Хайде на Триград!
26 отговора
543 прегледа
Хайде на Триград!
Ще има форум. Не му знам заглавието, но знам, че ще има много интересни изяви. Като концерт на една група "Исихия"- средновековни песнопения, джазбендове , пърформанси и други такива.
А колко е хубаво ждрелото! Колко хубаво би било да направим среща там и да си запалим огънче край някоя скала.
Трудно осъществимо, но не пречи да помечтаем! А има и Дяволска дупка. Страшно-романтична с много прилепи в нея. За Романтикклуба идеално место за срещи. От всички видове романтични изживявания - колкото искаш. Сташно-романтични, романтични с огън и песни около него, и свещи ще осигурим, ако трябва, с посрещане на изгрев горе на скалите, и други такива.
Аз,съпруг и две деца отиваме. Който иска може да се присъедени. Събитието е в събота и неделя.
А колко е хубаво ждрелото! Колко хубаво би било да направим среща там и да си запалим огънче край някоя скала.
Трудно осъществимо, но не пречи да помечтаем! А има и Дяволска дупка. Страшно-романтична с много прилепи в нея. За Романтикклуба идеално место за срещи. От всички видове романтични изживявания - колкото искаш. Сташно-романтични, романтични с огън и песни около него, и свещи ще осигурим, ако трябва, с посрещане на изгрев горе на скалите, и други такива.
Аз,съпруг и две деца отиваме. Който иска може да се присъедени. Събитието е в събота и неделя.
няма спор,
заслужава си да се посети тази местност. Аз също съм ходила в Дяволското гърло, както и в Ягодинската пещера. Ще ми се пак да отида, но едва ли ще е скоро 
Пожелавам на теб и семейството ти приятно изкарване! И да не се стряскате много от прилепчетата, ако уцелите момента когато не спинкат
Пожелавам на теб и семейството ти приятно изкарване! И да не се стряскате много от прилепчетата, ако уцелите момента когато не спинкат
Re: Хайде !!!
ох, само панчо да си дойде в четвъртък и започвам да го навивам!
ама аз бях миналата седмица там, ама пак искам да отидааааааааааааа
и ще видите, ще видите колко ще е хубаво : )))
само че... какви свещи под открито небе, бе?
ами че то те ще угаснат?
и освен това - свещи, та свещи : )
аман вече от тези свещи!
направо се разромантичват вече, толкова се освещя навсякъде : )))
ама аз бях миналата седмица там, ама пак искам да отидааааааааааааа
и ще видите, ще видите колко ще е хубаво : )))
само че... какви свещи под открито небе, бе?
ами че то те ще угаснат?
и освен това - свещи, та свещи : )
аман вече от тези свещи!
направо се разромантичват вече, толкова се освещя навсякъде : )))
Re: Хайде на Триград!
една,много ми допада идеята-напиши ми малко повече подробности.за съжаление така и не съм стигала до триград и всичко ми е мъгла-какво,как и други такива.
но ми се иска да дойда!
п.п.боряна,ако се получи да стигна до там ОБЕЗАТЕЛНО ще си взема свещи!
но ми се иска да дойда!
п.п.боряна,ако се получи да стигна до там ОБЕЗАТЕЛНО ще си взема свещи!
Re: Хайде на Триград!
Здравейте!
Аз просто минавах оттука. И не знам какво е романтика, де. Представям си го със свещи все пак. И с положително сърцебиене.
За събитието ми е думата. Проектът (мисля) се нарича Слънцелуна. Началото е в Петък! от 16.00. Ще продължи и в Събота. Ще има Дяволско гърло (пещера), Исихия (етно група), Арт пърформанси като изложби например. Транспортът не е никак удобен, така че обърнете внимание на тази прозаична част от изживяването. Намира ми се едно листче с телефон на организаторите 03040/220.
Това е, романтици!
Аз просто минавах оттука. И не знам какво е романтика, де. Представям си го със свещи все пак. И с положително сърцебиене.
За събитието ми е думата. Проектът (мисля) се нарича Слънцелуна. Началото е в Петък! от 16.00. Ще продължи и в Събота. Ще има Дяволско гърло (пещера), Исихия (етно група), Арт пърформанси като изложби например. Транспортът не е никак удобен, така че обърнете внимание на тази прозаична част от изживяването. Намира ми се едно листче с телефон на организаторите 03040/220.
Това е, романтици!
Re: Хайде на Триград!
Благодаря!!
Аз не знам как се ходи до там,но Маг казва, че пътя също бил лош. Обаче аз си мисля, че несгодите си заслужават, ако изживяването е такова каквото си го представям.
От няколко седмици го мъдрим това занимание, а тази сутрин по телевизията даже го коментираха. Имаше и един истински шотландец по поличка, който ще участва. Неонел да разкаже малко повече, моля!
Сигурно и спането няма да е лесно, но една вечер може и да не се спи.
Като че ли не ни се е случвало да седим цяля вечер пред рс-то?
Ще дам отчет!
Аз не знам как се ходи до там,но Маг казва, че пътя също бил лош. Обаче аз си мисля, че несгодите си заслужават, ако изживяването е такова каквото си го представям.
От няколко седмици го мъдрим това занимание, а тази сутрин по телевизията даже го коментираха. Имаше и един истински шотландец по поличка, който ще участва. Неонел да разкаже малко повече, моля!
Сигурно и спането няма да е лесно, но една вечер може и да не се спи.
Като че ли не ни се е случвало да седим цяля вечер пред рс-то?
Ще дам отчет!
Re: Хайде на Триград!
Хей, завиждам ви! Ходила съм на Триград като ученичка, когато трябваха "открити листи" - че нали си е погранична зона...
Доколкото си спомням - първо се добираш до Девин, а оттам - имаше едни микробусчета до Триград - пътят се вие покрай ждрелото на река /за мой срам - не си спомням коя!/ и от прозореца се разкриват едни такива пропасти надолу! Спомням си от онова време, че се шегувахме с една надарена съученичка, че е опасно да се подава до кръста от прозореца към ждрелото, защото като нищо ще се прекатурим всички
По онова време - става въпрос за преди около 15 години, спахме в един хотел, който беше извън града, по пътя за Дяволското гърло.
Ама наистина ви завиждам, жалко че съм далече - това е чудесен начин да се прекарат почивните дни!
И да разказвате после!
Доколкото си спомням - първо се добираш до Девин, а оттам - имаше едни микробусчета до Триград - пътят се вие покрай ждрелото на река /за мой срам - не си спомням коя!/ и от прозореца се разкриват едни такива пропасти надолу! Спомням си от онова време, че се шегувахме с една надарена съученичка, че е опасно да се подава до кръста от прозореца към ждрелото, защото като нищо ще се прекатурим всички
По онова време - става въпрос за преди около 15 години, спахме в един хотел, който беше извън града, по пътя за Дяволското гърло.
Ама наистина ви завиждам, жалко че съм далече - това е чудесен начин да се прекарат почивните дни!
И да разказвате после!
Re: Хайде на Триград!
ох, абе земи си, бе : ))))
ти пък, хайде сега... свещи, та свещи - вземи, разбира се, щом искаш.
даже и аз мога да ти донеса няколко, ей така, ако това е, от което ще ти стане приятно ; )
триград... всъщност в самото селище триград май няма нищо интересно. такова едно неголямо е, има 3-4 нови кръчми , старите май вече ги няма...
населението е малко, занимават се хората с отглеждане на картофи, крави... някоя и друга коза и кокошка... гъби берат из гората и... май това е.
виж как никакво не звучи така.
само дето... хем си е точно така, хем изобщо не е.
...пътуваш.
през родопите, по нагънатите пътища, обикалящи планинските ридове... урвата е ту отляво, ту отдясно, планината е мека, без много големи върхове изведнъж, и ласкава на вид, и все пак... такава огромна!
портата, през която аз усещам, че влизам и излизам от планината се намира някъде в асеновград.
така го усещам.
дотам е едно, а след това става друго.
става... чисто.
става различно красиво.
вече за никъде не бързаш, чак толкова.
планината е прорязана от реки и рекичка. по протежението им, в ниското, са селата . хем закътани от баирите, хем до вода.
в реките скачат пастърви.
истински пастърви с червени точки и наистина скачат.
камъните в реките са... чисти. да, бе, бели и чисти.
покрай реките растат репеи с такива грамадни листа, че можеш да вземеш едно за чадър.
или да се криеш сред тях, та да не уплашиш рибите.
или да си ушиеш рокля от две от тях .
само че привечер репеите заспиват и свиват грамаданските си листа на фунии. така че роклята ти може да заспи и... не знам тогава какво ще правиш.
сутрин в тези фунии се събира почти цяла кафена чаша вода, от небето дошла, от въздуха... много е вкусна. някаква омагьосана е такава...
небето там е друго.
нощем е триизмерно. звездите са наистина сякаш навързани на различно дълги невидими нишки и най-големите и ярките се полюляват току над носа ти.... като зяпаш нагоре ти се струва съвсем лесно да ги докоснеш... почти обикновено ти се струва.
можеш да си лежиш под небето, да гледаш как те гледат звездите дотогава, докато спреш да различаваш състоянието си - навън ли гледаш с очи, навътре ли... накъде... все едно.
безкраят е безкрай, откъдето и да го подхванеш.
мислите ти стават други.
някакси... вкусни и ароматни.
като ягодките, които светят в гората.
ти знаеше ли, че ароматите имат цвят и светят различно? някои със сладка светлина, други - с тръпчива, или киселичка... аз бях забравила, но там е толкова лесно и просто човек да се досети за толкова много неща, които му убягват в града...
там, в това сърце на планината - а планината има много, много сърца - можеш да седиш даже в средата на пътя и да си гризеш ябълка.
ей така, просто да си седиш и ей така просто да си дишаш.
там дишането е едно такова просто, леко и неусетно...
и аз така направих и после пристигна една коза.
собствено козите бяха петдесетина, но тази беше някакси специална... може би защото залюля брадатото си насмешливо лице пред моето, усмихна се още повече и най-свойски си хапна от ябълката ми. после намигна, фръцна се, залюля едро виме и отскача нанякъде сред шубраците.
козите миришат на цветя.
те не са такива нескопосани смръдли като овците, те са омагьосани принцеси до една, смятам аз.
можеш и да не седиш в средата на пътя, разбира се, въпреки, че ако поседиш още малко могат да дойдат странните мъже с с червени и сиви коне и да ти донесат шапка , пълна с боровинки.
но пък боровинки можеш да си наловиш и сама, легнала по гръб на някоя горска полянка.
мижиш срещу слънцето, за да може то да си играе на цветни панделки с клепачите ти и да те парфюмира... ей, слънцето там носи чуден парфюм - постепенно започваш да ухаеш на препечена коричка хляб, на цветен прашец от пеперудено крилце, на завъртулката в детска косица, на... абе... изобщо... на слънчев парфюм. там слънцето не е като градското, което те поти и ти размеква мислите като миризливия лепкав асфалт под подметките на сандалите, не, слънцето там е друго...
мижиш под него, пръстите ти лениво шарят наоколо и напипват боровинките.
откъсваш ги и...
а, да не забравя - ти знаеш ли, че гъбите кукат?
ами да, викат те...
и такива работи още.
ама ти вземи и свещи и идвай : )
а дотам се стига така:
отиваш до портата на планината. отваряш я, влизаш и продължаваш все напред, докато стигнеш.
ако пък това ти се струва неясно - отвори картата на българия и виж смолян. после попълзи с пръстче към девин, после там някъде , още по-надолу ще видиш и триград. а стигнеш ли веднъж до триград - вече отдааавна няма да усещаш неяснота и притесненост.
: )
ти пък, хайде сега... свещи, та свещи - вземи, разбира се, щом искаш.
даже и аз мога да ти донеса няколко, ей така, ако това е, от което ще ти стане приятно ; )
триград... всъщност в самото селище триград май няма нищо интересно. такова едно неголямо е, има 3-4 нови кръчми , старите май вече ги няма...
населението е малко, занимават се хората с отглеждане на картофи, крави... някоя и друга коза и кокошка... гъби берат из гората и... май това е.
виж как никакво не звучи така.
само дето... хем си е точно така, хем изобщо не е.
...пътуваш.
през родопите, по нагънатите пътища, обикалящи планинските ридове... урвата е ту отляво, ту отдясно, планината е мека, без много големи върхове изведнъж, и ласкава на вид, и все пак... такава огромна!
портата, през която аз усещам, че влизам и излизам от планината се намира някъде в асеновград.
така го усещам.
дотам е едно, а след това става друго.
става... чисто.
става различно красиво.
вече за никъде не бързаш, чак толкова.
планината е прорязана от реки и рекичка. по протежението им, в ниското, са селата . хем закътани от баирите, хем до вода.
в реките скачат пастърви.
истински пастърви с червени точки и наистина скачат.
камъните в реките са... чисти. да, бе, бели и чисти.
покрай реките растат репеи с такива грамадни листа, че можеш да вземеш едно за чадър.
или да се криеш сред тях, та да не уплашиш рибите.
или да си ушиеш рокля от две от тях .
само че привечер репеите заспиват и свиват грамаданските си листа на фунии. така че роклята ти може да заспи и... не знам тогава какво ще правиш.
сутрин в тези фунии се събира почти цяла кафена чаша вода, от небето дошла, от въздуха... много е вкусна. някаква омагьосана е такава...
небето там е друго.
нощем е триизмерно. звездите са наистина сякаш навързани на различно дълги невидими нишки и най-големите и ярките се полюляват току над носа ти.... като зяпаш нагоре ти се струва съвсем лесно да ги докоснеш... почти обикновено ти се струва.
можеш да си лежиш под небето, да гледаш как те гледат звездите дотогава, докато спреш да различаваш състоянието си - навън ли гледаш с очи, навътре ли... накъде... все едно.
безкраят е безкрай, откъдето и да го подхванеш.
мислите ти стават други.
някакси... вкусни и ароматни.
като ягодките, които светят в гората.
ти знаеше ли, че ароматите имат цвят и светят различно? някои със сладка светлина, други - с тръпчива, или киселичка... аз бях забравила, но там е толкова лесно и просто човек да се досети за толкова много неща, които му убягват в града...
там, в това сърце на планината - а планината има много, много сърца - можеш да седиш даже в средата на пътя и да си гризеш ябълка.
ей така, просто да си седиш и ей така просто да си дишаш.
там дишането е едно такова просто, леко и неусетно...
и аз така направих и после пристигна една коза.
собствено козите бяха петдесетина, но тази беше някакси специална... може би защото залюля брадатото си насмешливо лице пред моето, усмихна се още повече и най-свойски си хапна от ябълката ми. после намигна, фръцна се, залюля едро виме и отскача нанякъде сред шубраците.
козите миришат на цветя.
те не са такива нескопосани смръдли като овците, те са омагьосани принцеси до една, смятам аз.
можеш и да не седиш в средата на пътя, разбира се, въпреки, че ако поседиш още малко могат да дойдат странните мъже с с червени и сиви коне и да ти донесат шапка , пълна с боровинки.
но пък боровинки можеш да си наловиш и сама, легнала по гръб на някоя горска полянка.
мижиш срещу слънцето, за да може то да си играе на цветни панделки с клепачите ти и да те парфюмира... ей, слънцето там носи чуден парфюм - постепенно започваш да ухаеш на препечена коричка хляб, на цветен прашец от пеперудено крилце, на завъртулката в детска косица, на... абе... изобщо... на слънчев парфюм. там слънцето не е като градското, което те поти и ти размеква мислите като миризливия лепкав асфалт под подметките на сандалите, не, слънцето там е друго...
мижиш под него, пръстите ти лениво шарят наоколо и напипват боровинките.
откъсваш ги и...
а, да не забравя - ти знаеш ли, че гъбите кукат?
ами да, викат те...
и такива работи още.
ама ти вземи и свещи и идвай : )
а дотам се стига така:
отиваш до портата на планината. отваряш я, влизаш и продължаваш все напред, докато стигнеш.
ако пък това ти се струва неясно - отвори картата на българия и виж смолян. после попълзи с пръстче към девин, после там някъде , още по-надолу ще видиш и триград. а стигнеш ли веднъж до триград - вече отдааавна няма да усещаш неяснота и притесненост.
: )
е да де да де да де : )
не е магистрала.
обаче си е асфалтов и гладък.
е, на места се разминават само по две коли и то внимателно, ама какво от това?
а пък аз, ако ми се доспи - ще си спя.
в чувала : )
ако си вземете чувалите - какво толкова? дъхави ливади за сън - дал господ за всички : )
ахахаааа хахаха шотландец по поличка лелеееей, как ще го нахапят комарите по дупето само : ))))))
(доколкото знам шотланците като са обути в поличка са наистина по поличка. само ; )
обаче си е асфалтов и гладък.
е, на места се разминават само по две коли и то внимателно, ама какво от това?
а пък аз, ако ми се доспи - ще си спя.
в чувала : )
ако си вземете чувалите - какво толкова? дъхави ливади за сън - дал господ за всички : )
ахахаааа хахаха шотландец по поличка лелеееей, как ще го нахапят комарите по дупето само : ))))))
(доколкото знам шотланците като са обути в поличка са наистина по поличка. само ; )
Re: Хайде на Триград!
о!
благодаря за постинга.
и за свещите.
и за магията на думите.
и за мириса на българия и на звезди едновременно.
как съм жадна за приключения.дали да не пробвам да си подаря едно?
най-голям проблем ми е транспорта-в момента съм без кола,в жегите....
е,и утре е ден.ако измисля нещо ще се срещнем може би наживо .
приятно ми беше да се запознаем,боряна!
благодаря за постинга.
и за свещите.
и за магията на думите.
и за мириса на българия и на звезди едновременно.
как съм жадна за приключения.дали да не пробвам да си подаря едно?
най-голям проблем ми е транспорта-в момента съм без кола,в жегите....
е,и утре е ден.ако измисля нещо ще се срещнем може би наживо .
приятно ми беше да се запознаем,боряна!
как можа
НАВЯРНО И ДРУГИТЕ ПОЧУВСТВАХА ДЪХА И ЖИВОТА НА РОДОПА-ПЛАНИНА
И ТИ СЪСИПА ВСИЧКО С ТЕЗИ КАРТИНКИ
ХМММ , КОМПЮТРИ, СВЕЩИ И БОРОВИНКИ-ПРЕДПОЧИТАМ БОРОВИНКИТЕ И ТИШИНАТА ТАМ ,НАПРАВО Е ОМАГЬОСВАЩО ,ДАЖЕ СЪГАЛЯВАШ НЯКОГА ЧЕ ИМА ПЪТ И ВЕЧНО ХЪРКАЩИ ТАРАТАЙКИ........
Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас ,но все пак помага!
И ТИ СЪСИПА ВСИЧКО С ТЕЗИ КАРТИНКИ
ХМММ , КОМПЮТРИ, СВЕЩИ И БОРОВИНКИ-ПРЕДПОЧИТАМ БОРОВИНКИТЕ И ТИШИНАТА ТАМ ,НАПРАВО Е ОМАГЬОСВАЩО ,ДАЖЕ СЪГАЛЯВАШ НЯКОГА ЧЕ ИМА ПЪТ И ВЕЧНО ХЪРКАЩИ ТАРАТАЙКИ........
Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас ,но все пак помага!
ми на, можах : )
на това му се вика контрапункт, драги : )
боровинки?
свещи?
хм... в случая поиз... хм...как се казва това?
а, да - попресилих боичките.
може би защото ... абе не знам защо.
обаче въпреки, че никак не ми е свещеливо нещо напоследък и ми е по-скоро боровинково - трябва да си призная, че и за свещи и за боровинки се намира място, ту тук, ту там. ту тогава, ту друг път.
това е положението ; )
боровинки?
свещи?
хм... в случая поиз... хм...как се казва това?
а, да - попресилих боичките.
може би защото ... абе не знам защо.
обаче въпреки, че никак не ми е свещеливо нещо напоследък и ми е по-скоро боровинково - трябва да си призная, че и за свещи и за боровинки се намира място, ту тук, ту там. ту тогава, ту друг път.
това е положението ; )