този отговор да е задоволителен.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Vallentin #13

Re: За паралелите и още...

Забелязвам, че се отклони от цитатите, за да изкажеш твое проникновение, дадено ти свише.
Приел си го за истина. Хубаво.
Няколко реда по-надолу обаче започваш да търсиш доказателство в думите на другите и да обясняваш, че след като няма доказателство писмено от авторитетите, това не е вярно.
Значи твоите проникновения не подлежат на съмнение, чуждите обаче не са вярни.
За пророк ли започна да се мислиш или просто не мислиш?

Невъзможно е да не е възможно.
Отговор
в отговор на Nianan #14

Re: За паралелите и още...

Не съм говорил за проникновение дадено ми свише, а за разбиране относно Словото на Истината основано върху потвърдените Писания.

Всички мои рабирания подлежат на съмнение и изпитване със мерките, които Бог е потвърдил - Святият Дух, Свещенните Писания, потвърждение от праведен човек, към тези може да се прибавят и знамения или чудеса, но те са от по нисък клас потвърждения понеже противника може да ги имитира.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Vallentin #15

Re: За паралелите и още...

Ти не се отричаш от думите си. Ти ги увърташ.

Невъзможно е да не е възможно.
Отговор
в отговор на Nianan #16

Re: За паралелите и още...

на лични нападки отговярям с лични бележки, зза да не занимавам хората, както май се бяхме разбрали.

Моля, погледни си бележките

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Vallentin #17

Re: За паралелите и още...

Проблемът ти е, че приемаш всичко лично-първо и че приемаш всяко разногласие като нападка-второ.

Невъзможно е да не е възможно.
Отговор
в отговор на Selesta #18

Re: За паралелите и още...

Е да смени си ника .....

ами когато ти кажат дава пъти "Ти..." остана да го приема групово или принципно....

А различията се доказват с аргументи а не с подигравки, аз нямам проблем с тях, но не искам да си губя времето с хора които не могат да излязат от това велико "духовно", "небесно" (сиреч селестиално) ниво.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор
в отговор на Vallentin #19

Re: За паралелите и още...

И къде да ида, като изляза?
От това ниво.
В зоната на греха ли или по-точно на идеята-всички сме грешни.
Дай ми поне една основателна причина да изляза от моето ниво, за да вляза в твоя ад.

Невъзможно е да не е възможно.
Отговор
в отговор на Selesta #20

Re: За нивата

говорех за нивото на подигравателност, нападки и тем подобни дела на пропадналата плът.

Ако не беше грешна нямаше да вони на развалено от 40% от постингите ти.

Божият човек не се фокусира на греха, но на спасението.

Ето ти една причина да излезеш от подигравателното и присмехулното си ниво:

Псалом 1

1 Блажен оня човек,
Който не ходи по съвета на нечестивите,
И в пътя на грешните не стои,
И в събранието на присмивателите не седи;
2 Но се наслаждава в закона на Господа,
И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води,
Което дава плода си на времето си,
И чийто лист не повяхва;
Във всичко що върши ще благоуспява.
4 Не е така с нечестивите;
Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда,
Нито грешните в събора на праведните;
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните;
А пътят на нечестивите ще бъде погибел.


Ето ти втора причина:
По добре е да говориш трезво, смислено, аргументирано, защото така ще се разбере, че наистина вярваш каквото говориш, а иначе каква полза да го говориш като и ти не го вярваш? А нима вярва човек нещо което защитава с подигравки и арогантност?

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Отговор