A Knight's Tale

Някой може ли да ми каже кога ще дойде филма в България?

той в Пловдив вече беше...

А пък вчера тъкмо като си тръгвах от морето и вечерта щяха да дават Томб Райдър..много яд ме хвана

N.

Hm, ne znam koga shte doide v BG, no filmyt ne e losh :)

We will, we will, KNIGHT YOU! :)
Или - хайде пък сега за "Като рицарите" :).
Хех, не обещавам изцепки като за Файнъл Фентъзи, но пък и не мога да се въздържа. :)
Та значи ето ти преди няколко седмици засичам нова песничка на Роби Уилямс - тя песничката стара, на Queen, но не това е важното - клипчето ми хвана окото и хоп!, в малкото ми лисиче мозъче цъфва червена лампичка - "Бе имай го впредвид този филм"...
Минава време, почти съм забравила, вървя си по улиците и - БАМ! - Плакатът! Повярвайте ми, заслужава си и главната буква и определителния член! :) Както казва един приятел - направо се накърках от удоволствие...
А вчера пък - темичка, на Лейди Мериън при това, "Е, - казах си - стига!" Само че не взех "Активиа" на Данон, ами си навих часовника и тази сутрин полубудна и проклинаща наум все по-застудяващите утрини се замъкнах на срещата, на която всички вие гадове не дойдохте :)...
(*Следва гаднярско потриване на ръчички/лапки и мръснишка усмивчица)
И адски пропуснахте, мога да ви уверя! :)
Значи, бях се настроила за леко филмче със средновековен уклон и на някъкво фоново ниво на възприятие се чудех, колко още може да се експлоатира темата извън традиционните робинхудщини, дали ще се появи неизменния за жанра Крал Ричард и, имайки впредвид модната напоследък тенденция, как по дяволите, режисьорът ще се изхитри да удави главния герой в Атлантика :)...
Вижте сега, няма да се опитвам да твърдя, че филмът беше носител на някаква по-сложна философска мисъл или пък се отличаваше с кой-знае каква идейна натовареност - филмчето си беше чиста екшън-комедийка, с адски приятно миксиран спортно-средновековен интерфейс, но... Ами знаете ли, удоволствието да се гледа беше истинско и си остана непомрачено дори от прилежно клиширания сюжет, нещо повече - почти през цялото време на филма (в смисъл, когато не се смеех, въздишах по "нашия" или не замърсявах околната си среда с мазни пуканки) се опитвах да измисля какъв да е по-различен начин, по който биха могли да се развият събитията, така че филмът да стане по-добър и просто не успях да открия такъв! Макар и клише, всичко си беше на мястото, при това по най-добрия възможен начин!
А, сега се сетих - искам да предупредя всички влюбени в историята образи, които смятат да се насладят на там колкото минути беше дрънчащо, пръхтящо и кървящо средновековие... Пробвайте другаде! Защото ако на мен тълпа средновековни запалянковци, които кротко си денсят и потропват в такт с "We will rock you" на Queen докато чакат турнирът да започне ми се струват адски свежа и забавна гледка, е,... предполагам не с всеки ще е така. :)
А такива "свежести" имаше доста - като почнем от честичко появяващият се в адамови одежди, поради страстта си към комара поет - "Chosser is the name, writer is the game", който стана херолд на нашия човек и така обявяваше появяванията му, че коментаторите на "Разбиване" и други подобни профании доброволно биха се свряли и в [...е не ми казвайте, че не се сещате!...] от срам; минем през "Дамата на сърцето" на нашия сър Пич :) - на външен вид нещо средно между Triniti и Лара Крофт, т.е. не съвсем по моят вкус, но пък някакси успя да спечели симпатиите ми... (Предполагам онова "You can call me Fox" помогна малко :) ) - образката се скъса да сменя тоалети и прически, които може и да не ми направят впечатление в киберпънк манга, но освен ако не съм в страшна заблуда относно 14 век, някак не отговаряха съвсем на "духът на епохата"; и стигнем до суперготиния риж прадядо на всички английски футболни ултраси, който просто няма как да не ви стане симпатичен :)))... Бе, от началото, та до самия край, макар и да беше пределно ясно КАКВО ще се случи, си беше направо очарователно да гледаш КАК се случва :)! Част от майтапите - било то визуални или вербални - просто скоро няма да ги забравя, а мисля, че и останалите, с които го гледахме също!
Та като казах останалите - значи, свърши филма и всички излязохме с блеснали погледи и глупашки усмивки, и тананикайки си мелодията от края се отправихме към Борисовата градина по възможно най-дългия път, та да ни поизветрее от главите спомена за цвилещата и препускаща стомана, звъна на броните и хаоса от трески, разлитащи се от разбитите копия (поне за собствената си кратунка мога да гарантирам, че беше зарязала традиционната пустота в полза на гореизброения пълнеж :) ).
И някъде по пътя, сред свръхсетивното проблясване на хиляди спомени, идеи и асоциации, освободени от току-що извъртялата се пред очите ми лента като че ли долових смисъла свързващ непостнатия ми отговор по темата "За Честта", онова "Не! Няма да бягам! Аз съм РИЦАР!", погледа на фона на тропота на копитата, пред чието достойно определение, когато такова въобще бъде намерено, онова "Eye of the tiger" от "Роки 3" пасти ще яде! :), и... може би канона, на който се крепи моралът на европейската цивилизация през последните около 8 до 10 века...
В този момент Лейди Мериън посегна рязко с ръка пред изцъкленият ми зареян в нищото поглед и гореспоменатият `Смисъл!` или поне конкретната му формулировка бидоха безвъзвратно загубени за идните поколения... (Казах ли ти, че ще те те изоблича за злодейството! Както каза Чосър на онези гадове, които го бяха обрали на зарове - Аз бях гол един ден, но когато поемата ми бъде завършена, вие ще сте голи цяла вечност! :))) )
Нещо остана обаче, по-скоро чувство отколкото мисъл, нещо което ме кара да се възхищавам дори и на най-голямото, безкрайно познато и изтъркано клише,... особено когато това клише кара сърцето ми да заседне в гърлото, а очите предателски да се навлажнят... защото, макар и често заблудени от познатия образ да не си правим труда да погледнем навътре, те, клишетата, под почти непробиваемите си брони от прозаичност все още крият онова, което е накарало толкова хора да съизмерват живота си с тях през вековете и успява да ги поддържа живи и жизнени дори сега.
Знаете ли, хората са се кланяли на клишета! - наричали ги икони... И... колкото и ежедневен, елементарен и прозаичен да е образът им... Доблест, Милосърдие, Чест... те хич не са толкова ежедневни, нито пък елементарни или прозаични, че да нямаме нужда да пазим този образ за да ни ги напомня .

"We are the champions, my friend!
And we'll keep on fighting - to the END

Болка! Ясно?! Много болка!!!

dobro be filmceto az go gledah dneska v multiplex ot 12.30;)svejo be i pravda ocakvaniata mi za dobrofilmce no ot reklamite kojto dosta hora sa gi gledali nali pomnite ce onia debelia komarjiia s maznata kosa kazva ce uiliam ne e sir vihtenshain a na filma onia gaden ricar go precakvashe no se edno to i abez tova firefox ili kakto tam razkaza filma da i az da ne ostana malko po nazad:) abe gledajte filma shte se smeete ot surce she proiavite sujalienie kam glavnia geroj filma e mnogo dobur ;) abe prez celiq film ne cuh glupavata pesen na quin toset tia ne e glupava kade beshe deeba we will rock you ili kakto be tam?

When everything seems Lost, when all you can Feel is Pain,you can Withdraw or Fight
I choose fight

Много приятно филмче.
Нямам време да се впусна в пространни разсъждения, но за мене най-приятните образи бяха на Чосър, на принц Едуард и на ковачката. Дамата на сърцето нещо ми се видя много превзета. А и що за шантаво чуство за ... хумор?, романтика?... е да накараш любимия си рицар да загуби в твоя чест и щастливо да гледаш как го млатят 15 пъти с тежко копие. Нали ще се повреди човека, каква полза ще имаш после от любовта му?!

А тази скапана тълпа много я мразя - когато Нашия беше затворен, защото е бедняк, а не благодордник, точно бедняците го замеряха с гнили плодове. А после дружно го аплодираха - както на площада, така и на арената. Много жалка история...

absoliutno no to taka e i v deistvitelnost pone e bilo i onovo rusoto momce otide i go udari ;(( a predi tova vsicki ULRIH ULRIH URLIH i sled tova WILL WILL WILL abe dobar be filma i naistina na nashiat ramoto mo izvadiha tazi se usmihva;) i sled tova speceli turnira e 4osur be ubiac;)

When everything seems Lost, when all you can Feel is Pain,you can Withdraw or Fight
I choose fight

Аз не смятам, че филма залужава всички въодушевени слова на Firefox, но не мога да отрека, че е първия филм, който така откровено ме разплака (моментът на срещата между бащата и сина), че започнах да се замислям дали не започвам да се размеквам. А двамата сладури (добрия и лошия) са ама наистина голееми сладури и на път да ми станат лубимци (а лошия го поздравявам за играта....аааа отивам в imdb за да им видя имената, щото не може така)!

И я моля ми напомнете дамата с чука от къде ми е тооолкова позната?!

N.

Scream if you wanna go faster!

i na men mi be mnogo poznata ama ne se seshtam spored men filma be mnogo dobur i smeshen no umereno no i az mu se cudih na ukula toia kak sedi i go bluskat ta bqh s priqtelih i kato izkazah vuzmushtenie te pocnaha da me ebavat az kvi gi vursha bati prostacite;)

When everything seems Lost, when all you can Feel is Pain,you can Withdraw or Fight
I choose fight

Е не се въздържам просто - значи за блъскането с копията - наистина си беше гадничко, но... честно казано това беше може би най-добрият индикатор за познаване на любовта от киносценарист, на който съм се натъквала до момента! Така де - нали когато той и предложи (обяви) в църквата (умрях си от смях, когато тя взе да се жалва на отчето, че "На него нищо не казва, пък!" Ех, минало, незабравимо!), че ще спечели този турнир за нея, тя го обвини, че печели единствено и само за себе си. Фактически загубата щеше да е именно доказателство, че обичта му е по-силна от гордостта, а ако любовта не е в същността си именно пълно себеотдаване в името на някой друг... значи просто съм ама на мнооого грешен път.

[b"Накрая всичко ще мине... Като камък в бъбреците."

daje edin pat az kazah na priqtelkata mi ce ako tia iska shte mina ot levski i po takuv nacin da i dokaja ce me obica slucvalo se e i dvamata da si zabraniavame da hodime nqkade toest tia iska da otide na nekaf rojden den az i kazvam niama da otides:) i tova be dosta dobro vuv filma samoce ne be gotino dokato tia se usmihvashe


P.S gospodi ako tva mnenie go procete nekoj ot KLUB FUTBOL I CSKA GOSPODI NE;)

When everything seems Lost, when all you can Feel is Pain,you can Withdraw or Fight
I choose fight

Tuka neea kirilica, i ne znam oshte dali moa da durpam za tva sorry.

Gledah versiqta za video, ne kino versiqta, za tova moze da sum izturval tva onova!

Openning scene- Oniq densvat na pesenta na Queen. Mnoo kofti vpe4atlenie mi napravi, stana mi qsno da ne 4akam koi znae kuv film. Scenata si beshe napravo absurdna, se edno vidqh Semeistvo Flimstoun prez srednovekovieto.
Galvniq geroi si e edin tipi4en Andreshko. Opitva se da probie tam kude ne mu e mqstoto(Tipi4na amrekinaska priumica-Ako mnoo iskash, nishto ne moeze da te spre) Ne stiga, 4e e nagul da se pravi na blagorodnik, ami e absoljuten tupak! na bala kak mu pruzirashe selqshtinata, nqmashe si ponqtie ot dvorcov etiket i porqdki. Samo 4e tva e glavniq geroi- Rus , oble4en v bqla, za nula vreme shampion.
A gada si beshe super simpati4en! Vqrno bqha mu turili 4erni drehi kato na tipi4en zlodei, beshe 4ernokos, ama mnoo mi napomnqshe na aktiora izpulnqvasht rolqta na Lovejoy v ednoimmennnoto serial4e puk toi si me kefeshe.
Na4i gada se trepe v imeto na kralq, puk William dokato go nqma edinstveniqt mu snosen protivnik, drugite bqha zalki(moeha da se postaraqt malko pone) stava shampion! E tva 4estno li e? Razbira se rezisiora ne propusna da o4erni gada- onq prebi okovaniq William i posle na turnira izpolzvashe istinski kopiq. Tva 4e iskal da otkradne madama, mi ko o tva. toi si e blagorodnik, toi iska rukata na madamato ot bashta i' ne ot neq, tui 4e ko to tolkoz. Kato povedenie gadniq hi4 ne beshe gaden, ama rezisiora se e postaral s props+ costumes da go o4erni, pri tova dosta klishirano.
Za damata s 4uka- otnovo porednata amerikanska priumica- trqq se poddurza feminizma i ravenstvoto na polovete. u4udens sum 4e nqmashe i 4ernokoz vuvu filma, tva sushto se ceni sega v US, daze filmovite kompanii specialnot rabotqt vurho diversity of actors.

SLAB film kato cqlo!

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Предполагам, че си искал да кажеш:

Абсолютно.
Но така стоят нещата и в реалния живот. Или поне са стояли така по онова време.
И онова русото момче, което при влизането му в Лондон го аплодираше, отиде и го удари ;((
Като цяло филмът беше добър, но образът на главната героиня, усмихваща се небрежно, докато любимият й понася стоически ударите на опонентите си, не беше добре развит ;)
На мен много ми допадна ентусиазъмът на тълпата, чието скандиране: "Улрих! Улрих!" неусетно се преля в "Уилям! Уилям!" на края, когато бе разкрита истинската самоличност на героя на Хийт Леджър. Финалната схватка, в която той спечели турнира също бе много добра.
Чосър пък беше убиец ;)

Прощавай, две години си изкарвам прехраната като редактор...

===
On a long enough timeline, the survival rate for everyone drops to zero [fight club]

Кейлъб, редакционната ти намеса е най-хубавото нещо, което съм чела от доста време насам! Особено след продължителните ми усилия да разгадая смисъла на оригиналния текст.

Аплодисменти и овации! ;-)

Hellen

"Fanaticism is redoubling your efforts when you have lost sight of your goal." --George Santayana

ne be niama problemi prosto pisha na computar ot mnogo otdavna i ne gledam kato pisha razbirash li i poniago stavat lelepi greshki ia gledam film ia govora po telefona da gi pisha edni bisari az filma go gledah 3 pati i vinagi se smeia na 4osur prosto e velik obraz vuv filma:)) vqrno s usmihvaneto ne mi haresa daje na men mi e trudno dali se usmihva kogato go mliatiat ili se natujavA:) da i tova s momceto na men mi napravi strashno vpecatlenie:((mnogo se natujih to go aplodirashe i sled tova go udari zashtoto toj se okaza edin ot tqh:(

When everything seems Lost, when all you can Feel is Pain,you can Withdraw or Fight
I choose fight

убаво филмче по класическа схема. За разлика от друг път множество добри и 2-3 'лоши'.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else