Лятот

Хей момичета не е ли време да поразведрим обстановката тук?

Лято е, времето е толкова слънчево и хубаво, е не точно сега
в 4 сутринтта но пък и нощите са по-приятни през лятото.

Струва ми се, че всеки има да разкаже по нещо приятно което му се е случило през лятото.Нещо ведро и свежо, нещо топло и слънчево като летният ден.

Какво ще кажете? Бяхте ли на море, планина или друга почивка?

Редно е като подхващам темата да започна.
Аз ходих за 10 дни на моренце със приятели, времето беше чудесно и дори поизгорях.Намерихме си едно много готино барче на централната улица и всяка вечер прекарвахме в него.Там гъмжеше от народ, но въпреки всичко имаше и по-редовни посетители.С едни от тях се засичахме почти винаги, двама мъже и две жени.Предполагаше се, че са две семейства а в последствие разбрах, че били хомо двойки.Та на моренцето доста си размърдах мозъка докато разбера, че е възможно дори ние да сме щастливи и да си уредим така живота, че да не се лишаваме от нищо което имат другите.

Не знам за вас, но мен това ме кара да се настроя оптимистично и да се усмихвам.

Вие на какво се усмихнахте това лято?





Хапни един бонбон и ти ще се засмееш!

Това не е най-веселата история, но пък е доста интересна.
Четейки я разбрах, че с темата си съм искала точно това:нещо различно и смислено, което не задължително трябва да е весело.

Лично мене тази история много ме натъжава
защото в главата ми нахлуват спомени.
Те са свързани с първата ми любов. Тя беше разведено момиче с малко дете.
Предполагам, че трябваше да я нарека жена, но няма значение.
С нея прекарвахме много време заедно, водехме дълги разговори и изпадахме в откровения. Едно от тях беше на тази тема и аз не мога да си го избия от главата.
Тя каза, че ако синът и стане педал нямало да му го прости, нямала да го разбере и направо като си помисли за това полудява.
Спора беше дълъг, но тя не промени мнението си. Смяташе, че това би било божие наказание защото тя е такава, но не би приела това наказание защото
не е виновна, че е такава и на всичкото отгоре това само и пречело.

Не знам как да не ме натъжи тази история.Та ако ние не се разбираме то кой ще ни разбере и приеме?

Весел ден

Да и ти си напълно права-първо трябва да приемем себе си.
Толерантността е нещо хубаво, но все пак това, че съм различна не ме
задължава да толерирам всичко различно.

Аз например не приемам педофилите и смятам, че трябва да бъдат
заключвани за дълго.
Не ми се пишеше за това в другата тема защото не съм сигурна, че се
говори за истинса педофилия. Всеки има развинтена фантазия понякога, но
това не значи , че е педофил.

I ey tuk idva razlikata mezhdu razlichnoto i "nenormalnoto," amoralnoto i tn. Kyde triabva da spre tolerantnostta?

Това е въпрос, отговорът на който ще се променя с времето.

Моето лично мнение е, че толерантността трябва да спре там където започва насилието.За насилие обаче аз смятам и това да правиш нещо на някой или да го караш да прави той нещо с теб без да е на ясно какво е това, без да има точка на сравнение.
Визирам педофилията.
Защото едно дете може да не се противи да гали члена на някой батко, ако същия го е убедил, че така трябва и е правилно.
Какво ще стане когато детето порасне и осъзнае?

Май задълбах.

zdraveite YD i JESI...prosto prosledih tova za koeto govorite...kajete mi kak moje da se ubdei daden roditel 4e deteto mu e homoseksualist...prosto neznam kak da go napravq az samata...maika mi e 80% razbrala....napravo 6te me ubie...no kakvo da napravq az?ne e li tq tazi koqto trqbva da iska moeto 6tastie...a tq samo mi pre4i...ne me razbira...ne mi dava nujnata podrepa a naprotiv osujda me...na men ne mi 4e hi4 leko a i tq taka uslojnqva ne6tata....az sama se izmu4vam, za tova 4e haresvam jeni a sega i tq...i 4uvstvam kak skoro nqma da izdurja i prosto 6te poludeq...ve4e sum naput....jiveq vuv nqkakuv ad....ohhhh prosto ...iskah da go kaja na nqkoi....

Здравей Лиса...много е неприятно когато родителите започнат да се досещат.
Моите например си го мислят поне от 7,8 години, но какво да направят? Тровим си нервите взаимно, всичко между нас е една голяма игра пълна с лъжи.
Аз не мога да им го кажа направо, а те само подпитват какво ли не.
Не знам на колко години си, но аз до 22,23 тата си година много се притеснявах и бях сигурна, че нямам шанс и, чеили ще пулодея или ще се метна от някъде, но ние сме по-силни от колкото предполагаме, а и в живота има много разрешения на проблеми които не се виждат от пръв поглед
Искам да кажа да не се отчайваш , а да вървиш напред, да стискаш зъби пък може нещата от самосебеси да се по подредят.
Не те съветвам да търсиш лесното или да чакаш на готово, а просто да го даваш по-спокойно.
Всичко ще си дойде на мястото.

как ви разбирам - и аз близо 10 години така се тормозех с моята майка. но накрая й казах - без увъртания, без смекчавания, без евфемизми. и мисля, че така стана по-добре. в началото беше трудно, но в края на краищата го прие и ме подкрепя. даже - това си е жив майтап, но е истина - взеха да правят комбини с моята приятелка срещу мен
и най-тежката истина е по-добра от меката лъжа

IMAGINE...

Bih te posyvetvala, ako ne si finansovo i emocionalno nezavisima, da ne im kazvash za momenta. Po-dobre shte e v moment, v koyto ne mogat da te naraniyat ili da te ogranichat v neshto.

A ako mislish, che mozhesh da izkarash izvestno vreme da si v lozhi otnosheniya v tiah - kazhi im. Po-dobre navednyzh istina, otkolkoto na chas po lyzhichka. Amerikancite si mat edna prikazka. That's it. Deal with it now.

Uf, mnogo e lesno da se davat syveti, po-dobre da se spodeliya prezhiviyano. Vsyshtnost, sledvay intuiciyata si. Taka e nay-trudno i nay-viarno.

Kysmet.

Лятото ми е любимия сезон, през него стават много хубави неща, нощите са топли, изпълнени с ухание и много звезди, а дните - дълги и горещи. Това е сезонът на любовта.

През най-хубавия месец - август, отидох с нашите на море във Варна. Беше за десет дни. Настаниха ни в една станция на края на града, в спирка Почивка. Мястото не беше кой знае какво, но най-хубавото беше страхотния изглед, който ни се откриваше от терасата - право към морето. Направо беше вълшебно сутрин да излизаш и да гледаш към тази необятна, нежна синя шир, покрита от слънчева мъгла и вечер да наблюдаваш лунната пътечка. Просто върха!
Сутрин отивахме за морето, плувахме, вечер ходехме на бирения фест или в някое друго заведение. Прекарвахме си добре.
Но мисля че най-хубавия момент в цялата почивка беше през една нощ, когато останахме в общежитието. Нашата тераса беше залепена за покрива на стола. Взех си уокмена, пуснах в него албума на ЛиАн Раймс и се качих там. Наоколо от горните етажи бяха хвърляли боклук, но не обръщах никакво внимание на това. Сладката музика звучеше в ушите ми, вятърът носеше мириса на море, Луната светеше така ярко, чувствах се като птица, която всеки момент ще излети. И тогава лунната пътечка се образува върху водата, превръщайки я в сребро. Гледката бе така невероятно красива че ми спря дъха.
Не знам колко съм стояла там, но като се върнах се почувствах пречистена от тази велика хубост.
Винаги ще помня точно този момент от това лято.

Но то свършва, и имам чувството, че ми се изплъзва съвсем.

Аз лично понеже съм зависима финансово и още малолетна, крия наклонностите си. Най-вече от родителите си. Но моите слава Богу, не са се загрижили много за сексуалността ми, (поне не още), тях ги интересува да имам добри оценки, така че не представлява кой знае какъв проблем да се прикривам. Знам че биха ме убили ако разберат за това биха ме убили.
Но когато стана пълнолетна, няма да се крия.

Life is jus dream on the way to Death.

ami protegni se, to si trygva, no i se motae, shte go hvanesh za toplata opashka