за кютека

в градската субкултура е широко разпространен Кютекът. Това е бой, който следва определени правила и ритуали, започва със заплахи, преминава в блъскане и понякога /рядко/ приключва с размяна на няколко неумели удара и въргаляне по земята. обикновено участващите в Кютека са двама и са заобиколени от многобройни хора, които ги разтървават в определен момент. Кютека представлява безмислено и жалко перчене, но често се бърка с истинския бой. Освен че обикновено си има някаква логична причина боят се отличава и с някои други неща... Надявам се този пасаж да ви хареса поне на половина колкото ми харесва на мен :) приятно четене!


Не е хубаво да имаш тълпа зад гърба си. Настя се обърна гърбом към стената. Знае ли се? Така е за предпочитане Великолепният Родриго - с гръб към другата стена. Разстоянието между тях е два метра. Тълпата беше вляво и вдясно от биещите се.
Родриго извади от джоба си тежък нож, претегли го на ръката си, изчегърта с него калта изпод един от ноктите си. Тълпата е вторачила хиляди очи в ножа. Такива сме си: ако Родриго беше извадил от пазвата си брадва - щяхме да зяпаме брадвата. Но този път той не носеше брадва, а само нож, затова всеки наблюдава святкащото острие като топката на футболно игрище. Хубав нож. Тежък и остър. Този нож се е забивал и в сърца, и в гърла. И в гърбове. Тълпата разбира това. И го знае. Родриго великолепни е известен с подвизите си не само на курвенския булевард. Луната блясна върху стоманеното острие, тълпата чака да види какво ще стане. Отначало Родриго върти ножа в ръцете си, усмихва се злобно и хвърля погледи към Настя. А после се усмихна на тълпата като благороден рицар - мога да мина и без нож - и подхвърли лекичко ножа на едно от приятелчетата си. Приятелчето му хвана ножа във въздуха и го прибра в джоба си. Докато това приятелче хващаше ножа и го прибираше в джоба си, всички очи бяха насочени към него. Само Настя не обърна никакво внимание на ножа. Тя виждаше ножа, не го забравяше, но бяха я учили да гледа оръжието само с крайчеца на очите си, а цялото й внимание да е насочено към очите на противника. Докато ножът летеше, докато Приятелчето го хващаше и прибираше в джоба си, великолепният Родриго се стрелна, отблъсна се с десния си крак от стената: не може да се разбере това полет ли е, падане ли е. Масата му е като на млад бивол, скоростта - като на кобра. Не псуваше, не се заканваше. Искаше да спечели публиката. Знаеше силата си. Знаеше, че ще убие това долно курве с един удар. Но искаше да го убие така, че никой да не сколаса дори да изахка. Че тълпата да не усети момента на убийството. Че всички да видят само магическия резултат: току-що тук стоеше кльощав дрипльо с чужди гащи, а сега на земята се търкаля труп. Затова беше финтът с ножа: вие зяпайте ножа, а в това време Родриго, любимецът на публиката, със страхотен удар размазва омразната муцуна, изхвърляйки със свистене ръка от рамото си.
Родриго знаеше: после на никого и през ум няма да му мине, че това е жена. За убийство с един удар пред очите на тълпата Родриго мечтаеше отдавна. Досега не бе сполучвал. Бе сполучвал с два удара. И ето ти сгоден случай. Нищо, че противникът е малко хилав. Това ще се забрави. А че ударът е бил само един, градът няма да забрави и во веки веков ще споменават Родриго заради този удар.
Всички тайни на успеха в бизнеса могат да се изразят с една фраза: умение да боравиш с чужди пари. А всички тайни на успеха в сбиване се свеждат до умението да използваш силата на противника срещу самия него. Колкото е по-силен той, толкова по-зле ще си изпати.
За Настя времето спря, а после потече съвсем бавно. Прекрасното лице на Родриго, кумира на всички мацки от курвенския булевард, се озари от благородна усмивка: и без нож ще се оправя... Дясната му ръка отплува настрана като лебед, пръстите му се отпуснаха, ножът се отлепи от дланта и, премятайки се много бавно като балонче, полетя към хващащата ръка. Лицето на Родриго се разкриви... А на Настя й се случи да мигне тъкмо в този момент. Само за част от секундата бяха затворени очите й, но тя усети, осъзна, че сянката му вече се е плъзнала по нея, че Родриго вече лети над главата й и свистящият му юмрук изплува иззад рамото, изпреварвайки неговото тяло...
Настя не промени положението на краката си, само приклекна леко, за да пропусне смазващия юмрук покрай лицето си. На милиметър от носа й изсвири юмрукът, а ръкавът я плясна болезнено през лицето, през очите и досами ухото й този юмрук се блъсна в тухлената стена така, че тя трепна. Страхотен удар. Опитен бияч беше Родриго великолепни. Знаеше психологията на боя: трябва да удряш така, че юмрукът ти да промуши противника. Той удряше с намерението да пробие главата й и да я размаже по стената.
И така нанесе удара си.
Само че не улучи.
От този съкрушителен удар две тухли се пропукаха, от пукнатините се посипаха ситни парченца и прашинки. Родриго премаля от болка. Ако ударът му беше по-мек, ако той самият
тежеше по-малко, ако скоростта не беше такава... Но той удряше не само с юмрука, не само с ръката си - бе вложил в удара мощта на цялото си младо стройно тяло. Това беше удар не толкова с ръка, колкото с извиване на торса, така че дясното рамо се устреми далеч напред, а лявото се пови и се отметна
назад. В удара бе вложена цялата експлозивна сила на мускулите на гърдите, раменете, гърба, торса, бедрата и прасците.
Така сме устроени: силните болки организмът по-лесно понася в безсъзнателно състояние. Всеки си има праг на болката, над който съзнанието му автоматично сеоткача, изключва се, за да преживее страшния момент, за да остави най-лошото да отмине. Родриго така блъсна стената с юмрук, че болката излетя по-високо от всички определени му от природата предели. Затова в момента, когато костите на юмрука му трошеха тухлите, лудешки импулс като ритане на танково оръдие проряза мозъка му, озари главата му отвътре с ослепяваща светлина и съзнанието му помръкна, угасна. От този удар Родриго великолепни омекна, отпусна се като чувал и рухна в калта, стържейки стената със зъби.
Очите на Настя се напълниха с тухлен прах. Но тя разбира: трябва да си довърши работата. Без да вижда ясно врата му, повече предполагайки къде трябва да удари, вдигна дясно коляно чак до гърдите си и стовари външната страна на ходилото си рязко надолу. Под нея нещо изпращя. Целта й беше: да строши шийните прешлени, да ги разсече.
Разбра: постигнала я е. Тълпата изахка, заотстъпва и в двата края на уличката. Настя рязко се извърна: кой е следващият?
Желаещи не се намериха. Човек, който може да порази въображението на тълпата с дума или дело, не трябва да се безпокои за безопасността си. Тълпата обича такива хора. И ги защитава.
Настя уби Родриго не от желание да смае зрителите. Замисълът й беше по-прост: жива все едно няма да се измъкне оттук, затова реши да повлече поне един със себе си към смъртта.
Настя поглежда в очите един, друг: е, още кой се натиска?
Ела де! Ще те смажа! Не се намериха такива. Тълпата я гледа със страх, с почит. Настя извади от джоба на огромните си гащи нова корава десетачка, смачка я, хвърли я върху трупа:
- От мен за погребението му.
Испанците се смаяха от небивалата щедрост.
Настя си тръгна. Пред нея в човешката тълпа се отвори коридор като пукнатина пред ледоразбивач. Тя върви. Тих шепот лети пред нея: това не е кабалеро, това е сеньорита!

Виктор Суворов "Изборът"

Виктор Суворов (истинското му име е Владимир Богданович Резун) е роден през 1947 година. Завършва Калининското военно суворовско училище и Киевското висше общовоенно командно училище. Бил е офицер в разузнавателното управление при щаба на военен окръг.
От 1970 г. е в номенклатурата на ЦК на КПСС. През 1974 г. завършва Военнодипломатическата академия. Четири години работи в Женевската резидентура на ГРУ. През 1978 г. избягва във Великобритания. Осъден е на смърт чрез разстрел. Автор е на седем книги.

Нямам думи! Без коментар!

Quot homines, tot sententiae.

е разточително... много е разтеглено действието... В един "кютек" това не е баш тъй...

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.

хех

кое действие е разтеглено?

за една случка с една клубарка - действителна. Тя беше я разказала някъде ама не помня къде. (няма да казвам коя е щото к'вато е люта ПАК ще ме погне )
Е, онзи мургав наш сънародник се е разминал само със счупено чене!
Но се надявам да си е извлекъл нужната поука.

П.П. Разказът й (каквато си е талантлива писателка) беше подобен!!!


Quot homines, tot sententiae.

хм, кой казва че дамите са слаби...
сигурно така е било :)

Това с боя, май ще го наложиш като основна тема в клуба?!
Е, добре , щом толкова ти харесва тази тема, а и се имаш за разбирач, какво ще кажеш за яморучният бои на руснаците по време на Широката масленица?

.e.udud

ама това, за което пишеш ти, не е кютека, за който пише сивия

толкова са различни

... макар да се наричат с една и съща дума

невероятно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
истинско!!!!!!!!!!!!!!!!