Прави добро

Здравейте!
Темата за доброто и злото е вечна. Предполагам , че всеки го вълнува. При четенето на различни автори съм се сблъсквала с ралични мнения относно правенето на добро.
Изобщо е трудно да се прецени кое е ДОБРО.
Имам предвид , че това което е добро за мен не винаги е добро и за другия!
Например добро ли е да се дават пари на просяци?
В лекциите на Петър Дънов се сблъсках с мнението че на просяци пари не бива да се дават. На други места пише обратното.
Дали винаги да помагаме на останалите. Владимир Востоков казва : Не се намесвай ако не те помолят! Но често то се вижда че е необходима намеса.
Изобщо съм в недоумение кое е добро и кога да помагаме.
Ще ви бъда благодарна за всяко изказано мнение, пример, книга или предложение.

А и като се абстрахираш от общоприетите схващания за добро и зло, ще ти стане още по-лесно при вземането на решение.
Колкото по-малко "авторитети" позволяваш да ти се качват на главата с дълбокомудрите им заключения - толкова по-добре.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

добро е това, което ти мислиш за доро. Щом мислиш, че е добро прави го с пълна увереност и без угризения. Почнеш ли да се чудиш "да му дам ли, да не му ли дам, ама сега защо му дадох, ама дали да не се върна да му дам..."
Доброто идва от тебе...

Гледахте ли този филм(всъщност сериал)?Даваха го по Канал 1 в 19:00.
Той разглеждаше тази тема за доброто и злото.Краят беше показателен-
докато вселената се дели на "добри" и "зли" сили,те вечно ще воюват и
ще рушат всичко по пътя си.Този начин на разглеждане на света се нарича дуализъм(или манихейство).Чели ли сте "Хора на лъжата" на Морган Скот Пек?В нея той се занимава с проблема за злото.И въпреки многобройните погрешни изводи,цитира една много показателна истина.
В книгата се разглежда проблема за обсебването от демони и тъмни сили.
Единият от пациентите обсебени от Сатаната казва(всъщност това го казва самия дявол),че..."всичко може да се обясни с положителни и отрицателни енергии,които ТРЯБВА ДА СЕ УРАВНОВЕСЯВАТ НА НУЛЕВО
НИВО".Ето ви отново същата помия:щом "доброто" и "злото"трябва да се уравновесяват на нулево ниво...това ще рече противоборство разбира се.
Според философията на дуализма,едното("доброто")трябва да победи а
злите да бъдат разгромени,унизени и с диви крясъци да се оттеглят.

Вселената не се гради само на положително и отрицателно.Една е Единната Сила,стояща както зад "добрите",така и на "злите" сили.Доброто
и злото са просто частен случай...

Но да се върнем на филма.В него май злото победи.Защо ли?Ами именно
поради факта,че злото търсеше съюз със Силата.А накрая глупавия
странстващ рицар се отказа от меча си и единствената магия която го пазеше(един вълшебен кристал).После загуби любимата си жена и рзбра
че...битката ще е вечна!

Няма религия по-висша от истината

Моето мнение е това и само го споделям, а не го налагам.

Защото човек може да си мисли от своята си гледна точка, че нещо е добро, но за другия да не е. Аз съм приела:
# Ако ти поискат съвет - дай го!
# И мисли положително - това също е добро. Така намаляваш отрицателните мисли, агресията срещу себе си, която може да предизвика пробив на аурата ти. И лоши последствия за самия теб.

Тук може да ми говорят за егрегори, с които не съм запозната. Но намирам себе си за силна личност, която си върви по пътя. И правото на избор си запазвам. Някои могат да ме нарекат Егоист. Може и да ми кажат, че съдбата ми е предопределена. Възможно е, но си мисля, че се отнася за Главното ми развитие като дух, не за детайлите.
А дали е така? Кой ще ми каже?

@=>=>=

Точно така е. На прав път си.

Невъзможно е да не е възможно.

В желанието си да съм добра много пъти съм бъркала. И точно за това повдигнах темата.
Срещнах един мъдър човек , който на няколко пъти ме поправи в безумните ми усилия. Тогава се замислих над действията си . Установих

хм... интересно
в желанито да си добра, може би там е проблема-насилваш нещата
така в желанието си за повече добро правиш излишни движения

но горното си остава задължително, поне за мен

Решението е в отговорността, която можеш да поемеш, т.е. да посрещнеш последствията от своите действия.
Един пример: Моят племенник незнайно защо не го вземаха в казармата 2 години след като завърши/беше започнал по-рано/. Баща му използва връзки, за да го вземат да служи /всъщност само 3 месеца по-рано от определеното/, след което промениха закона за продължителността на военната служба, и той всъщност остана в казармата половин година в повече. А баща му искаше само да помогне - планове за кандидатствуване и пр., да си минава казармата.
Типичен пример на намесване в ситуация, воден от "добри" намерения.
Но да дадеш 50ст. на просяк да си купи днес един хляб, да вдигнеш някой паднал - това е друго.
Когато преценяш, знай, че поемаш отговорност и се опитвай да мислиш да последствията, решението тогава идва бързо.

Почти всички човешки проблеми са били свързани с това, кое е Добро и кое е Зло. Почти всеки твърди, че знае какво е добро и зло. И няма значение дали става въпрос за религия, отношения, действия или цялостна философия на даден човек - винаги ще се намери някой, който да му каже "Грешиш. Това, което правиш не е добро! Помисли си! Поправи се!"..
Преди няколко вечери разисквахме тази тема с един приятел. Той беше "злият", аз бях "добрата", а целта на спора ни беше единя да убеди другия, че това, което прави не е правилно. Фактически спора нямаше цел - той просто стана. И увлечена в спора се усетих, че се опитвам да го убедя в нещо, за което и аз самата не съм напълно наясно. Какво наистина е Доброто? И какво наистина е Злото? И не си мислех за обичайните неща - истината и честността от едната страна и лъжата и измамата от другата, защото много добре знаех, че понякога една истина е по-лоша от 100 лъжи. И защото колкото и да е абсурдно съществува такова нещо като "благородната" лъжа. Тогава.. Как може да се формулира Доброто и Злото?
От отдавна съм разбрала, че и двете са понятия, които са строго индивидуални за всеки и се менят когато философията му (личната му"религия") се промени. И все пак..? Какво представляват за човек, който не е чувал за Християнството или Сатанизма или която и да е друга религия, Доброто и Злото..? Тогава ми "присветна".. Какво означава за мен Доброто и Злото.. и като се опитах да го абстрахирам от това, на което са ме възпитавали (въпреки че то има голямо значение) се оказа че.. Че.. Доброто е това, което те прави щастлив! ;)
Простичко, нали? И така е за всеки човек, защото всеки човек се стреми да бъде щастлив. За мен щастието се изразява в това, да виждам че другите са щастливи. Да ги правя щастливи, ако не са. Това е Доброто за мен. Нещастието пък е Злото. Когато някой прави някой нещастен той е "лош". Но пък.. Това е от странична гледна точка, нали? Може ли някой човек да е добър или лош? Да. Може и двете при това. И ги може даже едновременно. Защото.. Защото хората сме различни. И в това е нашата сила. Различни сме и ценностните ни системи са различни и представите ни за щастие са различни.. Затова Моето Добро е добро само за някои. А за други е лошо. Но пък.. Ако мен то ме прави щастлива има ли нещо друго значение? Защото в крайна сметка не е ли това важното? - Да бъдем Щастливи?..

Всеки върви по свой път, който може да промени..

В един момент си отиват като понятия, защото всяко едно 'зло" неиминуемо в един момент се променя и трансформира в добро.
А като остане само доброто ?
Тогава как ще го познаем без зло?

Понятията за добро и зло идват с персонализирането на човека като самостоятелно действаща система. Мойсеевата правда и пр.
Но всяко нещо с времето си - добро и зло ще си заминат като понятия в момента, в който разберем какво стои зад тях.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Човешкото същество мисли и осмисля всичко в дуалистичен (мисля че така се казваше) модел. Това съм го учила и по философия. Аз-Другите ; Добро-Зло; Живот-Смърт..
Може би е наистина въпрос на еволюция да започнеш да мислиш по друг начин?! Да разбереш че без едното няма и другото .. ;)
Поздрави!

Всеки върви по свой път, който може да промени..

А тая философия кой я е измислил, че ти да я учиш и, като си я учила, защо реши, че е вярна?
Тогава си само една попивателна, зубър, а даже не и човешко същество.

Невъзможно е да не е възможно.

За да се мериш с някои хора , първо се иска да ги достигнеш.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Единственият начин да стигнеш някого е, като вървиш по собствения си път.

Невъзможно е да не е възможно.

От много години си задавам този въпрос и каквото и да съм чела не съм намерила отговора. Може би нещата са много индивидуални и човек трябва всеки път да взима различни решения, в зависимост от ситуацията и най вече да слуша сърцето си.

си я написах, и тъй като я написах сама - без никой да ми дава идеи, само от собствени наблюдения смятам че е била вярна поне за мен и поне за онзи момент (макар че смятам че е вярна и досега). И понеже не можеш да кажеш вече че съм зубър какво ще бъда сегА?

Всеки върви по свой път, който може да промени..

По тази тема се сетих една много хубава мисъл -

"Не можеш да задминеш някого, вървейки по неговите стъпки"

Поздрави!

Всеки върви по свой път, който може да промени..

zdrave !
ot mnogo vreme ne sym pisal a i ne sym chel ako trjabva da sme tochni no sega se zachetohi vidjah tova temishte :) haresaha mi razni idei ot razni mnenija i reshih da ostavja i az edna ideja citiram po pamet "sybitijata ne sa dobri i zli sami po sebe si vsichko e vypros na vyzpriemane" tuj iskah da kaja ajde chaos ot men
magic_fan
magic_fan999@hotmail.com

Моята логика е проста : Не прави това , което другите не искаш да правят на теб.

Основното е да се опитваме да се поставяме на мястото на другия .