Как се разделяте?

Ако трябва да се разделите с човек, когото обичате с цялото си сърце как ще постъпите?

Ще се раделите с него веднага, с прекрасните мигове в сърцето си или ще бъдете с него колкото може по-дълго? Ще му дадете ли някакви обяснения или просто ще си тръгнете? Ще поддържате ли контакти с него след това или ще заличите всичките си следи, ще се покриете така, че да не може да ви открие? Случвало ли ви се е досега? Как постъпихте?

Пишете всичко, което мислите или споделете опита си.
Отчаяно се нуждая от съвет . Защото ако слушам сърцето си трябва да отида при него веднага и после да изчезна завинаги

Ммм,да отвратителен момент е и най- искренно и честосърдечно мога да заявя, че го мразя. Според това, което съм преживял е нужно да има обяснение най-малко по 2 причини: 1) Той/тя го заслужава. 2) Иначе вигани ще остане "нещо да витае" неияснено между вас. Не съм сигурен още кое е по-добре да се виждаш или не след това, защото при мен е все едно - и в двата случая се чувствам ужасно.... Това все пак е мое мнение, а всеки случай е индивидуален......

Не даваш информация защо искаш да си отидеш, и то от човек който обичаш

Но както и да е - аз бих постъпил по същия начин по който ти казва сърцето .
Но му обясни защо си тръгваш...

И ако може не се виждайте - ако продължите контактите ще остане някаква привързаност ,и някой ден когато единия види другия с новата любов сигурно ще му тежи ...

Но пак всичко си зависи от ситуацията..

На мен ми са се случвали и двата варианта. Просто си зависи наистина от другия човек, от това как се чувстваш ти и т.н. Един път се чувствах толкова гадно, че наистина изчезнах съвсем, макар и да не беше много лесно

"Кажи ми в неделя"
Andrew Lloyd Webber

"Don't write a letter
if you want to leave,
don't call me at 3 a.m.
from some friends apart...

... Take me to a park,
that's covered with trees...

...Tell me on a Sunday, please..."

Аз лично постъпих точно така...

(ако не можеш да го прочетеш, пиши, ще ти го преведа)

Висшето Образование Не Прощава Никому!!!

Разбрах го... това може би е единственият правилен начин, поне сега така мисля.

Мерси! Доста кураж трябваше да събера, но... поне вече съм наясно!

Поздрав

Не, не мисля... Вече съм сигурна, че ако дойде този момент няма да дам никакви обяснения. Не искам да наранявам човека, когото обичам!

Не... когато се разделим повече няма да се срещнем... и няма да дам обяснения. Прекалено тежко ще бъде и за двамата.

когато трамвай премине през коремната ми област. Къде си моя долна половино, тъй необходима?

Не ми се връзвай.

ами нормално се деля - получават се 2 нови клетки, които от своя страна също се делят....
Такъв е животът - пълен е с делене.

oo ne pitai

Мършо, винаги съм предполагал, че си едноклетъчно, ама да си го признаеш не очаквах.

Не ми се връзвай.

темата за новговора май умря, а?

Не ми се връзвай.

Според мен (гледната точка е мъжка), ако връзката е приключила за теб, кажи си каквото имаш наум, пожелай му успех в живота, обърни се, тръгни и продължи напред без да поглеждаш назад.

Винаги боли, но човек трябва да има самоуважение. Някой друг те очаква, някъде...

Въображението е по-важно от знанието.

Имаш ли сила да направиш това което е правилно? Понякого човек си мисли, че ако е сигурен в нещо, може да го постигне, но се оказва , че се самозалъгва, търси причини за да не е сигурен в правилноста на избора си и по този начин оправдава деиствията си. Аз лично минах през това и беше кошмарно затова съветът ми е да решиш какво искаш наистина и да го направиш с цената на всичко.

пътища много...

Самоуважително като тенденция. С две изключения.
1. Няма как да знаеш дали връзката е приключила за теб, ако тя не е приключила за другия, а ти много, ама много се влияеш от мнението му.
2. Няма и как да знаеш кое е напред, без да го обсъдиш с единствено способния да те изслуша.

Въображението и знанието преливат едно в друго. Колкото и да ти се иска да съществуват поотделно. Хората с въображение знаят, че самоуважението няма общо с желанията на другите, а с твоите собствени. Иначе започваш да очакваш въображението на някой някъде да задейства твоето, ама това е доста несамоуважително май.

Ами... що се отнася до една връзка аз си мисля, че ако чувствам, че е приключила какво мисли и чувства другият много трудно могат да ми повлияят. Това е лично мнение и разбиране.

А що се отнася до въображение и че то е по-важно от знанието - това ми е една от любимите мисли. Пренадлежи на Айнщайн и я ползвам като мото

Въображението е по-важно от знанието.

С всички ли с които си била си търсела приятелство или е било заради инерцията, мнението на окололните, по-лесният стандартен начин и подобни глупости. Колко ПРИЯТЕЛА можеш да имаш. Аз имам само един, нямам сили за повече. Или имаш предвид познати?

Не ми се връзвай.