bravo

Жестоко, убийствено,трепач!
Стагнация, гърч... Потиснати желания, сластни погледи,
мокри лигавици. Разлъка.
Здрач. Някъде между кедрите и черните борове, на които
почвата не им понася ... Стагнация, разлъка,
отчуждаване. Някога може да се били и по-нагъсто, сега
са се отдалечили на безкрайни 5-6 метра. По главите им
цъфтят бради, оплешивели , посивели, изнемощели ...
Някъде там, на хавайски плетени столове, но е студено
и не е влажно. Топки, големи топки сладолед, бял и
тлъст. Сладкото присяда на гърлото ми, някакъв сопол
се е проточил и ми пречи да дишам. Искам да говоря, но
не смея, защото ще се получи хрип, а не сме близки,
искам да го погледна, но ще повърна.
Той преглъща, устата му е пълна със слюнка, но покорно
преглъща и я пресушава за следващите секунда-две.
Сенки в мрака - изгубени души. Аз се страхувам от
тъмното, а той - от страшното. значи ще се пазим
взаимно.
Тръгнала съм на лов за характери, а той чака някой,
който да го погуби с разбиране.
Сенки по асфалта, неясни контури ,размазани от
тежестта на свтлината на уличните лампи. Някакви си
петна , разделени от безкрайни милиметри ... потиснати
страсти, споделени чувства, блаженно щастие...
Замислял ли сте ссе колко много тръпка има в
неизживяното?!

Може би се случва а може би не,но не ИСКАЙ те Вашите неща да станат мой~~!

TUKA SAMO ZA EBANE STAVA DUMA BRA

she wi nakaram Da POchUsutvATE CHE sEREte navyTRE! Aaz sam Vasko Ebacha!