Revnost!

Ima takiva koito revnuvat vyv vsqka sekunda v koqto dishat...ima drugi na koito tova 4uvstvo po4ti im e 4ujdo..i takiva koito tvyrdqt 4e to im e napylno 4ujdo (koeto samo po sebe e nevyzmojno)...Specialno za mene revnostta moje da byde izraz na mnogo neshta -na nesigurnost, guznost, minal losh opit..4uvstvo za sobstveni4estvo...I mnogo zavisi ot konkretnite obstoqtelstva i ot horata koito e sybrala.
Az li4no sym mnogo revniva i mrazq tova si ka4estvo zashtoto iskam da dam svoboda a taka ne moga.
Bih pomolila za syvet, a syshto taka i za mnenie.

suvet davam, mnenie - ne!

"Ревността е страх от превъзходството на другия."

не е ситуация,в която виждаш,че конкуренцията не може да е конкурентно способна...Имам предвид спрямо теб.В края на краищата всеки си има самочувствие и ако има и някой отстрани да го потвърди,значи ревността не е толкова чувство за малоценност и страх да не изгубиш човека,а реална преценка,че ти в никакъв случай не си по лош,просто предпочитанията към теб могат да бъдат изместени от нови такива,но към някой друг.

уж свястна,ама не винагиживейте,докато сте още живи

Първо ще ти задам няколко въпроса на които бих желал да ми отговориш :
Защо ревнува човек
Порока "ревност" е лош, но все пак в определени моменти е нужен
Ревността за мен буквално убива любовтта
Като ревнува човек :
- първо тормози себе си
- второ тормози партньора
- трето погубва връзката
- четвърто разбива досега спечеленото доверие
и т.н.
Това което исках да кажа вече са го написали но искам и да допълня че ревността зависи от държанието на единия и разбиранията на другия
Във всяка връзка си има моменти които са подбудили ревността в човека независимо дали е мъжа или жената
И стигане ли се до този етап всичко става 50/50
Аз лично не обичам да давам повод но ако се налага го правя
За да се уверя във човека на които държа независимо дали на нея това ще и хареса - всеки си има разбирания по въпроса!!!!

А всичко общо взето се крепи на ДОВЕРИЕТО
Без него не става

ЕГОИСТ™ ®©

Кой го е казал това?
Превъзходство?-как я превъзхождам?
Или ревнува от нещо по-добро от нея?
Страхува се да не ме загуби?

Поздравления!!!!/не съм иронична подчертавам го!/
Според мен съществува и отговорността!Освен това добавям достойнство пак 50 срещу50!
Кото последно си позволявам само едно допълнение.Ревността с мярка е много полезна!

Далила

Нали знаете 4е има една приказва :
Ревнува този който се страхува да не загуби нещо което не притежава!
ако не си сигурен в партньора си и не му вярваш достатъ4но запо4ваш да го ревнуваш от вси4ки и от вси4ки !!!!

Животът е пълен с ИЗНЕНАДИ!!!

Извини ме но си допуснала лека грешка
ГрешНо:
Ревнува този който се страхува да не загуби нещо което не притежава!

ВЯрно:

Ревнува този който се страхува да не загуби нещо което притежава!



ЕГОИСТ™ ®©

Ревността е страх. Всеки го е страх. Страхът може да се преодолее. Тогава остава само болка. От това, че другият е предпочел друг. След това идва приемането. На това, че другият в един момент е предпочел друг. И после се свиква с тази мисъл. И тя избледнява. В началото е с теб при всяко докосване на другия. После при всяко второ. После, след много време, когато откриеш някоя стара вещ или снимка от тогава.

Или не следва приемане, поради невъзможност да се свикне с тази мисъл.

Revnuvaniya e neshtasten kolkoto i revnuvastiya!Osvobodi se ot tova shuvstvo zashtoto shte ti donece camo nepriyatnosti.
Pozdravi:-))))))))

Жените не са толкова ревниви, колкото мъжете. По-скоро е сладко, когато едно момиче ме ревнува - това показва, че ме иска.

Аз самият съм умерено ревнив. Колкото повече държа на Нея, толкова повече Я ревнувам.

хаааа
не знаех 4е е така...аз я знам поговорката то4но така :
който НЕ притежаваш...защото ако го притежаваш този 4овек не мисля 4е ще те е страх да го загубиш,ти ще си сигурен в него защото ще е само твой..

Животът е пълен с ИЗНЕНАДИ!!!

Първо......трябва да се замислиш......дали истински ОБИЧАШ.....................................................................................................................................................................................

Защото един от признаците(ако може така да се нарече) на любовта е ДОВЕРИЕТО.................................................

Многоточието..............чака ТЕБ

Как да не ревнувам като видях с очите си, че кани момиче от нета да се срещнат в друг град!!! Аз как да реагирам???

Не в грешка си!!! И то голяма
Как може да загубиш нещо което НЕ притежаваш
Я ме светни
Пример няма да давам защото всеки ще разбере това
А и още нещо я ми обясни какво значи твой
Няма твой мой .............. Moonlight^Girl
Ти човека до теб за притежание ли го имаш?
Ми то затова ти е такова мисленето.........
Бил нейн и не можела да го загуби .............. е мисли си каквото искаш
Ама не си права да знаеш


ЕГОИСТ™ ®©

Хм...
ама аз бих се усъмнила ако никога пък никак не се проревнуваме дали се обичаме ?:))))
Доверието си е доверие но сигурно не ти е приятно да ти почовъркат лееееекичко самочувствието :)))

А и това си е една тайна на жените- много леко и внимателно намеквайки з а ревност жената всъщност прави голям комплимет на мъжа:))))
И обратното е също вярно :)))

Аз да ви кажа сега - та съпруга ми много ме ревнува :)АМА МНОГО! :)))
Но пък ми има доверие и не мисля че ме мисли за собственост.Ако не ми вярваше надали би ме оставил сама и да прелети океана... Сигурен е че не бих го сменила с друг.Аз също не се и съмнявам че би ми изневерил.

Но пък аз си го щадя и гледам да няма закакво да се дразни и да го боли а и ми е хубаво че толкова съм му скъпоценна :)))

добре де добре де не се заяждай отново...просто споменах 4е така я знам приказката баси!

не казвам 4е 4овека до мен може да е мое притежание буквално ,а имам предвид да е отдаден изцяло на мен ....тогава е мой

абе писна ми да ми противоре4иш за вси4ко ....


Il y a seulement un pas de L'AMOUR a LA HAINE!!!!!

Да...не говоря за липса на ревност ИЗОБЩО...Всъщност...мисля си, че това е невъзможно...

Но...представи си...да бъдеш следена във всяка една секунда...да те ревнуват от най-добрия ти приятел (примерно)...и да ти държат сметка за всичко...

Тази ревност...тя е ПРЕКАЛЕНА

Не може без ревност...но трябва да е в много умерени количества...

И аз ревнувам приятеля си...мъъъъничко...не го показвам (не знам това хубаво ли е, или не)...но все пак го ревнувам...и...наистина...това не ми пречи да го обичам

Но...преди години имах връзка с едно момче...бях на 16, а той на 21...и..аз бях влюбена в него отначало...но той ме ревнуваше толкова много...че просто ме задушаваше...не ме оставяше да дишам...и цялата тази ревност...тя погуби връзката ни...

Всъщност...вече съм му благодарна...защото ако бях останала с него, никога нямаше да съм с прекрасния човек, с когото съм в момента...

ревнуват си ме мене :-))) В ГОЛЕМИ количества ,
но пък аз не се сърдя и послушно обеснявам защо някой ми е написал писмо или защо ми се е обадил.
Просто аз съм я приела че я има и свикнах да правя така че колкото може по-малко да се притеснява. Ами научаваме се и ревнивите да ги обичаме:))))

Ни винаги има разлика от ревност до ревност и трудничко се отделя тя от собственическото чувство.
Например има разлика като ми каже - "нали си само моето момиче и няма да ми изневериш никога?" и макар и да те пита всеки ден и това да ти каже "искм да си само мое момиче и да не излизах и да не се виждаш с мъже и тн.....
Мисля че точно ревност е това което изпитва съпруга ми и по скоро ми е мъчно че го боли отколкото това да ми пречи по някакъв начин. Измъчва себе си повече. Вярно е, дразнела съм се понакога от това особенно когато проревнуването е от някой който е повече от недупостимо да допусна до себе си но никога не съм го чувствала като недоверие към мен самата. Отъанчало ми тежеше много дори съм плакала когато някога по-рязко отсече нещо.Но той е нежна душа и нинаги успяваше да ме успокои после и да ми докаже че ме обича и ми вярва.Мисля че просто това му е в кръвта.

Ето така бих го определила- ако не ми вярваше и имаше собственически чувства към мен не би ми имал доверие да ме остави за толкова много време и да иде на другия край на света, но това че постоянно пита как съм и какво съм правила и закачливо ме пита дали не съм изпила някое кафе с накой приятел си е ревност която по скоро храни любовта отколкото да я убива :)))
Но пък ме познава добре и знае че това няма как да се случи и ме ревнува някак по навик :))))

Мисля че всичко е в това да си толерантен и да правиш компромиси. А и на всяко гърне си има похлупак :) Ето аз си се разбирам чудесно с един горд и силен и ужасно ревнив мъж който ще се изпоти 20 пъти ако закъснея с 20 секунди :)))

Но в името на любовта жертвите нямат цена:) И правейки ги ние ставаме щастливи че ги правим и не си даваме сметка колко се обвързваме или какво плащаме ...

Единственото нещо всъщност от което не ме е ревнувал знаете ли кое е ? От детето - нещо от което аз наитина се плашех и си мислех "то като не е негово и той ще има чувството че ме дели с него" - и това щеше да е оправдана ревност вече. А тая ревност пи него я няма. Много пъти ми е казвал:"Малкия е по-важен от мен" , "Гушни го него - мене после", "Иди се нагушкай и нацелувам с малкия - тати ше те почака" .... Но най ми е било хубаво когато малкия се хвърли в прегрудките му и каже стискайки го силно:"ТАТИ МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!" и съпругът ми отвърне :" Викни и мама - и тя ни обича много и ние нея също.Дай да идем да я нацелуваме и нагушкаме "

Нима заради такива моменти не си струва да те ревнуват :))))