Един 'happy end', моля!

Та след като гледах 'Враг пред портата' и тръпнех накрая да не вземат да се разминат в болницата, ми дойде на ум въпросът за хепи енда.
Ние тука много сме плювали туй чудо, а и превърналото се в клише "с типичния американски хепи енд" е сериозна обида за всеки филм. Въпросът ми е защо?
Какво губи един филм от наличието на хепи енд и какво печели от липсата на такъв? Какво лошо има освен новото (усещане, знание, просветление), което ти е дал филма, да излезеш от салона и с едно вътрешно удовлетворение от факта, че те в крайна сметка не умряха и заживяха дълго и щастливо?

Това ме терзае мене.

N.

май ще почна от далече
тези герои от филми, които са пълнокръвни, интересни и т.н. имат нещо като "собствен живот" - те не просто присъстват а осъществяват историята и тя се върти около тях а не обратното.
по-често този тип герои се срещат в сериозни филми третиращи кофти проблеми и по логиката на собствения им характер, както и по силата на обстоятелствата в които се намират цялата работа свършва на зле ...
което не е задължително просто защото хората трябва да бъдат депресирани до смърт, или подобно ... животът е такъв, а киното все пак е негово огледало.
американците пък са изобретили една схема на правене на филми, която повече прилича на правене на тулумбички и резултатът е точно такъв - излиза нещо сладко, което папкаш и после си тръгваш. Аз не мога да кажа, че такива филми не трябва да има, просто не съм им фен.
Но си съвсем права - има филми в които хепи ендът е пенкилер за човешката душа. Особено когато се отнася до двама души - най-често влюбени, братя, сестри, майки и деца и т.н. Човек трудно би преживял след като е гледал възможните гадости и мъки на героите, накрая всичко това да остане невъзнаградено. Това не е измислено днес, нито вчера. Класическа схема стара колкото света - нещо лошо се сручва, герите изпитваш шок, разделят се, минават през безкрайни усложнения и накрая се събират щастливи. За пример мога да дам например Червената шапчица и Малечко-Палечко...

Сказка - лож
да в ней намек
добрым молодцам - урок

важно е да се прекопава и полива редовно

класическия трагичен герой се води от чувството за вина - например сизиф. и така,

"вината понякога реалност, понякога обсебваща идея в съзнанието на героите. във всеки случай, как тези герои се оправят с вината определя изхода на животите им и на филма."

краят е нужен само за да затвори кръга (пак сизиф е примера), важното е не какъв е, а -как- героят достига до него. това се връзва с фундаменталния въпрос на който отговаря киното, "как", вместо баналния "какво". тъй като то не е реплика или имитация на реалността а -анализ- на реалността. точно затова в киното има отговорност на представянето на случките и тежък символизъм. (на който, разбира се, повечето хора не обръщат внимание и си мислят че все още четат книгата)

:)

Аз се отклонявам малко...

За мене хепи-ендът в някои филми е жизнено важен. В "Мълчанието на агнетата", в "Шоуто на Труман", в "Шоколад"..... ужасно много ми беше необходимо да има един максимално щастлив край.
Разбира се, искала съм го и в много други случаи, но, както знаем, в много случаи краят на филмите е предвидим и с нищо не ни изненадва.

А в други случаи (за които говоря в момента), щастливия финал на мене ми се вижда твърде unhappy... Като в "Лабиринт" например. Много щастливо завърши - нещастният крал на злите духове е кацнал самотен на клона, а героинята вихри купон с ВСИЧКИ останали действащи лица, част от които половин час по-рано са я преследвали с огнестрелни и хладни оръжия и са се опитвали да и откъснат главата.

Ами Червената шапчица?!
Преди 2-3 седмици четях "Вещици в чужбина" и когато стигнах до изречението "Това беше края на големия лош вълк" просто не можах да продължа - толкова се разстроих.
Абе изобщо има едни отрицателни герои, които ми се виждат далеч по-положителни от "наш'те".

Да ви кажа, приказката е много зловеща...

Значи отзовават се Палечко с братята си при човекоядеца, който има жена и 7 дъщери.
Палечко урежда човекоядецът да се обърка и да отреже главите на собствените си деца. На сутринта жена му (която беше определено жалостива и не и се искаше момчетата да бъдат изядени) намери чувала с труповете на русокосите си момиченца. Не се почуства много добре...
После Палечко открадна бързоходните ботуши на човекоядеца и избяга.
Той го подгони и не помня дали му се случи някое нещастие (най-вероятно), но Палечко отиде при жена му и каза, че мъжът и е в опасност и ще го спаси, ако му даде всичките си пари.
Така че остави семейството без пари, без деца, без ботуши и се върна в къщи с братята си да връчи плячката на родителите, които ги бяха оставили в гората с цел да ги изядат зверовете...

Happy end?!
Хммм!

В крайна сметка всички умираме и малко от нас живеят дълго и щастливо.
Освен това в повечето случаи happy end-а е прекалено мелодраматичен
и хепи,което ме дразни.

,,това беше края на големия лош вълк,,??триста демони,това е ужасно!
значи прав съм бил като не си я купих,не може да спишеш двайсе книги
и всичките да стават
наскоро четох интервю с Роман Полански,в което казва, че отказал да
прави продължение на ,,Бебето на Розмари,,защото искал хубавите
му творби да останат такива
страшно ми се вдигна в очите,а след ,,Деветата порта,, още повече
Ей това е приличен край.

happy enda prosto ne e estestven! neshtata v jivota ne stoqt taka...v nai-dobriqt sluchai shte se sluchi neshto hubavichko i sled tva trqbva da se smesi i s nqkolko gadni momenta...tova e jivota! a happy enda nqma nishto obshto s istinskiq jivot..v jivota neshtata vyrvqt ot zle kym po-zle...ako udarim rock bottom vinagi shte namerim nachin da zadylbaem oshte po-nadolu! Usmihnete se utre shte byde po-zle! znachi dnes e posledniqt nai-hubav den ot jivota vi...trudnostite i gadostite gi prejivqvame dnes...a ne vchera i dnes da poluchavame za tova nagradata si! nagradata za preminatite izpitaniq v ejednevieto..(Pyk bilo i to ocelqvane sled atakata nad pearl harbour..ili pyk da se spasish ot kurshumchetata na nai-dobriq snaiperist na tretiq raih) e che veche si po-silen chovek! vsqko neshto koeto ne te ubie te pravi po-silen! nali? i nqma nikakvi podobni nagradi na sydbata! vsichko stava tolkova iskustveno i nepriqtno...ta te dori ne se stremqt kym tozi krai a sqkash vsichko samo se naglasq...tova pyk e oshte po-malko vyzmojno! pone da se stremqha celenasocheno kym kraq....
drugata losha strana na happy enda-predvidim e! uverturata na filma i BAM veche znam kak shte svyrshi filma!!! tova e glupavoto koeto ne mi haresva...ako po-nqkakyv nachin scenarista uspee da napravi nqkakyv nepredskazuem chastichen(vyzmojen) happy end...super! no tova stava rqdko zashtoto iziskva adski mnogo usiliq!!! i gorkite hora prosto se otkazvat v povecheto sluchai, zashtoto znaqt che americanata taka e zalqla naciqta che shte lapnata ohotno vsqka lignq predlojena im stiga da e opakovana s dosta pandelki, kutiqta da e ot rozovo i da uvita s mnogo gadna stara ambalajna hartiq mirisheshta na pot, premejdiq i t.n.!!!
ami kvo da vi kaja....az tova mislq! no pyk happy enda e neizbejna cherta na kinoto dneshni dni...ima filmi s nego i bez nego...vseki si reshava kakvo shte gleda! ami ako vi se nasylzqvat byrzo ochite.....davaite i lasi nqma da vi se stori zle...osven ako ne zabelejite sluchaino che glavniqt geroi e edno koli........no tova mai ostava na zaden plan!!!
merci che prochetohte vsichkite moi izgubeni propileni na vqtyra mozychni brytveji!

7x8=42

ааа...
помисли пак и се върни да се доизкажеш...
"тъй като то не е реплика или
имитация на реалността а -анализ- на реалността. точно затова в киното има
отговорност на представянето на случките и тежък символизъм. (на който, разбира се,повечето хора не обръщат внимание и си мислят че все още четат книгата)"
а книгите не са така? и схемите в киното не са дошли от литературата и театъра? абсурдни твърдения.

важно е да се прекопава и полива редовно

пиле шарено,
ще ме прощаваш ама не мога да прочета това което си написал. на петия ред ми потичат сълзи от очите от зора, който си давам за да вникна в тази отвратителна методица, която използваш.
ще ли ти бъде ужасно трудно, да отпочнеш да използваш нашите родни знаци та да мога да съучаствувам в твойте мисли четейки ги?

важно е да се прекопава и полива редовно

връщам се и си помислям пак...

само някой неща са дошли от книгите обаче дори и те са толкова променени че не си заслужава да се споменават. книгите разчитат на езика, киното на образите. познай кое е по-субективното :)

но ако само това ти е проблема с репликата ми, радвам се че оценяваш другото :)

мда, и аз затова не го почетох, гадно е с тия букви...

съжалявам...навиците са си навици! трудно се променят! пък не от всякъде от където пиша имат онова изобретенийце, което ти позволява да изписвам родната реч...омайна и сладка!
още веднъж съжалявам...наистина е гадно но понякога няма как!!!
съжалявам...

7x8=42

Моля те не се притеснявай вече в този клуб да пишеш само на кирилица. :)

N.

тенк ю мен, не за друго а щото аз все пак искам да прочета какво пишеш, иначе нямаше да ми пука и цях да подмина темата без да се обаждам

важно е да се прекопава и полива редовно

happy end-a просто не е естествен! нещата в живота не стоят така...в наи-добрият случаи ще се случи нещо хубавичко и след тва трябва да се смеси и с няколко гадни момента...това е живота! а хаппъ енда няма нищо общо с истинския живот..в живота нещата вървят от зле към по-зле...ако ударим роцк боттом винаги ще намерим начин да задълбаем още по-надолу! Усмихнете се утре ще бъде по-зле! значи днес е последният наи-хубав ден от живота ви...трудностите и гадостите ги преживяваме днес...а не вчера и днес да получаваме за това наградата си! наградата за преминатите изпитания в ежедневието..(Пък било и то оцеляване след атаката над пеарл харбоур..или пък да се спасиш от куршумчетата на наи-добрия снаиперист на третия раих) е че вече си по-силен човек! всяко нещо което не те убие те прави по-силен! нали? и няма никакви подобни награди на съдбата! всичко става толкова искуствено и неприятно...та те дори не се стремят към този краи а сякаш всичко само се наглася...това пък е още по-малко възможно! поне да се стремяха целенасочено към края....
другата лоша страна на хаппъ енда-предвидим е! увертурата на филма и БАМ вече знам как ще свърши филма!!! това е глупавото което не ми харесва...ако по-някакъв начин сценариста успее да направи някакъв непредсказуем частичен(възможен) хаппъ енд...супер! но това става рядко защото изисква адски много усилия!!! и горките хора просто се отказват в повечето случаи, защото знаят че америцаната така е заляла нацията че ще лапната охотно всяка лигня предложена им стига да е опакована с доста панделки, кутията да е от розово и да увита с много гадна стара амбалажна хартия миришеща на пот, премеждия и т.н.!!!
ами кво да ви кажа....аз това мисля! но пък хаппъ енда е неизбежна черта на киното днешни дни...има филми с него и без него...всеки си решава какво ще гледа! ами ако ви се насълзяват бързо очите.....даваите и ласи няма да ви се стори зле...освен ако не забележите случаино че главният герои е едно коли........но това маи остава на заден план!!!
мерци че прочетохте всичките мои изгубени пропилени на вятъра мозъчни брътвежи!


adski mnogo byrzam i sym konvertiral tova sys flexconvert za koeto se izvinqvam...izvinqvam se i za pravopisnite greshki zaradi konvertiraneto

7x8=42

Книгата е много хубава и епизодът с "големия лош вълк" е просто тъжна ирония, насочена към псевдо-щастливите завършеци на приказките за деца. Всъщност големия лош вълк на Пратчет беше един ужасно нещастен лош вълк, за когото смъртта беше избавление от нещата, които "добрите" герои му бяха причинили.

Изобщо - "Вещици в чужбина" разказва точно за криво разбраните хепи-ендове и в този смисъл е ужасно актуална книга. Вземи си я, Аази! Няма да съжаляваш.

Hellen

Един завършен и хубав филм, не би трябвало да зависи от изискването да има щастлив край. Наличието на задължителен (и фалшив поради това) щастлив край осакатява повечето филми, според мен.
А и не мислиш ли, че в живота щастливият финал, като правило, е рядкост?

Ама нали затова са филмите да внесат малко цвят в сивия ни живот. (клише, но е вярно)

N.

Scream if you wanna go faster

Мдам, чета горните постинги и си мисля ( не, не "как отлетя времето и колко съм стар"-а :) ), мисля си колко ли тъжни хора намират способ за убиване на времето, чрез нет... Мислите си, че е офф-топик - Не е!; нападам подло и покрай темата, заяждам се? - Съвсем не!!! Просто - ами погледнете моля ви се! Направете си едничка проста статистика - та над 80% от вас твърдят, че в Живота Щастливия край е неестествен, а според някои - едва ли не невъзможен! Абсурд! Пълни глупости! Престъпни глупости бих добавила! :)
Мдам, престъпни - защото (това вече е леко офф) ако мога да кривна така от темата - мисля си, че скоро "Животът е такъв какъвто си го направиш", "Ако се усмихваш на света и той ще ти се усмихне в отговор" и "Светът е такъв какъвто избереш да го видиш" може пък да се окажат нещо повече от празни философствания за успокоение на временни емоционални разтройства. Солипсизъм хора! :) Помислете върху това.
И сега връщайки се на въпроса - точно тук идва киното и то с много съществена роля - защото киното няма само документална функция, киното показва и с това - учи! Ха, как бихте реагирали ако в приказките Принцът винаги умираше, лошите побеждаваха, а Принцесата я изяждаше Ламята?... Какви хора смятате, че щяха да растат с такива поуки?... Какви хора щяхме да сме самите ние?!...
Та, я го давайте малко по-свежо! Happy End-овете са не само нужни, понякога са и доста приятни! :)

And there's a darkness, living deep in my soul...