Черни връх
11 отговора
441 прегледа
Черни връх
Накой да се е качвал до там с байк? Ама само с байк - от долу, до горе. Да сподели как е било. И кой е най-добрия маршрут. До колкото знам, има път по който с автомобил може да се стигне чак до горе (добре де... с някое Ферари може и да не се стане, ама с джип - със сигурност). Много ли е дълъг и заобиколен тоя път, или? И въобще това начинание физически и не само физически, реализируемо ли е? И ако не е, може ли на седалковия лифт (май беше Симеоновския) да се закачи байк, или трябва да си го държиш в ръка докато не го изпуснеш 
.
Също, ако предположим, че някак си човек е стигнал там с байк, има ли някакъв културен път или пътека по който може да се стигне до Копитото?
Е...много въпроси, много нещо
. Надявам се, че някой ще бъде така добър да отговори поне на някои от тях.
Поздрави.
Je rиgne! Ich ordne an! Regolo!Boooooooo
.
Също, ако предположим, че някак си човек е стигнал там с байк, има ли някакъв културен път или пътека по който може да се стигне до Копитото?
Е...много въпроси, много нещо
. Надявам се, че някой ще бъде така добър да отговори поне на някои от тях.
Поздрави.
Je rиgne! Ich ordne an! Regolo!Boooooooo
Re: Черни връх
Ето ти един непълен отговор:
Седалковият лифт е драгалевския; симеоновският е кабинковия. иначе и двата стигат горе долу до едно и също място - сиемеоновският- до "Алеко", драгалевският - на няколко стотин метра от "алеко". Питай - хората знаят. На седалковия може да се закачи колелото отстрани на педала и да си го придържаш с ръка, някои го закачват направо за рамката, ама така се дере зверски боята. Ако си сам, можеш да го сложиш отпред, като двете колелета стъпват на степенките. И внимавай ДА НЕ ГО ИЗТЪРВЕШ ДОКАТО СЕ КАЧВАШ! Питай ме мен...
А в симеоновския колелото влиза цялото вътре в кабинката, даже 2 се събират. Но е по солено - плажаш си билета + един лев за байка. За разлика от това на драгалевския плащаш само билет за себе си (към лев и 20, ако си до крайната станция).
А за културната пътека до Копитото/Златните мостове... преди да дойде гората е песен, ама после едни камънаци...
Минавал съм го с твърдо колело - става, ама от време на време слизаш да побуташ. Но си струва!
по-бързо, още по-бързо... изгорях
Седалковият лифт е драгалевския; симеоновският е кабинковия. иначе и двата стигат горе долу до едно и също място - сиемеоновският- до "Алеко", драгалевският - на няколко стотин метра от "алеко". Питай - хората знаят. На седалковия може да се закачи колелото отстрани на педала и да си го придържаш с ръка, някои го закачват направо за рамката, ама така се дере зверски боята. Ако си сам, можеш да го сложиш отпред, като двете колелета стъпват на степенките. И внимавай ДА НЕ ГО ИЗТЪРВЕШ ДОКАТО СЕ КАЧВАШ! Питай ме мен...
А в симеоновския колелото влиза цялото вътре в кабинката, даже 2 се събират. Но е по солено - плажаш си билета + един лев за байка. За разлика от това на драгалевския плащаш само билет за себе си (към лев и 20, ако си до крайната станция).
А за културната пътека до Копитото/Златните мостове... преди да дойде гората е песен, ама после едни камънаци...
Минавал съм го с твърдо колело - става, ама от време на време слизаш да побуташ. Но си струва!
по-бързо, още по-бързо... изгорях
Редактирано от Downhill на
Re: Черни връх
Често ходя до там с колело. Първия път го направих по пътечката от Алеко на горе по пистата с колело на рамо, но вече не го практикувам :-). Иначе има път от драгалевския лифт за коли, който води до горе. Но най-лесно е с Романския лифт, който спира малко под Черни връх, от там е 1/2 час път ( бутане или каране ), като пак може да се избира пътя или зимната маркировка. Пътят надолу е песен стига да си с меко окачване (аз не съм :-( От друсане кръвта ти не знае в коя посока да тръгне и крайниците много яко изтръпват, абе яко е!!!!
Айде успех!
П.П. А, и пътя пак свършва до Драгалевския лифт.
Айде успех!
П.П. А, и пътя пак свършва до Драгалевския лифт.
в отговор на Fast Taker
#6
Re: Черни връх
А кой е този Романски лифт? До колкото си спомням, от Алеко нагоре имаше два лифта (поне аз два видях) - единият стигаше до самото начало на пистата, но той беше в много окаяно състояние. Другият, минаваше точно през каменистия връх (незнам как се казва...този дето закрива Черни връх, ако се гледа от западна София) и стига до самия Черни връх. Той ми изглеждаше изряден, ама тогава не работеше. Та някой от тези двата ли е Романския, или може би не е от страната на Алеко? Или просто не съм го видял?
Je rиgne! Ich ordne an! Regolo!Boooooooo
Je rиgne! Ich ordne an! Regolo!Boooooooo
Редактирано от Deimos® на
Романският лифт
Това е втория за който говориш, той е двуседалков.... обаче ти си му видял междинната станция...
а оттам едва ли ще можеш да се качиш с колелото, ще трябва да спират целия лифт за да успееш да се нагласиш, което ме самняват че ще направят........ за това най-добре е да го хванеш отдолу (от първата му станция). Тя се намира на пътя за към Алеко (ако се качваш с автобус) и той почти винаги спира там
това е.....
:))
лифтът ще те закара почти до черни връх, оставяте при "зелената" писта и оттам по маркировката с колело си за 20-30 мин. мах. до горе:))
успех с начинанието
а оттам едва ли ще можеш да се качиш с колелото, ще трябва да спират целия лифт за да успееш да се нагласиш, което ме самняват че ще направят........ за това най-добре е да го хванеш отдолу (от първата му станция). Тя се намира на пътя за към Алеко (ако се качваш с автобус) и той почти винаги спира там
това е.....
:))
лифтът ще те закара почти до черни връх, оставяте при "зелената" писта и оттам по маркировката с колело си за 20-30 мин. мах. до горе:))
успех с начинанието
Ето го и маршрута за който говорех...
Та тука ще ви предложа един маршрут за по-коравите фенове на байкуването, който е добра тренировка и калибровка на силите, преди да поемете на трип из България, туй би потвърдил и Селянинът с колелото, комуто прашните баири са балсам за душата ;)
Трябва да уточня че този маршрут е за през лятото и есента, когато няма сняг и слънцето жули яко (е, който иска може и зимата да се пробва... аз не бих :)
Тръгване от София (височина - 550м) в посока Бояна (ако сте от по-крайните квартали е по-кофти тъй като ще въртите повечко през мърлявата столица докат се доберете до подножието). От Бояна хващате шосето за Златните мостове(височина - 1500м) и благо си въртите без да си давате зор. До Златните пътя е благ, асфалтиран и вертикалния градиент не е голям, така че за хора които карат често е нещо като за загрявка ;) Кофтито в този участък е по-натовареното движение (коли, автобуси и прочие свинщини) особенно в събота и неделя, когато пишман туристите са се юрнали на излети. Може да поспрете на разклона за Копитото и да се освежите на чешмата, която май е единствената в този участък (а, не, има още една след Тихия Кът). Та до Златните се стига за 1:30-2 часа без да си давате зор. На Златните може да хапнете сладолед ли що ли (абе квот искате) и да позяпате суетнята на летовниците. От Златните продължавате по шосето към почивен дом Звездица (то това шосе води до сума ти различни хижи и почивни домове, ама целта ни е Звездица, та или се ориентирайте по карта или на разклоненията питайте респективно изглеждащите планинари). Тука вече става по-весело и приятно - потока от коли намалява, въздухът става по-свеж и боровете по-зелени ;))) Пътят на моменти е лош - с дупки или калдаръмест, ама то така по-весело ;) Идват и по-голямите денивелации и моментите да използвате онези зъбчатки, които в града са в немилост и прашасват. Всъщност по-стръмно става чак на около километър-два преди Звездица, инак не е нещо сериозно. То и наклона преди Звездица не е нещо фрапиращо, но просто ще сте вече малко уморени и та за това може да ви се стори по-зорлест ;) В този участък между Златните и Звездица има готини чешми (макар и не така многобройни като в Родопите) със студена вода, която с кеф си плисках върху лицето. Макар че сега като се замисля, се сещам само за една чешма, другите са ми се привиждали вероятно ;)))
На Звездица шосето свършва. Там ако искате отмаряте малко и хвашате пътечката за към Конярника (на изток). Тя минава през иглолистна гора и е сравнително полегата, но за сметка на това е доста камениста и не можеш с кеф да си юркаш колелото между дърветата. Излизате от гората и след десетина минути сте при Конярника( към 1800м) в подножието на ски пистата. Там има чешма, от която ако пиете дълго и продължително - дълго и продължително може да боледувате от гнойна ангина (да не броиме изпопадалите пломби ;). От Конярника не се маете много и поемате по пътеката по ръба на платото за към Черни връх.
Конярника - Черни връх, това е най-зорлестия участък от маршрута, защото е свързан с много бутане и носене на двуколесния ви другар... прибавете умората от въртенето до тука и недоумяващите погледи на планинарите, когато покрай тях минава задъхан човек с колело на рамо - абе зор си е. Та може би половината от пътя от Конярника до Черни връх (ако не и повече), си е бутане и носене, та ако почивате по-често не бих ви се присмял. Инак е красиво и някак си се чустваш в отрязъците които стават за по-бързичко каране, когато подминаваш опулените туристи и даже хитрееш с виражи между едрите скали.
Та след този напън се добирате до върха (2290м) и там може д хапнете боб чорба или чай да пиете, наслаждавайки се на гледката към Рила (ако не е пълно с трескаво хранещи се туристи, пеещи бабички и пищящи деца).
От Черни връх вече е лесна работата, ама не съвсем, защото вече ще сте бая уморени и макар че е предимно спускане, има гадни каменисти участъци, където ако не внимавате можете стабилно да се пребиете.
Та значи от върха, хващате пътеката за към Академика, която подсича връх Скопарник (2226м) от североизток. Тук е каменисто по пътеката и не е голям кеф за спускане (аз лично два пъти се премятах през глава). Преди Академика (1850м), вече става благо и можете да въртите здраво, ама пак внимавайте че има гадни каманяци скрити в тревата!!! От Академика на долу има криволичещ черен път, а малко по на долу вече има готини пътречки пресичащи стръмните поляни по които можеш яко да спускаш (ама чак пък 85км ?!? трябва да видя за да повярвам, ама ако пък вземе че се окаже истина ще ви се разсърдя ;))) След полянките има прекрасен черен път през иглолистна гора, мен лично тая част от спускането ме радва най-много, защото пътят е стръмен но добре утъпкан и дърветата наоколо усилват усещането за скорост. Абе гот е. След гористия участък излизате на пътя за Железница покрай реката и се спускате до селото. В селото ако искате пиете по бира и след това се отдавате на дългото шосейно спускане до София, а там - кой от къде ;)))
Та това е на кратко маршрутчето, което е един надлъжен профил на Витоша от северозапад на югоизток ;) Трябва да тръгнете по-рано, не по обяд, освен ако не искате да спускате по тъмно. Общо взето цялата работа ни отне към 7часа и половина, като от тях към 2 часа са почивките, та значи чисто около 5 часа и половина каране, носене и бутане.
Аз и моя другар, бяхме с байкове без амортесьори, та ако вашите са със, то може и да ви е по-благо спускането ;) Общата денивелация за деня е към 1700 метра. Препоръчвам повечко водица да се пие, особенно ако слънцето пече яко (ама тогав е най-готино)
Та туй то... малко е малоумен този маршрут (бая псувни отнесе в някои от участъците си :))) ама можете да се пробвате ако искате.
Айде берекет и със здраве ;)
П.С.
Би могло от Златните Мостове да се хжане на изток през "Платото" и от там да се хване черния път към Черни връх... но не съм го правил, за туй не бих могъл да твърдч със сигурност че ще е по-благо от описаното по-горе.
Трябва да уточня че този маршрут е за през лятото и есента, когато няма сняг и слънцето жули яко (е, който иска може и зимата да се пробва... аз не бих :)
Тръгване от София (височина - 550м) в посока Бояна (ако сте от по-крайните квартали е по-кофти тъй като ще въртите повечко през мърлявата столица докат се доберете до подножието). От Бояна хващате шосето за Златните мостове(височина - 1500м) и благо си въртите без да си давате зор. До Златните пътя е благ, асфалтиран и вертикалния градиент не е голям, така че за хора които карат често е нещо като за загрявка ;) Кофтито в този участък е по-натовареното движение (коли, автобуси и прочие свинщини) особенно в събота и неделя, когато пишман туристите са се юрнали на излети. Може да поспрете на разклона за Копитото и да се освежите на чешмата, която май е единствената в този участък (а, не, има още една след Тихия Кът). Та до Златните се стига за 1:30-2 часа без да си давате зор. На Златните може да хапнете сладолед ли що ли (абе квот искате) и да позяпате суетнята на летовниците. От Златните продължавате по шосето към почивен дом Звездица (то това шосе води до сума ти различни хижи и почивни домове, ама целта ни е Звездица, та или се ориентирайте по карта или на разклоненията питайте респективно изглеждащите планинари). Тука вече става по-весело и приятно - потока от коли намалява, въздухът става по-свеж и боровете по-зелени ;))) Пътят на моменти е лош - с дупки или калдаръмест, ама то така по-весело ;) Идват и по-голямите денивелации и моментите да използвате онези зъбчатки, които в града са в немилост и прашасват. Всъщност по-стръмно става чак на около километър-два преди Звездица, инак не е нещо сериозно. То и наклона преди Звездица не е нещо фрапиращо, но просто ще сте вече малко уморени и та за това може да ви се стори по-зорлест ;) В този участък между Златните и Звездица има готини чешми (макар и не така многобройни като в Родопите) със студена вода, която с кеф си плисках върху лицето. Макар че сега като се замисля, се сещам само за една чешма, другите са ми се привиждали вероятно ;)))
На Звездица шосето свършва. Там ако искате отмаряте малко и хвашате пътечката за към Конярника (на изток). Тя минава през иглолистна гора и е сравнително полегата, но за сметка на това е доста камениста и не можеш с кеф да си юркаш колелото между дърветата. Излизате от гората и след десетина минути сте при Конярника( към 1800м) в подножието на ски пистата. Там има чешма, от която ако пиете дълго и продължително - дълго и продължително може да боледувате от гнойна ангина (да не броиме изпопадалите пломби ;). От Конярника не се маете много и поемате по пътеката по ръба на платото за към Черни връх.
Конярника - Черни връх, това е най-зорлестия участък от маршрута, защото е свързан с много бутане и носене на двуколесния ви другар... прибавете умората от въртенето до тука и недоумяващите погледи на планинарите, когато покрай тях минава задъхан човек с колело на рамо - абе зор си е. Та може би половината от пътя от Конярника до Черни връх (ако не и повече), си е бутане и носене, та ако почивате по-често не бих ви се присмял. Инак е красиво и някак си се чустваш в отрязъците които стават за по-бързичко каране, когато подминаваш опулените туристи и даже хитрееш с виражи между едрите скали.
Та след този напън се добирате до върха (2290м) и там може д хапнете боб чорба или чай да пиете, наслаждавайки се на гледката към Рила (ако не е пълно с трескаво хранещи се туристи, пеещи бабички и пищящи деца).
От Черни връх вече е лесна работата, ама не съвсем, защото вече ще сте бая уморени и макар че е предимно спускане, има гадни каменисти участъци, където ако не внимавате можете стабилно да се пребиете.
Та значи от върха, хващате пътеката за към Академика, която подсича връх Скопарник (2226м) от североизток. Тук е каменисто по пътеката и не е голям кеф за спускане (аз лично два пъти се премятах през глава). Преди Академика (1850м), вече става благо и можете да въртите здраво, ама пак внимавайте че има гадни каманяци скрити в тревата!!! От Академика на долу има криволичещ черен път, а малко по на долу вече има готини пътречки пресичащи стръмните поляни по които можеш яко да спускаш (ама чак пък 85км ?!? трябва да видя за да повярвам, ама ако пък вземе че се окаже истина ще ви се разсърдя ;))) След полянките има прекрасен черен път през иглолистна гора, мен лично тая част от спускането ме радва най-много, защото пътят е стръмен но добре утъпкан и дърветата наоколо усилват усещането за скорост. Абе гот е. След гористия участък излизате на пътя за Железница покрай реката и се спускате до селото. В селото ако искате пиете по бира и след това се отдавате на дългото шосейно спускане до София, а там - кой от къде ;)))
Та това е на кратко маршрутчето, което е един надлъжен профил на Витоша от северозапад на югоизток ;) Трябва да тръгнете по-рано, не по обяд, освен ако не искате да спускате по тъмно. Общо взето цялата работа ни отне към 7часа и половина, като от тях към 2 часа са почивките, та значи чисто около 5 часа и половина каране, носене и бутане.
Аз и моя другар, бяхме с байкове без амортесьори, та ако вашите са със, то може и да ви е по-благо спускането ;) Общата денивелация за деня е към 1700 метра. Препоръчвам повечко водица да се пие, особенно ако слънцето пече яко (ама тогав е най-готино)
Та туй то... малко е малоумен този маршрут (бая псувни отнесе в някои от участъците си :))) ама можете да се пробвате ако искате.
Айде берекет и със здраве ;)
П.С.
Би могло от Златните Мостове да се хжане на изток през "Платото" и от там да се хване черния път към Черни връх... но не съм го правил, за туй не бих могъл да твърдч със сигурност че ще е по-благо от описаното по-горе.
Черни връх
Аз съм се качвал до Черни връх, обаче тоя маршрут не ме кефи особено. Ето как се качих аз - тръгнах и се качих на до Драгалевския лифт. Може вместо да въртиш догоре да предпочетеш автобус 93. Срещу 1лв. шофьора те качва с усмивка. Като се качиш до Драгалевския лифт го хващаш до станция Голи връх. Билетът е 1,20лв. Слизаш на Голи връх, зареждаш се с търпение и желание, правиш кратка почивка и потегляш нагоре и все нагоре. Другия вариант за качване е с автобус 66 до х. Морени. Срещу 2лв. шофьорът пак те качва с усмивка. Може да имаш проблеми през уикендите защото тогава рейса се пълни. Тогава е добре да предпочетеш лифта. От спирката на рейса на х. Морени се спускаш малко надолу по паважа и поемаш по каменистия път в дясно. Караш все по него и бързо се стига до въпросната станция на седалковия лифт. Оттам потегляш към върха. Пътя изглежда не много стръмен, но това е само привидно:) Точно този е пътя, за който си писал че може да се качиш с джип по него. Доста е каменист на някои места, което те спъва допълнително, освен наклона. Пътя не може да се сбърка. През цялото време има колчета, които служат за някаква маркировка. Караш все по тях. По някое време ще стигнеш до последната станция на Романски лифт. Там без да се притесняваш от смеха на лифтаджиите продължаваш нагоре. След лифта ще наближиш едни странни постройки, които са като топки. Те са май някакви метеорологични станции. Всъщност тези постройки май се виждат и от по-рано. Когато стигнеш близо до постройката с грамадна бяла топка, почни да се оглеждаш вдясно за път през ливадата. Той съкращава малко от карането. Тръгваш по него. Там все още може да се кара. Ако си познал пътя трябва да стигнеш до нещо като скална река. Там щеш - нещеш трябва да пренесеш колелото. После има още малко възможност за каране и вече се налага бутане или носене. Има камъни, които доста пречат и наклона си става голям. С носене не е проблем. Аз пробвах да карам, но въпреки че съм с 9 венеца отзад пак не можах да изляза. Като се качиш горе е просто задължително да пиеш един чай. Ако искаш може да хапнеш нещо. Палачинките с шоколад са хубави, препоръчвам ти ги. Целия този път с гаджето ми взехме за 1:45ч, като направихме една почивка за зареждане с вода.
След като хапнеш на върха можеш да починеш известно време и да поемеш накъдето си искаш. Може да тръгнеш към Академика и Железница или към Златните мостове. Тия маршрути по-подробно ги е описал аркадашко. Аз лично се пуснах по същия път. Надолу трябва да се внимава, защото камъните не са много големи, но си е опасно. Добре е да си напомпаш яко гумите преди да тръгнеш. Като слезеш на павирания път почваш да се пускаш надолу бавно и следиш за табела Драгалевци вдясно. Малко е забутана, така че гледай внимателно. По тази пътечка караш все надолу без да се плашиш, че ще се загубиш. Отначало е малко камениста, но затова пък после е много готина и се лети доста добре. Тази пътека има разклонения, но което и да хванеш, първо ще излезеш на площада при Драгалевски манастир, а след това или на лифта или направо в селото. Всички пътеки са добри за каране.
Има вариант от Голи връх да слезеш до Симеоновския лифт и оттам да поемеш покрай Лалето или към Бистрица, но за там някой друг път.
П.П. Носи каска, а за лифта е добре да си вземеш въже, с което да си закачаш колелото. Ако си без въже рискуваш да го одереш доста добре.
Vectra Forever!
. Целия този път с гаджето ми взехме за 1:45ч, като направихме една почивка за зареждане с вода.
След като хапнеш на върха можеш да починеш известно време и да поемеш накъдето си искаш. Може да тръгнеш към Академика и Железница или към Златните мостове. Тия маршрути по-подробно ги е описал аркадашко. Аз лично се пуснах по същия път. Надолу трябва да се внимава, защото камъните не са много големи, но си е опасно. Добре е да си напомпаш яко гумите преди да тръгнеш. Като слезеш на павирания път почваш да се пускаш надолу бавно и следиш за табела Драгалевци вдясно. Малко е забутана, така че гледай внимателно. По тази пътечка караш все надолу без да се плашиш, че ще се загубиш. Отначало е малко камениста, но затова пък после е много готина и се лети доста добре. Тази пътека има разклонения, но което и да хванеш, първо ще излезеш на площада при Драгалевски манастир, а след това или на лифта или направо в селото. Всички пътеки са добри за каране.
Има вариант от Голи връх да слезеш до Симеоновския лифт и оттам да поемеш покрай Лалето или към Бистрица, но за там някой друг път.
П.П. Носи каска, а за лифта е добре да си вземеш въже, с което да си закачаш колелото. Ако си без въже рискуваш да го одереш доста добре.
Vectra Forever!
Хиляди благодарности!
Ей хора... направо ме разбихте! Едно голямо МЕРСИ за отзивчивостта и най-вече за детайлността. Всичките отговори ми бяха полезни (т.е. ще ми бъдат полезни ). Още не съм решил кой ще е точния маршрут (пък и трябва да го обсъждам с приятели), нито кога ще е начинанието, но сега вече имам няколко възможности пред себе си, а не... мъгла .
Поздрави!!!
Je rиgne! Ich ordne an! Regolo!Boooooooo
). Още не съм решил кой ще е точния маршрут (пък и трябва да го обсъждам с приятели), нито кога ще е начинанието, но сега вече имам няколко възможности пред себе си, а не... мъгла .
Поздрави!!!
Je rиgne! Ich ordne an! Regolo!Boooooooo