Вавилон..

Ммм..интересно е, че споменаваш бънджи скок..
В пощата -от дир.бг получих предложение за такъв..сигурно точно това очакват от мен..да скоча..нъцки..знам, че са резнали въжето..

Според мен, човек първо трябва да изгради Вавилонската кула в себе си, тоест - своята си, лична кула, та чак тогава да гради такава извън себе си.
Всъщност това е проблема.

По принцип е така..добре е всичко да е лично преживяно..да е станало "опит"..личен..да е от вътре- навън..От разбирането на себе си - към разбирането на другия..От личното откровение към проповядването..

Иначе просто сме едни "преподавадети" на другите..Това, което някой е дал на нас,това, на което са ни научили, ние го пре-подаваме..подаваме го нататък по веригата.Често недообмислено от самите нас, без да сме разбрали същността му и истинската му сила..наставляваме се един друг..И дали ни чува някой- нехаем..Нали сме си казали нашето?!

Да изградиш Вавилонската кула в себе си..
Опитвам се да разбера какво означава това за теб..
Защото за мен Вавилонската кула е символ..на гордостта и на копнежа да се приближиш до друг, който се ражда от самотата..Знам, че е противоречиво..
Противоречиво,колкото самия живот..
Да копнееш да се сближиш..но другия да е толкова далече, че копнежа ти да е гордост..Гордост е да вярваш, че е по силите ти да го постигнеш сам..
Тук , естествено става въпрос за мислене в две плоскости.Понеже историята за Вавилон е Библейска история, в нея става въпрос за приближаването на човека до Бога..За това, че хората са решили, че сами, със собствени сили могат да се доближат до Него..Това е гордост.Защото принципа в Библията е- Бог призовава, човека откликва(показва желание за приближаване), но Бог приближава човека до себе си..Другата плоскост е житейска, в ежедневните ни взаимоотношения..Принципа е същия..Ако желам да се доближим до някого, показваме желанието си, но не можем да направим всичко сами.. Трябва да откликне и другия..Трябва да има взаимност.. Гордост е да смята човек, че може да доближи някого до себе си насила..Въпреки нежеланието му..

А какво е за теб Вавилон??

Помислих си, ако имам директна връзка с Бог..какво бих го попитала??
Сетих се за няколко въпроса..Но в момента, в който ги формулирах в ума си (да са максимално точни и изчерпателни), усетих че знам вече отговорите им..Много странно чувство...
Май е истина, че част от това, към което се обърнах с въпрос е вътре в мен..
Както и във всеки, предполагам..