Влюбването..

Всички сме го изпитвали, всички сме знаели едва ли не от раждането си какво е това..И сме го очаквали, и сме го дочаквали..И сме страдали като изчезне..И не сме спрели да се надяваме..

Но знаем ли всъщност какво наистина означава да си влюбен??
Чувство ли е, състояние ли??Симптом ли е, или синдром??

Само пасивни участници ли сме в процеса на влюбването..Или сме творци??
Какво всъщност усещате вие, когато казвате с ръка на сърцето:

Влюбен съм..

това е химично ,визуалноа реакция на даден обек
обекта вав който се влюбваш изработва нужните хормони същоп за да можеш да се влюбиш вав него

Творци сме..творци сме - Творци на илюзии..
но като се замислиш - кое не е илюзия. Телевизорът? Хладилникът? Компютърът?

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Илюзионисти ли сме?

Илюзионистът прави шоу на другите. Ние - на себе си .

---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!

Търси във шоуто поезия,
в поезията шоу ти...

когато е споделено ... тогава живота е красив, усещам красотата на всяка крачка... и във всичко - наоколо и между нас. Наслаждавам се, радвам се, и съм благодарна, че го има в живота ми ............ много неща, но точното чувство
винаги съм запечатвала в стихове... Тук е трудно да разкрия всичко от
душата си, съгласи се

Привет на пишещото кралско войнство тук

Привет на пишещото кралско войнство тук

дори и да не е споделено, пак си остава прекрасно нали
живота е прекрасен тогава, когато си влюбен

или дотам и обратно

дали някой знае какво е да си влюбен е спорно, защото всеки път има по нещо ново или различно
ако е чувство то е най-прекрасното
ако е състояние- по- добре да не излизаш от него
ако е симптом или синдром-дай боже да е заразно ;)))))


на мен ми прави впечатление, че всички (аз също) определят влюбването като нещо положително или градивно, подпомагащо творческия процес - а преобладаващата лирика, обикновено е за несподелена или с трагичен край любов

или дотам и обратно

Благодаря на всички, които ми писаха..
За съжаление, както често става в живота- зададеш въпрос, получиш отговор/и..и изведнъж разбереш, че нещо не харесваш отговора..Тогава, логично се замисляш- защо имам отношение към този отговор??Нали не знаех и затова питах??Би трябвало да съм отворен/а за всякакви отговори??
Да, ама не !!
Оказва се, че си имаме всички отговори..
И търсим само някой, който да мисли като нас, за да се зарадваме..
Или някой, който не мисли като нас, за да поспорим..Но на мен не ми се спори..

Не знам защо я повдигнах тази тема??
Знам обаче, че е доста лична, затова и не очаквах кой знае колко от отговорите..
Просто света се върти..Живота продължава..
Когато усетим "тръпката", когато си "загубим ума" отново няма да се замислим какво е това, защото ще ни е страх да не изчезне от взирането ни..А ще обявим че сме влюбени и ще се надяваме да е за винаги..

Но не е така, нали??Не е "завинаги"..Дълбоко и тайно в себе си знаем, че ще свърши..И ни е страх от това..Затова не искаме да се замисляме..За да не изпитваме предварително болката..
А дали ако се замислим няма да намерим обяснение на "тръпката"..Дали тогава няма да разберем как да я поддържаме??

Как ще я поддържаме, ако е "химия", или "илюзия", или нещо друго необяснимо??
може би сме много повече творци в този процес, но ако си го признаем пред себе си, ще се наложи да си понесем и отговорността , когато нещата се "разпадат"??

Можем ли да накараме някой да се влюби в нас??
Карал ли ни е някой да се влюбим в него??
Ако се намери дори и един отговор- ДА!!, значи всеки може..
Успял ли е някой да задържи любовната тръпка??За себе си, или(и) за другия??
Ако и един отговори - ДА, значи нямаме оправдание..
Това ще означава, че позволяваме влюбването и любовта да изтекат между пръстите ни от мързел и безгрижна безотговорност..

"Ама той/тя не ме обича вече!!Ама вече не го харесвам!!"
Оправдания на мързеливци..

Любовта е решение!!Да решиш да бъдеш с някого..да го избереш..
Да устоиш..
Да издържиш да бъдеш влюбен..Да не се поддадеш на мързела и апатията..
Защото и със следващия ще е същото..Това е лабиринт без изход..

Е, не ви се карам..Всеки се справя както може..
Просто вярвам, че можем и повече..

Много ми харесва всичко, което пишеш, много добре си го формулирала.
Любовта наистина е решение и действие. Колко много хора не могат да я изразят. Или с други думи - обичат, а не им личи. Повече се забелязва при мъжете / да прощават../. Но аз винаги съм казвала "И какво като ме обичаш, като не мога да го усетя.." Може би това са "мързеливците", както ти ги наричаш, които с лека ръка пропиляват любовта.
Но това е дълга, много дълга тема...
А не можем да живеем без любов..

Е-е-еххх...,
това е много сложно нещо
Любовта.
Споделена или не?
Ако знаеш че си обичан, можеш дори да полетиш но ако любовта ти е несподелена имаш чуството че не си за този свят.
Дай боже на всекиму повече любов и обич.
Това е най-сигурното и единствено лекарство за да бъде човек щастлив, няма зъбобол, няма главобол......
и всичко е розово и можеш и света да обърнеш....
и си щастлив, щастлив, щастлив....

Да де..Споделена любов, това е ясно..
Розови облаци, море, луна..
И в един момент се появяват първите дразнещите те в другия черти..
Какво правиш в този момент>??Това е Изпитанието..
Дали си казваш- "ами ето, и този не става.."..
Или се замисляш какво става, какъв е проблема..
Цупиш ли се мълчаливо , или се опиваш да разговаряш??
То е ясно, че за всичко трябват двама..
И както несподелената любов не е "стока', така и самотните опити за мъдър подход към проблемите е неуспешен..
Но ако единия си каже-"ами аз сам не мога да направя нищо.."., ако и другия си каже така..Какво следва??Безкрайно търсене на "идеалния", който никога не идва, просто защото Идеален няма!!

Като е влюбен човек и то, споделено - е ясно..Лети..
Но защо и най- малкото проблемче го "сваля" както куршум- огромна тромава птица??Е това се питам..

От това, което съм чела по въпроса, като че ли се наблюдават две тенденции в мисленето..Доста са крайни и двете..
Едната е, че просто трябва да се оставиш на усещанията си и да изживееш всичко- пълноценно и докрай..При нея се набляга на това, че всяко вмешателство "разваля" нещата(романтиката)..
Основна идея- или чувствай, или мисли..Среден път няма..

Другата тенденция е противоположната..В нея всичко се обмисля, планира..С най- малките подробности..Ресторанти, рози, бижута:-)знае се след колко срещи е "нормално" да преминаваш от един етап към друг..За семейните има цели книги със съвети как да разнообразяват "сивото" ежедневие..
Там можеш да срещнеш такъв пример:
"Изненадайте съпруга си, като го посрещнете след работа гола, и "опакована" само с една червена панделка.. :-))
Основна идея:
Чувствата се "създават" и поддържат с усилията на двамата, с мисъл, с действие..Нищо "случайно" няма..

Е да, ама не !!Не работят поотделно и двата начина..
Трябва да има някаква "компилация"
Наблюдавам, че дори и най- интелигентните иначе мъже са склонни да вярват, че всичко се случва от само себе си..и да търсят някаква "идеална" жена..В която ще бъдат влюбени вечно..и тя ще е един небесен ангел, който винаги ще е на ниво- ухаещ хубаво, нежен, винаги желаещ секс на мига..и дори (в най- идеалния вариант), и до тоалетна няма да ходи!!
По- често като че ли жените се замислят за това, че любовта се гради, и това е тежък труд..Както всеки друг,с тази разлика,че очаквания резултат е Нещо Велико и Истинско и Трайно..
Може би жените са се научили, четейки разни книжки, същите тези книжки, които мъжете подритват с презрение..
Ако наистина въпроса е само в просвещаването (независимо на мъже или жени-защото и доста жени имат нужда), как да се намери начин да стигне до тези хора??
Ако те осъзнаят, че нещо може да се направи, може би ще потърсят и сами необходимата им информация??
Но как да осъзнаят??
Е такива работи..

Но защо и най- малкото проблемче го "сваля" както куршум- огромна тромава птица??Е това се питам..

Ами защото се стремим към съвършенство, и не прощаваме грешките /нашите или чуждите това е друг въпрос/

Според мен в случаите когато виждаме дефекти във "възлюбения" означава, че всъщност май не сме толкова влюбени. Пак ще дам пример с децата /който има ще ме разбере/. Каквото и да направи детето, то винаги е съвършенно, не можем да му се разсърдим и т.н. Ето това е любов. Когато си истински влюбен и обичаш, не виждаш грешките на другия, просто защото той е съвършен за теб.
Това е.

Мога да отговоря на всичките ти въпроси, понеже се чуствам "специалист" по тези въпроси Чудех се как да завъртя отговорът ми в унисон на вица ти от вчера, но понеже не се сещам, направо ще попитам ... аъх.... безплатен обяд ли искаш?

Ще познаеш състоянието на влюбване, когато не намираш логика
в поведението си и се чудиш какво става

Привет на пишещото кралско войнство тук

Да, защо наистина най- великите образци на литературата, в които се говори за любов, като че ли описват безнадеждната, несподелена, с трагичен край такава??
И аз съм се замисляла..Наистина ли е толкова банална споделената любов и щастието, че след епичните любовни истории накрая се пише "И те се оженили и заживели щастливо.."??И толкова..Край..това е естествения завършек на "интересното"..Ужас..
Защо щастливото да е скучно, дотолкова, че да няма какво да се каже за него??Нали така се изграждат очакванията??Чрез литературата, филмите..

Затова, не е чудно, че има толкова хора, които търсят безкрайния "екшън"..
И които са толкова празни и самотни, защото екшъна не позволява задълбочаването и изграждането на тези взаимоотношения, които единствено са задоволителни за човека..
Интимност, привързаност, отдаване..
Страх ни е от тях, нали??
Но без тях никога няма да сме напълно щастливи..

Наистина ли си "специалист"?? В кавички??
Или без кавичките..Но тогава как да го "вържа" с постоянните ти оплаквания в клуба от брака ти??
Усещаш ли противоречието??