Тежка диагноза...О.Т.Л.

Минавах по пропътувани с те пътища и ми беше тъжно, разглеждах слънчогледовеи ниви разглеглеждани вече с теб, сънувах те и се събуждах не до теб но със усещането за теб.Ето това е любовната зависимост.Господи колсо те обичам , моя любов., и колко празна се усещам без теб.жадна съм за теб. Обичам те.*

Тук положението не е по-добро... тежък О.Б.Д.
Нали не си забравила, че аз те обичам повече! [сърчице]

leleeeee, malIe

kva obich, kvo chydo

da se nenadeiash

Oh, razbiram te... i az sum prejiviala sushtoto. Vajnoto e da ne se predavash! Viarvai, che vsiako zlo e za dobro i che sadbata naviarno sama ti e pomognala da izbiagash ot neshto losho...
Istinskiat chovek za teb e niakude tam... i te chaka...

Живота е такъв, какъвто си го направим...

za kvo stava vupros

a da , da , ama ti mislish li che stiah da buda ex_kreten, ako ne go biah nameril istinslia chovek.......

visia si tuk samo za zabavlenie i seirrrrrrrr

Stranno, ot meseci sum v podobno sustoianie... O.T.L. ujasno e, tolkova mi e muchno..tolkova mi lipsva i tolkova stradam... Zashto horata si prichiniavat tova ?

За равновесие.

Минавах по пропътувани, с теб пътища и ми беше тъжно, разглеждах слънчогледови ниви разглеждани вече с теб...Прекрасните слънчогледи сред които обичах да те снимам, Слънчице... Стеснах се като се хванах, че ми е тъжно ... Образът ти изплува пред мен и като че ли слънцето изгря... както когато се появяваш в действителност... Ти не се появяваш ... Ти просто ограваш...
Ено как автоматично и съвсем рефлективно на лицето ми се появава усмивка, а сърцето ми се изпълва с радост от това , че теб те е имало в живота ми... И душата ми се изпълва с благодарност към съдбата, която ни срещна, за да бъдем щастливи...
И какво , че сме разделени... И какво, че се опитвах да те забравя, ати ставаше все по-доминираща в мислите ми...И какво , че че се опитвах да обичам, а причинявах болка... Какво че се опитвах да те избия от съзнанието си... и просто загубвах съзнание от болка...
Ето това е любовната зависимост?!.... Не не е това... Любовта винаги ни дава свобода... Любовта ни дава крила... Зависими сме от Любов - НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА!!! Всичко е от несъвършенството ни ... от неспособността да приемем истината за раздялата...

Господи колко те обичам , моя любов., и каква пълнота усещам дори само при мисълта за теб.
Устните ми са напукани и изпръхнали от жажда, която дори и ти вече не можеш да утолиш....а може би само смъртта!
Обичам те.*

Рамон ти пожелава хубави случки!