един "родител"
5 отговора
148 прегледа
един "родител"
Като съм почнала да поствам нека и да ви разкажа и това.
Случаят е действителен.
Майката и бащата бяха от тези на чиято къща има табела "образцов дом", както и бяха възприемани от обществото като такова семейство. Имаха една дъщеря, доста по-голяма от мен и вече не след нас.
Хубавицата в селото, отличничката на училището, а и на техникума в който учела.
Имала приятел, не както е сега "интимен приятел". Една вечер бащата я чака от автобуса но тя закъснява. Обажда се по телефона на хазяйката и тя казва че се е обадил приятелят й че пътува със следващият автобус.
Когато се прибира момичето, бащата разярен от закъснението както и "присъствието" на приятеля при изпращането й, пред очите на майката я пребива с пушката.
Момичето тогава абитуриентка не завършва, поради заболяване!!!
Тичане по доктори из цялата страна. Не помня точно диагнозата, но е следствие боят по гръбнака с приклада. на следващата година движението е затруднено.
помня я как ходеше подпирайке се с едната ръка на стените или мрежата.
След смъртта на майката който не могла да понесе случилото се, бащата я зарязва, заминава и се жени за друга жена.
"Сакатата" както и самата тя казваше че е в продължение на 10 години живееше сама на село в селска къща. Имаше най-хубавите цветя и градинка със всякакви зеленчуци които сама отглеждашел Още плача като си я спомням как се подпираше на мотичката ходейке из градината.
Беше силна жена. Макар и "саката" имаше и своя личен живот. не съм я разпитвала за това, защото от тогавашните ми години не се предполагше едно "дете" да знае толкова.
Пенсията която получаваше от държавата като инвалид събираше стотинка по стотинка. Оправи къщата със тези пари, обзаведе я с нови мебели, направи и баня. къщата и беше образец на чистота. Не беше и злобна, а с добра душа и характер, помагаше на всеки със съвет.
Бабата и дядото живееха във съседната къща, но и хляб не искаха да и вземат, защото й се сърдеха че не им дава градината си те да я работят.
бащата и мащехата не минаваха.
Дошли на погребението и когато си отишла само на 33 години - възраст но която повечето от нас са сега или ще станем.
На другият ден изнесли всичко събирано от нея.
Плакала съм после минавайки край къщата която имаше най-хубавите цветя.
Случаят е действителен.
Майката и бащата бяха от тези на чиято къща има табела "образцов дом", както и бяха възприемани от обществото като такова семейство. Имаха една дъщеря, доста по-голяма от мен и вече не след нас.
Хубавицата в селото, отличничката на училището, а и на техникума в който учела.
Имала приятел, не както е сега "интимен приятел". Една вечер бащата я чака от автобуса но тя закъснява. Обажда се по телефона на хазяйката и тя казва че се е обадил приятелят й че пътува със следващият автобус.
Когато се прибира момичето, бащата разярен от закъснението както и "присъствието" на приятеля при изпращането й, пред очите на майката я пребива с пушката.
Момичето тогава абитуриентка не завършва, поради заболяване!!!
Тичане по доктори из цялата страна. Не помня точно диагнозата, но е следствие боят по гръбнака с приклада. на следващата година движението е затруднено.
помня я как ходеше подпирайке се с едната ръка на стените или мрежата.
След смъртта на майката който не могла да понесе случилото се, бащата я зарязва, заминава и се жени за друга жена.
"Сакатата" както и самата тя казваше че е в продължение на 10 години живееше сама на село в селска къща. Имаше най-хубавите цветя и градинка със всякакви зеленчуци които сама отглеждашел Още плача като си я спомням как се подпираше на мотичката ходейке из градината.
Беше силна жена. Макар и "саката" имаше и своя личен живот. не съм я разпитвала за това, защото от тогавашните ми години не се предполагше едно "дете" да знае толкова.
Пенсията която получаваше от държавата като инвалид събираше стотинка по стотинка. Оправи къщата със тези пари, обзаведе я с нови мебели, направи и баня. къщата и беше образец на чистота. Не беше и злобна, а с добра душа и характер, помагаше на всеки със съвет.
Бабата и дядото живееха във съседната къща, но и хляб не искаха да и вземат, защото й се сърдеха че не им дава градината си те да я работят.
бащата и мащехата не минаваха.
Дошли на погребението и когато си отишла само на 33 години - възраст но която повечето от нас са сега или ще станем.
На другият ден изнесли всичко събирано от нея.
Плакала съм после минавайки край къщата която имаше най-хубавите цветя.
Re Уф, как ми припомни
Моята покойна саката приятелка Милена, и тя почина на 33, с дикенсово детство- по приюти и болници и с най-лъчезарната душа, която съм срещала.
Родена с тежко гръбначно изкривяване- с гърбица отпред и отзад, майка й починала когато е била на около 10 години. Баща й се оженил за една мащеха като от приказките. Красива жена, но със змийски зелени очи. Красива беше и на 60 години. Милена я дали в болница и забравили да я вземат няколко години. Баща й отишъл само веднъж в болницата за да поиска да му дава пенсията от майката. Един доктор му ударил два шамара и го изгонил, а тя до вечерта щяла да умре от високо кръвно. Момичето издържайки се само с пенсията от майка си завършило вечерно техникум и работеше до смъртта си като счетоводител.
помогнах и да продаде къщата си в едно село, останала и след съртта на бащата. Дворът не беше посещаван 10 години, къщата неотваряна...Градината приличаше на Джурасик парк. Бабите от селото дойдоха да плачат, а тя спокойна, уравновесена крачеше като един ангел из родния си дом...
Родена с тежко гръбначно изкривяване- с гърбица отпред и отзад, майка й починала когато е била на около 10 години. Баща й се оженил за една мащеха като от приказките. Красива жена, но със змийски зелени очи. Красива беше и на 60 години. Милена я дали в болница и забравили да я вземат няколко години. Баща й отишъл само веднъж в болницата за да поиска да му дава пенсията от майката. Един доктор му ударил два шамара и го изгонил, а тя до вечерта щяла да умре от високо кръвно. Момичето издържайки се само с пенсията от майка си завършило вечерно техникум и работеше до смъртта си като счетоводител.
помогнах и да продаде къщата си в едно село, останала и след съртта на бащата. Дворът не беше посещаван 10 години, къщата неотваряна...Градината приличаше на Джурасик парк. Бабите от селото дойдоха да плачат, а тя спокойна, уравновесена крачеше като един ангел из родния си дом...
Re: Re Уф, как ми припомни
Бях подразнена от неговото непрекъснато парадиране за "здрав" и дългогодишен брак ...
много са семейните със добър брак и достатъчно години опит като семейни и родители, макар че не парадират във всеки пост едва ли не ...
за приятелката ти искренно съжалявам за това което е преживяла ..
имам усещането че всеки с недъг по рождение или придобит е някак си по човечен и по-добър от нас останалите ..
много са семейните със добър брак и достатъчно години опит като семейни и родители, макар че не парадират във всеки пост едва ли не ...
за приятелката ти искренно съжалявам за това което е преживяла ..
имам усещането че всеки с недъг по рождение или придобит е някак си по човечен и по-добър от нас останалите ..
Редактирано от Debora на
Re: Re
Жив и здрав да е.
Е, моята приятелка от години е при Отца. Разказваше за живота си спокойно, уравновесено, без никакво огорчение. на връщане във влака играхме сантасе и много се смяхме, като си припомнихме как всички реваха.
Тя имаше много приятели. като й дадоха гарсониера от общината, много хора й помогнаха да я ремонтира и да я стегне. Никой не се чувстваше задължен, а с голяма радост, че й помага. Тя беше съветник на много млади жени за семейните им отношения, ходеше по домовете да заглажда разногласия със съпрузите - една такава спокойна, усмихната.
Е, моята приятелка от години е при Отца. Разказваше за живота си спокойно, уравновесено, без никакво огорчение. на връщане във влака играхме сантасе и много се смяхме, като си припомнихме как всички реваха.
Тя имаше много приятели. като й дадоха гарсониера от общината, много хора й помогнаха да я ремонтира и да я стегне. Никой не се чувстваше задължен, а с голяма радост, че й помага. Тя беше съветник на много млади жени за семейните им отношения, ходеше по домовете да заглажда разногласия със съпрузите - една такава спокойна, усмихната.