" ДОМ "

ПЪТУВАМ ВСЕ ПЪТУВАМ КЪМ "ДОМА"
А ДЕН СЛЕД ДЕН ВСЕ ПО СЕ УМОРЯВАМ
ДАЛИ ХИМЕРА НЕ ПРЕСЛЕДВАМ , А?
ЗАПОЧВАМ ИСКРЕННО ДА СЕ СЪМНЯВАМ

НАМРАМ СИЛИ ПАК ЗА ДА НЕ СПРА
НО ПОЧВА СМИСЪЛА ДА СЕ РАЗМИВА
КАКВО ОТ ТУЙ ... АЗ ЩЕ УМРА
ЧОВЕК НАЛИ ВСЕ НЯКОГА УМИРА

ДАЛИ "ДОМА" АЗ С ЩАСТИЕТО СВЪРЗВАМ?
ДАЛИ АЗ ИСКАМ ТОЛКОЗ МНОГО?
ДАЛИ ЗАТОВА ТАКА ЖЕСТОКО БЪРЗАМ ?
НЕ СЪДЯ ЛИ ЗА ВСИЧКО МАЛКО СТРОГО ?!?

И ДНЕС СРЕД ПЪТЯ СЪМ БЕЗПЪТЕН
ЗАСТАНАЛ СРЕД ВСЕМИРА ... САМ
НО ВОЛЯТА ВЪВ СЪРЦЕТО КЪТАМ
ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ СТИГНА....ТАМ

НО ГДЕ Е "TAM" KATO ЧЕ ЛИ И САМ НЕ ЗНАМ .....

......
Остави го!Нека пролетно тече,
втурнал се срещу леда и ветровете,
нека в бъдещето да те завлече,
да те люшка като стрък,като планинско цвете!
Остави живота,по момчешки мил,
с порив да те носи в своята прегръдка луда.
Ако друг пред теб върха е покорил,
стига ти мига,способността да се очудваш.
Съкрушен ли си или във миг блажен,
не мисли за ада,не пести любов за рая.
Потопи се в талвега на своя ден и помни,
че в майката земя е краят!

ДА... ПУСКАМ СЕ ПО ВОДОПАДА НА ЖИВОТА
ЩЕ СЕ УДАВЯ ЛИ ИЛИ ПАК ЩЕ ИЗПЛУВАМ
И ДОКАТО ПУЛСИРА МОЯТА АОРТА
ВСЕ КЪМ МОЯ ПРИСТАН-ДОМ АЗ ЩЕ ПЪТУВАМ
ПРЕЗ БУРЯТА ЩЕ МИНА ,СЪС ВДИГНАТА ГЛАВА
И ПОГЛЕДЪТ МИ ЩЕ Е ВСЕ НАПРЕД ЗАРЕЯН
И ТЪРСЕЩ АЗ ДОРИ ДА ПАДНА ,ДА УМРА
ЩЕ Е С МЕЧТАТА-ДОМ ЕДИНСТВЕНО ЗА ДА СЕ СЛЕЯ