Има ли?

Има ли добродетелта нужда от отправна точка?
А от отправната точка на покварата?

всяко абстрактно понятие има нужда от отправна точка или координатна система, било това и неговия логически антипод
все пак човек не може да се довери на нещо, за което не съществуват универсални представи.
добродетелта е нещо прекалено размито за да има значение.

и защото е размито понятие няма значение ли?

айде стига сега...

щом е понятие сигурно все има някакво значение
но поне за мен не толкова голямо... какво все пак е добродетелността?

такова понятие като "добродетелност" май няма, увлякох се малко
и все пак какъв е смисъла на морала когато има закони?

ако искаш точно определение... сигурно го пише в някой речник.
аз, за съжаление, речник от този вид под ръка нямам



.... но мога да я разпозная, когато я видя насреща си и да не я подмина като незначителна

---------------------
под черта: какво ти има?

знаеш ли, ето какво ми има - винаги съм вярвал че съществува справедливост и че добродетелите се възнаграждават и се оценяват от хората.
а напоследък започвам да се съмнявам в това. изглежда че хората които твърдят че са щастливи никак не са добри и изобщо не притежават тези неща наречени "добродетели". обратно добродетелните хора страдат повече от другите заради чувствителните си и състрадателни души.
а не вярвам че в живота си човек изплаща разни кармични сметки. какъв е смисълът тогава от добродетелта? с какво помага за добруването на човека? с какво сме по добре от животните, които не познават добродетелите?

не знам. не съм си продал душата на дявола просто вече не ми пука. не ми пука за добро и лошо. и покварата вече не ми прави впечатление. не че съм се покварил, напротив. но изгубих отправната точка. а сега де :) има ли нужда добродетелта от отправна точка?

-----------
под черта - защо ме караш да говоря за това тук? не че има значение, майната му, нека гледат сеир кибиците....

ето, че пристигнахме там откъдето тръгнахме :)

Добре дошли!

Усмихни се.
След няколко дни ще мислиш инак :)


--------
Лека нощ ще ти пожелая сега. Май ти е време. :)

постарах се до там да докарам нещата

и все пак...
между другото вярваш ли в Бог? би ли станала нов Йов, ако така Му е изгодно?
а как виждаш връзката между добродетелите и пуританството? у самата теб представите за добро и зло на са ли се променяли през живота ти?


--------
е хайде сега, няма да се отървеш толкова лесно от мен ;) но обещавам, че няма да се заяждам хихи

нито бягам, нито смятам, че е изчерпано онова, за което си заговорихме

мисля само, че малко изместваш темата, но аз ще си затворя очите за миг и ще ти отговоря... без да звуча прекалено лично (щото това отдавана се нарича с думата "поквара" в този клуб)

Много е лесно да си добродетелен, когато си пуритан.
Всъщност не казвам, че на пуританите им е лесно, но представи си колко "изкушения" заобикалят те.
Освен това, не съм сигурна дали пуританството е единственият и най-кратък път до добродетелното.
Т.е. все повече си мисля, че въпросът ти няма съществено място в разговора (придава само нюанс).

Добро и зло.
(тук вече нагазваме в дълбоки води)
Виж... ще си послужа с нещо образно. Представи си, че си молекула :) Имаш ядро, имаш електрон (или няколко, все едно). Ядрото и електронът ти са свързани със здрава природна връзка. Електронът трепти и обикаля около ядрото. До тук почти ясно.
Отговори ми (въпросът е с понижена трудност): Кой определя степените на свобода?

а ако това стана прекалено тъпо като пример... ще ти кажа друго... ако нещото, за което се оглеждаш го няма в сърцето ти, не виждам къде наоколо или където и да е другаде ще го намериш

И последно :)
Вярвам.


-------
сега наистина тръгвам, до скоро

права си.
мисля че си търсех повод да те заговоря, не съм съвсем в час по темата
ако пуснеш тема за добро и зло може и да се опитам да се намеся по-успешно

щом така трябва - лека нощ

Добър ден.
Четох в една книга че: Добродетелта е действие в областа на доброто.
Освен доброто върху нас действат страста и невежеството. Тези три неща са винаги в противоборство и веднъж надделява едното, втори път друго.
Потопен в добродетелта човек достига до знание и щастие.
Ако, човек вижда, че тези три неща са истинските извършители на всички дейности и познава висшето управление на тези три области той/човека/ достига по- висока духовна природа. Когато въплътеното същество е способно да се издигне над тези три области, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от раждането, смъртта и старостта и съпътстващите ги страдания и да вкуси нектара още в този живот.
Много ми хареса и докато живея мисля и за тези неща

ПЪТник