na4alo

ami kato gledam ste "za" po4vame togava i ne s mnenia 4akam tvor4estvo i az 6te se vklu4a ne davam samo akul :
jiveem kato dve durveta
koito nikoga ne 6te se suberat
kato reki obre4eni na svoja put
i samo vjaturut subira
me4tite s 4uvstvata v edno
az te poglejdam i razbiram
4e vsi4ko ve4e e
bilo

Дали не си категорична
прекалено със това било?
Нима не искаш отново да опитаме,
пък било каквото е било!
Животът май е твърде кратък,
за да гледаш с гняв назад,
погледни ме във очите
и...ела....
Не искам много да му мислиш...
не виждаш ли, че пак останахме сами...
какво пък....хайде да опитаме
дори и малко да боли?

Zavesata ot poroinia dujd e tolkova plutna...
Sediala li si v kolata si parkirana tochno sreshtu Oceana,
dvigatela raboti, radio stationa e "Pure Rock - The Hog",
chistachkite sa v nai-bavnoto koeto moje i
ti sedish i gledash, no nishto ne vijdash ,
samo mislish- taka kakto vodata po prednoto ti stuklo
moje da bude otmita samo s edno dvijenie na
chistachka, po sushtia nachin neshta ot sobstveniia ni jivot
mogat da budat zameneni ot drugi samo po edin edinstven zamah na SUDBATA...and we are never, ever the same...

don't go sentimental on me now ST

НА КРЪСТА БЕЗСМЪРТНА

Разсечен е пътя на надеждите с тебе.
Отдавна не искам. Отдавна не моля.
И стъпках в слабостта си проклетия Бог -
на кръста го разпнах отново.
Но трънен венец по челото ми пари.
Ръцете, краката - кървят...Но защо?
Усмихва се Бог. А сълзата му гали
безверния кръст, на който умрял е Христос.
И свойта любов аз разпънах на него.
И камъни хвърлях. Убивах. Отричах. Кълнях.
Защо да те лъжа - оцеля любовта ми на него -
безсмъртна навярно.
Щом Исус е погубил. А теб не можах...

СТРАХ МЕ Е

Тази нощ бе готова да тръгнеш завинаги.
С най - последните крачки. С най - последните думи.
Дулото беше опряно. От упор. В сърцето оголено.
Целеше мен -
боже - как тежеше страха, че ще срещна оловото.
Изгърмя! Не пистолета насочен срещу ми. Нямаше сбогом!
Моя вик проглуши, като изстрел света. И замря.
Този път замълча. За раздялата. И отложи смъртта ми.
Господи...
Страх ме е. Пистолетът е още във твойта ръка...

Баба ми се моли пред прозореца
малката икона е сменена
баба гледа как минават хората
и се моли някому за мене
Тя не знае всичко от което
трябва в този свят да ме предпази
не разбира що за колелета
тъй умело биха ме прегазили
Но със пламенно присвити устни
тя се моли и ме благославя
неспособна даже да допусне
че и аз умея да ранявам
Че и моите изящни пръсти
трогващи когато са пребити
вероятно нещо са разкъсали
и си заслужават синините........

mnogo mi haresvat
osobeno purvoto davai vse taka

e tova e za 6estica dano e tvoe mnogo mnogo e dobro
napi6i o6te ne6to molja te

ще ти напиша любимия ми акростих ......

Сънят е болен от предчувствия
Иполудяван белите коне
Лъжа са всички истини
Във сънищата си единствено сме искрени
И полудяваме безумно млади
Ядем отдавна хляба на душите си ............

ЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦц, браво бе мила...........е така се прави.......обичам те....а така се отпусни и пиши

kato za nachalo - niakakva osmivka [s pravopisnite greshki ako mozhe]
posle mnogo sulzi
truneni ventsi

ala vsichko
rano
rano ili kusno
ste bude kakto triabva
ste bude , ste vurvi

е, за съжаление не съм била на брега на океана, тук си имаме само мижавко мореи имам няколко отговора за теб...мисля,че животът не поглежда назад, за разлика от нас хората, а съдбата никога не търси нашето съгласие, или? а по повод дъжда...онзи, жълтият...той вече спря и чистачките прошумоляват, забравени...небето е синкава охра и пак се запитах "Защо ли толкова боли? та аз дори не съм намокрена! и почти протягам ръка към едниствения облак, бял...почти не повярвах, че май с тебе съм живяла...сърцето ми навярно все още е сънено...оглеждам се, леко примигвайки...дъждът май все пак ме е докоснал...или това е сълза?...светът недействителен е и тягостен, край мен безцелно витае...и ще продължа май да питам -къде е, ще питам за тебе, коя е?......какво ще ми разкажеш за сънищата?

veche ne e
az veche ne moga
tova ne e sun
i ne e razpiatie
a niakakuv yzhas,

bezkraino stradanie

i'm off

niama da zaminavam, znaesh za kude
niama da ostana, znaesh kude

za teb puskam
Beethoven
EROICA

niama da otmustavam
niama da zabraviam

tova sum az, ili moge bi 3-ti koncert>?
za piano i orkestur,
ne tova veche beshe, tova veche mina

ostana samo Eroicata

i kruvta

vinegi tvoia,



.
..
.
.
.
....
.
.
.
.
.
.
..
..
..
.

.
.
.

do ne znam koi, kazano ne znam zasto, i ne na miasto
i ne tyk
i ne izobsto

no
tozi
put
naistina

koncertut svurshi

a korshymite ....ostanaha viv men

....
.

В ХРАМ

Студено е...Този вятър навътре нахлува -
чертае самотности. Бездни. В душите - погром.
И колко ли често в сърцето върлува -
заблъскал свирепо по нашата обич. Достатъчно горда,
за да ражда във болката стон.
Мълчалива ще бъде и след поредната буря.
В тишината ще викат безпризорни надежди
останали вече без дом. И безпътни навярно на кръстопътя
се срещаме. Дявол и Бог да затвориме. В храм...

НЯМАШ ПРАВО

Загубих те...И бездната проскърцва -
с жестокостта на истините. Ти не се плаши.
Сърцето ми прие присъдата - да бъда мъртва,
за всичко и за всички. Необичал Бог, така реши.
Не вярвай на молитвите, които пращам -
в безсънието си. В безверието си. До теб...
Понякога и камък хвърлям - в този миг е страшно -
да не изцапам с кръв от себе си. И теб...
Ти в моето безсилие не идвай.
Не влизай в болката, която ще те заличи.
Дойде при мен обречена. С проклятието - ти да си последна -
докоснала сърцето ми. Не мога да ти позволя.
Не можеш. Нямаш право във него да умреш...и ти.

ДРУГА ЛЮБОВ

Отдавна сринах всички богове. И със безверието си
изцапах кръста. Кръвта Исусова не може да ме спре -
да те обичам със безсмъртие...Сърцето не възкръсва.
Недей ме разпва там. Съмненията ти са трънния венец,
които се забиват надълбоко. На Бог пробили двете му ръце -
а ти със сълзите - раняваш по - жестоко.
И кой в безсилието ми ще хвърли камък? Кой?
Не ставам ли в страха си, като Юда? Ти плачеш там.
О, боже мой...
Сърцето, не - но любовта ми - трябва да е друга.

ТЯ Е ТВОЯТА ПОБЕДА


Студено ли ти е, Любов? Мълчиш, продажнице...
Заровена под бездните - ти свикна да мълчиш.
Но питаш ли във тишината си, за чуждото страдание,
което, блуднице проклета - във нейнотото сърце садиш?..
Разхвърляй сенките. Самотности без път не раждай.
Ти водиш битка с мен. Недей на нея да мъстиш.
Уплашена ли си, Любов? Жестока в своя страх ли си, продажнице -
че тя е образ...А само нейна сянка ...ти?
Във ревността си, плашиш се от теб самата.
И от безсилието си, Любов - кървиш.
Кому е нужно всичко?..Та нали войната -
сърцето ми отдавна я плати.
Поспри. Във слабостта си не поглеждай. Стига.
Сълзите ти изстиват. Не плачи.
Мъстиш? Но тя, Любов е твоята победа -
най - трудната и най - красива. Виж...

"Sun"
...Vidiax te ...
...Teb ,jenata za koiato vinagi sum mechtala...
...Letiax dulgo ot shtastie ,no ne padnax...
...Zashtoto vsushnost sunuvax...
...A kogato se subudix se vlubix...


...touch me...

All we need is love!

ala vsichko
rano
rano ili kusno
ste bude kakto triabva
ste bude , ste vurvi

... e tochno tuk mi se iska(nishto che ne sme v lafa) da vdigna nazdraviza...everything's gonna be all right

don't go sentimental on me now ST

Iskala li si da izbiagash , da otidesh niakyde dori za den , kydeto da niama poznati lica naokolo, da niama zagrijeni pogledi, da niama izkazvani ili neizkazvani vyprosi. Da si sama , da zabravish za vsuchki zadyljenia , za horata, koito ochakvat ot teb neshto , da spresh ti da ochakvash neshto...Tishina...Znaesh li, che idva edin moment v jivota, kogato se okazva, che ti ne razpolagash sys sobstvenia si jiivot, a niakoi drug..syprug, deca, roditeli, vsichki, koito slediat vsiako tvoe dvijenie i pogled i go tylkuvat po svoemu.I kogato zabelejat, che ti se promeniash , zapochvat da shushukat zagrijeno i da te zaobikaliat i grijat za teb kato za bolen chovek , ne smeeiki da popitat kakvo stava ili pyk prosto predstaviaiki si niakoi ot ejednevnite problemi, koito moje da imash...
..useshtala li si kak vsichko, na koeto dyrjish, se izplyzva ot prystite ti..i ti ne mojesh da napravish usilie da go zadyrjish..naprotiv, raztvariash vse po-shiroko prysti i samo gledash kak si otiva.Znaesh, che sled vreme shte imash neshto drugo..no syshto taka znaesh, che otnovo shte postypish po syshtia nachin..prosto shte raztvorish prysti..moje bi zashtoto se strahuvash da stishesh zdravo rykata si v iumruk i da zapazish tova, koeto imash..togava...tazi ryka niama da byde veche tvoia..tia shte e negova , shte byde samo za tova, na koeto dyrjish...samo za...tozi...na kogoto dyrjish...noooooo..dali toi iska tova....nikoga ne znaesh...
Predi niakolko dena pokrai men mina lineika s vieshti sireni.Togava az se pomolih na Bog da dade na tozi chovek oshte malko jivot.Znaesh i prikazkata za sveshtite na jivota ..kogato niakoia izgori..chovekyt umira...Dadoh ot moiata svesht na tozi chovek...I pak bih dala...

СЪН

На пълнолуние

ще ходя

бос

по вярата си,

за да усетя

със стъпало

влагата й

и да потъна в нея



като в кладенец.



На острова,

на който сенките

се любят

без да гонят образи,

ще глътна дирите

на совата

и ще се гмурна

във зениците й.



Във пясък

ще си погреба

          окото,

          защото

пречи ми

да видя себе си

и седем спомени

          дълбоки

ще посадя

за нова памет

и сънуване.



И ще броя.

До шест.



 *



едно

        две

три

      четири

	пет

	      шест

Извинете ме, че се намесвам,но бих Ви помолила да пишете на кирилица,
защото българска поезия на латински... Не е ли малко кофти
Благодаря!

mnogo se izvinjavam i az no njamam kirilica