фрагменти 2

хайку в минало-свършено време:

а вятърът шепне
нещо тайно
в косите на луната..

___________


..и небето, разбира се, пълното с облаци небе. виж, в него няма нищо графично. прилича по-скоро на акварел. особено сега, след дъжда. до преди малко се опитваше да ме впечатли с цяла флотилия дирижабли и летящи хипопотами. сега постепенно се укротява и смирено потъва в розовата сладникавост на залеза.
не, все още не.
все още розовото е само розова слонова кост по ръбовете, неясен намек, блед спомен за сапунена опера, а синьото...

да, синьото понякога е болезнено.

____________


в полунощ си тръгнах.
страхувах се
от неподареното утро.

- - -

може би, но само може би.
моята сянка в сянката на пагодата
в полунощ.

_____________


подарявам ти циганското лято с мирис на канела, мед и печена тиква, сладко и лепкаво като любовта на червенокоса жена. протегни ръка през прозореца и ще те погъделичка...побързай! виж как се търкаля надолу по склона в червено и злато..скоро, много скоро ще цопне в леденото езеро на зимата и ще се удави..хвани го, ако можеш :-)

______________


пусто, вятър, гарги..не, никъде няма кал, но все едно. традиционният прочит на знаците ти е ясен. триумфираща тривиалност..типично. единственият начин за възприемане на реалността: изнасилваш я, а после я вкарваш в клетката на собствените си представи..хм...остави традиционното мислене за посредствените.
самотата е лукс, когато не си самотен. вятърът е любовник..заравя пръсти в косите ми, подсвирва хлапашки, проклетникът и.. изчезва на някъде. обичам попроскубаните гарги почти колкото и голямата птица марабу. полето до хоризонта е до хоризонта небе, а дъждът..всичко това спокойно би могло да бъде озаглавено 'подгизнал от любов'.....е, променя ли се клетката? :-)

привидности.

А

_____________


защото си акула в кротката лагуна.
защото слънцето рисува трепкаща мрежа от вълнички върху гладката ти сива кожа.
защото сянката ти пробива дупка с цвят на нощ в равното бяло на дъното.
защото се преструваш на умрял.
защото со дяволски убедителен и само от време на време отваряш едното си око, живо и хищно, и се втренчваш в мен.

защото те харесвам

____________


мрак...не, полумрак. неясни сенки..и глухи звуци, много, много отдалеч. проскърцване, а после сякаш нещо меко тупва..и тихи стъпки..скришом..и почти докосване. не. полъх само. някакво раздвижване на въздуха. дали е нощна пеперуда? от онези, дето предизвикват урагани?..

не. не, разбира се. никакви пеперуди няма. и урагани не се очакват, за съжаление. нищо интересно. скука..

а пък и този полумрак.половинчата история. като някоя от онези, твоите. полуистория с полуистински полуперсонажи..полумрак в полунощ на полуострова на полуделите полумесеци..

недомлъвки и недообмилсености. това е.

____________


някаква поука:

можеш да обичаш Бог:
безумно
безобразно
безгранично
безогледно
безподобно
безнадеждно
но единственият начин Той да те възлюби е да го предадеш.
защото Господ е Бог на разкаялите се грешници.

ps: на втори ред осем бойци със сребърни мигли, готови да дадат живота си, за да върнат кралицата.

pps: ти не си Бог. аз не съм Йов.
колкото до предателството, не очаквам да го разбереш.


____________


е, да. предпочиташ да водим интелектуални разговори високо някъде в зоната на перестите облаци. обаче в момента широкият ми като делтата на ян дзъ мироглед на наблюдател на вселената е свит до точка и насочен изцяло към собствения ми пъп. ставам крехка. пак. магнетичността ми изчезва в момента, в който някой успее да й устои..

е това е. точно премерена порция достоверна мелодрама.

___________


а сега, ако искаш да ти се обадя, трябва много силно да си го пожелаеш. и понеже ти не си аз, а аз не съм ти, това едва ли ще свърши работа. препоръчвам ти да опиташ номера с моста, планината и каквото там си мислиш, че участва в собствената ти забърквачница на магии. ако и това не проработи, обади ми се преди копнежът ти по мен да те е довършил.

my name is a name of a beauty
my number is the number of the beast

____________


внимавай какво ми пишеш. нищо не е случайно. ти неволно предизвика началото на есенния бал на листата. оня, дето духа, те чака отвън. излез и ще те обладае. ще те издуе и ще полетиш, опънал платна като някаква нелепа испанска каравела...ескорт на листата в тяхното единствено, последно и най-дълго пътешествие. странни танци.

А

ps: от стиховете лъха на застояла вода и неискреност. копнежът по смъртта е присъщ на смъртните. а ти не си.


____________


цвят на лилия в изящната извивка на острите ръбове.
нежна агресия, стаена в очакване.
ибийствено грациозен и измамно крехък.
оригами от жълта хартия и тревожносиньо предутринно небе.
жерав, научих го да лети.

за теб е.

немногословието е прекрасно

хайку в минало-свършено време:

а вятърът шепне
нещо тайно
в косите на луната..

Бора спря да маха
с клони
предизвикваше вятър...
___________


..и небето, разбира се, пълното с облаци небе. виж, в него няма нищо графично. прилича по-скоро на акварел. особено сега, след дъжда. до преди малко се опитваше да ме впечатли с цяла флотилия дирижабли и летящи хипопотами. сега постепенно се укротява и смирено потъва в розовата сладникавост на залеза.
не, все още не.
все още розовото е само розова слонова кост по ръбовете, неясен намек, блед спомен за сапунена опера, а синьото...

да, синьото понякога е болезнено.

Синьото винаги е болезнено до отмаляване...обичам безкрайноста му
____________


в полунощ си тръгнах.
страхувах се
от неподареното утро.

защо винаги пропускаме мига...
- - -

може би, но само може би.
моята сянка в сянката на пагодата
в полунощ.

преди да си тръгнеш засенчваш ме...
_____________


подарявам ти циганското лято с мирис на канела, мед и печена тиква, сладко и лепкаво като любовта на червенокоса жена. протегни ръка през прозореца и ще те погъделичка...побързай! виж как се търкаля надолу по склона в червено и злато..скоро, много скоро ще цопне в леденото езеро на зимата и ще се удави..хвани го, ако можеш :-)

Страх ме е да не го убия от стискане...

пусто, вятър, гарги..не, никъде няма кал, но все едно. традиционният прочит на знаците ти е ясен. триумфираща тривиалност..типично. единственият начин за възприемане на реалността: изнасилваш я, а после я вкарваш в клетката на собствените си представи..хм...остави традиционното мислене за посредствените.
самотата е лукс, когато не си самотен. вятърът е любовник..заравя пръсти в косите ми, подсвирва хлапашки, проклетникът и.. изчезва на някъде. обичам попроскубаните гарги почти колкото и голямата птица марабу. полето до хоризонта е до хоризонта небе, а дъждът..всичко това спокойно би могло да бъде озаглавено 'подгизнал от любов'.....е, променя ли се клетката? :-)

привидности.

А

променя се името на клетката... и материала на решетките. Любов, самота...


защото си акула в кротката лагуна.
защото слънцето рисува трепкаща мрежа от вълнички върху гладката ти сива кожа.
защото сянката ти пробива дупка с цвят на нощ в равното бяло на дъното.
защото се преструваш на умрял.
защото со дяволски убедителен и само от време на време отваряш едното си око, живо и хищно, и се втренчваш в мен.

защото те харесвам

а бих искал да съм делфин и да харесвам кожата си...
и да не се плаша от дъното...
да не ми се налага да се преструвам на умрял за да ме оставят на мира
да мога да си повярвам, както околните ми вярват
и всичко това защото не се харесвам
____________


мрак...не, полумрак. неясни сенки..и глухи звуци, много, много отдалеч. проскърцване, а после сякаш нещо меко тупва..и тихи стъпки..скришом..и почти докосване. не. полъх само. някакво раздвижване на въздуха. дали е нощна пеперуда? от онези, дето предизвикват урагани?..

не. не, разбира се. никакви пеперуди няма. и урагани не се очакват, за съжаление. нищо интересно. скука..

а пък и този полумрак.половинчата история. като някоя от онези, твоите. полуистория с полуистински полуперсонажи..полумрак в полунощ на полуострова на полуделите полумесеци..

недомлъвки и недообмилсености. това е.

полуживот полуживея
полутворя, полуобичам...
себе си...
...а пеперудата е още какавида... един вид полупеперуда


някаква поука:

можеш да обичаш Бог:
безумно
безобразно
безгранично
безогледно
безподобно
безнадеждно
но единственият начин Той да те възлюби е да го предадеш.
защото Господ е Бог на разкаялите се грешници.

ps: на втори ред осем бойци със сребърни мигли, готови да дадат живота си, за да върнат кралицата.

pps: ти не си Бог. аз не съм Йов.
колкото до предателството, не очаквам да го разбереш.

не съм Бог, но можеш да ме обичаш по същия начин, когато ме предаваш...

кралицата така и не научи имената им...особенно на онзи втория отляво

____________


е, да. предпочиташ да водим интелектуални разговори високо някъде в зоната на перестите облаци. обаче в момента широкият ми като делтата на ян дзъ мироглед на наблюдател на вселената е свит до точка и насочен изцяло към собствения ми пъп. ставам крехка. пак. магнетичността ми изчезва в момента, в който някой успее да й устои..

е това е. точно премерена порция достоверна мелодрама.

повдигам крак и поглеждам за кръстчето обозначаващо центъра на вселената. започнало е да се изтърква...загледан съсредоточено в пъпа си, дори не съм забелязал магнетичност... нещо като резистенс от късогледство
не може да се каже устояване, по скоро слепота...
___________


а сега, ако искаш да ти се обадя, трябва много силно да си го пожелаеш. и понеже ти не си аз, а аз не съм ти, това едва ли ще свърши работа. препоръчвам ти да опиташ номера с моста, планината и каквото там си мислиш, че участва в собствената ти забърквачница на магии. ако и това не проработи, обади ми се преди копнежът ти по мен да те е довършил.

my name is a name of a beauty
my number is the number of the beast

отварям едното си око, втренчвам се живо и хищно в предложението и обмислям дали да се родя отново...
____________


внимавай какво ми пишеш. нищо не е случайно. ти неволно предизвика началото на есенния бал на листата. оня, дето духа, те чака отвън. излез и ще те обладае. ще те издуе и ще полетиш, опънал платна като някаква нелепа испанска каравела...ескорт на листата в тяхното единствено, последно и най-дълго пътешествие. странни танци.

А

ps: от стиховете лъха на застояла вода и неискреност. копнежът по смъртта е присъщ на смъртните. а ти не си.

никога нищо не е случайно, тежеста на думите, когато ги познаваш е огромна...
Не смея да изляза навън...много духа, пък и идва есен, а и платната ми са заприличали, на продрани от употреба, лекьосани чаршафи... надали ще успее да ги издуе вятъра, а ако го стори наистина ще заприличам на НЕЛЕПА рибарска лодка, мечтаеща да е каравела...

вече не човъркам из стиховете, размирисва се повече...Забъркан от тестото на безсмъртието още не съм станал такъв...какавидата нервно потрепва и с недоумение, почесва две сърбящи подутини поникнали зад раменете...

цвят на лилия в изящната извивка на острите ръбове.
нежна агресия, стаена в очакване.
ибийствено грациозен и измамно крехък.
оригами от жълта хартия и тревожносиньо предутринно небе.
жерав, научих го да лети.

за теб е.

немногословието е прекрасно

Ако иска нека остане...никога не бих го пъхнал в клетка за да си е мой...бих обезмислил смисъла му...за какво се е учил толкова време да лети...
благодаря... ;)

немногословието е прекрасно за зрящите...останалите се чустват неловко в натежалата тишина.

--------------
There is no лъжица...

Великолепно. Благодаря ти.

virtu alone


Ако искаш да стигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.

впечатлен съм от неуловимата осезателност на мисълта ти.

поздравявам те

да. по-скоро делфин.

обмисляш досадно дълго.

онова за зрящите не ми хареса. но само то :-)

немногословието е прекрасно

кой знае..а може би е точно обратното - осезателно неуловима :-)

много интересен ник.

немногословието е прекрасно

:-)

virtual one

немногословието е прекрасно

дъно няма?!?
или съм се удавил?
днес се раждам...

--------------
There is no лъжица...

да. мислех си го напоследък. време му беше на рождения ти ден :-)

не. не се давиш. освен може би в блатото на самосъжалението. лек пристъп на неврастения. и понеже не ти е присъщо, вероятно не е наистина :-)

немногословието е прекрасно

znaesh ne moga da pisha krasiwi neshta
da cheta moga no ne bih pisal tapi banalnosti za towa che e prekrasno