Контактите

Има хора, “които не знаят, но които мислят, че знаят. Те са опасни. ИЗБЯГВАЙТЕ ГИ.”
И още нещо в този дух, което ми направи впечатление:
“Начинаещият по духовния път трябва да бъде особено внимателен по отношение на приятелствата, които поддържа. Той би следвало да общува с други поклонници и да се опитва да не взаимодейства с пропитите с его светски люде…”
“околната среда е по-силна от волевата енергия. За да общувате с приземени хора, без да попиете макар и част от тяхната приземеност, се изисква голяма духовна сила.
Това дали човек става светец или грешник, до голяма степен зависи от приятелствата, които поддържа.”
Парамаханса Йогананда

Интересно ми е вие как се справятес обикновените, “приземени” хора. Аз отдавна съм се отказала да разговарям с тях за по-философски теми, обаче едва ли да избягваме такива хора е най-удачно. Просто ми е интересно има ли начин да научиш някой от тях на нещо или наистина най-малкото не трябва да говориш с него за подобни теми?
“…особено внимателен по отношение на приятелствата”- ами то като всичките ми приятели са “светски люде” и ако знаеха за клубове като “Окултизъм”, биха ги нарекли сектантски и т.н. (сещате се), тогава имам ли шанс да стана "светец" Или да започвам подновяване на цялата “околна среда”? При вас как е? Всичките ви приятели ли споделят убежденията ви и ви разбират

Здравей! Защо реши, че ти не си от "приземените" хора?!? Ей, внимавай, това е по-голямо и опасно его от това на "светските" хора. Добре е да не вървиш по духовния път с такава надменност, може да се случи някой от "приземените" да ти спаси живота например. Опитай да общуващ с разбиране и ако може с любов, тогава този въпрос няма да стои пред теб.
Учителя Дънов някъде правеше едно хубаво сравнение на хората с картините. Той казваше приблизително така: "Представи си, че Художника рисува портрет, но е излезнал за малко от стаята. Ти влизаш и виждаш портрета и веднага казваш "не ми харесва, как може това да е така, онака..." и хич не виждаш, че портрета е недовършен - тук щрих, там четка-две. Как да ти хареса нещо, което не е завършено и не знаеш как ще изглежда когато Художника приключи?"
Поздрави.

Привет!
Аз си мисля че е много трудно да ограничиш средата си.
Давам пример - 8-9 часа съм на работа, 1-2 пътувам , 1-2 домакинствам , 1-2 време със семейството и то какво остана? От време на време с някой и друг приятел да се видим. Поне аз нямам грам свободно време. В службата където прекарвам 1/ 2 част от времето съм принудена да контактувам с наличните хора. Не мога да избирам.

Здравей, лельо!

Защо имам чувството, че не си ме разбрала? Не съм решила, че не съм "приземена", напротив точно това ми е проблемът, обаче се опитвам да бъда "начинаещ по духовния път" и ме смущава това, което този велик (според мен) учител казва, че контактите с такива хора няма да ми помогнат, даже напротив- ще ми попречат.

И свежия полъх, който внасят с присъствието си.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Привет
Да, и това имах предвид, въпреки че при мен и с приятелите, които сама си избирам, не е по-различно. Наистина какво остана? Май само клубовете

Ако искаш да ти дам отговора по десетобалната система на Зоро или да си го караме на благ моабет?

Проблема е много лесно разрешим. Просто помниш едно единствено правило - Няма човек , от който да не можеш да научиш нещо полезно за твоя път, стига да имаш търпението да го чуеш и умението да питаш, когато и както трябва.

Лесно е, много е лесно.
Стига да запомниш, че се учиш до смъртта си, а и след нея.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Никой не е застрахован от това.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Еее, ти поне си си говарил
Аз отначало бях доста ентусиазирана, но бързо ми секна желанието. Сега съм се научила въобще да не обелвам дума на тази тема, повечето ми познати даже въобще не знаят, че се интересувам и чета езотерични книги

Нима искаш да кажеш, че това е глупост!?
Бе и на мене не ми звучеше добре

каква е тая десетобална система?
ох, абе знам го това правило, ама има и друг проблем- какво да правя с такива като птах? Нали знаеш- мислят, че знаят, но...
пишеше- пазете се от тях, те са опасни

Какво правиш когато някое паленце те захапе за крачола и започне "страшно" да ръмжи и да си играе на голям пес?
Ами гледаш го с умиление, забавляваш се и лекичко и внимателно го отстраняваш от себе си.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Понякога, в желанието си човек да изглежда нещо повече от това - което е, се напъва, напъва-а-а... докато не се посере.
Това не винаги се усеща веднага от околните, ама след време се размирисва и става всеобщ факт.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Това пък каква беше?!!

Йогананда по принцип го смятам за един от най-мъдрите учители и едва ли има нещо, което е казал и да мога да го оспорвам. остава ми само да го асимилирам и да се опитам да го приложа на практика. Затова и поисках малко помощ от вас- да видя вие как го прилагате и въобще как стоят нещата при вас.
Много смело изказване наистина! Съвсем наслуки май, без никакви факти.
Е, няма случайности

Тази тема ми допада особено.
Не смятам, че усещането което имаш, на всяка цена е акт на егото.
Това ми се струва, че се случва в началото, когато се оформи ориентация към дадена духовна структура. Още повече когато отношението към този "нов живот" е сериозно и му се отдава по-голямо значение. Започва да се усеща голяма разлика между "твоят" начин на живот и "техният". Не можеш да споделиш с тях нито мислите си, нито чувствата си, нито това което правиш (или би искала да правиш, ако беше сама или с някой който е като теб). Това за исвестен период, действително е проблем. Не за всеки разбира се. Изрично казах, че става тогава, когато действително имаш намерението да правиш нещо със себе си, а не просто да трупаш окултна и езотерична информация и оттам усещането, че си нещо повече от "масата", защото "знаеш" неща които "те" не знаят - болест особено разпространена всред тези клубове. Но това е личен въпрос.
Усещането за "различност" между "техният" и "твоят" начин на живот може да се разрастне, особено ако твоето същество(душа) е било в по-голям конфликт с досегашният ти начин на живот и дълго е търсело и очаквало някаква алтернатива. Колкото тази алтернатива е по-драстична за теб, толкова по устремено и ентусиазирано би се втурнала в нея. И естествено толкова повече не би искала да имаш нещо общо с "другия" живот. Така погледнато проблема би трябвало само да се задълбочава, но не и да се разрешава. И това сигурно щеше да бъде така, ако проблема беше тук. Но според мен той е на друго място.
Проблема започва да се заражда още в момента в който ние започваме да разделяме живота на материален(светски) и духовен, не само условно, а и действително. А живота е единен, цялостен. Той не е нито материален, нито духовен, а и двете едновременно. Всеки един, без оглед на еволюционното му равнище на развитие, слиза на Земята с една и съща глобална задача. Да коригира част от отклоненията които е направил, да усвои нещо ново по пътя към съвършенството и да даде нещо от онова, което безусловно е научил. Преди да слезе, той се сдобива с набор от сили, част от които ще осъществят изживяванията с коригиращ ефект - болести, страдания и др., а друга част са неговия кредит на Земята. Това става с всички. Тук обаче можем условно да разделим цялото чевечество на две категории - несъзнателно изживяващи живота си и съзнателно работещи върху себе си. И в двата случая живота непреклонно и беспристрастно реализира необходимите корекции за всеки индивид съобразно самия него. Разликата е, че при първите това става без тяхно знание и желание, със субективното усещане, че събитията са случайни и нямащи връзка с нищо. Докато вторите, са съзнателни съучастници на живота в същите тези както корекции, така и усъвършенствания. В първия случай имаме живот на робство, а във втория, макар и не по-лек - живот на творчество и съучастие в растежа. Но така или иначе и с едните и с другите става все едно и също нещо. В този смисъл, ако ти все повече виждаш този процес и в едните и в другите, все повече ще чувстваш, че разлика помежду ни няма. Освен това основен проблем е твърде ниската ни култура по въпросите на общуването. Почти никой, не е с нагласата, че контактите ни (а те са част от същия този живот) с другите хора се основават на същите принципи на корекция и усъвършенстване. Всеки подхожда към контактите си с консумативен подход. Почти никой не е наясно, че от космична, еволюционна гледна точка, смисъла на контакта е в две направления. Да ти посочи, да извади наяве актуалните ти недостатъци и да ти посочи отработени качества в другия, които ти не притежаваш.
Ако ти имаш все повече ориентация към истинския смисъл на контактите, тогава все повече ще можеш да се ползваш от тях. Ако не подхождаш с предварителна нагласа и предубеденост, ще можеш във всеки контакт да откриваш невероятни елементи и черти в този с когото контактуваш. Винаги има по нещо позитивно. Например колкото и в събеседника ти да няма нищо в това което казва, то ще има нещо в това как го казва, как се изразява, как приознася звуците, как се държи и т. н. Освен това, контактите са изключително полезен показалец (за този който се нуждае от това) за недостатъците ти. Така, че с тези две глобални нагласи в общуването - от една страна все по-малко ще ги чувстваш като чужди на принципният ти начин на живот, а от друга самото общуване ще придобива все по-голям смисъл и градивност и за двете страни.
Може още много да се каже, но вече стана много дълго.
Желая ти успех!

Съгласна съм с теб.
Вярно е както каза Валсодар, че от всеки можеш да научиш нещо, но просто понякога ми се иска когато прочета нещо интересно да мога да го споделя с някой, който да го разбере и да си каже мнението, да ми отговори в този дух. Честно казано, този проблем вече не ме вълнува колкото в началото, но като чета такива неща (като цитатите) и се замислям дали пък наистина няма да се развивам по-бързо да речем в някой екополис или при Учител :))))
Ей, ще се радвам ако пишеш още