Ден след ден

Няма смисъл, нали! Нали, по дяволите! Защо ли питам, аз го знам! Знам го, няма смисъл от живота! Нещо толкова преходно и гадно! Просто нещото, което те кара да страдаш! Да страдаш, да се мъчиш,да те боли, да се молиш за края! Да викаш Смъртта, за да може по-бързо да свърши всичко. Всичко гадно! За да можеш най-накрая да спреш да усещаш болката! Не искам да живея! Боли! Много боли! Вече изобщо се чудя, дали има изобщо нещо като "радост", "щастие"?...Няма разбира се! Родени сме да се гърчим и да се молим! Да се молим в очакване на края!

Нали??

А някои вместо да се гърчим, се гърчим летейки.


Чуй си when your gone na Cramberries


and in the night
i could be hopless
everithing 's complex
there 's nothing simle
when i'm not around u
...
but i miss u when u'rs gone
....

and


abe tselia text:
Hold on to love, that is what I do,
Now that I've found you.
And from above, everything's stinking,
They're not around you.
And in the night, I could be helpless.
I could be lonely, sleeping without you.
And in the day, everything's complex.
There's nothing simple, when I'm not around you

But, I miss you when your gone,
That is what I do, ba-baby.
And its going to carry on,
That is what I knew, hey baby.

Hold on to my hands, I feel like sinking,
Sinking without you.
And to my mind, everythings stinking, Stinking without you.

And in the night I could be helpless.
I could be lonely, sleeping without you.
And in the day, everything's complex.
There's nothing simple, When I'm not around you.

And I miss you when your gone,
That is what I do, ba-baby.
And its going to carry on,
That is what I knew, hey baby.

u'dm like et



ще ти хареса,
да ти кажа това е вече мойта песен, единствената
май шси я сложа даже като девиз,
ма .....100 символа,
не е, значи няма

Бях там , наблюдавах , беiше страшно.

еее, тази песен е жестока, мерси за текста, радвам се че все още има фенове на тази групичка! Обаче....хубавата музика ми отвори очите, и затова сега съм на това дередже! Но какво да се прави-животът е гаден, това е факт от който само може да се сдухва човек! Само дето при мен няма повече на къде.....

Taka e , e ,i sega na kude?

[nali znaesh,
triabva da otivame vse na niakude......



.............

Biah tam, biah i vidiah, s ochite si vidiah, a posle ostana, ne znam.....
mai nisto......

Niama smisyl..taka e...niama smisyl v lubovta..nima smisyl v priatelstvoto..niama smisyl...v dobroto i zloto..niama smisyl da stradash...
Zashto da se molim,,imame izbor sami da slojim kraia?...ako ne mojem da go napravim, znachi neshti ima smisyl za nas, koeto ni spira da go napravim...
..na men ne mi haresva, che ima kakvo da me spira...zashtoto to samo me spira, a ne me radva...e, radva me...ne me pravi pylnocenna moje bi...ne mi dava tova, koeto iskam..ili za koeto mechtaia...
ima li smisyl da tyrsim smisyla..dostatychno e da namerim tova, koeto da ni spira ot kraia i da se radvame, che ni spira...

tz-tz

ne sum suglasen

ima smisul v onova usestane koeto ni izvezda otzud kraia
otvud zivota i smurtta

poniakoga lubovta e takava,
dryg put omrazata

moge susto i bezrazlichieto

onova ysestane, chrez koeto dyrzhim kraia v sebe si,
vinegi sus sebe si ..........do kato doide kraia, istinskia] na zhivota

.......

знаеш какво е радост? щастие? знаеш че не ги изпитваш сега? а преди? а после...

-----------------------------------
Завърнал се в матрицата...

Zdravejte kopleksari...
ja si pljuite na racete i pochnete da bachkate.....ste se reshat vsichkite vi problemi.
Inache ste si ostanete sastite i v tejest na obstestvoto.

...ало, я се вземи у рЪце! Само ще ти кажа,че радоста идва само когато забравиш болката,те нещата са вързани кат кръгче е ,ама се някой трябва да почне. Не чакай да доде радоста, за да забравиш болката,почни ти.Колкото до щастието,вече нема да има проблем и за него !

Zdravei,
Neznam kakvo te e dovelo do tezi neradostni izvodi,no znam edno-umenieto chovek da se radva si do suzdava sam. Zapochnesh li da se radvash na drebnite neshta okolo teb, ti veche si shtastliv. Moje bi si prejivial tragediia,no znai vremeto lekuva.
Pozdravi

и психически, и физически - и забрави да мислиш! След половин година ще си като нова и преродена...

Май имаш нужда от мъж... Иначе какво му е на живота - живот като живот - всички го живеем един и същ, ама не приплакваме посред нощите, ами си наблягаме на секса и чашката и денят пак светва с цялото си величие, за да ни напомни, че:

"Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден - само да извикаш.
И днес ще трябва да се разделим, защото
очите ти се свършиха, нозете се изтриха."

Борис Христов "Вечерен тромпет"

P.S. Между другото, ако си болна от лоша болест, съжалявам.

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

но и без чашката и секса се получава понякога. :-)
Иначе другото е вярно- да живееш живота си отдаден на някого е неговия смисъл и от това се поражда и желанието да живееш.

Нима якой е би искал да види децата си порасли? Ми това не е ли желание за живот? А болката е част от живота и просто трябва да се примирим че я има поннякога и неможем да я избегнем колкото и да ни се иска :(((
Просто...надолу-нагоре..така си тече живота... Всеки от нас си носи по някаква болка. Нечия е по-силна друга е по-слаба...една е сърдечна, другга физическа...

Но пък затвориш ли очи и пред тебе вече нямаа болка- представяш си поляните, тревата, детенцето тичащо към тебе с разперени ръце, самолета който каца след много дълги месеци, представяш си как се сабуждаш от една ръка която гали косите ти... Нима в това има болка?Или пък някой може да ти го отнеме? о..радостта от "представянето" идва от това че мислите са свързани с някой друг ..не с тебе самата.
отдай се цялата- до последната капка кръв която имаш- до последата клетка в тебе..и ще бъдеш щастлива дори в нещастието си. Това дава сили. Л'бовта.Споделената и вечната.Обичта. Доверието.Прегръдката.Подадената ръка....

да нямаш някакъв проблем? Звучиш ми малко тъжно-философстваща...
Ако има нещо, което те боли, я си признай по-скоро, а пък приятелите са за това - да помагат с каквото могат! Ей, сега пристигам в Русе, за да изгоня всяка негативна енергия около тебе!

Един виртуален приятел. Познай кой!

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

че си страшен приятел:)))
Проблеми колкото щеш ама не мислех, че ми личи ..ама аз съм си такава - много мислеща и може би от това идват проблемите. Интересно че обикновенно те се разрешават от самосебе си...
иначе благодаря сърдечно за приятелската прегръдка - аз никога не се съмнявам че ще си наблизо в такива моменти !

идеята на Енбиби за "Сатурновата дупка"? Значи сега с теб сме си в зодията и би трябвало да се намираме в тази дупка на дълбоките размисли. Аз лично като попадна в дупката на лошото настроение гледам да не поствам, защото и мен напоследък ме гони носталгия по един заминал за дълго човек.
Това, че проблемите се решават от само себе си, е вярна само ако и ние им дадем някакъв начален тласък за разрешаването. Иначе, могат да тръгнат в произволна посока по гладката повърхност като топката на Декарт.

Стискам палци! И не се учудвай, че те усещам - просто от начало си имам особена слабост към теб (чета те много внимателно) - нали имаш литературна дарба, тя за мен е специална...

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

това което се случва трябва да ме радва но аз всъщност съм изплашена понеже мисля за последиците му ... мисля за неща които ще се случат след месеци... А тея неща няма причина да си мисля че ще са неприятни но пък май наистина някаква дупка има...
Ох, забрави -май по добре е наистина да не пиша ми да видя с какво да ги "тласна" проблемите та да си тръгнат в правилната посока и да се отпусна и да чакам да се разрешат :-)

Съпругът ми ми каза че само трябва да се опитам да не мисля в момента и да се усмихвам и радвам на това което имам в момента. Да не мисля за неща от които евентуално можело да ме заболяло в бъдеще защото никой няма да даде да ме боли ама явно съм си една срахливка.

многомислеща многопритеснитела всичкопремисляща умопомрачаващоанализираща аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа


май наистина немога да се справя с това : ((((((((((((((

отивам да затворя очи и да си представям хубави неща....

Ние живеем чрез удоволстивето,ние живеем чрез болката.И двете могат да ни окуражат или да ни отчаят.
Баси!!
Човек живее благодарение на едните емоции без значение положителн или отрицателни.Отрицателните, особенно нарочно търсените такива поради липса на положителни, водят до психически разстроиства, а понякога и до желание за смърт.Но то е само привидно и един вид зов за помощ, човек не се отказва лесно от живота си.

Предполагам възможно е хората които контролират чуствата си и са добродетлени и имат вяра в общочовешките цености и морал понякога задушени от заобикалящата ги среда да намират за единствен изход смърта.
Но това се чисто бягство и те едва ли постигат задоволство, катарзис или както и да го наречете дори в смърта.

Човек не трябва да се предава дори когато е смачкан трябва да става и да продължава.Човек който умира без да има причина за която е готов да умре той просто не е живял.Какво има де се губи, рано или късно ще умрем и имаме само собствения си живот НИЩО друго.Всичко друго е преходно, мимолетно ако дадем единственото което имаме какво ще спечелим?!

Баси!!

Не е достатъчно да вярваш...но е задължително

всичко което се случва има последици...и това което не се - също.

Отвори очи, и остави проблемите сами да се о(т)пишат... те търсят своето място, където да бъдат класифицирани, за да може да бъдат забравени...най хубавото на познанието е, че не се натрапва, е трябва да се търси в справочника на библиотеката...

За съжаление, проблемите не се решават сами, а времето е коварно и само заблуждаващо обещава че ще се погрижи за тях, но по късно...времето за решаването на проблемите е сега...бъди готова с това което ще направиш, когато те почукат на вратата...покажи им усмивката си, и ги отпрати, без да купиш от амбулатното им усещане което ще ти пробутат, за да почустваш че нещо се случва в живота...който не се измерва във време, а в твоите действия...

(досадно, да е толкова неопределено...кажи защо точно не спиш ??)