НАИВНИЦИТЕ

След като близо две години /с прекъсване от около 6 м./ един непознат за мен този момент мъж упорито ме ухажваше, аз реших да изляза с него преди една седмица. Отидохме в заведение по негов избор. Той се държа като превъзходен кавалер. Забавен, умен, обещаващ. Помислих си, че е прекалено хубаво всичко това, за да е истина. Единственото неприятно впечатление,
което остави в мен беше прекаленото му парадиране за много пари и връзки.
Поръчваше свойски на собственика на заведението огромни количества
напитки и деликатеси. Почти не се докосвах до храната и на въпроса ми защо
го прави след като сме само двамата и е явно, че не можем да се справим с
цялото това изобилие, отговаряше покровителствено: "Аз само искам да
ти е приятно с мен".
До тук добре, макар и малко смущаващо. Плати на собственика и си тръгнахме.
Моята кола беше оставена на платен паркинг/ ход от моя страна, ако ми стане
скучно или нещата придобият неприятен обрат, да мога да си тръгна без да съм зависима от него/. Не се наложи. Но аз като благодарен човек реших да го закарам до дома му. И тук вече идва момента на шока. Слизайки от колата /и с обещанието още на другия ден да се обади / съвсем по човешки
ме помоли да му дам 100 лева, защото спешно му се налагало да посети
майка си в Бургас. Реагирах съвсем първосигнално /вече смея да кажа и глу-
пашки/ извадих 100 лева и му ги дадох. На връщане до дома ми ме спря КАТ
/не светел единия фар на къси светлини/. Глобиха ме 20 лева.
Прибрах се в къщи. Беше 3.00 ч. Седнах сама в празния хол, гледах в една точка и не вярвах, че това може наистина да се случи с мен. Не знаех да
плача или да се смея над глупостта си. Реших, че все пак истинският нещас-
тник е той. Сигурно не е много лесно да се прехранваш по този начин.
За себе си/ извинете ме ако ви звучи самохвално, но наистина е така/ знам,
че съм привлекателна, умна и чувствителна жена. Сама печеля парите си
/повярвайте ми с невероятно много труд и нерви/ и то добре.
Кажете ми обаче мили хора, как такива като мен да разпознават безпо-
грешно обикновените консуматори, и как от тук нататък да вярват на наисти-
на честните хора?

PS: От него до ден днешен няма и следа. Парите отдавна съм ги прежалила, остава единствено срама от собствената ми глупост.

не се чувствай наивна.това може да се случи на всеки.щеше да си наивна,ако попаднеш в точно такава ситуация втори път и пак не усетиш измамата....

а по-добре ли щеше да е,ако си прекалено мнителна и някой път,дори и само веднъж не повярваш на някой наистина добър човек!?
според мен това вече ще е лоша /за теб/ ситуация

ще ти ги дам утре, че нямам в дебе си, но човек никога не реагира адекватно в такава ситуация.
Не се ядосвай, би могло да бъде и много по-зле. Тези хора отработват това поведение с години, натрапчиви са и сякаш умеят да парализират съзнанието на другите. Затова се анричат и измамници, а не герои на труда, нали?
Друг път се довери повече на вътрешното си чувство и щом нещо те смущава, значи вината не е в теб. И друг белег - измамниците те гледат втренчено, не можеш да мръднеш от погледа им.

Niamam tochna recepta kak da se razpoznavat konsumatorite ot naistina cennite muje, no niakolko neshta mogat da ti pomognat moje bi.
1. Nikoga ne davai pari na zaem na chovek kogoto ne poznavash, to na horata koito poznavash sushto ne e mnogo dobre, no vse pak. A na muje taka ili inache nikoga.
2. Mislia che vremeto go pokazva, spored men ako niakoi nastoiatelno te uhajva dulgo vreme, ne sled edna vecheria ili podobno, a sled dosta vecheri, razhodki i t.n. mojesh da reshish dali e cenen.
jelaia ti uspeh

:) ot men

carpe diem... noctumque

май трябва да погледна на този случай от към смешната му страна. Но остава
открит въпроса за честните хора. Тях как да ги разпознаем?

Леле!

Виж сега, ако те успокоява това, че сигурно щеше да измами всяка от нас, защото явно си има специален репертоар...

Ама я го виж ти! Леле! Леле! Леле!

Хич недей да се чудиш дали да му плачеш, ами ако можеш някак дай да го издирим кой е и да му свием някой номер, че да зареве той! Я го гледай ти!

А пък някои се гнусят от педерасти. Я го виж тоя, уж мъжкар!
Ех, че се ядосах!

***

грубо ще прозвучи но бих казал че би се чувствала много по-ужасно ако беше
те изчукал и взел парите на сутринта .............които ти си му дала без никакви
угризения............така че по-малкото зло си преживяла............

незабележим

къде мога да го намеря / разбира се ако не ме е излъгал и за работното си
място, а то е в една медия/ но ми е под достойнството да го търся.
Струва ми се, че не бих понесла още една среща с него.
Понякога си мисля дали това не е моето наказание от негова страна, защото
и аз не спрях да се правя на важна през цялата вечер. Подсъзнателно усещах фалша и този начин на поведение ме караше да се дистанцирам. Колкото
до изчукването - това щеше да бъде върха на падението ми. Слава богу
още имам малко ум в главата си....... пък и на първата среща......някакси
не върви. Между другото аз го попитах защо , като е толкова "велик" не си
потърси някоя "пеперудка" навън , а той ми каза, че им се е наситил, а на
него му трябвала вече умна и сериозна жена.
Много "умна" се оказах няма що. Дано само да не разбере някой от
моите близки, че голяма излагация ще падне.

само, че моят герой е от София. А аз за съжаление или за щастие мое
току що бях заредила на бензиностанция и нямах пари.

Прави каквото трябва, пък да става, каквото
ще!

Mnogo interesno uvajaema..
Nali ne se opitvate da ubedite horata, che niakoi vi e uhajval dve godini, samo za da izmukne ot vas !?100 leva?!.. 2 godini= 100 leva?

но не са задължени да отговарят. А истината е точно такава. Започва едно масирано обаждане по всички телефони , че чак ти писва от това и се чудиш къде да се скриеш. Следва едно дълго мълчание и вече си мислиш, че си се отървал, когато отново се появява с обяснението, че е бил в чужбина.
Не оставя никакви телефони за контакт, но моите прегряват.
И така та чаааааак две години. През времето в което не се е обаждал,
вероятно е "припечелвал" на друго място. Ако все пак се обади и ми върне
парите аз първа ще се извиня на всички колеги от клуба за загубеното време,
но силно се съмнявам. Въпреки че въпроса не е в 100-те лева, а в загубеното
доверие.

Izvinenia..Zvucheshe nepravdopodobno..Makar i v momenta da asimiliram trudno takova usilie da prikliuchi samo sus 100 pari..Jalka rabota..

за разбирането. Сега излизам с приятелка на която вярвам. А на мен можете
вече да ми казвате "Що така бе Миме???" Заслужавам си го!

.."Що така бе Миме???" ..ili Lile?; predvid tozi posting: [линк]

Mime ili Lile si? I koe e istinsko, hmm...

[линк]




Za da si myj ne e dostatychno da pikaesh prav !
TEDDA

хвана ме натясно, но повярвай ми историята си е съвсем истинска. Приятелката ми се е смяла със сълзи, когато й разказах какво се е случило с мен. Смях се и аз и този път не през сълзи. А колкото до "Миме" или "Лиле" има ли значение? И в двата случая не е истинското по понятни причини.
Ако обаче се наложи да докажа , че говоря искрено поемам съвсем отговорно
думите си и заставам зад тях.

Съгласна съм с теб и това наистина ме успокоява. По-страшното щеше да е,
ако не ми беше повярвала, защото не ми стига срама ами на всичкото
отгоре и недоверие. А да го издирваме няма смисъл, не че е невъзможно,
защото след като го закарах до дома му поне видях къде живее, но защо,
смяташ ли , че ще си признае? Карай...... нали знаеш вица за бития и........

Благодаря от сърце,че ви има всички вас! Точно по тази причина се реших
да пиша за този унижаващ човешкото достойнство случай.
По понятни причини не бих могла да се нарека с истинското си име за, което
се надявам да ме разберете правилно.

искаш ли да сменим за малко гледната точка ?
Не ти ли се струва, че точно това си искала да се случи ? Толкова не ти се е искало да харесаш този човек, че сама си го накарала да постъпи по този начин. Все повече се убеждавам, че нашите мисли определят действителността ни. Пък после се сърдим на някой друг, а не на себе си.

Вярно е това, в което вярваш !