Kakvo pravite...

Kogato vi e typooo.... Kogato se chuvstvate che zapochvate da izpadate v edna ot tezi dupki koito ponqkoga vi dokarvato do mrachno nastroenie i se chuvstvate iznerveni???

Don't worry, be happy!!!

Търся изход от ситуацията, като я анализирам. Сипвам си питие, затварям се в себе си и разсъждавам. Ако след разсъжденията ми все още не ми се спи, чета поезия, слушам любима моя музика и правя неща, които харесвам, защото те ме разтоварват. На сутринта започвам деня с музика, взимам душ и пак съм готова за предизвикателствата на деня.


@=>=>=

Не знам.На мен винаги ми е весело...Казват,че да скучаеш,означавало да не се
интересуваш от собствената си компания.

give the dog a bone...

не ми остава време да ми е тъпо.

А и гледам превантивно да си взема някое "хапче", та да не ми става тъпо.

Е, ясно, че все някога му изпускам края. Тогава ли? Най-много се пазя да остана вкъщи и да си ближа раните. Излизам навън, все се намира нещо, което да ми промени впечатленията и да ми мине тъпото. Действа, пробвайте!

Някои се лекуват с музика. Ако прибягна до нея, гледам да си пусна някое денс парче, по-веселичко, за какво ми е някой тъжен блус! Аз и без да ми е тъпо много не ги обичам тях.

***

Когато бях студентка имахме един колега (но семеен и много популярен Дон Жуан), който по цял не правеше нищо друго, освен да разкарва с колата си по 3-4 мадами едновременно и да ги омайва и сваля (аз обаче не съм се и доближавала до въпросната колаJ))))

Жена му – обратното. Не се показваше навън. Много скромна (чак пък вече с отрицателен знак).


Сцена 1
Тя: “Отивам на митинг”. (Популярно спонтанно мероприятие за тогавашните времена)
Той: “Ма да не земеш да ми закъсняваш. В 17,30 да си тука!” (пролетно време)

Сцена 2 - Митинг.
Тълпата: “Аууу! Уууу! Долу!” “У!” “Дю!”

Сцена 3 - 17,40. В общежитието. Моята приятелка – неволен свидетелка на събитието.
Тя: “Здравей”
Той: “ Ти къде ходиш, ма!? Ти що закъсняваш, ма? Д’......а майка ти д.....”

Сцена 4
Страхотен скандал, заради нейното “закъснение”. Говори почти само той.

Финал
Той: “Ауууу, толкова се ядосах, че отивам на бар!”

Дон Жуан напуска сцената. Отива на бар с момичетата от колата. Тя реве в стаята. Приятелката ми я успокоява.
Приятелката ми е впечатлена от финалната реплика и ми я цитира точно.
Аз съм впечатлена.
Двете я спазваме стриктно до ден днешенJ))

***

да,много поучителна история,за съжаление ежедневие на много жени, но който както си издяла пътеката в живота ...........та какво спазвате до ден днешен с твоята приятелка не доразбрах :))))) ( аз все съм си недоразбрала )


Za da si myj ne e dostatychno da pikaesh prav !
TEDDA

винаги отиват на бар. Нали това е гвоздеят на програмата????????????????

Пък аз ще ви кажа, че в жените има огромна сила - както си застелят, така и ще нанкат, каквото си посеят, това и ще жънат.

Никой мъж не е прокопсал от това, че си е изкарвал всичко на жена си и ли я унижавал и матретирал. По-скоро обратното - жените се раздават докрай за щипка внимание и нежност - това не е кой знае колко, но за тях е много... Аз лично предпочитам да им я дам. Дори да ги излъжа. (Нямам пред вид моята съпруга, тя означава толкова много за мен.) Имам пред вид тези жени от квартала, които виждам всеки ден: опитват се да се поддържат, да се обличат прилично (според възможностите си), да не се издават сутрин, че мъжът им се е върнал пиян (и не дай си боже ги е ударил) предната вечер или че е преспал в отрезвителното. Тогава търся най-подходящите думи да им вдъхна кураж, още повече усмивка (макар и плаха), но да остане през целия ден. Не винаги е лесно - жените след 33 не вярват на нищо...

Пак се отплеснах. От Бърборан

Ето това имах пред вид като пуснах онази глупава тема в 40-50.
С какво заплащаме малкото внимание, което ни оказват околните. Защото и да се постараеш да се облечеш прилично, пак си е внимание към другите.

Don't worry, be happy!!!-в превод на български: Оти че се косиш, като че ти мине!!!

Не позволявам вече да ме спохождат такива настроения. Някога намирах удоволствие в самосъжалението и се потапях в такива настроения на мрачен нихилизъм и фатализъм. То това си е като наркотик. Колкото по го употребяваш толкова повече ти трябва. Зависи единствено от теб да не го взимаш това хапче. Един ден реших, че само си тровя мозъчните клетки така, и че и те имат нужда от радост и не посегнах към мрачните мисли никога повече. Усетя ли че идва отвън някаква такава вълна, веднага си намирам работа, и никакво разсъждаване и питиета, а работа за ума. Не, не мисли, че сега съм олигофренски ухилена и непукист, но съм уравновесена и спокойна винаги.
А и за какво са приятелите? И ние сме тука също

че един човек ще гледа сериозно на живота и няма да трови мисълта си с нищо в този побъркан свят. Затова и не мога да повярвам на твърдението ти, че "не си посегнала към мрачните мисли повече". Те мислите са си мисли сами по себе си - нито розови, нито сини, нито мрачни. От нас зависи как ще ги оцветим или приемем. Проблемите са за това - да се решават и като се справим с единия, то другият вече се задава зад ъгъла. Хегел има една крилата мисъл в своята "Феноменология на духа": "Краката на тези, които ще те изнесат, вече стоят пред врата."
Та идеята ми беше, че е по-уместно за нашето здраве и дълголетие да се концентрираме върху розовите мисли, а на другите да гледаме като на досадна необходимост. Питала ли си се защо кралицата-майка (101 год.) ходи винаги в розово или с розова шапка и всеки ден на обяд си удря по чашка джин?????????

Желая и на теб такъв живот!

като се ядосаме да отидем на бар, или каквото там има наблизо:)))

***

Aма ти си си истинска дева :-)
Все анализираш и мислиш по много
Аз много пъти съм опитвала когато усещам че почвам да изпадам в "дупката" да си кажа че проблемите са неразделна част от живота и дори инищо да не правим те рано или късно се решават ама найсе- все ги мисля и премислям като остана сама и се тормозя ли тормозя с тях. Иначе недавам да ме видят нацупена - усмихвам се макар и насила, пък дори и да гледам с тъжен поглед. Кавам всичко е наред и толкова.Но понякога чувствам че подсъзнателно безпокойството ме обзема и става страшно :(((((((((((
В такива моменти единственото което ми помага е любовта. Радвам се че я имам защото мислейки за хубави неща - не детето и съпруга си, започна ли да мечтая и се откъсвам от тревогите си... Вярно - те се връщат после.
Понякога се чудя защо ли толкова мисля за неща които най вероятно ще се разрешат от само себе си.Ама пустото му - мисля ги отсам оттам ... Това което много ми помага е когато съпругът ми ми каже -"Искам да четеш приказки"....
КОгат о чувстваш че някой иска ти да си спокойна. Някак си така заради него ми е много по лесно да изляза от тая ситуация. Така лесно го правя и заради детето.
И... се усмихвам дори когато душата ми плаче. А човек постоянно има какво да мисли ....

Нали тук сме се събрали да обменим мнения? (Е, има някои в клубовете, които само наздравици вдигат и се тупат по гърба, ама...)

Та за любовта ти - много я превъзнасяш тази любов. Вече почнах да се чувствам неудобно, че и аз си нямам някоя такава голяма любов, та да ми гълта всичкото време. Замислих се също дали да не прекарвам повечко време на улицата, вместо в клубовете на ДИР-а, та може и да се влюбя в някоя с палави очи, докато "съм още младолик и красен". Няма да ми е за първи път.

Пък после ще ти докладвам тук в клубовете и ще подкараме и двамата да се превъзнасяме за извисяващата сила на любовните въздишки....

Хайде със здраве!

Изпадна ли в дупка, почвам да се тупам по гърба :)))
А интересното е, че от тупането вместо да потъвам надолу, започвам да си показвам главата отгоре ...
А някои без да са лъвове, почват да ръмжат и съвсем си скапват настроението.
Ти не прави така :)))

преди седях и чаках да ми мине.а то не и не-не ще да си ходи самичко пустото му лошо настроение
сега-никакво чакане!или се заривам с работа,или с удоволствия/това с бара и аз го прилагам/-кое точно ще предпочета зависи единствено от това кое време от денонощието е в момента.
то излиза малко като барон мюнхаузен-собственоръчно се хващам за скалпа и се издърпвам от блатото!

***

Някога редовно ми се случваше до попадам в едни такива дъ-ъ-ъ-лги черни дупки. Още потръпвам при спомена за такива настроения - ама то е едно такова безнадежно чувство, че всичко е лишено от смисъл... Странното е, че след тези периоди неизбежно следваха светли и хубави дни, изпълнени с вдъхновение и страст за работа и любов. Опитвах се много пъти да разбера как се случва така, че попадам в кризи - струваше ми се, че бих могла да ги "хвана" още в зародиш и да ги унищожа преди да са се развихрили!

В крайна сметка, опитах се да анализирам каква е бил поводът за излизане от кризата. Лично за мен - като че ли - пътуването е това, което ме е спасявало. Един път май се случи да успея да се "излекувам" с четене - ама втори път тая рецепта не проработи - прекалено се затварям в себе си.

Та моя съвет е - помисли си как си излизал/а преди от подобни състояния и действай, не се оставяй!

Оставям се и се потапям в гадното настроение.
Минава по - бързо, отколкото съм мислела и не е толкова страшно...
А после колко е хууубавоооо...

защо ти е тъпо, Benz? И приложи ли някои от рецептите, които ти дадохме?

Кажи подействаха ли.

***

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕеее, ама че си и ти :))))))))))))))))))))

Ок, няма да се превъзнасям ама какво да п равя като си загъбих акъла а и несхто не ми се иска да се заглеждам по улиците :)))) Някакво маниакално влечение за това да остана вярна на себе си - не на съпруга си.

А и днеска станах свидетел как с мен се случи нещо - една тревога като тази че съм сама и незная кога отново ще гушна любимия се измести на заден план от друга която в момента много повече ми натоварва сърцето...


Но и това е отговор на въпроса как се преодоляват кризите - една тревога се заменя с нова... и почваме да мислим за другата повече...

Доста нетриятно твърдение но вярно :(

Но пък съм се убедила че винаги когато ни се стори че по-зле няма накъде става по зле и когато просто най-неочакваш нещата тръгват полека полека нагоре....

Хайде - пойелавам ви на всички Живот без тревоги, депресии, ,дупки и други такива насекоми-тормозителчета :))))))))))
А на бате Дъгичко една любов да му завърти главицата че да нне ми се чуди на акъла - И после двамта с него ще си анализираме ли анализираме като праволинейни девички и ще си превъзнасяме "Любовите" :-))))))))))


Олеле, ето усмихнах се въпреки че проблемчето ми не е изчезнало а цял ден бях тъжна и намусена и ми бяха потънали гемиите...
дано по-дълго ме държи - отивам да покарам колело с малкия герой сега докато съм Усмихната мама :))))))))))))