Irish Mania

Казват, че виталността на една нация може да се определи от начина, по който празнува празниците си. Друг белег е способността й да произвежда "запазени марки" на идентичността си. Ако направим класация, със сигурност на едно от първите места ще бъдат ирландците. Достатъчно е да се сетим за ирландското уиски, бира, музика, танци или пъб. Можем да се сетим и за националния празник на Ирландия, деня на свети Патрик, който се празнува по цял свят на 17 март, защото това е празник и на внушителната ирландска диаспора. Освен това не е задължително човек да е с ирландски произход за да има повод за чаша Гинес. Ирландските пъбове, както и празникът на свети Патрик са сериозен и успешен бизнес. Ирландия се превърна в Келтския тигър, ако сравним икономическия бум, който настъпи там с този от азиатските страни като Корея и Тайван. Едно от обясненията е, че половината от населението на Ирландия е на възраст под 25 години – това е най-младата нация в света.

Заедно с Мак Доналдс, ирландските кръчми са един от белезите на глобализацията. Съществува икономически индекс, според който стандартът на дадена страна се определя според това колко струва чаша Гинес. На смарагдовия остров вярват, че в деня на свети Патрик всички се чувстват ирландци, защото човек празнува в изконната си онтологична поза – с чаша бира в ръка...

Иначе традиционната представа за Ирландия е като за зеления остров, населен с хора, които могат да ви разказват с часове за мистични елфи, великани, феи и Уилям Йейтс. В същото време тези хора са яростни католици. Тази идилично-рустикална и романтично-мистична вселена е дала и много от идолите на поп- културата - хипнотизиращата Ениа, бунтарите U2, музиката на Шинед О’ Конър, която сякаш извира от мъгливата зора на келтските времена.

Най-вероятно свети Патрик е уелсец или шотландец, но да се каже това, особено пред ирландец, е не само неуместно, но и проява на лош вкус. Според легендата, той изгонил змиите от Ирландия като ги примамил да се хвърлят в морето. Още като дете сънувал, че е призван да разпространи християнската вяра в Ирландия. Така в продължение на 40 години свети Патрик проповядва и похристиянчва. На неверниците обяснявал догмите на християнската религия с метафори - светата троица била сравнена с детелината. Затова и цветето е един от символите на Ирландия. Делото му наистина е достойно за възхищение, като се има предвид, че е успял да прокара християнството не в страна от гръко-римската цивилизация, а в земя на друиди и езичници, които вярвали в горски и блатни духчета и гноми.

Но както всяко нещо, което стане твърде популярно, знаците на келтоманията понякога лесно се превръщат в откровен кич. Всичко, което се върти около ирландската символика – детелината, лирата, бедната девойка Моли Мълоун, зеленото и оранжевото, сантименталността на ирландската история, която веднага се превръща в митология – се експлоатира от стила на келтския ню уейв – като се започне с мистичните картини и езически знаци и се стигне до клиповете на певици с развети коси, които блуждаят из стръмни морски скали със зареян поглед. А всъщност келтите били военолюбиви земеделци, организирани в постоянно враждуващи кланове, които се появили в Европа преди около 3000 години и постепенно се преместили на запад към британските острови. И все пак те са обект на възхищение на немските романтици, заради обсебения им от чувството за предопределеност и мистика епос, и на викторианците в Англия заради образите на полуразсъблечени феи в горите.

Днес в центъра на Дъблин навсякъде се срещат цитати от "Одисей", изписани с розови и зелени неонови лампи. Идеята прилича на хрумване на Анди Уорхол.
Да не забравяме, че това е и естетиката, която все още вдъхновява "коравите мъже" на ИРА.

Ирландският пъб вече се е превърнал в институция. Витрините му обикновено са със стъклопис и събуждат почти религиозни усещания. Навремето барманите били наричани клисари. Застанали зад олтара на полирания дъбов тезгях, те биели камбаната, с която давали знак, че кръчмата се затваря. Същото е и сега с известяването на Happy Hour. You don’t sip it, you build it! – така казват ирландците за любимата си течност на бирата с марката на Guiness. Докато я сипеш отнема часове, а през това време барманът поема и функциите на изповедник.

Наред с шедьоврите на Джеймз Джойс, Оскар Уайлд, Джордж Бърнард Шоу, Уилям Йейтс, Джонатан Суифт, схемата на ирландската сага се оказа един от най-оцеляващите и витални жанрове: Многолюдно семейство от ревностни католици, което живее в такава бедност и мизерия, че героите са като излезли от страниците на Дикенс. Ситуацията е наистина екстремна, ако историята се случва по време на картофения глад. Бащата /Пади/ дави в кръчмата отчаянието си, понякога се стига до семейно насилие или сексуални репресии. Майката /Моли/ по правило е или депресирана или истерична. Ако се намесят и няколко свещеника класиката в жанра е постигната. Всъщност, ирландската семейна сага удивително напомня на нашите битови трагикомедии от края на миналия век като "Злочеста Кръстинка" и "Изгубена Станка".

Въпреки всичко, всеки човек има нужда от време на време да изживява сантиментални чувства. Все по-заглъхващият спомен и носталгия по селско-идиличния ритъм на живот, копнежът по уютен кът, в който човек може да се усамоти с книга и питие на фона на сърцераздирателните тонове на ирландската гайда са неща, които можем да открием само в езотеричното лице на ирландския свят.

Освен това, нека не забравяме и парафраза на известната поговорка гласи: A Guiness a day keeps the doctor away!