Скъпи Mag,
13 отговора
265 прегледа
Скъпи Mag,
Значи:
1. Тая олелия за хуманизма ти я почна в моята тема за порастването, където никъде не видях да съм споменавала каквото и да било за кучета, котета и прочие - бях казала само, че обичам да чета на глас на котката ми, което е съвсем друго нещо, в друг контекст и няма никаква връзка в развилнелия се впоследствие яростен патос.
2. Лично аз никога не съм говорила за какъвто и да бил хуманизъм и никога няма да чуеш от мен, че съм такава, нито ще ме видиш да оплаквам смъртта на куче, котка, човек или микроорганизъм - стига да не е мой близък или МОЯТА котка (защото тя е специална). Правя това уточнение, защото внезапно избликналия ти гняв беше в отговор лично до мен. Да, нищо човешко не ми е чуждо и тъкмо затова съм способна на доста дехуманизъм, дори жестокост вероятно. Не знам дали този факт ще те успокои или разгневи - казвам го просто защото е така.
3. Що се отнася до зу, мисля, че с нея просто не се разбрахте - иначе това, което тя се опитваше да ти каже, си е така (стига и аз да съм я разбрала, естествено). Е, не знам дали от милосърдието към хората следва милосърдие към животните или обратното - мисля, че това са умозрителни разсъждения, от които нищо особено не следва. Знам само, че има някакви приоритети и те категорично са в полза на човеците - на теб, на мен, на зу, на НеоНел и на всички - или бъркам? Освен това, който каквото и да ми разправя, никога не бих повярвала, че има принципи, валидни за всяка ситуация - въпросът е дали тази ситуация те засяга ПРЯКО или не. Такива сме хората. С други думи, ако например зло куче ухапе някой непознат от Кърджали, едва ли ще се трогнеш толкова, колкото ако ухапе най-добрия ти приятел например - така ли е? Ако видиш убито коте, няма да се потресеш толкова, колкото ако е ЛИЧНО твоето коте. Ако бездомно куче ухапе оня просяк във входа, няма да е същото като да го ухапе ЛИЧНО твоето домашно куче - на практика е същото, но не съвсем, нали?
4. И за да не съм голословна, ще ти кажа какво мисля специално за кучетата, та да се увериш в липсата ми на хуманизъм и да не ми кажеш после, че рева за кученцата по улиците например. Говоря точно за кучетата, а не за котките и жирафите да речем, защото именно с кучета ми се е случвало да имам преки съприкосновения и именно към тях е насочена потенциалната ми (засега) жестокост. С котка или жираф досега не съм имала проблеми. Уверявам те също, че не съм от онези инициативни и патетични граждани с будно обществено съзнание, които нетърпеливо чакат да скочат на някоя медийна трибуна, за да изразят мнение - ако не вярваш, питай зу. По-скоро предпочитам да се движа инкогнито и отговарям само ако ме питат. Даже май толкоз дълъг постинг не съм писала досега - май. Но сега се чувствам лично предизвикана - все пак от моята тема тръгна целия този джангър (въпреки че пак ти повтарям - връзката тотално ми се губи. ...)
Та значи. Кучешката напаст е плъзнала по цяла София -– това всички сме го забелязали. На улицата, на която живея, има цяла глутница и с това някак си се свиква, нали? Проблемът е, че няколко от тези кучета са агресивни до такава степен, че са се превърнали в местното страшилище. Няма някой от съседите ми, който да не е нападан от тях, а няколко души са нахапани. Животът тук е кошмар – след като се стъмни, изглежда сякаш е въведен полицейски час, разбираш ли, човек не смее да припари! Нападат без причина и без предупреждение, а една от жертвите им пострада докато ги хранеше. Просто се хвърлиха отгоре й - никой не разбра защо. Е, жива е още, само е понаръфана тук-там и ходи всеки ден на превръзки в “Пирогов”. Но се чудя защо трябва някой да бъде оглозган до кости, за да ни хрумне, че проблемът е действително много сериозен!? И като ни хрумне, какво от това? На всички ни е до болка познат сюжетът – обикновено се започва със поредната вледеняваща история за някой изяден от помиярите. Пресата гръмва (какво друго да прави?… ), хората цъкат с език и се кръстят, че не се е случило на тях. Почват познатите дебати, природозащитниците размахват пръст, бранейки “бедните животинки” от човешката лошотия, а ухапаните ги псуват, показвайки раните си. Умуваме какво да правим, сякаш има хиляди варианти, а пък те са точно три – ни повече, ни по-малко.
Първият е да постъпим по европейски, сиреч да ги изловим, кастрираме, обезпаразитим и настаним в уютен кучкарник, в който да се грижим за тях като добри християни. Звучи добре, само дето е пълна утопия по чисто финансови съображения. Пък и е малко цинично да се пръскат хиляди левове за бездомни животни, докато баща ми например мизерства с 60 (шестдесет!) лева пенсия - вероятно твоят баща също…И ако има излишни пари, по-нормално ми звучи първо да се направи приют за бездомни ХОРА - и ако хартисат, тогава да построим такъв и за кучетата.
Вторият вариант е актуалният в момента, а именно - да не правим нищо. Какво толкова, някакви си кучета! Ние от векове сме пословични със способността да се нагаждаме и търпим всичко, ама наистина всичко. Все някой ни тормози, но пък ние страшно бързо свикваме със всякакви душмани, дори се гордеем как българинът умее да оцелява както никой друг. Къде по-големи безобразия сме готови да понесем, че сега някакви псета ли ще ни шашнат?! Най-много да помърморим от време на време, и то чисто профилактично. Кучетата и те душа носят, горките, а и са станали толкова неизменна част от градския ни пейзаж, че без тях животът ни направо би опустял. Е, понякога ни хапят, лаят ни, но те нали за това са кучета!
Третият вариант не е приятен за казване, защото е трудно да го изречеш без да се почувстваш злодей. Само че аз по-лесно бих свикнала с мисълта, че съм зъл човек, отколкото да се съглася да стана жертва на зло куче. Та третият изход е просто да ги избием. Все ми е едно как. И само някой да е посмял да ми говори за хуманност точно сега! Веднъж четох писмо от фанатизиран природозащитник, в което се разказваше покъртителна история за това как някой избил няколко улични кучета, причинявайки доживотна травма на кварталните деца, които видели страшната гледка. И се почудих как би реагирал въпросният ПЗ (за краткост така ще наричам оттук нататък природозащитниците), ако преживе някое от псетата беше нападнало собственото му дете? Дали травмата би била по-малка за детето, а и за него самия? Пък и знаем, че има доста културни и нетравмиращи начини за умъртвяване на кучетата, без да се прибягва до шумни публични екзекуции. Да говорим за хуманност в случая е цинично и перверзно, защото става дума за нас и чисто човешки приоритети. Въпросът е прост и не търпи сложни отговори – кой, по дяволите, е по-важен – бездомните кучета или човеците?! Да, разбира се, човеците са по-важни и който действително вярва в това, трябва да намери сили да се защитава, дори и с риск да се почувства лош.
Да, ще го повторя: АЗ съм по-важна от кучетата!
ТИ си по-важен от кучетата!
Всички НИЕ сме по-важни от кучетата!
Надявам се, че бях ясна.
Представям си как би ме анатемосал всеки ПЗ, който прочете писанието ми. Наслушала съм се на “хуманни” аргументи в защита на кучетата, например, че те са добри животинки, които отдалеч усещат лошите хора и хапят само тях. Представяте ли си що за нация сме тогава – все лоши хора и само тук-там по някой добър ПЗ. Втори ПЗ се тревожат как ще възпитаме децата си в жестокост, ако избием песовете. Само че тук се пропуска нещо важно – моята собствена жестокост се събуди едва, когато станах ежедневна жертва на такава. Ако сега спестяваме на децата грозната гледка на убито от нас куче, вероятността да ги направим лоши хора е много по-голяма, защото все някой ден псето ще ги захапе за крака и тогава те самите ще го удушат с голи ръце, при това с чиста съвест. Трети ПЗ се терзаят как ще ни приемат в Европа, ако се отнасяме така с живи същества, каквито все пак са помиярите. Аз съм сигурна обаче, че е много по-унизително и компрометиращо, ако в Цивилизования Свят научат как страхливо се оглеждаме по тъмната улица, и то защото ни е страх не от престъпници, а от кучета, как нощем не можем да спим от воя на кучешките глутници и си ходим нахапани, но героично примирени.
В случай, че някой не ме е разбрал, ще направя едно уточнение. Аз самата ОБОЖАВАМ животни и дори си имам домашен любимец, когото боготворя. Мразя кожени палта и почти не ям месо. Имам миролюбив нрав и съм против всякакво насилие. Ако има реалистичен начин да се отървем от кучетата без да ги избиваме, аз първа бих го подкрепила! Но такъв начин просто няма! А аз искам съвсем простички неща – искам да се прибирам вечер спокойно, без страх и да спя спокойно нощем. И то без отлагане в някакво неопределено утре, а днес, сега, веднага!
Ако писанието ми все пак бъде прочетено от някой ПЗ и го разстрои, моля го да ми се обади, защото знам един компромисен вариант, при който хем аз да съм цяла и спокойна, хем песовете да са живи. Бих му предложила просто да ме придружава вечер по улицата. Да ми стане нещо като охрана и да ме защитава от живите зли кучета, оцелели по негова вина. Разбира се, очаквам да ми е на разположение денонощно и да го прави безплатно – ако е истински добър човек, какъвто очевидно е, щом е ПЗ, знам, че ще се съгласи…
Та такива ми ти работи, Mag...
1. Тая олелия за хуманизма ти я почна в моята тема за порастването, където никъде не видях да съм споменавала каквото и да било за кучета, котета и прочие - бях казала само, че обичам да чета на глас на котката ми, което е съвсем друго нещо, в друг контекст и няма никаква връзка в развилнелия се впоследствие яростен патос.
2. Лично аз никога не съм говорила за какъвто и да бил хуманизъм и никога няма да чуеш от мен, че съм такава, нито ще ме видиш да оплаквам смъртта на куче, котка, човек или микроорганизъм - стига да не е мой близък или МОЯТА котка (защото тя е специална). Правя това уточнение, защото внезапно избликналия ти гняв беше в отговор лично до мен. Да, нищо човешко не ми е чуждо и тъкмо затова съм способна на доста дехуманизъм, дори жестокост вероятно. Не знам дали този факт ще те успокои или разгневи - казвам го просто защото е така.
3. Що се отнася до зу, мисля, че с нея просто не се разбрахте - иначе това, което тя се опитваше да ти каже, си е така (стига и аз да съм я разбрала, естествено). Е, не знам дали от милосърдието към хората следва милосърдие към животните или обратното - мисля, че това са умозрителни разсъждения, от които нищо особено не следва. Знам само, че има някакви приоритети и те категорично са в полза на човеците - на теб, на мен, на зу, на НеоНел и на всички - или бъркам? Освен това, който каквото и да ми разправя, никога не бих повярвала, че има принципи, валидни за всяка ситуация - въпросът е дали тази ситуация те засяга ПРЯКО или не. Такива сме хората. С други думи, ако например зло куче ухапе някой непознат от Кърджали, едва ли ще се трогнеш толкова, колкото ако ухапе най-добрия ти приятел например - така ли е? Ако видиш убито коте, няма да се потресеш толкова, колкото ако е ЛИЧНО твоето коте. Ако бездомно куче ухапе оня просяк във входа, няма да е същото като да го ухапе ЛИЧНО твоето домашно куче - на практика е същото, но не съвсем, нали?
4. И за да не съм голословна, ще ти кажа какво мисля специално за кучетата, та да се увериш в липсата ми на хуманизъм и да не ми кажеш после, че рева за кученцата по улиците например. Говоря точно за кучетата, а не за котките и жирафите да речем, защото именно с кучета ми се е случвало да имам преки съприкосновения и именно към тях е насочена потенциалната ми (засега) жестокост. С котка или жираф досега не съм имала проблеми. Уверявам те също, че не съм от онези инициативни и патетични граждани с будно обществено съзнание, които нетърпеливо чакат да скочат на някоя медийна трибуна, за да изразят мнение - ако не вярваш, питай зу. По-скоро предпочитам да се движа инкогнито и отговарям само ако ме питат. Даже май толкоз дълъг постинг не съм писала досега - май. Но сега се чувствам лично предизвикана - все пак от моята тема тръгна целия този джангър (въпреки че пак ти повтарям - връзката тотално ми се губи. ...)
Та значи. Кучешката напаст е плъзнала по цяла София -– това всички сме го забелязали. На улицата, на която живея, има цяла глутница и с това някак си се свиква, нали? Проблемът е, че няколко от тези кучета са агресивни до такава степен, че са се превърнали в местното страшилище. Няма някой от съседите ми, който да не е нападан от тях, а няколко души са нахапани. Животът тук е кошмар – след като се стъмни, изглежда сякаш е въведен полицейски час, разбираш ли, човек не смее да припари! Нападат без причина и без предупреждение, а една от жертвите им пострада докато ги хранеше. Просто се хвърлиха отгоре й - никой не разбра защо. Е, жива е още, само е понаръфана тук-там и ходи всеки ден на превръзки в “Пирогов”. Но се чудя защо трябва някой да бъде оглозган до кости, за да ни хрумне, че проблемът е действително много сериозен!? И като ни хрумне, какво от това? На всички ни е до болка познат сюжетът – обикновено се започва със поредната вледеняваща история за някой изяден от помиярите. Пресата гръмва (какво друго да прави?… ), хората цъкат с език и се кръстят, че не се е случило на тях. Почват познатите дебати, природозащитниците размахват пръст, бранейки “бедните животинки” от човешката лошотия, а ухапаните ги псуват, показвайки раните си. Умуваме какво да правим, сякаш има хиляди варианти, а пък те са точно три – ни повече, ни по-малко.
Първият е да постъпим по европейски, сиреч да ги изловим, кастрираме, обезпаразитим и настаним в уютен кучкарник, в който да се грижим за тях като добри християни. Звучи добре, само дето е пълна утопия по чисто финансови съображения. Пък и е малко цинично да се пръскат хиляди левове за бездомни животни, докато баща ми например мизерства с 60 (шестдесет!) лева пенсия - вероятно твоят баща също…И ако има излишни пари, по-нормално ми звучи първо да се направи приют за бездомни ХОРА - и ако хартисат, тогава да построим такъв и за кучетата.
Вторият вариант е актуалният в момента, а именно - да не правим нищо. Какво толкова, някакви си кучета! Ние от векове сме пословични със способността да се нагаждаме и търпим всичко, ама наистина всичко. Все някой ни тормози, но пък ние страшно бързо свикваме със всякакви душмани, дори се гордеем как българинът умее да оцелява както никой друг. Къде по-големи безобразия сме готови да понесем, че сега някакви псета ли ще ни шашнат?! Най-много да помърморим от време на време, и то чисто профилактично. Кучетата и те душа носят, горките, а и са станали толкова неизменна част от градския ни пейзаж, че без тях животът ни направо би опустял. Е, понякога ни хапят, лаят ни, но те нали за това са кучета!
Третият вариант не е приятен за казване, защото е трудно да го изречеш без да се почувстваш злодей. Само че аз по-лесно бих свикнала с мисълта, че съм зъл човек, отколкото да се съглася да стана жертва на зло куче. Та третият изход е просто да ги избием. Все ми е едно как. И само някой да е посмял да ми говори за хуманност точно сега! Веднъж четох писмо от фанатизиран природозащитник, в което се разказваше покъртителна история за това как някой избил няколко улични кучета, причинявайки доживотна травма на кварталните деца, които видели страшната гледка. И се почудих как би реагирал въпросният ПЗ (за краткост така ще наричам оттук нататък природозащитниците), ако преживе някое от псетата беше нападнало собственото му дете? Дали травмата би била по-малка за детето, а и за него самия? Пък и знаем, че има доста културни и нетравмиращи начини за умъртвяване на кучетата, без да се прибягва до шумни публични екзекуции. Да говорим за хуманност в случая е цинично и перверзно, защото става дума за нас и чисто човешки приоритети. Въпросът е прост и не търпи сложни отговори – кой, по дяволите, е по-важен – бездомните кучета или човеците?! Да, разбира се, човеците са по-важни и който действително вярва в това, трябва да намери сили да се защитава, дори и с риск да се почувства лош.
Да, ще го повторя: АЗ съм по-важна от кучетата!
ТИ си по-важен от кучетата!
Всички НИЕ сме по-важни от кучетата!
Надявам се, че бях ясна.
Представям си как би ме анатемосал всеки ПЗ, който прочете писанието ми. Наслушала съм се на “хуманни” аргументи в защита на кучетата, например, че те са добри животинки, които отдалеч усещат лошите хора и хапят само тях. Представяте ли си що за нация сме тогава – все лоши хора и само тук-там по някой добър ПЗ. Втори ПЗ се тревожат как ще възпитаме децата си в жестокост, ако избием песовете. Само че тук се пропуска нещо важно – моята собствена жестокост се събуди едва, когато станах ежедневна жертва на такава. Ако сега спестяваме на децата грозната гледка на убито от нас куче, вероятността да ги направим лоши хора е много по-голяма, защото все някой ден псето ще ги захапе за крака и тогава те самите ще го удушат с голи ръце, при това с чиста съвест. Трети ПЗ се терзаят как ще ни приемат в Европа, ако се отнасяме така с живи същества, каквито все пак са помиярите. Аз съм сигурна обаче, че е много по-унизително и компрометиращо, ако в Цивилизования Свят научат как страхливо се оглеждаме по тъмната улица, и то защото ни е страх не от престъпници, а от кучета, как нощем не можем да спим от воя на кучешките глутници и си ходим нахапани, но героично примирени.
В случай, че някой не ме е разбрал, ще направя едно уточнение. Аз самата ОБОЖАВАМ животни и дори си имам домашен любимец, когото боготворя. Мразя кожени палта и почти не ям месо. Имам миролюбив нрав и съм против всякакво насилие. Ако има реалистичен начин да се отървем от кучетата без да ги избиваме, аз първа бих го подкрепила! Но такъв начин просто няма! А аз искам съвсем простички неща – искам да се прибирам вечер спокойно, без страх и да спя спокойно нощем. И то без отлагане в някакво неопределено утре, а днес, сега, веднага!
Ако писанието ми все пак бъде прочетено от някой ПЗ и го разстрои, моля го да ми се обади, защото знам един компромисен вариант, при който хем аз да съм цяла и спокойна, хем песовете да са живи. Бих му предложила просто да ме придружава вечер по улицата. Да ми стане нещо като охрана и да ме защитава от живите зли кучета, оцелели по негова вина. Разбира се, очаквам да ми е на разположение денонощно и да го прави безплатно – ако е истински добър човек, какъвто очевидно е, щом е ПЗ, знам, че ще се съгласи…
Та такива ми ти работи, Mag...
Мила Рама! :)
Ей тук:
[линк]
обясних защо "онова" попадна в твоята тема.
Искрено съжалявам!
П.П. Със ВСИЧКО което си написла съм съгласен. Обаче нещо ама никак вече не ми се ще да я разчолям ТАЯ тема а и май като че ли НИКОЯ!!!
ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХИ!!!
Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир
[линк]
обясних защо "онова" попадна в твоята тема.
Искрено съжалявам!
П.П. Със ВСИЧКО което си написла съм съгласен. Обаче нещо ама никак вече не ми се ще да я разчолям ТАЯ тема а и май като че ли НИКОЯ!!!
ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХИ!!!
Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир
УСПЕХИ!
Ами УСПЕХИ:
В живота,
В творчеството,
В ЛЮБОВТА!!!
П.П. Ама впечатление на такова гадно животно ли съм оставил?
Което погва този и онзи...
Аз СЪМ ПЗ. Но не и ФАНАТИК!
Виждаш ли по улиците на София (извинявам се) ЛАЙНАТА на кучетата? И това не са само на помиярите. А за бълхите и заразите, които носят знаеш ли? Да опазваш помиярите не е ПЗ-дейност!!!
Гадното е когато някой УБИВА такива, дори и определено вредни, животни пред очите на ДЕЦА! Ей това е лошото.
И още нещо (май се рапри.. т.е. разписах) ННЛ не ми отговори на един въпрос: Ти считаш ли, че ЛОВЦИТЕ не са милосърдни? И защо го зададох? Защото, когато имах повече време, бях ловец. И ако съм опушкал 3-4 заека и някоя друга патица то 90% от времето ми като ловец е било да ходя в студ и пек да зареждам хранилките. Една сърна толкова беше свикнала с мене, че ми позволяваше да се приближа до нея на 3-4 метра. Когато роди (а знаеш какви са дивите животни-майки, да не припарваш до тях) пак ми позволи да се доближа и да видя сърненцето. Гордееше се с него!
Ей затова се ядосах на тия приказки за мърлявите помияри и крокодилските сълзи за тях (да ме прощават тези, които са пускали такива теми ама не цепя басма никому).
ОЩЕ ВЕДНЪЖ:
БЪДИ ЩАСТЛИВА!
Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир
В живота,
В творчеството,
В ЛЮБОВТА!!!
П.П. Ама впечатление на такова гадно животно ли съм оставил?
Което погва този и онзи...
Аз СЪМ ПЗ. Но не и ФАНАТИК!
Виждаш ли по улиците на София (извинявам се) ЛАЙНАТА на кучетата? И това не са само на помиярите. А за бълхите и заразите, които носят знаеш ли? Да опазваш помиярите не е ПЗ-дейност!!!
Гадното е когато някой УБИВА такива, дори и определено вредни, животни пред очите на ДЕЦА! Ей това е лошото.
И още нещо (май се рапри.. т.е. разписах) ННЛ не ми отговори на един въпрос: Ти считаш ли, че ЛОВЦИТЕ не са милосърдни? И защо го зададох? Защото, когато имах повече време, бях ловец. И ако съм опушкал 3-4 заека и някоя друга патица то 90% от времето ми като ловец е било да ходя в студ и пек да зареждам хранилките. Една сърна толкова беше свикнала с мене, че ми позволяваше да се приближа до нея на 3-4 метра. Когато роди (а знаеш какви са дивите животни-майки, да не припарваш до тях) пак ми позволи да се доближа и да видя сърненцето. Гордееше се с него!
Ей затова се ядосах на тия приказки за мърлявите помияри и крокодилските сълзи за тях (да ме прощават тези, които са пускали такива теми ама не цепя басма никому).
ОЩЕ ВЕДНЪЖ:
БЪДИ ЩАСТЛИВА!Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир
Re: Ами
в първия момент наистина си помислих, че си такъв - дето погва и ръфа за щяло и нещяло.:) Логично е, като имаш предвид, че не знаех, че това е бил постинг, предназначен за друга тема.
Сега, като разбрах за грешката, вече не си го мисля.:)
Мисля, че си разбран и сговорчив - или поне би могъл да бъдеш такъв при определени обстоятелства.:) Също така мисля, че си много емоционален, което, както може би си забелязал, е и благословия, и проклятие, според случая.
Ако седна да ти отговарям на въпроса за ловците, темата може сериоозно да задълбае, да се проточи и да кривне по неведоми пътища. Във всеки случай мисля, че да - може ловец да бъде милосърден. Мисля, че човеците са сложни и противоречиви същества и тъкмо в това е прелестта им, като се замислиш. По принцип отбягвам обобщения и твърде генерализирани оценки - а да кажеш, че по дефиниция всички ловци са или не са милосърдни, е глупаво - вероятно има всякакви. Струва ми се, че ти си определено милосърден, но това едва ли има пряка връзка с ловното ти минало.
Радвам се, че се разбрахме и ти благодаря за добронамереността, която - уверявам те - е взаимна!
Сега, като разбрах за грешката, вече не си го мисля.:)
Мисля, че си разбран и сговорчив - или поне би могъл да бъдеш такъв при определени обстоятелства.:) Също така мисля, че си много емоционален, което, както може би си забелязал, е и благословия, и проклятие, според случая.
Ако седна да ти отговарям на въпроса за ловците, темата може сериоозно да задълбае, да се проточи и да кривне по неведоми пътища. Във всеки случай мисля, че да - може ловец да бъде милосърден. Мисля, че човеците са сложни и противоречиви същества и тъкмо в това е прелестта им, като се замислиш. По принцип отбягвам обобщения и твърде генерализирани оценки - а да кажеш, че по дефиниция всички ловци са или не са милосърдни, е глупаво - вероятно има всякакви. Струва ми се, че ти си определено милосърден, но това едва ли има пряка връзка с ловното ти минало.
Радвам се, че се разбрахме и ти благодаря за добронамереността, която - уверявам те - е взаимна!
в отговор на cивия вятъp
#8
Виж к'во умно!
Нали?
Момичето де!
Ей сега ще напиша нещо. Ония в оная злополучна моя тема почнаха да се прегръшат и целуват. Като в приказката "първо тепам па после броим".
П.П. Нема да пиша. Лека нощ!
Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир
Момичето де!
Ей сега ще напиша нещо. Ония в оная злополучна моя тема почнаха да се прегръшат и целуват. Като в приказката "първо тепам па после броим".
П.П. Нема да пиша. Лека нощ!
Aко губиш времето си, то ще те погуби!
Шекспир
Редактирано от Mag на