Може ли?

Да си тъжен от радост?

Смял съм се през сълзи от тъга и мъка.


Ама "тъжен от радост" не се сещам.
Или "радостен от тъга".
Не, нещо не ми се връзва. Ама хич. Което не значи, че съм прав.

П.П. Ама хич не съм от "постоянните" и "последователните" в емоциите си. Даже НАПРОТИВ. Едно непостоянно говедо. И пак с това твое "предизвикателство" не мога да се справя. Ми ще чакам. Други мнения.

Quot homines, tot sententiae.

Толкова да се радваш на нещо, което ти носи само тъга?

би трябвало да може.
аз поне съм бил.
когато си толкова щастлив, че се страхуваш това щастие да не изчезне и дори те боли незнайно защо и плачеш
или когато си толкова тъжен, че разбираш, че по лошо не би могло да стане и се усмихваш...
крайностите се докосват като змия захапала опашката си

е от страх?

ми не знам
сигурно
или пък защото така трябва
нали и на баклавата се слага малко сол, за да е по-вкусно...

пак ще дойда. сега отивам да издухам облаците

namirisva mi na:)))
be chuda se kvo da izmislia:)))
shegichka:)))

Може.

Ако тъгата е породена от някакво усещане за обреченост.

А ако радостта е достатъчна ( и си струва ), то тъгата няма никакъв шанс...

И обречеността ще изчезне...

щом се появя ти иде да се спукаш от радост
ама такава радост, че на мен ми се стъжва


-------------
как ти се струва?
не беше лоша шега, нали?

обаче хем съм съгласна, хем не мога да разбера защо

хубаво си го казал

и един въпрос само:
Колко точно е една "достатъчна" радост?

Здравей лилитук.
Радвам се Лили, че те срещам тук.
Спомням си някога много далеч във времето когато се влюбих в момиче за пръв път.
Спомням си , че тогава в мен имаше всичко. И тъга и радост имаше в мен тогава. Сигурно са били силни и в голямо количество щом добре си ги спомням още. А толкова много време мина от тогава.
Нещо формираха в мен тези сили и то си остава в мен завинаги.
И с теб ли е така?

ПЪТник

stujva li ti se:)))
turizam malko triabva da napravish
do nai blizkata planina:)))
bez kompas
da te vidim:)))

едното без другото не е пълно изживяване.Еуфорията,която те завладява
и повдига от земята поне на няколко пръста ти дава възможност да погледнеш и след после.И тогава тихичко се прокрадва и тъгата.Спомням си как се радвах когато виждах,че порасва малкия ми син и пороя от сълзи след това когато осъзнах,че никога няма да имам такова малко същество до себе си...ето ти радост и тъга ръка за ръка.
А тъгата на мен определено ми носи радост.Тъгата така настройва сетивата ми,че сякаш по-пълно възприемам нещата около себе си и същевременно ги осмислям.
ДОБЪР ДЕН ТЪГА........както е казала Ф.Саган

не е зле :)

бивало е и за зелен хайвер, но някога... не сега и не ти... (така "въобще" и "по принцип" го казвам)

и без компас при това.... :)

ще карам по спомен..."И дивото на маргаритите събуди спомените, скритите, когато бродех през леса...."

... ще се видим ли в подножието на върха?

не е любов
(на пръв поглед поне)

макар, че любовта в корена на всяко цвете кълни

а ти защо се сети за това?

Да, това е.

На същото прилича. Благодаря.