Двама са много?

Нека подхванем отново, ама по по-различен начин, темата за дуетитевъв НФ. какво мислите за очертаващата се тенденция по-известния автор да дава идеята, а незивестният черноработник да в дописва. Пример - "10 по Рихтер". или може би предпочитате доброто ставо време когато всичко бе по равно, а непо братски? Пресен пример - "Палас".

става разминаване в стиловете, този които пише, не схваща цялостната идея или има различни представи. Накрая се получава нещо което е по-слабо от това написано от един човек.

Тъй мисля аз.

Обичам родината - мразя държавата - графити на Бул. В. Левски

mnogo babi hilavo dete!!!

tva ne se otnasq samo za sci-fi ami i za fantasy zanra.
na vremeto predi okolo 7 godini Bard Izdadoha Dale4noto carstvo na A. Kol i K.Bun4. nishto drugo ne sum 4el ot tqh, ne znam da li po prnicip rabotqt v ekip ili pootdelno no knigata me izkefi Max.

problema sus suavtorstvoto e 4e 4itatelq ne moze vinagi da preceni ot koricata do kolko vseki ot avtorite e doprinesul za suzdavaneto na knigata.

Подкрепям това мнение. За мен типичен пример е "Падането на нощта" на Азимов. От един прекрасен разказ е излязъл слаб роман. Силвърбърг сащо е има във фантастиката, но изобщо не стои до Азимов.

Разбира се, че не стои до Азимов, а много по-високо от него. Е, тези романи по мотиви от разказите на Азимов не е трябвало да ги пише (защото само той ги е писал), но има свои собствени романи, много по-добри от Азимовите. Единствено инерцията държи все още Азимов на върха, не може да му се отрече ролята, която е изиграл за развитието на фантастиката, но вече има значителен брой по-дълбоки и изящни фантасти.

Абе нека все пак да не излизаме от темата. всеки със своите вкусове. Въпреки, че за портокола, с риск да си навлека много ггневни мнения, ще си призная, че Силвърбърг неми харесва, а ине съм голям почитател на Азимов. Но това се е до вкуса. Аз не питам кой е най-великия, просто се интересувам от мнението ви за комбините. Това е.

Ами това е част от мнението ми за комбините. Има и хубави комбини, но последните години има много случаи, в които двама автори се подписват над една книга, а само един я е писал. Това определено не ми харесва...

Хм, хм, хмммммммм... Но да не спорим... Въпрос на вкус...



Ясен

Малко са изключенията от правилото за калпавия характер на книгите, плод на съавторство. Лично на мен ми хареса "Донеси ми главата на принца", но дори тя не може да се нарече шедьовър. Просто занимателно четиво. А освен това, съавторството в нея не е основано на ангария.
Като цяло си напълно прав, въпреки че до сега не се бях замислял.

Cognito Ergo Sum!

Според мен неможе да се говори за ангария в съавторството, а повече като някакъв вид симбиоза.
Неизвестния автор е на кяр, защото името на известния ще му продаде книжката в тиражи, в които иначе само би могъл да си мечтае, а известния автор е на кяр че ще вземе някой лев без да е положил особени усилия освен да даде/подхвърли няколко идейки ако и толкова.

"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"

Но не мислиш ли, че ние оставаме излъганите, ако си купим книга на няког,чието учстие в неясе изразява в пет-шестотин думи, носещи идеята? Е да идеята е важно нещо, но заема едва около тридесет процента от цялата стойност на творбата. Останалите седемдесет са стил и развитие на идеята. Виж например Стивън Кинг - тъпи идейки, но блестящо развити. Та като споменах Стивън Кинг, се сетих за Талисманът, която е написана 50 - 50 със Питър Строб и е една от най-добрите им книги.

Misty morning, clauds in the sky.
Without a worning a wizzard cross by.

За мен Силвърбърг е по-голямо име във фантастиката от Азимов, защото възприемам неговото "Време на промени" като най-стойностната (каквото и да значи това:) книга, прочетена от мен до този момент.

А за съавторството, без връзка с това, което написах досега, ще изтъкна един пример. Преди време се издаваха двама автори на книги-игри - Ейдриън Уейн и Робърт Блонд (псевдоними, иначе са българи, последния се казва Богдан Русев, май), които заедно работеха блестящо и честно казано, съвместните им творби са измежду най-забавните неща, които съм чел. Когато обаче Уейн се изгуби някъде голяма част от чара и оригиналността на книжките изчезна заедно с него.

И съвсем без връзка, в момента е популярен един вид работа при програмистите (extreme или нещо такова, забравих как му се викаше) при който те работят по двойки и това силно увеличава продуктивността им, същевременно намалявайки количеството на грешките в програмите. Когато двама души работят заедно те взаимно черпят идеи един от друг и се допълват.

И, накрая ще завърша с мнението си, което трябваше да изкажа без всичките тия екстри :) Не че имам кой знае каква база за сравнение, но от опита си като... автор (на какво ли не) мога да заключа, че Пиво е прав - като цяло стават много издънки и трудно се постига синхрон. Причини колкото щеш... главната е, че на хората, занимаващи се с творческа дейност им трябват събития и личности, които да ги вдъхновяват, а не съавтори, които да им пречат. Е, всяко правило си има своите прекрасни изключения :)

М-да!
Може би си прав, но това не променя основния факт, а именно плачевния резултат от подобни комбини. Както вече казах, има някои изключения, но те не променят съществено сивия фон.

Cognito Ergo Sum!

При програмистите има нещо като правило, че двама програмисти ще
свършат една работа четири пъти по-бързо от един програмист... заменете
си цифричките както ви изнася :)

Това донякъде обяснява, защо дуетите в книгите игри са в общия случай
сполучливи... те са си почти програмистка работа ;) Има много стабилен и
обмислен скелет на действието...

Колкото до Айзък Азимов и Робърт Силвърбърг - да, Силвърбърг е добър и аз
много го харесвам (пред време на промени предпочитам тайните на стената).
Все пак Азимов за мен е изключителен и мисля, че като цяло е по-добър :)

Има сполучливи произведения от двама автори. Помислете малко и ще се
сетите :)

А пекарят се подсмива,
лакомец глава затрива.

това също важи за програмистите. Колкото по-голям е екипа и проекта толкова повече бъгове има накрая.
Та и с двамата автори така. Особено ако пишат заедно, а не единия да пише като другия е само за реклама на книгата.

Обичам родината - мразя държавата - графити на Бул. В. Левски

не си прав

всеки програмист допуска грешки
това, че има повече грешки при екип
значи лоша координация, което значи
лоши програмисти или слаб проджект
мениджър.

както при книгите игри... измислят ли си
скелета...:)

А пекарят се подсмива,
лакомец глава затрива.

Навремето един брадат чичко формулирал, че няколко занаятчии ако се кооперират ще вършат повече работа отколкото все от тях по отделно. Класическият пример е за заначтчии правещи карфици. Ако примерно един майстор прави сто карфици на ден (ама много примерно) то тогава трима ще правят триста за един ден. Ако те обаче си разделят труда и единият реже телта, вторият слага топчета и третия ги подостря те вече ще правят многократно повече от триста карфици. Това е пример за това как един екип може да свърши много работа. Само дето трябва да е екип или по старому колектив. Добре сработен и мотивиран, защото иначе ефекта може и да е обратен, хората се карат, пречат и резултата е пълна гадост...
Иначе трябва да се прави разлика между истински авторски екипи (братя Стругацки, Илф и Петров, Шекли и Зелазни) пишещи заедно и пишман двойките, когато се използва името на известен автор, за да се пробута нечии чужди глупости...(Звезден кораб "Титаник")
Колкото за програмистите ... ами един програмист може да твори простотии и соло и групово...

Един миг невнимание
Цял живот умрял

Еми това е то пазарната икономика . Обикновено книгите, писани в съавторство са написани изцяло от минорния автор, а известния се е съгласил да прочете ръкописа и е дал мнение/идеи без да е участвувал пряко в самото писане. Разбира се това не е така в случаите, когато съавторството е направено не с чисто комерсиална цел и тогава резултатът е налице - примерно Талисманът, където се вижда как стилът на Кинг го издига 10 класи над всички еднолични романи на Строб.

"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"

Хубаво сравнение, но не съвсем точно.
При писането не става въпрос за съчетаване на механични манипулации в определен порядък, а за противопоставяне на различни идеи, стилове...
Когато това противопостявяне, в резултат на дългогодишно сътрудничество, е изгладило различията, то тогава може да се говори за истинско съавторство със задоволителни плодове. В останалите случаи - трагедия!

Cognito Ergo Sum!

Абсолютно съм съгласен по-въпроса за истинските авторски екипи…..
Ако трябва да съм точен мисля, че наистина работещи заедно, подхождащи си автори могат да създадат прекрасни книги…. Дори смятам, че подобен начин на работа има потенциял да създаде доста по цялостни и завършени произведения, в следствие на взаимното обогатяване на идеите на авторите както и на различните им гледни точки към разглеждания проблем (дори и те да са сходни все пак всеки автор си е индивидуална личност с индивидуално виждане по проблемите).
Няма да отричам обаче че в 80% от случаите ефекта е точно обратния (вече добре описан в горните постинги).
Това което в краина сметка искам да кажа е, че в подобен начин на работа има огромен потенциял за създаване на шедйоври, и че не трябва обезкуражени от неуспешните опити, да се отказваме от тях…