....

Спи ми се. Потъвам в царството на Морфей. Само мисълта за Теб ме държи все още тук. Какво си ти за мен? Дори и аз не мога да си дам ясна представа. Но в едно съм сигурен. Обичам те. Ако любовта е това да не можеш без някого, да искаш, не, да копнееш за неговото присъствие, да мислиш за него, когато не е до теб, да искаш да му бъдеш потребен – то значи че те обичам от цялата си душа. Мило, нежно, незабравимо момиче. Какво направи с мен! Никога до сега не съм се чувствала така, толкова несигурна но силна, толкова нежна, но и срамежлива, плаха. Толкова много те уважавам! Не мога да искам от теб нищо сестричке моя. Дори не мога да те целуна. Колко ли глупава ти изглеждам. Понякога направо се отчайвам от себе си. Но ето тръгвам към теб, изгарям от нетърпение да те целуна, а не мога. Нещо ме спира. Не знам какво. Моя мъничка фея. Добра или лоша?! Колко си красива, когато се разсърдиш. Очите ти бляскат и хвърлят мълнии. Мило нежно момиченце. Да наистина феи може би няма, но ти съществуваш. Ти за мен си най-красива. Толкова добре съчетаваш красота, нежност и характер. Не мога без теб. Не, това не го измислям сега. То бавно се е натрупвало в мен с всяка твоя дума, жест, движение. Копнея за теб, за твоята коса, за твоите ръце. Как искам сега, когато като малко въгленче изстивам потъвайки в топящия се сняг да стопля с дъх ръцете ти, да се огледам в очите ти. Как искам да изпия този весел поглед –неуловим, като игра на слънчево зайче. Ти си единствения човек в когото вярвам. Задавам си въпроса: и колко още ще трае тази наша безмълвна дружба. Толкова редки са нашите срещи. Няма ли да ме забравиш, да ме прежалиш. Не бих го преживяла. Толкова много си ти за мен. Как бих могла да живея без твоя глас, без твоите очи. Някога питала ли си се какво е да живееш събота за събота и всяка седмица да изгаряш от желание и от мъка, че не можеш да видиш любимия ти човек. Питам се въобще дали трябва да се срещаме. Да, колкото и пъти да се срещаме винаги ще се влюбвам в теб. Това е неудържимо. Знаеш ли, опитвах се да те намразя. Невъзможно. Толкова съм слаба пред теб. Да знаеш колко противен става животът, когато след седмица чакане не мога да те видя. Полудявам. Ти си моята слабост. Колко много искам и с теб да е така. Да искаш, да търсиш в мен някого, с когото да споделиш живота си. Да чакаш с нетърпение миговете на нашите срещи, да ме обичаш поне колкото аз теб. Мечти? До кога ли ще ме изтраеш. Може би искаш нежност, а аз не мога да ти я дам. Спира ме нещо. Сякаш се страхувам. Като че ли си направена от тънък порцелан и ме е страх да не те счупя с моите устни. Колко приятно е да чувствам дъха ти, да милвам лицето ти, да завра устните си в косата ти и с цялото си същество да знам, да чувствам, че съм до теб. Колко щастлива се чувствам в твоята прегръдка. Как искам нежните ти ръце да чувстват как тупти сърцето ми и топлите ти устни да не слизат от лицето ми. Как мечтая сега да разрошиш косата ми и да ми подариш една от онези усмивки с които стапяш всичко студено около себе си. Колко съм слаба. Не мога да те забравя. Живея ден за ден за да те видя, а това ме измъчва. Колко пъти съм имала желание да сложа край на мъките си и всеки път побеждава желанието да те видя още веднъж. Ти си по силна от всичко в мен. Колко пъти съм се заричала да не те търся, да не ти се обаждам и отново в момент на слабост търся, търся тихия ти глас. Прости ми. Чувствам се като крадец, който взима от теб толкова много, а не може да даде. Но ето това е сърцето ми. Щом аз не мога да ти го дам, моля те, вземи го сама. Прости ми но изглежда никога няма да мога да ти го кажа. Господи, защо съм толкова слаба. Не ми стигат сили да дам на любимото си същество от своята нежност. Всичката тази нежност, която трупам вече години наред. Пазех я за теб мило мое момиче. Трупах я, трупах я, а сега ме е страх от нейните размери. Да не би с моята нежност да разруша мечтите си. Моля те направи нещо. Може би знаеш какво. Помогни ми да намеря твоето щастие в своето. А ако някой ден не успея да се преборя със себе си и малодушно сложа край на живота си знай, че си била непрекъснато с мен. Толкова си ми близка. Сякаш те познавам от мига, в който съм поела първата глътка въздух. Струва ми се, че вместо “мама” първата моя дума е била твоето име. Толкова самотна се чувствам сега. Безкрайно самотна. А самотата убива. Постепенно руши илюзии, мечти, задушава сънища и чувства. Кога ли ще стана безчувствено дебелокожо животно. Корав пън, който и за подпалки не става. Тогава вече няма да съм ти необходима. Но все пак опитай да ме съживиш. Опитай да запалиш искра живот в безчувственото ми тяло. Може би не всичко ще е свършило. А ти това можеш. Обичам те! Не искам да го крия. Макар, че с една дума едва ли може да се опише какво става в душата на човек. Какво направи с мен вълшебнице? От къде се появиха тези чувства, мисли в мен? Явно никога до сега не съм обичала. Защо ли трябваше да ни среща живота? Само за да ни раздели миг след това. Нима любовта това е мъка, болка? Нима любовта е безкрайна борба със себе си за правото на живот. Как чакам. Как копнея болката да се смени с радост, но изглежда не знам как да обичам. А и никой не ме е учил. Сама трябва да откривам правия път, а така правя много грешки. Не искам заради тези грешки да те загубя. Това ще е последната загуба в живота ми.
Не искам да се боря. Не искам да те измъчвам. Единствено, което искам е да намеря път към теб по сърце.
………..
………..
……….

Защо съм такъв егоистка. Искам да бъдеш до мен, а не трябва. Аз съм вътре, а ти си вън. Не искам да те връзвам за себе си. Защо да бъдем и двете нещастни. Мое малко детенце. Макар, че вече съвсем не си дете. Пред теб сега е животът с всичките му трудности и болки. Трябва да направиш своя избор по кой точно път да тръгнеш. Сама. А ако намериш място за мен до себе си, аз ще дойда. Но каквото и да стане, знай, че има един човек, който ще стиска палци на всички твои изпити в живота.



Това съм го написала специално за едно момиче което е далеч от мен...и което много обичам....момичето се надявам само да се познае:)))

Моите поздравления
Пишеш страхотно.
От все сърце ти желая да намериш щастието.

...tozi put mi skri shaibata/topcheto/
..a i na kolko oshte kaki..?!

как хубаво пишеш....преживявах с теб всяка дума сякаш....

дано, дано се сбъднат мечтите ти да си с нея....

IMAGINE...

само че тъжно се усмихвам. просто звучи толкова познато и толкова преживяно...и наистина истински казано. повярвах ти!

i az se nadiavam da buda shtastliva edin den...ama...zavisi ot neia:)))) a tia e dalech ot men....

dalech , dalech...kolko e za tev dalech?
predpolagam ne sa 20 000 km....

eee chak puk tolkova ne...
no ima edno 400 km....na drugia krai na BG spriamo men. malko li e tova rebekkka???? zashtoto za men ne e......i ako imah vuzmojnost shtiah da izmina vseki edin km ot tezi priblizitelno 400....pesha.....ili kakto i da e...samo i samo da sum pri neia!

И двама души , живеещи заедно пак може да са "далеч" един от друг..
тогава е по-страшно..


пишеш така:
Някога питала ли си се какво е да живееш събота за събота и всяка седмица да изгаряш от желание и от мъка, че не можеш да видиш любимия ти човек. Питам се въобще дали трябва да се срещаме.?

Спрете да се виждате, докато е КРАСИВО това което се случва м/у вас..
не се обърквай от този съвет, а просто го прочети още веднъж, дано го разбереш..

kulrtivirana..chestno kazano ne mogad a te razbra kakvo iskash da mi kajesh.
az obnicham tova momiche poveche ot vsichko drugo na tozi sviart!

Mirena,
gubata ti kazva che e po-dobre da se spre da se iade kogato
ti e ama nai- nai- sladko, togava i taka ti se zapazva apetita
za dobroto iastie ,za hubavata i obichana jena ... abe ......

don't go sentimental on me now ST

Красотата е толкова крехко и нежно цвете. Изисква толкова много грижи
-не само за да я създадем между двама души,но и /което е по-важното/ да я запазим.Всеки ден,всеки час,всяка минута да й се радваме,да я споделяме,но
и да я поддържаме жива,трептяща,пулсираща,осмисляща ни.
И в същото време понякога е така лесно да я разрушим: с една дума,с един груб жест.Не е ли жалко?
Любовта не е само чувство.Тя е и отговорност.

Palms,waves and bottle of champagne

Поздравления от един...angel of grief





...on be fool`s errand...

a na mene vechen e mi se jivee...i to tochno zaradi vuprosnoto momiche...

А ако красивото може да стане още по-красиво?

..ми нямам си "махало на Фуко" /прмерно/, за да знам - ще ли стане или не..


Красивото за едни е отровно за други..

Е да, вярно - какво ме интересуват Другите..

но по-фатално става когато красивото се "СРИНЕ"
именно в твоите крака...
пред твоите очи..
...абе.......

Виж, сериозно сега:
Мисля, че си струва поне ВЕДНЪЖ
да спреш когато все още е красиво,
да не стигнеш до неизвестния край,
да останеш с Красивото в душата си,
да оставиш песъчинката в сърцето си,
..и топлината в дланта си.

....поне веднъж....
Възмездието влиза в сърцето в минутата на престъплението..заболя..

hm...za mene veche nema jivot!