За ... разни работи
5 отговора
150 прегледа
За ... разни работи
Замислям се нещо напоследък 
- колко често всъщност прехвърляме отговорността за разни неща, които ни се случват - или не - върху външни 'носители'. Лош късмет, лош ден, поредица даже, урочасани, лоши хора около нас - лошо се държат, предизвикват ни, глупави, сънувах лош сън, станах / тръгнах с десен крак или каквото там. Дадох сума ти пари за еди-какво си разкрасяващо мазило / отслабващо люкарство , пък пак не станах неотразим(а). Фатализмът - в една или друга форма, и той там. Как да се погледне човек отстрани, толкова е лесно да кара постарому.
Колко по-... привично ни е да търсим причини - и как сме задобряли в намирането им и в оправданията да не поемаме живота си в ръце...
И си вярваме. Приемаме всичко много насериозно - и себе си също. И хич никак не се поддаваме на приятелска подкрепа, ако се опита друго да ни каже. Да не споменавам даже, ако се опита да намекне - а дори и бегло споменаване е достатъчно - че всъщност причината си е в нас самите. И че трябва действие, а не седене и чакане - упование в нещо си, което да ни "оправи" нещата.
Е как да си приятел? Как да помогнеш? Как? Отстрани е лесно. А отвътре?
- колко често всъщност прехвърляме отговорността за разни неща, които ни се случват - или не - върху външни 'носители'. Лош късмет, лош ден, поредица даже, урочасани, лоши хора около нас - лошо се държат, предизвикват ни, глупави, сънувах лош сън, станах / тръгнах с десен крак или каквото там. Дадох сума ти пари за еди-какво си разкрасяващо мазило / отслабващо люкарство , пък пак не станах неотразим(а). Фатализмът - в една или друга форма, и той там. Как да се погледне човек отстрани, толкова е лесно да кара постарому.
Колко по-... привично ни е да търсим причини - и как сме задобряли в намирането им и в оправданията да не поемаме живота си в ръце...
И си вярваме. Приемаме всичко много насериозно - и себе си също. И хич никак не се поддаваме на приятелска подкрепа, ако се опита друго да ни каже. Да не споменавам даже, ако се опита да намекне - а дори и бегло споменаване е достатъчно - че всъщност причината си е в нас самите. И че трябва действие, а не седене и чакане - упование в нещо си, което да ни "оправи" нещата.
Е как да си приятел? Как да помогнеш? Как? Отстрани е лесно. А отвътре?
Re: А защо...
Щото, Ванка 
, те боли за тях, когато по една или друга причина са така. И щото това не ги прави по-малко твои приятели. И не са по-малко 'силни'. И не означава, че по-малко ги харесваш. Просто си ги искаш обратно 
А и дори да не са ти толкова близки - ако си "бил там и си го правил", ти се иска да не си трошат главите сами. Не да се обръщаш на проповедник, не. А и това на всеки се случва - по един или друг повод. На теб не?
, те боли за тях, когато по една или друга причина са така. И щото това не ги прави по-малко твои приятели. И не са по-малко 'силни'. И не означава, че по-малко ги харесваш. Просто си ги искаш обратно
А и дори да не са ти толкова близки - ако си "бил там и си го правил", ти се иска да не си трошат главите сами. Не да се обръщаш на проповедник, не. А и това на всеки се случва - по един или друг повод. На теб не?