Ами...

Купих си чорапки.
Falke.
43 – 44.
Памучнички.
За чувствителни към еластични материи.
Карамел.
Сега търся стъпалата, дето вървят с тях.
В магазина нямаше.
Гледам, и тук няма.
Или вече е петък?
Късно било станало, казват ушите и мустаците.
Защо тук всички любвеобилници са боси?

Защото всички със обувки цапат, калят,
абе що да кажа - слон в стъкларски магазин.
А ние босите, тихичко, полека,
пристъпваме на пръсти по килима мек на нашите души
и всички се оглеждаме и търсим
тайничко да си откраднем ако може,
отнейде мъничко любов...

WHAT TIME IS LOVE...?

В замъка на шапкаря винаги е време за чай.
Все някъде - а сигурно и тук - никога не е време за любов.

Или пък беше друго?
Сега аз как да разбера, господарю, как да разбера кога да ям?

...he was a turtle but we called him Tortoise, because he taught us..

:))

едвам ти виждам носа иззад облаците. Или поне спри с гризкането от тази страна - нали чу гъсеницата какво каза...

ti ne wqrwash li w chudesa/ i ne biwa! Stypalata ne sa za wseki, shtoto da ne wzeme da te nastypi nakoj nepoznat krak, a lek ot nastypano nqma!I aptekite ne ba`kat po praznicite/

Искам да съм свят, .....за да си светувам!

Когато дойде време да ядеш, само ще разбереш. - казал въкът на агнето и го изял.

Бялата царица погледна строените войски и с презрение се обърна към белия цар, черния цар и черната царица:
- Ха, тези двамата знаят да играят само на шашки.

- Защо висиш на тази стена, ще паднеш! - каза Тя.
- Откъде на къде ще падна!?
- Прочетох го в една книга.
- О! Тогава значи със сигурност ще падна! - каза то и падна.

Винаги е време за Любов, освен ако не е време за Любов.

WHAT TIME IS LOVE...?

с чудесата?

Или само фокусничиш?

Няма и да си го показвам носа...
Имам много за учене...
Утре имаме чешене и пискане:))

напълнител - ми обади се!

ще си регистрирам ник-чето (Пичашка, приятно ми е), пък после

Ама аз, такова, малко се отплеснах - напълнители бол, ама не се разхождат тук по пишлета, щото имаше една кака дето ходи наоколо с люто чушле - А си се показал, а те мазнала

ъъъ, такова, буболек.
И веднага се фащаш за бумагите.
Ми стига с туй четене, я виж какво е слъчнице навън.

Суууупер временце се е отворило.
Ама - нейсе. Стой си тук скрибуцай, и като стигнеш до смяхкането - свиркай.

да си забравя очилата. Слънчевите.

И сега нищичко не мога да прочета - много ми бляска таз твойта броня.

Вие, рицарите, ходите ли по чорапи? И въобще смъквате ли я таз лъскавинката? А ти затова ли си тъжен - щото винагито го забрави? В онази книга с падането пише - не бива да си тъжен. Изпълнявай!
Ако обичаш, де

........но те бяха вмирисани ебати...........няма ми го и комбинизона ..........някой пак го е задигнал на купона...............Няма ми го и сутиена карай важно бирата да е студена, няма ми я и хубавата шапка кадето ми я беше оплела моята любима бабка ...............

1/3 от времето си човек прекарва в леглото, а останалите 2/3 в опити да вкара някой в него’

Аз затуй нерегистриран си одя!

На вашите услуги Lady,
Тъгата беше моя постоянна спътница, но мисля че на път е да ме изостави. Упорита е тя и още твърде често ме навестява. И тъй като вашите желания са заповед за мен (а в случая съвпада с мойте) считайте че вече е изпълнено.

Блясъкът задоволява само суетата, а иначе е вреден и често неразривно свързан с нивото на носа. Дори и най-твърдата броня може да бъде пробита с поглед. А пък моята, страхувам се че слънцето си прави с мен шега, като я кара да блести повече отколкото е нужно, хвърля безразборно `слънчеви зайчета` в очите на младите дами и.... се мъчи да ме изкара от нея, като гущер от дупката му...
Чорапите ги сваляме когато сме в хоризонтално положение, но не на бойното поле, но важен е и начинът по който стъпваме, а не само какво сме се обули... или събули. А за туй лъскавото дето заслепява ..... мисля че би било комично (а и доста неудобно) на бала да видиш рицар с броня да се носи вихрено във ритъма на валса с някоя дама (горката).

WHAT TIME IS LOVE...?