Как разбирате....

...че сте пораснали?...

Ставате ли по-тъжни?
По-огрубели?
По-зрели?
По-мълчаливи?
По-сковани?

По-какви?

по-поддаващи се на комплекси и предразсъдъци...по-закостенели във вижданията си...по-безидейни...

"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."

Какво е да порастнеш?

Примерно:

- водата е мокра
- намерение за самочувствие
- нощта е тъмна
- разходка до пирамидите
- вкус да поверваш
- цвят на количество
- обещание пред себе си
- клетва за кураж
- завист към пълен пепелник
- безраличие за заблуда
- яростна наслада
- пишем с компютър
- басейнът наистина бил празен

Ами дименсията?

Може и да не е твърде прилично, но питането ми е съвсем сериозно.
Затова отново се изчервявам.
Ако знаех отговорите, нямаше да е така.

нищо не разбрах.
освен, че възрастните навсякъде намесват дребната злободневна политика.
която може хич даже да не е дребна, ами от нея да зависят животите на поколения и поколения деца...
но така го казах, щото го казах.
а с компютър пише и котето лимон, ей сега ще ти препечатам какво написа веднъж, пазя го на файл:


момент. не го намирам.




уф, и тва не е... това го написа ... друго дете, човешко, но не това ми беше...




а да, ето:

"уеийййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййййц;;;;;;;;"

виж, котаче. то нищо не разбира от компутери. търчеше из стаята и цопна върху клавиатурата и май си е задържало лапичката по дълго на "Й". ама нали и хората, и възрастните, и тези, на които много много разчитат понякога правят точно така? нещо безсмислено, безсъзнателно и ужасно в своята непредвидимост... и после години и години и години... някой нещо страда, или цитира...
надали има много смисъл да бъдеш пораснал, ако нямаш на какво отгоре... което си е вътрешно нещо, тук не става дума за материални условия
уф

- че водата е мокра се убеждаваме още при първия си досег с нея.
по-късно би могло да се разубедим.
- щом самочувствието почива на намерение - струва ми се, че то е плетено на една кука, домашно... тоест да, точно така. у дома.
- коя нощ? точно?
--има доста мънички дечица, които се разхождат около пирамидите. знам и за няколко, родени там
- ох, ама досадно е
-тази част от въпроса остана неразбрана - като дебелото на морето, което е тъмно, а тънкото - светло, или някак по друг начин количество:цвят?
- май наистина като запопорастваш - тогава ти хрумва да започнеш да обещаваш някакви неща пред себе си. обичайно е да бъдат трудно осъществими...
- кълнем се точно когато ни е страх, а ни е страх от неизвестното. цял живот.
- завистта често е свързана с отвращение. то е, защото като не бихме могли да си позволим нещо - търсим лошите му страни, за да не се чувстваме толкова прецакани. поне това разбрах от "завист към пълен пепелник", може и друго да е, може и да е твоя импресия, свързана с нещо синьо, нещо отдавна... може да е детско, може да е възрастно, може да е нещо, или нищо
- виж, няма такова нещо. безразличие има само когато си все още, или вече - това е все едно - заблуден. ако откриеш, че си в заблуда и си безразличен към откритието си - това е твърдоглавие. би могло да е качество както на глупаво дете, така и на глупав възрастен. глупостта не се изменя качествено с възрастта... може би?
- пак, пак, пак и пак... не ми казвай, че не си брал джанки и дренки до кръв. и че не си ловил попови лъжички до пълна изнемога. моля те. дори и да не е конкретно точно тази яростна наслада...
- пишем. пишем, пишем, пишем... и какво? нищо, какво... е, понякога е нещо. пример: някои композитори, някои нобелови лауреати...други... тук компютърът не знам има ли общо...
- басейнът може да бъде празен, може да бъде и пълен. преди това е необходимо да бъде построен...
dementia ли имаш предвид? не разбрах. ако е било така - предпочитам diminuendo. не че някой ще ме пита... пък и май това е далеч отвъд неясната точка на овъзрастняването...


не зная как и кога човек става възрастен.

Всъщност това е и за Облака, и за Боряна...
Май човек е станал възрастен, когато спре да си задава подобни въпроси...
Значи аз още не съм станала....
Уф, олекна ми...

То е както с лудите -нали казват, че ако се съмняваш, че си луд, най-вероятно не си. Значи и с порастването е нещо подобно...

А, да - и зависи от чия гледна точка, разбира се - елементарно, Уотсън!
Например според майка ми, вероятно ще съм пораснала, когато:

1. Си намеря сериозна работа.
2. Се омъжа.
3. Й родя внуци.
4. Спра да пуша.
5. Спра да спя до късно.
6. Не забравям да избърша праха на онова рафтче, дето все го пропускам.
7. Спра да тормозя комшиите със силна музика.
8. Се науча да "си знам интереса".
9. Махна сребърното синджирче от глезена си.
10. Почна да спя с нощница.
11. Се науча да готвя мусака.
12. Почна да си лягам рано, вместо да вися в интернет.

Според мен, вероятно ще съм пораснала, когато:

1. Спра да се плаша от тъмното.
2. Спра да чета на глас на котката ми.
3. Вместо "Най-смешните животни на планетата", почна да гледам "Вкусно".
4. Стана касиер на входа.
5. Спра да се разболявам от любов.
6. Започна да чета Достоевски, вместо Ерика Джонг или Хелън Филдинг.
7. Вместо цветя почна да си купувам лук.
8. Вместо CD-та, започна да подарявам на любимия мъж слипове.
9. Спра да си лепя изкуствени татуировки.
10. Започна да спестявам "за черни дни".
11. Вместо парфюм, си купя микровълнова.
12. Спра да пиша в клубовете на дир-а.

Всъщност като се замисля, двете гледни точки май не са чак толкова различни, а?:)

, не оплиташ ли твърде неподходящо схемите-асоциации ?
Защо свързваш времевата линия детство - младост - зрялост непременно с превеса на битово-еснафското .. мирозрение ;) ?
И Достоевски, и нощниците, и слиповете, си ми харесват още сега.
И "милите детинщини" в очите на околните често съвсем не изглеждат такива ...

P.S. А в избора между парфюма и печката някои хора вземат предвид куркащите си стомаси, и дори не им хрумва да оценяват приоритетите си според набора, камо ли да упражняват есеистичните си наклонности върху прищявката да останеш малък ;)

.

не се хващай за думата де...

да порасвам. Харесва ми да си живея забавлявайки се.

Вярно е това, в което вярваш !

zapochwam da zabeliazwam che po-wyzrastnite ot men sa po-malko otkolkoto sa bili..
za smetka na towa pyk broiat na po-mladite se e uvelichil bezobrzno :P
:))

Don't come around, I got my own hell to raise

не разбрах каквото казваш.
моля те обясни ми?

ох, ама май не...
я да видим?
аз сега станах на 41 - това вече си е възрастност.
и я сега да...
според мене:
1. сериозна работа е тази, която те прехранва, носи ти нови неща, като гледни точки, знания и перспективи... и т.н. често пъти , ама в много висок процент, хората излизат в пенсия без да са досегнали такъв вид работа.
2. мнозина остават несемейни. въпрос на всичко друго, но не и на възраст.
3. да имаш дете е хубаво. поне на мене ми е хубаво : ) добре е да се случи в периода след пубертета и преди да са ти изпопадали всичките зъби поради преклонна възраст (не говорим за пародонтоза), но каква връзка има порастването тук?
4. много е полезно да не се пуши. на каквато и да е възраст. обаче... въпросът продължава да виси : )
5. спиш до късно, щото можеш да си го позволиш. пак няма връзка с порастването.
6. лелеее, рафтче... ох, моля те, стига с това незначително рафтче... : )
7. слушането на силна музика е въпрос на вкус, а не на възраст и порастване. аз не понасям силни звуци... непредизвикани от мене самата. от бебе съм така...
8. това с интереса е една такава... тъжна, да речем, работа... и пак не е до порастване. спомням си като бях съвсем малка и ми даваха две ябълки у дома. аз излизах навън и протягах ръце към приятелката си буби, да си избере първа тя. винаги вземаше по-голямата...
9. е, стига, де : ) не вярвам да носиш сребърното си синджирче с мисълта, че вършиш нещо нередно : ) "сребърно синджирче на глезена" - звучи си съвсем в ред. като "прясно мляко", или "калъфче за очила".
10. тъй-тъй... и гледай да е светлосиня, бархетна и на зелени розички : )))) в краен случай - приемливо е розов кретон на малки жълти точки, или някаква подобна гадост... хехе
11. ако обичаш мусака - най-лесния начин да си я набавиш е да се научиш да я приготвяш. това също няма връзка с порасналостта. но, да ти кажа, аз никак не обичам телешко със сини сливи и надали ще се случи да усвоя рецептата... пораснала, или не.
12. уффф... що народ виси в интернет...това прилича на болест, прекаления висеж в интернет и то болест, която не е само "детска". това да не ти е баба шарка... (леле, че хубав ник става от това "баба шарка" : )))

и сега пак:
1. тъмното си е страшно. и на 5 и на 100.
2. много бабички разказват спомени на котките си. и котките им, кой знае защо, се казват "минки".
3. и "най-смешните животни" и "вкусно" всъщност са доста безвкусни предавания, според мене. първото го спасяват клиповете с животни, с които онова шкембе ути колкото и... абе така : ) ама си е пак въпрос на вкус, не на възраст и това
4. пфу, глупости. касиер на входа става не някой възрастен, а някой нещастник... на когото го натресат. и после комшиите киризят през шпионките и бегат като гяволи от тамян, ама по чорапи, когато трябва да си платят таксите за стълбищата и за разните глупости... аз имам известен опит в тази работа. преди години комшията "чичо славчо с трите деца" - както сам се наричаше (дребен тъпанар с наполеонов комплекс, голям задръстеняк и ливада, който беше "поел този обществен ангажимент" - ама че кретен! - беше заминал някъде, а горката му жена нещо не я биваше... та веднъж, като я срещнах ревяща по стълбището, я попитах що реве. и тя ми каза, че щото като я скиват с кочана с квитанциите през шпионките "любезните комшии", веднага гасят всички лампи, не отварят вратата и продължават да си гледат "дързост и далас" на тъмно.
и аз реших да й се притека на помощ, ама да си призная - далече не от тимуровски подбуди. и взех от нея кочана и химикалката и излязох навън. и отидох при дечурлигата, които си играеха зад кооперацията и ги помолих да дойдат с мене. и те дойдоха и ние всички звъннахме на всичките звънци, един след друг. домопритежателите изобщо не можеха да заподозрат такси и квитанции като ме виждаха точно мене с всичките хлапетии и отваряха, за да ни се скарат, че ги безпокоим по време на Филма. О, ужас! И ние добър ден, ами като бързате за филма - ей туканкана - два лева и трийсет стотинки и на гошко една чаша вода и гошко се натиква в кухнята и сега как да го изгонят гошко, като госпожа гошковата майка после ще раздуе на всички комшии каква е зла петкова, една чаша вода на чеденцето й да не даде... и така.
абе забавно си беше и не е свързано с порастване, гаранция : )

5. не. няма да спреш. уф...                                        







                                                                                    няма

6. не не не и не. има достатъчно пораснали, които не харесват нито достоевски, нито джонг. както и маса непораснали. абе не, не е условие, нито необходимо, камо ли достатъчно.
7. е, и това не. това е фръцня. трябва и лук, трябват и цветя... искам да кажа - и лук и цветя е хубаво. прочее - първият букет, който получих някога от едно момче, беше направен от магданоз, репички и чесън : ) много беше... хубав : )
8. абе гащи и компактискове... все едно... могат да бъдат еднакво официални и ... наистина... зависи, но не от порасналостта.
9.ама чакай сега - в смисъл - да ги замениш с естествени татуировки, или как?
това не го разбрах. тоест - с истински. такива избодени... абе стига бе, това боли, пък и е белег, такъв за цял живот... прочее - отново въпрос на вкус. ама на сбръчкано не отиват. пък според мене - и на гладко не са чак дип убавиня... : )
10.ох, черни дни, черни дни... дано никога не идват...
11. ами ако не си купиш нито парфюм, нито микровълнова, тогава? ами ако си купиш и двете в един и същи ден? ц, не става и това...
12. това е несриозно, даже извън степента на несериозност, която аз... такова... ами в тези клубове пишат не повече от 300 души. така ми се струва. мигар останалите до 6 милиарда са всичките възрастни?

уф, на всичките гледни точки кусурът им е там, че дотук погледнато - доникъде не доведоха

ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ И ПАК ТЕ ОБИЧАМ!!!
Писанието ти ме доведе до духовен оргазъм, при това множествен!!!!!!!
Мисля, че си рядка, породиста находка и те искам за приятелка - тук, сега, веднага!!!
Моля те, пиши ми на мейла нещо, колкото да установим връзка, пък после ще те поканя да пием (каквото намерим за добре) и да си говорим за Нещата от Живота! Моля те!
Пиши ми по-добре на anna@iterra.net, щото другият, дето ми е в инфото, по-рядко го проверявам.
Но те моля - пиши ми - та дори и за да ми кажеш, че не искаш да ми пишеш!
И ти благодаря...
Много!

(така се изкефих, че се разсъних...сега няма да мога да спя - ти си виновна! Боже, заобичах те...)

slovoobilie i brutvezh

Абе, яко сте шантави тука. К,во им е вечното на тия размисли?

Според мен ви се ебе та две не виждате ...................

нищо.
карай да върви.
номерът е не мислите ти да са вечни, а вечно да има някой, който изобщо мисли...

ех аз пък се замислих сега как имам една приятелка, при морето, която казва така -ду - на свой приятел.... и как отдавна не съм я виждала и ми е мъчно за нея..

уф, ду, големи глупости дрънкаш, да си живо и здраво, не те знам момиче ли си, момче ли си : )

Оооо, Ани, отдавна не си минавала насам:)
Да ти кажа за момчетата - когато започнат да се бръснат, когато започнат да подаряват цветя на жените и когато започнат да придърпват нагорв крачолите си, предо да седнат... нали се сещаш - да не се образуват "колена"... е, тогава са пораснали.
Аз засега се държа - третото още не го правя :)))))

Свиркай си...

Даже въобще не знам какво е това да си стар.
Ако е мъдрост... то и утрото било по-мъдро от всичко след това.
Ако е мълчанието.... та нали то било златно.
Ако е грубостта... огрубен ли е по-добре или нагрубен?
Ако е зрелост... та кой яде гроздето кисело.

По всичко изглежда, че да си пораснал е прекрасно.

Пък прекрасните работи просто се случват.
Спохождат ни.
Изненадейват ни.

Ако ги разбирахме можеше и никак да не ни се случат.

Нека ни се случи всичко :)

Хайде, старост, чакам те.

че възрастта, на която мечтая да съм, е по-малка от реалната ми възраст...

Къде ми беше акъла като бях на 17-18...

[линк]

ВЕРЕСИИТЕ, де!

В тоя клуб един се зажалвал за КУЧЕ!
Цела-целеничка темичка отпраскал и около него аудитория се насъбрала и оркестрово ридае та се кине

В един друг клуб друг се разплакал за коте!
Пак се насъбрала аудитория буфонадска и неистово ридае по мънинкото коте!

Абе, що ни един серсемин не се разплака за ЧОВЕК!
ХОРА не мрат ли бре, серсеми ниедни?

П.П. Пак някой ще ме напсува ЯВНО и ПОТАЙНО ама ще си го преместя в другия крачол! Търпях, търпях па ме отнесе вихрушката... Хуманисти? ЗООФИЛИ сте вие а не ХУМАНИСТИ!

П.П. Копирам го и го пускам и там пък ако ще и това да е последното ми влизане ТУК. Днеска пред мене УБИХА ЧОВЕК! Убиха го като куче, като кирливо коте го убиха. Вие за кучета и котки сте се разжалвали.
Пак повтарям - това не е клуб "Вечни (раз)мисли" а "Вечен клюкарник". Махленската градинка със старите моми (неебани) и неможещите мухльовци самонаричащи се с гръмкия термин "мъж".

И който не работи трябва да яде!