Такава чудна вечер!

19 отговора 401 прегледа
#1

Такава чудна вечер!

Десетте дена в Китен ме изнервиха, не понасям блъсканицата по улиците и на плажа, последната вечер оставих съпруга ми с приятелите му, Узо-то, салатките и спящото дете и излязох навън. Ех, друго си е - 23 часа, спокойствие (относително, защото всичко си работи, хората вечерят още по капанчетата), минавам през един бар, подсмихвам се на хаотичното ровене на бармана за пластмасова чашка. Разбирам го напълно - като не искам да седя там, а предпочитам да си разнасям напитката, кой знае как му изглеждам:-)) От там направо отивам в Интернет-клуба отсреща. Ще приключват с игрите всеки момент, паркирам си джина и тоника, вадя цигарите, опъвам крачета и си отварям пощата. Чета, пиша, надничам в клубовете... През минута момчетата до мен избухват в смях, не мога да се сдържа и аз, коментираме странните никове в Мирка (аз не чатя, но само ме подканят да поглеждам), почивам си идеално. Вече е два и половина посред нощ, трябва и да поспя, тръгвам си. Какво спокойствие ме е обзело само! Тишина, всичко свети, няма нито едно скитащо куче да ме плаши по сенките, чувствам се някак странно разголена - сама, посред нощ, далеч от къщи, но ми е хубаво. Как да не спра да хапна последния захарен памук ееееей там? Примлясквайки, забелязвам, че стрелбището не е затворено! Естествено, не мога да подмина! Опустошавам всички налични капачки, правя опит (неуспешен) да уцеля най-трудната мишена за един огромен мечок и си тръгвам. Но... лееееко провлачвам крака, не ми се прибира. Вече хрупам Bake Rolls:-)) Няма да заспивам пък! Не искам да стопя усещането за нереалност. В станцията тихичко примъквам фотьойл и табуретка на балкона, вятърът е хладен и вълшебен, морето шуми точно под мен, а по него - не пътека, а булевард от лунна светлина. Заспала съм с книгата, будя се в 7, а сякаш вечерта още не е свършила. Сигурно до другото лято ще чакам такава вечер (в София се връщам все пак), но ми е топличко на душата...

Обичам да си спомням такива мънички случки, обичам...


Отговор
в отговор на Бeзcъннa #2

Да, забелязахме твое появяване

по верме, което се очаква да бъдеш в Китен, станцията, стая №....
Подарила си си една хубава вечер.
И аз бях сама известно време, в отпуск и прекарах доста време в нета. Подарих си и един прекрасен ден на път, с приятели от тук, на места описвани тук, при хора пишещи тук.

Отговор
в отговор на kakata #3

Re: Да, забелязахме твое появяване

Късметлийки!


Hungry bear does not play boogie-boogie!
Отговор
в отговор на Йopи #4

Я, виж кой дошъл за да черпи!

Честито и тука и цунк по магарешкото челце.

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #5

Re: Такава чудна вечер!

Супер....

R'N'ROLL AIN'T NOISE POLLUTION
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #6

Един малък

Хемингуей-това си ти.Таман щях да подпитам Каката де се загуби .Добре дошла в клуба отново ,а и в София скоро-времето се разваля есенно тези дни -не чу ли ?

Benefacta male locata malefacta arbitror
Отговор
в отговор на kakata #7

Ще черпя, я! (с добавка)

Поздрави от цялата компания!

Както ще забележиш, още съм в бачкането!


Hungry bear does not play boogie-boogie!

Редактирано от Йopи на

Отговор
в отговор на Kиpo #8

Да уточня,

че от три седмици вече съм в София, обаче нямам никакво свободно време. В ателието си имам компютър, но пък още чакам да ми прекарат телефон...
Определено имам нужда от спокойствието на онази вечер!


Отговор
в отговор на Бeзcъннa #9

Нарисувай пак картината в главата си

-умееш да го правиш ,по скромното ми мнение
Потопи се отново в нея -непременно ще се почувстваш по-добре!

Benefacta male locata malefacta arbitror
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #10

Re: Такава чудна вечер!

Безсънна, и аз бях в Китен в началото на август.
Имаше пълнолуние, нощно къпане с лунна пътека в морето, танцуване във водата на дискотека Зангадоре, пиене на питие в заведение на брега на морето. На мен пък ми допада усещането за живот сред многото хора. Аз пък имам чувството, че ще издивея на скучно място.



@=>=>=
Отговор
в отговор на shockwave #11

На мен пък

и двете преживявания ми допадат и двете са еднакво примамливи. Просто зависи от нагласата и емоциите, които искаме да изживеем. Наистина Китен си е чаровно кътче от родината ни. Аз ходих както винаги си ходя в Ахтопол и Синеморец. Просто райското в тази част ме превлича магнетично.
А и да не забравяме какво е казал Хемингуей:

"Всичко далече от морето е провинция"

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #12

Re: Да уточня,

разказваш го така,че изглежда хубаво и спокойно............едва ли не романтично.........на мен ми изглежда по друг начин.......или по-точно бих се чувствала по друг начин......сама...........защо???? навяваш ми тъга..........всъщност важното е,че ти така си щастлива.......и спокойна.........аз не бох могла......даже от инат бих измислила някоя магария:)))))))))))))


TEDDA
Отговор
в отговор на shockwave #13

shockwave+TEDDA,

Нима си ме представяте на някое скучно място без НИЩО да правя? Невъзможно! Но и за дискотека, и за "магарии" трябва минимум още един, а моментът обикновено ми е друг. Най-лесно е да си намериш забавление с компания, а да го направиш сам за себе си е различно.

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #14

Re: shockwave+TEDDA,

ок,права си......когато остана сама,защото половинката е в чужбина и вечерите умирам от скука и тогава почвам да се питам самотните жени(неомъжени,разведени) как я карат без дружка?как се забавляват,какво правят за да са спокойни,въпреки самотата си? Дано бог да не ме кара ад го рабера.........но тук става въпрос за друго,Безсънна!Не че не можеш ад се забавляваш сама,а Защо по дяволите се забавляваш сама,както не си сама.......разбираш ли ме...от това би ми било криво.......защото в такъв момен няма да ми мине през главата как мога сама да се забавлявам и да си почивам,а ще мисля какви моменти пропускам.......на уединение......но не сама............иначе това е напредък за теб като психика........аз съм явно по-назад.......което не е добре рабира се.....


TEDDA

Редактирано от TEDDA на

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #15

Re: shockwave+TEDDA, + Безсънна :)))

Много добре те разбрах, защото аз като СуперЕгоист обичам да оставам насаме със себе си, без да се съобразявам с нечие присъствие, да си доставям мои си удоволствия, да си се кефя.

Но ме впечатли първото ти изречение, което не е характерно за мен :
"Десетте дена в Китен ме изнервиха, не понасям блъсканицата по улиците и на плажа". Просто почивката на море за мен е свързана с многообразието, а не с уединението.

@=>=>=
Отговор
в отговор на TEDDA #16

Re: shockwave+TEDDA,

Безсънна,ти си само за Синеморец.........невероятно спокойно е там..нех има хора,хем не е блъсканица............плажа чист..........малък рай за ценителите на спокойствието..за децата също...........за любители на тълпита и шума като ме и шокуейв обаче положението е друго........:))))))))))))).


TEDDA
Отговор
в отговор на shockwave #17

Оставете ме на бирааааа!:-)))

Няма свободен ни един тротоар, отвсякъде се промъкват коли, никой не гледа къде ходи, през има-няма двайсет метра някой непознат щипка детето и трябва да я спасявам нависоко редом със задължителния плажен багаж. Ако пия кафе, непременно там музиката е по-тиха от тази в съседното заведение (чалга, разбира се!), така как ти се струва, лесно ли е?


Онази вечер си беше чудна! А някой път ще ви опиша следобед като днешния - когато нямам работа, витая из къщата и абсолютно ми е добре и така.


Отговор
в отговор на TEDDA #18

Ако се позаседи

на Синеморец, обаче, нашата Безсънна, после не виждам как ще се върне в София - ще й дойде шоково една разходка по Графа.
Иначе Синеморец си е нещо като българската Ривиера (или поне скоро ще стане такова), защото си носи атмосфера...

Мейлчо те поздравява!

Отговор
в отговор на Stephan #19

Не бой се:-))

По-скоро се шокирах от себе си вчера - трябваше да прочета 24 часа, за да разбера, че са ремонтирали родната Витошка. Явно напоследък в центъра само търча, за да свърша каквото ми трябва и бързо бягам обратно...
Чудя се как успявам да съм безразлична към многото хора тук, но е факт. Виж, за почивката съм си с претенции.


Отговор
в отговор на Бeзcъннa #20

Ами това е нещо като

като защитна реакция, мадам. Инстинктивно усилие да съхраниш себе си, душата си в хаоса на света, който за съжаление става все по-объркан и все по-неекзистнециален. Имам пред вид, че все по-трудно се оцелява, независимо, че уж всичко се прави в името на по-добрия живот.

Един приятел от Бургас ти се усмихва

Отговор