Напусна ни Стефан Продев

Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род управлява и владее всичко ... /Салустий/

Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда. /кан Омуртаг/

Почивай в мир другарю Продев, поклон пред паметта ти.


Стефан Продев - 54 години журналистика не стигнаха



МИРА БАДЖЕВА

Преди 2 години, когато се оттегли от главното редакторство на вестник "Дума", Стефан Продев каза пред "Сега": "52 години журналистика стигат!" Не беше прав. Понеже имаше още много какво да каже, а перото му липсваше и на почитателите, и на враговете му, той не изневери на журналистиката. Стана един от постоянните автори на "Сега" - с авторска колонка всяка седмица. Продължи да пише почти до последния си дъх въпреки рака, който го изяждаше отвътре, понякога в адски болки.
Когато се сбогуваше преди 2 г. с "Дума" и с партията си - като главен редактор на левия вестник, - Продев се обърна към Висшия съвет на БСП с думите: "Нека никой не смята, че си отивам обиден или огорчен. Аз съм стар кон и съм свикнал да тегля. Освен това не страдам от никакви сантименти. Журналист съм от 52 г. и съм преживял много такива моменти. Държа да се знае, че оставката ми не е бягство от ситуацията, а проява на политическо възпитание. Отивам си от вестника точно толкова беден, колкото бях при идването си в него. Перото ми бе, е и ще остане ляво. Сега мога да заявя откровено, че не съм нито комунист, нито социалист, нито социалдемократ.

Аз съм просто ремсист

Един от онези. Това обяснява цялото ми поведение."
Продев бе главен редактор на "Дума" в продължение на 10 г., от първия й ден до лятото на 1999 г. Докато бе начело на соцоргана, бе тачен и презиран, хулен и боготворен. В началото - когато "Дума" бе във възхода си - привържениците на соцпартията се покланяха ниско пред него като пред кумир. Защото от фалиралото в обществените очи след 10 ноември 1989 г. "Работническо дело" Продев направи заедно с екипа си всекидневник, от който се учеха на професионализъм новите поколения журналисти. Заедно с това "Дума" беше и знаме, и убежище на левите българи веднага след промените - с "Дума" се печелеха избори, "Дума" сваляше президенти (председатели), опразни от мумии мавзолея, сменяше правителства. От "амвона" на "Дума" Продев - с ореола си на отколешен дисидент - проповядваше разбиранията си за демокрация и социален идеал. И беше почти всесилен.
После дойдоха сблъсъците между свои и свои в партията. И розите станаха камъни. Продев подпали фитила на вътрешната война за първи път изричайки публично през 1995 г. на един висш партиен форум името "Орион" и формулирайки проблема за

социалното разделение в БСП на "червени бабички" и "червени мобифони"

Така постави началото на дълга битка срещу себе си и партийния вестник, която не можа да го отстрани, но финансово обезкърви всекидневника. "Червените мобифони" наливаха парите си в алтернативни трибуни и оттам продължаваха да громят Продев и "Дума". През това време партийният вестник тихо гаснеше от финансова недостатъчност, докато накрая изпадна в кома.
Когато соцорганът спря за трети път, 72-годишният му главен редактор реши, че е време да си иде. (В момента "Дума" е отново "временно" спряна, за 4-и път.) На два пъти преди го връщаха от вратата. На третия бе непреклонен. "Най-големият ми грях е, че не успях да превърна "Дума" в стока. Защото не исках. Смятах, че "Дума" трябва да е сериозният вестник на България, но тук волята ми влезе в двубой с манталитета на времето", твърдеше Продев - вече като пенсионер.
На бюрото в домашния кабинет на Стефан Продев стоеше в рамка пожълтяла снимка. "1925 г. Влак N23." "Това е влакът на моя баща - карал го е, после е слязъл от него и го е снимал", обясняваше той. "И дядо ми бе железничар - един от първите огняри по линията Саранбей-Одрин", добавяше, пафкайки любимата си лула. Парните локомотиви и лулите бяха негова страст, предавана по наследство.
Разказваше, че е израснал в софийската "Банишора". 11-членната му фамилия деляла 3 стаи и един голям двор. Имало много дърва за цепене, оттогава обичал да цепи дърва, най-вече в родовата къща в Енчевци, край Трявна, където и почина. В черквата на същото село Енчевци прадядо му поп Шино е криел Левски, а после бил "ятак" на четата на капитан Дядо Никола.
На 16 години, през 1943 г., Продев става ремсист. Лично участвал във въстанието на 9 септември 1944 г. "Бяхме евакуирани в Лясковец. Превзехме кметството там, арестувахме жандармеристите, окупирахме гарата. Баща ми тъкмо се връщаше от работа - поисках му пропуска. Той ми заши един шамар и мина без пропуск", разказваше Продев не без усмивка.
През 1945 г. той е един от създателите на първия ученически вестник "Средношколско единство". После постъпва на рождения си ден (15 септември) в "Труд" - като стажант-репортер. 2 г. по-късно го вземат в армията и той завършва висшето артилерийско училище. До 1957 г. работи в "Народна армия", после в "Народна младеж" - оттам го изгонват, защото заедно с група съмишленици

иска съд за Червенков и Сталин

след XX конгрес на КПСС. Без работа е цяла година, през която съпругата му Божана - оперна и оперетна певица, звезда на Музикалния театър, е принудена да пее по ресторанти, за да изкарва прехраната на семейството. После постъпва в "Отечествен фронт", но и оттам го гонят. Христо Радевски го взема в сп. "Септември". По-късно основава заедно с Радой Ралин, Васил Акьов и други единомишленици контрапункт на казионния "Литературен фронт" - в. "Литературни новини". Но го закриват в разгара на атаката срещу Солженицин в СБП.
Следващите 15 години от живота му са свързани с БТА

Създава пазарния хит "Паралели",

а с покойния вече Кръстан Дянков - и "ЛИК". През 1973 г. е спецкореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ. Спомените му оттогава са "отвратително антиамерикански".
Продев не обичаше думата "дисидент" и говореше с удивителна скромност за дисидентстването си по тоталитарно време: "Бяхме просто недоволни хора. Искахме да хуманизираме обществото, а не да сменяме строя." Само че той е един от тези, благодарение на които и навън знаят, че в България не всички ръкопляскат на Тодор Живков. И през януари 1989 г. Продев е поканен на прословутата закуска с Франсоа Митеран във френското посолство в София.
През 1980 г. като главен редактор на сп. "София" оглавява Клуб на приятелите на софийската архитектура, в който членуват художници, поети, архитекти - като Дечко Узунов, Блага Димитрова, Христо Генчев. Всеки месец заседават по проблемите на града, внасят в общината конкретни предложения за съдбата на София. "Това бе първият клуб на хора, протестиращи срещу тъпотията на отделни ведомства. Спасихме от разрушаване Халите, Банята, Трамвайното депо, Захарна фабрика, Арсенала (където сега е музеят "Земята и хората"), Перловската река", разказваше големият журналист.
Когато Продев става шеф на "Народна култура" през 1984 г., вестникът се превръща в оазис за инакомислещите. Там е отпечатано

писмото на Светлин Русев "Вик за Русе",

там излиза прочутата статия на Желю Желев "Великото време на интелигенцията". (Желевата книга "Фашизмът" вече е забранена.) Заради позицията на вестника по "възродителния процес" Продев е викан на два пъти при Георги Джагаров. Отвръща: "Ако съм неудобен, махнете ме." Махат го. След малко повече от година го връщат - веднага след 10 ноември.
Имаше един кратък период, през който Стефан Продев беше ничий - принадлежеше и на сините, и на червените. И едните, и другите го искаха едновременно за знаме и знаменосец. Той избра вторите. Защо? "Аз съм просто ремсист. За мен по-хубава обществена идея от социалистическата няма. И християнството е търпяло крахове, колкото си искате, но не е изчезнало", обясняваше Продев.
И тъй на първия конгрес на СБЖ го избраха за шеф с почти френетични акламации. После - след като прие да стане главен редактор на "Работническо дело", по почти толкова френетичен начин го свалиха от СБЖ. "Защо напуснахте "Култура" и отидохте в "Работническо дело", попитах преди 2 години. "За да направя един голям вестник", ми отговори той. "Като човек с дисидентско минало имах голям авторитет, исках да възпитавам партийната аудитория, учех я на демокрация."
Стефан Продев имаше няколко големи любови (освен съпругата си Божана, споминала се 2 години преди самия него): конете, парните локомотиви, лулите. Но на първо място бяха думите. Пишеше до последно есетата, новелите и статиите си на шумна пишеща машина. "Не исках да свикна с компютъра - аз съм на края си. Звукът на пишещата машина ме тонизира", признаваше публицистът.

Последната си колонка в "Сега" Продев озаглави "Тъжно"

и посвети на закритата за пореден път "Дума". "След маса перипетии, пленуми, обещания и партийни клетви Висшият съвет на БСП продаде "Дума" на частното лице Димитър Иванов. Лицето се зарече да спаси вестника и бавно, но сигурно го доведе до гроба. Барабар с масите и столовете, с компютрите и апаратурите и - което е особено болно - барабар с журналистите. Господинът си внуши, че не е обикновен бизнесмен, а духовен мъж, перо, и направи всичко възможно, преди да обяви фалит на вестника, да го промени. Сега вече е ясно защо. Първо нещата се развалят, а след това се хвърлят на обруганите. За жалост колегите в "Дума" се уплашиха за хляба си и позволиха да станат играчка в ръцете на един самозванец. Не ги обвинявам, но ми е горчиво, защото дълги години ги възпитавах в професионално и политическо достойнство. Би ми се искало "Дума" да умре с гръм и съпротива, но както виждам, тя ляга в спомена без капка самочувствие. Това е най-голямото наказание за мен, създателя на вестника", написа той на 4 юли, точно 2 месеца преди смъртта си.

Другите за него ...

За дарбата и достойнството

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

Бяхме много близки с него - неколцина приятели, - но смъртта се оказа по-близка до тревненското село, в което се бе усамотил, за да я дочака спокойно и достойно, както му прилягаше...
Много съм развълнуван, за да събера мислите си и обрисувам добре образа му. Но думата "достойно" е изникнала в мисълта ми не случайно - достойнство имаше и във външния вид, и в общественото поведение на Стефан Продев, нашия Стефан, достойна е и следата, която оставя в художествената ни култура, в публицистиката ни и в обществения ни живот.
Той наистина бе висококултурен и талантлив писател, белетрист с широк диапазон, който му позволяваше да обхване примерно и времето на Вийон, и нашето време с хората и пейзажа му. Казано между другото, чувството му за природата, облъхнало една от последните му книги, е направо поразяващо. Сам художник на словото, той беше приятел на художниците и стените на дома му бяха пълни с техните творби.
А за неговата публицистика и изобщо за политическата му дейност сякаш не е необходимо да говоря тук надълго - за мен той е най-ярката фигура в журналистиката ни от последното десетилетие. И въпросът не е само в огненото му перо, но и в "габаритите" на мирогледа му, в дълбочината и широтата на социалистическата му идейност, във верността му към нейната хуманистическа същина. По времето на т. нар. реален социализъм като главен редактор на "Народна култура" той водеше нелеки битки срещу тесногръдото виждане в изкуствата, спъващо дарбите и даващо простор на посредственостите; след 10 ноември по едно време създаденият от него "Дума" остана за социалистическата партия единственият мост към бъдещето. И няма да забравя как цялата зала на един от нейните конгреси се вдигна на крака и минути подред - спонтанно, а не по сценарий, както ставаха тези неща някога - аплодира неговата поява на трибуната.
И този спомен - въпреки всички тактически съображения, които ми идват на ум, - не ми позволява да премълча тук това, че неговата партия го остави да си замине от този свят с дълбоко огорчение. Каквито и да са обясненията за оставката му от "Дума", да откъснеш един родител от рожбата му, и то в случай като неговия - за това се искат твърде къса памет и недоразвито чувство за благодарност...
Но както е казал големият ни поет - и негов събрат по вестникарство: Млъкни, сърце! Няма съмнение, че бъдещето ще въздаде на Стефан Продев дължимото му и че неговото име ще остане в историята на българската духовна и политическа култура като светъл пример за висока дарба, честност на общественик и човешко достойнство.
Сбогом, мили Стефане!

Той пишеше с ударите на сърцето си

СВЕТЛИН РУСЕВ

Напусна ни сложна, емоционално и духовно богата личност. За Стефан Продев не може да се мисли и пише равнодушно. Българската журналистика загуби едно от своите най-остри и чисти пера. Социалист по убеждение, войник по призвание, идеалист, който вярваше в човешкото лице на Идеала - Стефан Продев, при всички превратности на личната си и обществена съдба, беше човек-позиция. Позиция, която превръщаше в територия на истината независимо дали тази територия беше сп. "София", в. "Народна култура", неговата "Дума" или последният дом на неговата истина - колонката на в. "Сега".
Със Стефан Продев - времето, проблемите и личната ни позиция - ни срещаха и разминаваха. Днес всеки може да приеме или да не приеме действието и вярата му в името на един Светъл Идеал, но трудно ще бъде дори за враговете му да отрекат, че имаха насреща си преди всичко един всеотдайно предан и вярващ, високоодарен творец, който пишеше с ударите на сърцето си.
Мнозина от днешните демократи, които или не помнят, или не искат да помнят, трябва да знаят, че много преди да се събудят за демокрацията, Стефан Продев беше от малцината, които не само живееха с надеждата за една истинска промяна, но и с цялото си поведение и действие беше от нейните истински рицари. В днешното време на груб практицизъм и икономически интереси, на насилие и хаос за идеологическите прагматици Стефан Продев може би беше един от последните Донкихотовци. И все пак човешката Вяра никога не е могла без илюзиите на онези рицари, които носеха надеждата и движението със себе си. С неизменната си позиция, отстоявана с достойнство и с характер, Стефан Продев не беше лесен нито за своите и още по-малко за чуждите. Думата на Стефан Продев беше неповторима - силна и чиста като тревожна камбана, която събужда надеждите на новия ден!
Уви! Нощта продължава!
Но Камбаната на Стефан Продев, илюзиите и Вярата ще ни напомнят за светлината на деня!


ДИАЛОЗИ

Уважаеми др. Продев, въпросите ми са кратки и конкретни. Утопия ли са социализмът и комунизмът? И ако е така, капитализмът вечен ли е? Вечно ли ще има охолство за едни и мизерия и глад за други, които са милиони? Може ли да се измени природният закон, че голямата риба изяжда малката, който се прилага и в човешкото общество?
Никола Иванов, Разлог, ж. к. "Изток"

Уважаеми г-н Иванов, нищо, което е съществувало или съществува, не е утопия. Въпреки преживяната катастрофа социализмът е обществен и исторически факт. Мнозина непрекъснато забравят, че модернизирането на капиталистическия строй е неотделим момент от развитието на лявата идея. Без идеите на Маркс и драмата на социалната революция светът, такъв какъвто е, трудно би постигнал днешните си социални и интелектуални върхове. Още през 1921 г. Ленин предсказа, че бъдещето ще принадлежи на оня строй, който даде по-голяма вътрешна свобода на производителните сили. За съжаление сталинският модел на икономиката пренебрегна това правило и доведе социалистическото стопанство до застой и разруха. Но това не е краят. Френската революция бе предадена от империята на Наполеон, но идеите й останаха да живеят във времето и да движат света напред. Смея да вярвам, че подобна метаморфоза ще преживее и нашият току-що загинал свят. Утре неговата справедлива социална кауза не може да не възкръсне.

Уважаеми г-н Продев, благодарна съм на редакцията на "Сега" за възможността да се наслаждавам на Вашето огнено слово всяка седмица. Позволявам си да Ви задам следните въпроси: Има ли нужда от духовни водачи в днешното бездуховно време? Каква е ролята на българските творци, българските журналисти днес? Защо много преди 10 ноември 1989 г. мотото на ръководения от Вас в. "Народна култура" бе "Свободата на словото е майка на всички свободи"? Как виждате бъдещето на печатните медии?
С най-добри чувства: Светла Цонева, София

Уважаема г-жо Цонева, трогнат съм от добрите ви думи. Хубаво е, че те стигат до мен точно днес, когато не съм в добро здравословно състояние. Радвам се, че има хора като Вас, които ми вярват.
Ще се помъча да отговоря кратко, но ясно на въпросите ви. Няма бездуховно време. Затова обществото винаги търси силните личности. По стара българска традиция то ги намира сред своите творци, които дори и когато не се забелязват, му влияят. Една книга, картина или песен са достатъчни, за да отворят народната душа. Дори и в сложно време като нашето словото и изкуството творят непрекъснато своята тайна, но жива работа.
Същото важи и за онова, което вършат българските журналисти. Те са много, те са мравките на духа, но това не ги обезличава. Не мога да си представя днешното време без техните страсти и болки, без битките, които водят, и разбира се, без политическата омраза, която ги залива. Истинският журналист винаги е в конфликт с времето, защото и най-малката истина, преди да се докаже, трябва да се открие. Разбира се, има и жълта журналистика, непочтени новинари, но това е вече друга тема.
Мисълта на Бакунин "Свободата на печата е майка на всички свободи" е моят голям граждански и професионален девиз. Смея да кажа, че чрез свои изказвания и статии аз го популяризирах още по времето на тоталитаризма. Без спазването на този девиз вестниците и останалите медии биха били мъртвородени тела в света на формалната информация. Що се отнася до бъдещето на печатните издания, не изпитвам никакви притеснения. Вечното слово е написаното слово.

БСП нямаше да съществува, прогнозираха политолозите в лютото време на 1990 г. Защото в онези революционни дни, когато социалист звучеше като сатана, а партията се бе заровила в най-дълбоките землянки, имаше само едно нещо, което да напомня за нея - вестник "Дума".

Тогава тълпи от почитатели следваха Стефан Продев като Бог. Разярени противници бяха готови да го разкъсат. Железните му нерви издържаха на всичко.
С него можеше да се случи всичко освен едно - да не бъде забелязан. Господ го бе орисал с дарбата да бъде значим и да привлича като магнит.
В зависимост от гледната точка брадата му бе подреждана редом до тези на Маркс, Фидел Кастро, Ботев или Христос. Имаше време, когато като символ на злото в някои вестници лулата му заместваше атомната бомба в Хирошима.
На негово име пристигаха погачи, младо вино, отлежала ракия и смъртни присъди. Три пъти с официални писма е заплашван, че ще бъде убит.
Камъни трошиха прозорците на дома му
Ватманка спира трамвая да го поздрави и прегърне. Жена, която е целувал на млади години, го заплюва демонстративно на улицата. Заради боята.
Бог и сатана. Едни го обвиняват, че е разделил нацията на две. Той твърдеше, че е спасявал едната половина.
Колонката с рубрика "Ние пак сме тук" довеждаше до делириум сини и червени. Заради нея първите шест пъти го даваха под съд, а вторите бяха готови да излежат присъдата му.
На 16 години той е вече член на РМС. Пише позиви, пренася и крие патрони. Около 9 септември 1944 г. германци и полицаи стрелят по тълпата пред хотел "Славянска беседа". Той е там. Дни след това, още хлапак, вече е с пушка. Охранява района на гарата. Проверява пропуските на железничарите.
"И тогава срещу мен се зададе баща ми - разказваше Стефан Продев. Спрях го и поисках документите. Той се усмихна и тъкмо да продължи, отново го спрях:
- Пропускът.
Сега вече той се смути дотолкова, че замахна и ми удари шамар. Заплаках. За първи и последен път баща ми ме удряше."
На 15 септември, на рождения си ден, Стефан Продев става стажант-репортер в новосъздадения вестник "Труд". Първата му задача е репортаж за работата на софийската кланица. В писанието си повече жали клетите животни, отколкото възпява труда на касапите. Награждават го с кофа мръвки.
Но през 1948 г. на България не трябват журналисти, а артилеристи. Продев става офицер.
Години след това перото на Стефан Продев се прочу като най-точната артилерия. Казваше се, че улучва все в целта. Това невинаги се харесва и той сменя 12 редакции.
От вестник "Народна култура" го уволняват
защото не подкрепя възродителния процес. След 10 ноември 1989 г. го връщат. На конгрес на БКП е избран за главен редактор на "Работническо дело". Обърква всички със съобщението си, че такъв вестник повече няма да има. Така се ражда "Дума". Едновременно е и народен представител.
Но явно Стефан Продев не може да избяга от съдбата си. Той е органически несъвместим с всяка официална власт. Орисан да не се съобразява с нея, той най-често обрича себе си. Воден от силното си социално чувство, разделя съпартийците си на "червени бабички" и "червени мобифони"
Това не се прощава. Оказва се, че перото му, което спаси любимата му партия, в един момент започва да боде собствената й снага.
Уважението в нашата партия никога не е било на висота - обясни Продев ситуацията тогава. Прие я спокойно поредната атака срещу личността си. Седна сред съмишлениците си, наля чашка обикновена нашенска водка. Не за да се утешава, а защото не обича да нарушава навиците си. И пак запали лулата. Вчера душата на Стефан Продев отлетя от този свят. На машината му сигурно е останал някой недописан лист. Не защото той писа малко, а защото главата му беше пълна с истории. Един живот е твърде къс, за да се разкаже всичко, което се преживява. Дори да се казваш Стефан Продев.
Исак Гозес


[линк]

Поклон пред светлата памет на големият човек СТЕФАН ПРОДЕВ!
Поклон пред паметта на титана на българската журнаристика!

ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!

Oshte edin mrysen bokluk gushna buketcheto!

Не си прав.
За мъртвите или добро или нищо.
Та за въпросния индивид по-добре нищо...

за теб и У няма да има кой да каже.

ТИ СИ Полов извращенец, педал и некрофил съгрешил с баба си. Запитал ли си се дали когато дойде последният ти час ще предизвикаш поне една сълза.
Наистина се отчайвам от наличието на такива дегенерати и лайна.

Ти и 10 живота да живееш не можеш да достигнеш интелектуалното и духовно ниво на СТЕФАН ПРОДЕВ.

Живей си жалкия живот долна отрепко. Надявам се когато един ден Черната Хлебарка Костов пукне след дълги години прекарани в централния софийски затвор по същия начин да крещиш УРАААААААААААААААААААА


КАКАЯ СВОЛОЧЬ. ЛАВРЕНТИЙ ПАЛЬЧ, МАЛО ТЫ РАБОТАЛ, ОЧЕНЬ МАЛО

лека му пръст
умен комуняга беше

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

.

Всеки ден ще е така до победата!
Глас народен, глас божи

Wjarno, wjarno, zhalko e, che pukna.
Umrja si w legloto.
A trjabwashe toja mrysen komunjaga da byde obesen na centyra na Sofija.
Njama sprawedliwost na toja swjat.
Wse pak ima nadezhda za Stirlitz, Momchil, Cher(we)noglaw...

...
Така да извикаш, когато умрат в леглото майка ти и бащати!
Извратен син олигофрен, надмина даже венко в лайната.

ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!

Злобните си антиСДС мръсотии плюете от името на НДСВ, а то сте си били комуняги.
Не се крийте - кашлица и комунизъм не могат да се скрият.
Май ви е срам да се обявите открито за червени (не че няма защо)
То че Продев е умрял... лека му пръст.
Ама между другото умря вашата БСП, ако не сте разбрали.

А пък Продев не можеше да избере СДС, защото там се иска висше образование.

Питайте и ще ви бъде казано

И тебе никой не може да те надмине. Ти си недостижим.
Доказа го и с последната си глупост по-горе.

За мъртвите или добро или нищо.
В случая - нищо.
На идиоти като тебе обаче е полезно всеки ден да им се припомня, че иначе може съвсем на сериозно да се вземат.

Е и ? Що за хвалебствен бълвоч си изсрал тука, другарю Момчил ? На времето и за Сталин са плакали хиляди, когато е дал фира - това да не би да означава, че е бил свестен ? И за Хитлер са циврили швабите - въобще за всяко по-известно говедце ще се намери кой да приреве. Най-малко според малоумния принцип - "за умрелите - или добро или нищо". А най-важна е истината, която в случая е, че просто пукна поредният комунистически парцал. Имаше талант за писане, но нищо повече - редеше красиви изреченийца с малоумно съдържание. Много пресилено е да се опитваш да изкараш Продев чак такова светило. Освен червените бабетки, които и без това са слабо грамотни, никой не се интересуваше особено от пресиленото интелектуалничение в ежедневните пасквилчета, изплюти от другаря Продев в посредствения му вестник. А и един бърз преглед по биографията му, която така любезно си ни предоставил, е достатъчен да се уверим, че става въпрос за несъмнено говедо. Фактът, че за известен период беше дисидент, не променя тъжната истина - поредният посредствен плебей, който други плебеи се обитват да възвеличаят. Всеки божи ден умират къде по-достойни люде, но те, за разлика от животното Продев, не разполагат с армия от вресливи клакьори. За пореден път се убеждавам, че най-важното в България е да си кресльо. Ето, един жалък заблуден кресльо пукяса и веднага цяла армия от още по-примитивни кресльовци нададе вой.Тъжна картинка, но типично нашенска - понеже си нямаме истински таланти, та си нарочваме някой за такъв. Утре може и Кондьо да си го обявим за новия Моцарт, ако сме достатъчно кресливи, може дори някой да ни повярва...

Идните поколения ще отредят мястото на покойния Продев в нашата история.
Колкото до тези , които не се свинят да изливат помията си върху един покойник- вие сте боклуци и хората заслужено разкараха партийката ви от власт на 17.06.Човек,който не уважава мъртъвците ,не уважава и себе си!!!

обществото не може да живее в омраза. Никога не съм харесвал
комунистическия плам на сините хунвейбини от 1990. Те ме гнусяха с липсата на
достойство. Повечето от тях бяха с ухвата на комсомолски секретари.

И тогава съм мислил и сега продължавам да мисля, че е далеч по-достойно да останеш
червен в 1990, като Продев и Валери Петров ( а за него какво ще кажете, а?), отколкото
истерик като Блага Димитрова. Не можеш да живееш на вълната на комунистическата
върхушка, да пишеш съкровени стихове за Мавзолея, а после да градиш кариера на за
един "фикус" (става въпрос за "главния герой" на така наречения арестуван неин
роман). Това е истината, приятели мои. Винаги предпочитам достойните хора пред
безгръбначните. А Продев, въпреки последмите години "отъняване" в "Дума", беше
епоха в нашата литература. И моя милост се е учил от есетата му. И се е кискал, дори, от
някои негови точни попадения в "Дума". Такива попадения, например, никога не
намерих в "Демокрация".

И право е казал народа - за умрелия или добро, или нищо. Аз имам да кажа добро. Вие,
ако сте достатъчно млади да не го познавате, по-добре нищо.

Leka mu prast na Prodev. Pisheshe dobre, pak i beshe disident, kogato vsichki bash sedesari biaha komunisticheski aktivisti ili kandidat-aktivisti. A leketata, koito pliuiat po nego- prosto da zabravim za tiah. Te ne sa hora.

сините интелектуалци, не познавам нито
един, който да не е проституирал и пълзял. При това настървено. Ако искайте, псувайте
ме, но ми посочете поне един, който да не се е държал като слуга. Може и да греша.
Опровергайте ме, ако ви е по силите. Поне едно конкретно име дайте.

Ще ти посоча например Стефан Цанев или Йоско Сърчаджиев или Радой Ралин. Ето, Стефан Цанев не се поколеба да се обяви срещу Костов, когато сметна че е отстъпил от принципите на синята идея (друг е въпроса дали наистина е така). А за Йоско не се сещам да е сервилничл на никой от управниците по което и да е време. За Радой да не говорим. А сигурно има и още много (Тодор Колев например), но сега нямам време да се отдавам на спомени.

Колкото до Стефан Продев, той беше изключение на фона на тълпата посредствени блюдолизци, които правеха кариера венцехвалейки партията. Ти да можеш да ми кажеш някой друг освен него от вашите редици? Може би Недялко Йорданов и Валери Петров (макар че за първия имам дълбоки съмнения).

Колкото до самия Продев, по-горе съм написал: умен българин беше. Може да не съм съгласен с това което пишеше, но не мисля че някой шахматист би нарекъл опонента си мърша само защото е с черните фигури, а той е с белите.

Гледам че много хора са се нахвърлили върху Продев с доста примитивна омраза. Не е много умно от тяхна страна. Бих ги посъветвал да пазят омразата си за онези червени боклуци, които съвсем съзнателно и целенасочено опропастиха България с цел лична облага. Или към онези, които с невежеството си и тъпотата си спомагаха и спомагат за това опропастяване. Факт е че има огромно количество симпатизанти на БСП които са на преклонна възраст и дори в чисто психологически план не могат да престанат да бъдат комунисти - това е все едно да зачеркнат целия си живот. Други пък имат определено разбиране за чест и достойнство, което им пречи да си сменят възгледите. Аз не ги мразя тези хора, макар че е много тъжно като гледам как техния идеализъм се използва по предназначение от откровенни мафиоти и кариеристи. А те определено заслужават моята омраза. Или пък онези малки пишлемета дето отказват да мислят с главите си. Те имат възможност за избор и техния избор само ме отвращава от тях (Момчиле, Аполоне, чувате ли, за вас се отнася).

А Продев беше идеалист, а не лапач. А в никакъв случай не беше и тъп като някои хора от този форум (включае и автора на тази тема, но за него имам сериозни основания да смятам че е и лапач).

Всеки ден ще е така до победата!
Глас народен, глас божи

Не можех да понасям този комунист. Надявам се и останалите му другари да го последват. Колкото по-скоро, толкова по-добре.