фрагменти

тъкмо се бях настанила по турски върху дървения парапет на моста зад ндк в очакване на слънцето, с двоен чийзбургер в едната ръка и чаша кафе в другата, когато се сетих, че това е любимото ти място. изгревът е хайку by default. този път вълшебството идваше от огромния буреносен облак-наковалня в северозападната част на небето, прелестен, сякаш изваден от учебник за буреносни облаци. и хайкуто се превърна в проза, класика в три тома :-)


___________


събуждам се
уморена от сънища,
които не помня.

лицето в огледалото е моето друго, нощтно, подпухнало и детско. опитвам се да прочета сънищата си в причудливите форми на косите си, толкова различни всяка нова сутрин. като изоставено кукувиче гнездо. никога не съществувало, не и денем.


___________


преди няколко дни получих странен анонимен пейдж:
защо, когато вдигнеш паднало на земята листо, под него няма нищо?
знам отговора, но не знам на кого да го изпратя.

__________



есента е тук. все още невидима, хитро се преструва на лято. но когато си мисли, че никой не гледа, студеният вятър завърта вихрушки от сухи листа по тротоарите.

__________


мдааа..така беше обявена войната, която ти изтанцува за мен. все още не съм сигурна каква беше моята роля в бойните действия..(само)дивна мишена? :-)

__________


тези ужасни, разтеглени, влудяващо отегчителни недели..тази размазваща тривиалност на пасторалната идилия..о, богове!..къде си, трепетлико до мостчето?...парковете са почернели от пълчища, а пощата ми е празна..убийствена скука в лишеното от ориентири и мъртво пространство...времето временно не работи, а аз..аз ще нахраня зверовете...

__________


виждам, че името ми все още те вълнува.
моят коментар:
веки има право на проява на лош вкус. ти също. но явно не оценяваш деликатното ми мълчание по въпроса.
антоанета..звучи елегантно.
'оа' - изтънченост и каприз.
нежност и мекота в н-то и т-то.
без фаталистичния драматизъм на л-та и р-та, които, особено в комбинация, винаги звучат като нещо на повикване.
без разводняващия ефект на и-то.
без нищо излишно.
не, това не е стрела към теб.
владимир..звучи добре.
спасяват го в-то и д-то, толкова силни, мъжки букви.
стоят те на стража като двама стари войни и крепят влад от двете му страни.
без тях всичко би се свело до звучното, но безлично 'бла'.
толкова за имената.
о, забравих..не влад, а владт!..
малко нежност никога не е излишна, нали, мачо? :-)


__________


..мечтая си да имам всяка една гледна точка. буквално. хрумна ми докато си вървях по една алея през гората преди години. вдигнах поглед към върховете на боровете и си помислих - какво ли би било да можех да се погледна отгоре?..и в този момент се видях, сякаш от 15 метра височина - малка фигурка, крачеща по алеята. ами ако можех да погледна през пролуката между онези два облака?..или да видя галактиката от страни?..


_________


есента свърши. още преди години и с неумолима безвъзвратност. от тогава си мъртъв. и има само зима, зима и пак зима, която като озирис умира и се ражда отново, само за да умре.

___________


пролетта убива зимата. разкъсва я с хищтните пръсти на зелените кълнове. изгаря я на кладата на априлското слънце. разкъсва снежната й роба на девственица и мътни потоци от сълзи заливат земята. пролетта убива зимата по хиляди различни начини.

убива моята зима.


заведи ме там, където няма слънце.
само трепет и тихи стъпки.
където нощ и лунен лъч танцуват по ледените фигури.
заведи ме в пагодата на зимата.


_________


постфеминизма?
да, няма много общо с окосмяването на гърдите, но си е пълноценна macho culture.

PS: I do enjoy all of your farewell letters.

_________


... приказка за лъва и еднорога, или как леденостудената ти арогантност докосна отровнозелената ми нежност.

the war is over.
you won. you lost.
me.

_________


внезапно гръм.
и цъфналата вишна
изгоря.

________


е, това е.

А.


ps: чудиш се, нали? защо ти пиша. не знам. наистина. не знам нито защо, нито как да пиша на някой напълно непознат. обикновено аз влизам в нечий кадър..сега обаче е друго.

pps: а, да..witchie съм :-)

немногословието е прекрасно

Все едно някой да ти влезе в телевизора. Ти сигурна ли си, че това е литература?! Ако наистина е, е добро. Ако не е - пак, ама може и това да му е хубавото.
Готско е с тая някак неяснота, според мен. И то именно щоту не е нито, нито...
Но е хубаво.

дали било..ха сега :-) не знам. трябва любезно да попитаме филолозите за границите на литературата. за мен тя е ширнало се до хоризонта поле, без каквито и да било ограничителни колчета и хлагчета. интересува ме текстът сам по себе си. без значение каква е разказваната история. ако изобщо има такава.

а това са парчета писма. произволно избрани.

немногословието е прекрасно

че много неща не разбрах, много думи непонятни някак ми беха, но туй за неделята ми легна на сърцето - убаво си го казала - БРАОС!

мда. това е то. една добра дума, но от когото трябва :-)

немногословието е прекрасно

да разбера защо си "-ie"?

ех, witchie, вълшебница си ти

samo kato si pomislia ....kakvo bih izpusnal .... ako ne biah te sreshtnal

.........
trypki me pobiwat

Kakvo da kaja - ne moga da go opredeljam kato xubavo, literaturno ili poetichno.

DUSHEVNO e mislja i vsjaka ocenka bi bila ne na mjasto...

литературни са ....и то пове4е отколкото някои хора предполагат...
аз имам слабост към фрагментите - те са особена текстова тъкан, която в цялото текстово поле предава цвят на текста и е забележителна, а извън него се превръща в украшение красиво само по себе си...
харесват ми твоите фрагменти! определено имаш усет как да отделяш текст от текста без да го лишиш от съдържание и красота. превръщаш умело фрагмент в миниатюра!!!

ти знаеш ли защо си "-ie"?

да. за да те изям.

немногословието е прекрасно

иееее...;) чак такова желание ли имаш към мен, може и да искаш, ама няма да ти дам ;))))))

..хайде, хайде..какви ти тук вълшебници...дай да наричаме нещата с истинските им имена :-)

немногословието е прекрасно

не. това е финалната реплика от диалога на червената шапчица и вълка. сещаш се.
а всички реплики на шапчицата започваха с 'бабо, защо' :-)

немногословието е прекрасно

и мен ме побиха...бррр..

:-)

немногословието е прекрасно

а моето е последната реплика от песен на Обратен ефект, сещаш се, казва се "Моля ви, мадам"

удивително. толкова много думички, производни на 'текст' в две изречения, а звучи добре... очарователен усет :-)

немногословието е прекрасно

да, нали? :-) долу оценките! :-)

немногословието е прекрасно

ами производни...и още има...нали това е работата на филолозите-да се упражняват в/у чуждото писание. мене пък ме натъжи рецензията..значи ти, магьоснице, не си филоложка?
хайде
и прощавайте грешките