Ловецът

Сигурно е странно тъкмо аз да започвам такава тема, като се има предвид, че до сега не ми се е случвало да отида на лов с пушка, с примки, капани и други подобни средства. Но толкова много мисли се зароиха в главата ми, че ми се прииска да ги споделя с някого. Единственният лов, който съм практикувал, това е риболова, съпътствуващ инцидентно почивните ми дни, прекарвани на морето или на някой язовир в планините. Това включва и подводен риболов, (за него по-надолу…)който можеше да се превърне в мое хоби, ако битието ми позволяваше това. Едва ли "опита" ми на ловец ще ми позволи да бъда сведущ по редицата определения, които искам да споделя с вас. Но се надявам да се включат и хора с опит, така че очаквам да науча повече, отколкото знам, пречупено през призмата на собствените ви усещания.
(ако вече съм ви досадил, можете да не четете по-нататък…:-)))

Та най-напред ще спомена Ловецът По Необходимост. Това трябва да е и първото умение, на което се е научил човекът. Да преследва и убие животно, за да нахрани себе си, а после и някой друг. Защото едно голямо животно не може да бъде изядено от сам човек (тук не включвам човекоядството, защото то има много повече проявления от това, да бъде изядено тялото на жертвата….:-)) Та, като изключа реакцията на защитниците на животните бих казал, че оправдавам действията на този ловец предвид целта, която преследва с подобен лов.

Към горната категория може би трябва да причисля и Ловецът, Доказващ Себе Си, което в повечето случаи е свързано и с религиозни мотиви, ( най-близка справка - североамериканските индианци). Освен това такъв лов е възпитавал умения, с които се е целяло да подготви ловеца да може да се грижи за потомството си.

Като че ли навлязох наистина в непозната за мен материя…. Защото Ловецът, Доказващ Себе Си може да бъде и детето, което къса глави на мухи, после убива малки котенца и т.н., и за да не бъда заподозрян в тенденциозно подхваната тема ще кажа, че основната ми мисъл беше за търсене на някакъв благороден смисъл в ловуването, смисъл, приемлив за по-голямата част от така нареченото общество, изградило и поддържащо някакъв ред все пак… Та да продължа, ако нещо объркам, ще чета коментарите ви….:-)

Ловецът За Удоволствие. Той може да бъде въоръжен по последна дума на техниката. И май не е толкова важно, че не се интересува от придобивката от лова, дори трофеят, който взема, не оправдава действията му. Този ловец също може да бъде при Ловецът, Доказващ Себе Си. Според мен неприемливото в случая е това, че той поставя в неравностойно положение обекта на лова си. (тук му е мястото да спомена за подводния риболов. Приемам го само с маска, плавници и ластичен харпун или копие. Така рибоците получават все пак своя шанс в средата, в която живеят. Никакви акваланги, взривни харпуни, мрежи и пр. Нямам предвид промишления риболов).
В тази категория можем да включим и Ловецът Спортист. Той може да стреля по гълъбите в квартала с въздушна пушка, може да си плаща за удоволствието в някой резерват, но при всички случаи е хубаво, че това е една много, много малка част от обществото. Иначе полетите до Кения би трябвало да са ангажирани за години напред…

Ловецът С Камера. Ето един "лов", който определям наистина с думата "благороден". Целящ да покаже неподозирани красоти от живота, които иначе биха били недостъпни за по-голямата част от човечеството. В такъв лов няма жертви. Това може да бъдат невероятните изгреви и залези в най-отдалечените места на планетата ни, изумителните отношения и живот на всевъзможни животински видове, насекоми, огнените бездни на вулканите, ( Турхан Расиев), подводният свят, ( Кусто)…

И не на последно място Ловецът На Усещания. ( дали и той не е в категорията на Ловецът, Доказващ Себе Си?). Оръжието на този ловец е поведението, което приема, за да провокира у жертвата си Усещанията, от които се нуждае. Тук няма физическо прекъсване на живот, но раните, нанесени върху жертвата са не по-малко тежки. В непрекъснатото преследване на подобен "дивеч" едва ли се крие някакво благородство. Трофеите, висящи на "колана" на Ловеца, не оставят ли "нахапани" места и в усещанията на жертвата?…

И защо ли думата Ловец няма женски род? Дали за това, че именно Мъжът трябва да осигури лов за огъня в къщи? Май не е справедливо това… защото за всяка категория, цитирана по-горе, може да бъдат дадени примери за жени-ловци…

Май стана много дълго… За това ще попитам: трябва ли да приемаме за нормален безогледния лов, или и там ще потърсим някаква етика, която ни отличава от животните и ни прави човеци?

Можеш да се оправдаеш пред себе си, че си средството с което природата селекционира слабите видове. Чрез страстите, привързаността и очаквания резултат пък селекционират теб. И аз ловя риби и ги ям.

ПЪТник

Здравей!
Хубава тема,въпреки,че като я прочетох малко ме "позахлупи".Май наистина така стоят нещата въобще.Цял живот ловуваме,като бесни....кой ни знае защо.Да ти призная никога преди не бях поглеждала нещата така.Всъщност може би не съм и единствената,но....
Всичките видове ловуване с цел убийство /макар и за прехрана/ за мене са непознати.Искам да кажа,че никога не ми се е налагало да правя това:-))))
Като ловец с камера се възприемам и ми е доста приятно да правя това,но....това е наистина благороден лов,още повече,че практикувайки го доставяш удоволствие и на голям брой хора около теб.
...Това в края на постинга ти направо ме съкруши....Наистина си прав по дяволите..../извини тази моя реакция...извинена съм - нали?/
Задаваш ли си въпроса що за индивид е точно този тип ловец?Какво го провокира да тръгва на този вид лов?Явно май нещо на него ЛИЧНО не му достига....Обикновено това е нещо,като комплекс ...може би.Наранявайки някого той един вид се храни,попива адреналин....нали за това ставаше реч?Дали пък наистина ....той после...ловеца де не се чувства уловен....май в собсвеното си ласо или....там с каквото лови?Дали раните му от ухапванията на уловените не го провокират отново да тръгва на лов?Дали не става въпрос за някакъв странен вид порочен кръг?Дали...

Далила съм!

Благодаря ти, Пътнико!

Добре си го казал, като място в подредената природа. Разбира се, че и аз си хапвам рибките, които улавям според разбиранията си.

И че и нас ни хапват от време на време...

"Захлупила" те е темата за Ловеца на усещания... и не е нужно да търсиш извинение, може би всички ние сме били в такава ситуация...

Виждала ли си току що попаднала мишка в капан? И тук може да се говори за средството, с което си служим. В Либия капана за мишки представлява едно неизсъхващо лепило, поставено на пътя към примамката. Мишока залепва върху него, и колкото повече се съпротивлява, толкова повече се омотава в него, докато не се задуши. Жестоко е. Защото усещанията наистина "полепват" в нас, и май няма отлепване....

Бил съм "ловец". За много малко.
БЯХ ловец от ЛЮБОПИТСТВО. Не знам дали това се вмества в някоя от твоите категории.
Ловни трофеи нямам. Но какво ще кажеш за следното:
Гадно ми е като гледам препарирана еленова глава или друг такъв трофей а не ми е гадно като си гледам морските трофей. Ей това не мога да разбера. Някой ще ми го обясни ли.

Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир

И ти си бил свидетел на такава смърт....Пък било той мишок????
...
А ловеца....Ловеца на мишки или ловеца на усещания....По него,какво полепва....?Това ли е целта му?Да е страничен наблюдател на нечия смърт/образно казано, иначе твърде силно звучи!/Всъщност,какво печели ловеца?Май въпроса остава висящ за неговите усещания.....А може би наистина това е неговата храна...?

Далила

А,какви са морските ти трофеи...?

Далила

1. Костенурка
2. Риба-таралеж
3. Звезди
4. Рапани
5. Корали
6. Омар и други раци и т.н.
Защо питаш?

Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир

Защо питам....та иска ли питане!?
Да гледаш отрязани глави...,пък било то и на животни е....повече от ужасно!!!
Да гледаш животните,които сам си събрал от морето....е в това има определено някаква красота,така,че....
Незнам,но ....ми се струва,че цялата работа опира до това,че отрязаните глави ти напомнят по странен начин за болката на елена,когато е бил уловен.......и после другата болка,когато....са отрязвали главата му.....Жестоко е според мен!А ти....не си ли съгласен?
С морските обитатели сякаш по друг начин стоят нещата.Не си свидетел на мъката им,...пък знам ли,може би просто,зощото са безмълвни...

Далила съм!

ПП много ли черно ти прозвучах....?Всъщност не съм такава и....
за доказателство ...ти се усмихвам!

Не, не е черно!
Пък и аз не съм Самсон. А и косата си я отрязах почти "нула номер" още като почнаха жегите!

Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир

О,Боже!!!!
Тоя мой НИК!!!
Май е време да го сменя наистина!

Няма пък!!!
Далила съм си и се усмихвам!!!

ПП нищо не каза за усещането и отрязаните глави на животното....Но ака не искаш,недей...

за женския род :)

Но пък как би ги вместил в класификацията? :)

~*~

_______
- web -

Не знам към коя категория мога да бъда причислен, но ми хареса тезата за равният шанс на ловеца и жертвата, в тази връзка ловил ли си акули?
Иначе за ловците доказващи себе си, какво доказват всъщност? Че са по умни от и без това достатъчно тъпи животни?

'Добър стрелец е не този който улучва мишената, на стрелбището, в десятката, а този който изобщо улучва мишената, когато и тя стреля по него.'

Не ми се връзвай.

Ами просто ми става ГАДНО и ОТВРАТИТЕЛНО.
Дядо ми имаше една такава. Не ми се влизаше в тая стая.

А НИКЪТ си ти е хубав! Не го сменяй.
Не се знае кой е бил от страната на справедливата кауза: Самсон или Далила.
А и не се знае дали ДОБРОВОЛНО го е предала! Аз хич не вярвам да го е направила без принуда и насилие от страна на своите.

Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир

Май се оказах права....?А?С това ужасно усещане за....убийство...?
Спирам с чернилката!!!

Слушам,шефе!!!Нищичко няма да променям!!!
И аз незнам доброволно ли го е направила....всъщност има ли значение?

С усмивка!
Далила

И аз си помислих за тях. Както и очаквах някой да се сети.

А къде да ги вместя, не знам. Май няма Бог на лова... Дали, защото ловците са мъже, и са си измислили Богиня по понятни причини....

Или щатните бройки на Олимп не са били фиксирани, за да може Зевс да удовлетвори всички около себе си...

В Либия имаше сини акули, които бяха все по около двуметрови, така че беше опасно да опитвам. Но акулови скатове, морски котки, по 10-20 кг съм нанизвал на копието.

А с доказването, може и Далила да е права за комплексите... То кой ли ги няма, въпроса е да не се борим с тях за сметка на другите....

Браво, браво, наистина. Добре казано и освен това, аз като полупрофесионалист в ролята на ловечка, въдичарка, рибоманка и рибоубийца, смея да се радвам, че не лъжеш. Демек - вярно е това, дето го казваш.
Та, обаче въпросът ми се стори неочакван, нямам предвид алегория, матафора или нещо от сорта, и затова ще опитам, дано ми простиш, да отговоря конкретно.
Мисля си, че човеци ни прави техниката. Дяда ти Маймун Иванов не е имал тези кукички, не е трепал елените с куршум. Вместо кука е имал ръце, реките са били пълноводни и безнефтени, гатикус и думата, оловото е било заместено от стрела и прочие обяснения. Обаче, начи кво си помислих. Ами това, че авантюрата на риболова, щоту не съм стреляла, се състои в това, нещо се повтарям, хем да си сега и тук живеещ и ползвайки всички претенции на цивилизацията, хем да си див и да опитваш, някак нарочно и във всеки случай именно така, да бъдеш първичен.
Аз, признавам чистосърдечно, в риболова не влагам философски смисъл. Напротив! Риболовът за мен е - егаси и литературата - но само и единствено досег с водата. И нищо от нюанса на Хемингуей, нищо от какъвто и да било размисъл. Просто забравям. И знаеш ли, малко ми дреме дали колегата до мен има кука номер 12 или влакно едикво си и затова хваща костури. Някак, свръх мен, зная, че когато аз уловя рибе, съм го прилъгала. То е захапало моята стръв и моята кука, не защото аз съм добра в тоя спорт, а защото просто така се е случило. И в този смисъл или в онзи, все едно кой, винаги за мен водата и отраженията по нея, са били по-важни. Някак по-съдържателни от това дали ще извадя гръкляна на поредното рибе. Не се чувствам като убиец, нито като поредния пън, който с джипа или там с техники се прави на велик с улов или живарник.
За мен, винаги, ама абсолютно, преди лова, преди всичките му ритуали, задължителни за мераклийте, има нещо друго. И то е простичко, само глупости говоря, та повече от елементарно.
Първата ми уловена рибка е вик от кеф. Втората неминуема. Но всяка поредна, някак... Та, всяка поредна - нищо особено.
И накрая, аз съм ужасно добра в табиета с риболова, но не рибето е важното. Друго е да видиш дървета, трева, въздух да подишаш и накрая, ако все пак се навиеш, да метнеш въдица.
Тъй че, е тва е различното между мен и Маймун Иванов, аз съм на езерото, при река или притаена, защото рибката е последната ми грижа. Даже, ся ми хрумна, рибето е най-сладкият повод да съм далеч от квото и да било. И водата, разбира се. Ами, тва е.
Пък да знаеш кви риби скачат в моя любим язовир, не се плаща за кило). Бедна ти е фантазията.
Уф, сори за завъртулките, ама така ми щукна) Исках да кажа, какъв само хвърлен камък, че този, дето действително е ловец, не се замисля. Той просто вади. Но не мери и не се снима. Аз имам само една снимка с едно огромно рибе. Но това не значи, че през останалото време не хващам само цаци.
Нали го знаеш оня лаф... Цаца и риба и да не цитирам ся.
Риболовът не е философска категория. Нищо не е. Просто си е кука.
Ми, тва е.
Е, и стръв, де. И място. И кеф, да не пропусна)

До ПРИРОДАТА.
И само едно несъгласие с теб (или най-същественото несъгласие, с останалото сме май единодушни ):

"Мисля си, че човеци ни прави техниката."

(цитат от тебе)

Цъ. Техниката ни ОТДАЛЕЧАВА от човешкото! Техниката ни прави МАШИНОПОДОБНИ!

П.П. Не се обиди на ОНИЯ ми думи, нали?

Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир