Да обсъдим

Какаво ще кажете за следния житейски възглед:

Имам правото да правя каквото си искам, където си искам, стига да не преча на околните.

П.П. Възникват много въпроси. Например:
Как да обясня на някой какво искам да направя с него (да го убия щот е тъп например) ако незнам дали ще е съгласен т.е. дали ще му попреча (смутя обидя).
Може и други желания.


Няма нищо невъзможно, невъзможно е само невъобразимото, но веднъж случило се и то е възможно.

Най-труден е въпросът с установяване на границите на непреченето... да не говорим, че на някои хора всичко им пречи

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

e do toia izvod se stiga vinagi sled 6tata vodka:)))

Ami kato ybie6 niakoj ( i dokato go ybiva6), mislia 4e dosta 6te my pre4i6. Ina4e, k'vo ti pyka - jivej kakto si iska6 i ne pre4i na drygite i te da praviat su6toto.

Ако някой на теб ти обясни,че иска да те убие.............../тово в скобите го спестих.................между другото не искам и да ти го напиша,защото предполагам не си.....................,но ти го предложи!:-)))),затова добавих и скоби!/...........................смяташ,че няма да ти пречи???Няма да те смути или обиди????
Що за въпрос???

Далила съм!

Ти за евтаназия случайно да си чувала?

Не ми се връзвай.

Аз пък искам да те убия по възможно най-жестокия начин, който можеш да си представиш. Ей така ми прозвуча твоят въпрос.
Мисля си, че имаш право да си мислиш каквото си поискаш, да си представяш каквото ти скимне, да правиш каквото ти се прави, да заявяваш каквото ти щукне и въобще имаш неограничени права... Разбира се, изключая тези, които са забранени от законите на страната, в която ти се говори, ходи, прави и прочие.
Ама примерът е малко нелеп, бе. Ако те дразни някой, защото е тъп, едва ли ще му обясняваш или ще имаш време да му обясниш защо искаш да го убиеш. Или поне за мен е така макар да нямам нито един труп в биографията си засега.
Един мафиот беше казал - всичко е позволено, което не е забранено. И воден от тоя принцип стана милионер.
Плаша се при мисълта, че у мен дреме масов убиец, ако бе позволено да се убиват кретените, тъпаците, идиотите, нещастниците, лекетата и прочие сган, дето ми лазят по нервите ежедневно.
Няма да хвърля боклук на улицата, дори никъде да не пише - хвърлянето забранено...
Пак се отнесох. Ми, свободен човек си - избирай и преценявай кое ще пречи и кое ще помага. Ама от смъртта на един тъпак, светът няма да стане по-малко населен от тъпаци. Двама ще се появят и да видиш ти тогаз...
Ми, май е тва.)
В тоя случай май не е прав оня с броните, дето казал на другия с магарето -
Свободата, Санчо, е на върха на копието... Ако го е казал въобще. И ако не е метафора, а май е. Абе, де да знам - понякога свободата се оказва само там и на нито едно друго място.

Mi ubiwai go, pyk posle shte se obiasniawate :)

Да са минавали оттук едни анадолски манафи?

....
Дали наистина тук не е най-подходящото място за приложението и.............???
...
Защо ли така ми напомни с мнението си на.....Джак......Изкормвача....,не че той е бил..........с толкова благородни намерения,..............като...................твоите..........да речеме????

Далила съм..........естествено!

ПОЗНАВАЛА СИ ДЖАК ИЗКОРМВАЧА?????

Не ми се връзвай.

....
Пролича ли ми.................????
....
Много си проницателен....!!!
...
Комплименти.....естествено за това ти качество!!!


Далила съм и....съм усмихната!

Зависи дали и тебе някой няма да прецени като 'кретените, тъпаците, идиотите, нещастниците, лекетата и прочие сган, дето ми лазят по нервите ежедневно'. Свободата е във всеки, всеки има право на избор, не всеки, обаче, има силата да поеме отговорността за действията си. Това да казваш и правиш каквото си искаш го може всеки, ако не очаква последствия, но когато има такива, колцина ще са свободни?
Дори един мафиот прави своят избор ясно съзнавайки какво губи и какво печели, може би при тях дори е по-засилена меланхолията по живота който губят.

Не ми се връзвай.

Хубаво, прочетох на 1-2 места това което мисля за конкретния пример. Но въпросът ми беше малко по-задълбочен. Ще опитам да го обясня така:
Ако съблюдаваме споменатия житейски принцип и имаме възможността да правим неща които ако станат достояние на околните ще са да речем скандални или дори опасни, но докато никой не знае за тях те не вредят никому, е ли е това правилно? Предполага се че имаш събратя с които ги замисляш и върш тия работи. Не само дали е правилно а морално ли е, нормално ли е. Лошото и неправилното от това кой знае ли се определя или от променливите обществени морални принципи. Или пък от това как се представя идеята или случката на и от трети лица?
Засягам няколко безкрайни теми затова ще конкретизирам насоката на разговора--коментара би бил интересен от гледната точка на свободното (гражданско) общество (каквото все още не сме). Темата за свободата на личността вътре в нас и като взаимен реверанс.

Няма нищо невъзможно, невъзможно е само невъобразимото, но веднъж случило се и то е възможно.

Съжалявам не съм протестантски свещенник и не раздавам индулгенции. Продавам ги.

Лошото, доброто, правилното и неправилното, мой човек, се определят от твоите собствени вътрешни морални принципи, няма такива които обществото ти налага, по принцип и никой не може да съди за подбудите на другите. Всеки действа от благородни подбуди, въпроса е, че понякога греши в намеренията си и резултатите, които постига чрез тях.

Не ми се връзвай.

Кога моралът се превръща в проиграна категория? Но не в субективен план? Кога моралът с главно М. се проиграва, при кви случаи, и при кви ситуации. Кога можем да говорим за общ морал и в каква конфигурация личния такъв може да се равни с общото. Кой е този подтик, който да те отврати от всеобщия морал и съответно кога личния ти, да предположим висок морал, може да падне по-ниско. Всичко това, разбира се, е относително. А и конкретно в определени граници.

Първо конкретизирай какво разбираш под 'общ морал', дали това се цивилизационните норми и табута или общочовешката борба на вътрешните ни Свръхаз и То? Двете неща често са влизали в конфликт (цивилизационни норми и стремеж към лична хипостаза). Тогава идва и момента на избора между това какво се изисква да бъдем и какво ние изискваме от себе си да сме. Няма правилно и неправилно решение, има само оправдания (и вътрешни и външни) за направеният от нас избор.

Не ми се връзвай.