Още един маршрут:

София/Боровец/Семково/хижа “Чакър Войвода”/ хижа “Заврачица”/ хижа “Грънчар”/село Якоруда/ хижа Юндола/ гр. Велинград

С XTR решихме да се пораздвижим:

Ден Първи:

Тръгване от автограта "Юг" (пред “Интерпред” в кв. “Дървеница”)
За съжеление хванахме рейса чак от 10ч.
Пристигане в Боровец около 11ч., точно изпуснахме рейса към “Боровец”. В 12ч. Хванахме следващия. Пристигане в “Боровец” 12:30ч.
НУЛИРАНЕ на километража.
Хванахме лифта към “Семково” горе бяхме към 13ч.

ОТТУК вече започва карането.
Катерене като цяло, пътеката в камениста и има доста корени на дървета. Скоро се излиза на път по който спокойно може да се движи джип или Зил.
До “Чакър Войвода” е такъв, може да се кара, но има повечко бутане. Настилката е леко камениста. За около 1ч. се стига до хижа “Чакър Войвода”.
Тук изоставихме широкия път (или той нас изостави, не помня) и влязохме в гората.
Започва готиното, какво да кажа, мноооооогооооо красиво, дано са станали снимките!
Тук повече се кара, по-малко се бута.
Поседния участък до хижа “Заврачица” е пак път проходим от камьон или джип, силно каменист, по него само се бута.
На хижа “Заврачица” бяхме към 17ч.
Около 1ч. загубихме за снимки, ядене и лигавене.
Настаняване и разплуване...
Километри до тук 14.
Надморска височина (цитирам по памет) 2130м.
Зверски студ след залез слънце. Особено емоционално е измиването на краката на една чешма отвън в 22ч. Недоумявах как течеше тази вода при условие, че според мен беше -17 градуса.
Препоръчвам го на всеки.
На другия ден разбрахме, че през ноща на връх “Мусала” е било 1 градус.

Ден Втори:

Първи етап: От хижа “Заврачица” до хижа “Грънчар”. Тръгнахме в 9ч. Има едно катерене на било (бутане) за около 1,5ч., страхотна гледка се разкрива надолу в долината. След като се превали, започва едно яко каране по т.н. “Кайзеров път”. Наклона не е много голям, като цяло е спускане. Пътеката е доста камениста, при това доста едър камънак, около 1 крачка широка като отляво има доста стръмен склон към дере дълбоко около 200-300 метра. Като цяло пътеката се определя като технична. Тук там неприятни клекове през които се минава трудно както и борове, които за израснали точно на пътеката и брутално те бутат към дерето, ако решиш да не се съобразиш с тях.
През 100метра вадички или малки поточета.
Пристигнахме на хижа “Грънчар” в 12ч. Надморска височина (пак по памет) 2180м.
Почивка 30мин.

Втори етап: Мега яко спускане към “Якоруда” 25км.
Денивелация, от 2180м. до 800м.
В началто пътя е едър камънак, надолу става чакъл, последните 10км асвалт. Е тук се кара с 50км/ч. Максимална, по асвалта 64, като, можеше и повече, но за съжеление има завои, а и макар и много рядко, коли.
Пристигнахме в Якоруда към 13:30ч.

Трети етап: “Якоруда” – “Юндола”. Най - гадния според нас. Нарекохме го “Кур дьо Юндола”.
26км. от 800м трябваше да се качим на 1350м. Тръгнахме в 14ч. Пътува се по асвалт през т.н. “Проход Юндола” На места асвалта е в ужасно състояние, дори и за колело.
Само по асвалт. Нямало път през планината.
Първите 6км. почти не се усещат, онова което следва е 20км. постоянно катерене! Дори да има леко спускане, после следва още го-голямо катерене.
Взехме го за около 4ч. с доста почивки.

Хижа “Юндола” 1350м е на 100м от центъра на “Юндола”. Чакахме 1ч. докато се появи хижаря.
Тук и приключи и карането.
След поредица от скокчета около хижата от около 120 см височина, след като реши да тръгне по-рязко, чу се едно "трак" и кормилото на XTR му остана в ръцета....
Стержена на вилката му се счупи на нивото на първата чашка!!! Не исках и да си помисля, това ако беше станло преди 5мин при някой от скоковете...., ау, грозна картина....
Горе в планината, също.....

Ех, Юндола......
Ами какво да ви кажа, нищо особено, два магазина на кръст. Забравете свинското, (даже не питайте, да не ви разберат погрешно и да пламне някой между етнически конфликт...) менюто в една кебапчийница беше: пилишки шишчета, овча пържола!!!, или телешки кюфтета.
Прежалихме се, нали имаше един лаф: като няма риба и рака в риба...


Ден Трети:

Хванахме в 9ч. автобуса до гр. “Велинград”.
След като обиколихме 3-те магазина за велосипеди, убедихме се, че тези хора там на са и чували за oversize, отхвърлихме предложения от типа, мен братовчед ми е заварчик, обявихме деня за Ден за релкс.

От 10ч. сутринта се забихме на пейките около площада и така до 18ч. Имаше само малки поместваня колкото да се обядва или да се купи храна.
По някое време бяхме станали част от площада...
Направихме шоуто на местни и туристи, имаше приятни места за trail....
Вечерта дойде да ни вземе кола, натоврихме се и газ към София.

_______________________________________

Епилог:

Голям фън, навсякъде бяхме голяма атракция, в Рила особено, много ни се радваха хижарите, а и туристите много ни се кефеха, не е като на Алеко....
Хората навсякъде бяха много доброжелателни.
Единственото тъпо беше, че почти всеки те пита “Абе колко струва токова колело?” и се почват едни сравнения......

TheSaint & XTR

Join the freeride everybody!

... вярно е
... и Аз бях там
карах, пих и се потих по баирите ...

Ride Safe!

Браво, юнаци!
Ние правихме същият маршрут миналата година, но в обратна посока (и без автомобил). Радвам се, че ви е харесало!В началото на Септември имаме намерение да го повторим.
А с какъв багаж бяхте?

Ето (и) такива работи ме кефи да чета тука. Бравус! Винаги, обаче, саъжалявам че нямам карта на местността под ръка и трябва да разчитам на въображението си. Даже ми се ще да си ги запазвам тиа постинги някак си та да си направя БазаДанни от информация за места, пътища и маршрути. Браво и за подредения начин на представяне инфото.

Прав си за таяработа , дето като се разговориш снякой местен се се стига до : "Колко е това колело, щото и аз за сина искам да зема.... Ама те кои са по хубави...Имам един познат, той има някакво...". Кто друг досаден елемент бих изтъкнал и тубата дечурлига дето се насъбира понякога: "Бате, Бате с колко скорости е... Това там за какво е... "

I az kat' SSK kazvam che bash takviz neshta me kefi da cheta tuka (e, i drugi sashto, ama tez sa mi nay-pri sarce ;).
S kakvo kolelo e bil XTR ta tay mu se e spraskaio kormiloto??? Az vse si misleh che tezi kormila sa zdravi... iskam da kaja na normalnite kolela de, ne kuchite marki.
Onzi bair, baya priyaten e bil po vashite opisaniya... za Yundolskia imam predvid.
Ayde, vse taka!!!

Абе не знам ние ли сме луди, вас ли ви е страх да карате нагоре по баирите, но ние с моя Капитан Планета (както аз наричам моят другар с колело) се справихме без особени проблеми с този маршрут,( че и повече от този . За справка виж:Re: Че къв и е проблема на раницата [re: XTR] на втора страница) при това бяхме натоварили дисагите с по 15-20 кг. всеки. Не искам да кажа нищо, с което да засегна някого, но ми е странно, че дори сте бутали- според мен е по-лесно да въртя педалите на малка предавка, отколкото да сляза да тикам и да нося колелото.

аз пък си падам точно по такива маршрути: с по-малко въртене (в рамките на разумното) и много спускания по макадан и всякакъв друг терен:))))

ехх много ме е яд, че нямах възможност да дойда с вас
тааа.....кога ще го повторите/ме

Намерението ни е да тръгнем на 1-ви или 2-ри Септ., но зависи от отпуските ни. Честно казано обаче този маршрут е с мнооооооого въртене и с доста голяма част шосе (става въпрос за Родопите и Рила).

Другарю, лифт от Боровец за Семково за щастие няма... возили сте се до Ситняково.
Много ми хареса походът ви!

... има моменти където бутане му е майката а и действа разтоварващо ... напр. от х. Марица до х. Заврачица ...

Ride Safe!

Мойта раничка беше около 5кг, без протекторите. Малко хапване, дрехи, инструменти (за съжаление не си носех резервен стержен). Като хапването си го върнах полвината след като така неприятно приключихме карането ...

Ride Safe!

Карам с рамка Giant, вилка SR-Suntour, лапа Tranz-X, кормило Scott Strike... и се счупи .. за щастие аз съм здрав, а и вече почти съм го оправил

п.п.
Имам снимка на счупения стержен ... като ги сканирам ще има линк

Ride Safe!

В най-скоро време имам намерение да го повторя с разширение ... и докрай! Като карането по шосе няма да е толкова много (надявам се почти да няма). Идеята е след като се слезе до х. Грънчар още първия ден след това да се тръгне към Белмекем и от там към Юндола - Кладова - Милеви скали -с. Варвара

Или от Юндола към Велинград - Батак ... и на някъде още

Ride Safe!

Много добре звучи.Завиждам ви, че можете да разчитате на кола, когато се наложи, защото ние трябва да караме доста по шосе, а пък от друга страна не ми се иска да се лишавам от това да посетя всички запланувани места.

...tuy che si zdrav e nay hubavoto v sluchaya.
Na vsichki - bereket v karaneto!!!
:)

Срам, срам, наистина не е Семково а Ситняково...

Join the freeride everybody!

Доста правописни грешки си открих, ще ме извинявате.

Join the freeride everybody!

Абе и аз не съм голям фен на въртенето...
Харесва ми, но в умерени количества.
Затова ме кефи freeride-а, както беше писал Любо ([линк]) посоката е една и тя е надолу!
Освен това да въртиш с "меко" колело, меко казано не си е работа, колкото и да си стегнал амортисьора.....
Колкото до раницата: 5,5 кг без храната.
1,5кг храна.
Значи около 6-7кг max. с повече не бих тръгнал....
Всичко преди да влезе в раницата беше претегляно на кухненския кантар. Подбираше се оптималното тегло/топлина (за дрехите).

Join the freeride everybody!

Ще се стараем!!!

Join the freeride everybody!