Вятърничево

Хлоп, хлоп,... хлоп, някой не беше затворил вратата. Вятъра се опитваше да духа в една посока, но това всъщност беше последното нещо което го занимаваше. Интересна му беше вратата, от какво е направена, какво се намира зад нея или не се зад нея и защо. Кой, как, и с каква цел е сложил тази врата и е подредил така или ако не е защо.

Клик, клик, клик, .... страницата не може да бъде отворена
- Я виж пак, как си го написала..., ми със звездичка нали ти казах... ей!

Вратата се метлееше насам на там, но почти беше затворена. А той вятъра..., така...малко му беше... някакси неудобно. До колкото може да се чувства един, два или колкото и да е Ветрове. Та нали те повдигат уж ей така без да искат полите на жените, а сега....... неудобство, че наднича през ключалката като малко дете.

“... и така вятъра пак задухал и разпилял брашното отново...”/спомняте ли си я тази приказка аааааааааа?/
- Мамо, Мамо на колко години е вятъра и къде се е родил,... а къде са майка му и татко му, ... а има ли жена и деца, дали съседите му са страшни като нашите.
- Ти искаш ли приказка или не искаш?!

Леле каква майка само, ей я по спокойно. Не че тя е лоша ма от къде да знае толкова много неща за вятъра.

А на вятъра му било скучно и за това уж тайничко, невинно надничал в ключалката, поглеждал под вратата, вмъквал се в дупките на дървоядите
/та те повечето настинали/. Само и само да разбере защо така тази врата, хем е затворена, а така и се иска да пусне някого...

Какво ли имало зад тази врата...

Тревата шумоли под краката ми, незнайно как и от къде един охлюв потупва главичка в петата на десния ми крак и ме пита тихо, тихо, тихо:
- Бихте ли се отдръпнала на някъде, че тук наоколо някъде ми се разхождат децата?
А аз унесена в работата, мислите, паяжината на деня не го чувам, а чак когато заспивам го разбирам. И то не, че си спомням, но ей тук до ухото ми положено на възглавката, ми изпърхва в ухото една пеперуда думичка само “охлюва”.

нещо като P.S.
...все пак какво ли имало зад вратата, пък дали набило пред нея,
а вятръра да е зад нея...

ili niko ne znae ili
niko ne go interesuwaaaaaa

...зад/пред/под/над вратата са били бебетата охлювчевинчевцата.

------
Предметите се оценяват според търсенето, а хората - според предлагането.

blagodari ama MMNNNNOOOOOGGGGGOOOOOOOOO za
otgoworcheto
heh
predlaganetooooooo
to e syobrazno tyrseneto

.......носел вятъра приказката.....................

Пдомятал я из прерий... по планините.... през моретата.... в дълбъните на каньоните.............

Фийуууу.... разрошвал той косите на пешеходците..... Фийуууу.... повдига хартииките по булевардите..... Фийуууу.... подавал сила на орлите в тяхния полет..................

** Клик, клик - и.................................
...........и вълшебството станало............. появилосе и замъждукало.... Отначалото слабо. После все по-силно и по-силно..... Все по-красиво....все по-ухаещо....... Матовата повърхност се стреснала.... Размърдала невидимите си нишки и трепнала....

- Tуп..... Туп...................туп..туп,туп,туп,туп... все по бързо затрепкало сърцето на малкото ПУХ, което седяло пред монитора....туп,туп,туп.... запрепускали пръсчетата му по клавишчетата......... искало да разкаже но не можело... не знаело как....... не идвали мислите му..... а толкова много искало да каже.... да покаже...........

Фийуууу.... запромъквал се вятъра край един прозорец.....Фийуууу.... и се спрял. Спрял защото чул - чул забързания ритъм на едно сърце.... чул безпомощно препускащите пръсчета.....и решил да разкаже историиката.....

- И тогава.... го осенила мисълта.... дошла му идейката....... възникнало чувството на пълнота.......

Историика за чувството....... За онуи чувство - това просто нещо, което гради небостъргачи, което копае коритата на рекие, което вижда отвъд звездите, което преодолява времето, което рескача разстоянията..... онуй чувство, което наричали...........................................................................................................

Фийуууу.... - подхвнал вятъра пътят си. Да немери следващия ПУХ на който да разкаже историята.......Фийуууу....Фийуууу....

HowBizarre

...
и той Вятъра за препускал над морета и окенаи
над гори и планини
не се спирал да почине дори

търсел нещо, нещичко
много важно и много спешно
търсел да види кой е отсреща
кой ще отиде на някаква среща

кой отговаря на това страно "туп"
търси да види другото "туп,туп"

А аз се чудя какво му става на търновския вятър, че по цяла вечер разказва една приказка и не спира не спира - умора няма... И тъкмо да повярвам че този свят е станал май по влюбен и по красив, щом и ветровете приказки разказват... Дай боже повече приказки и ветрове - да ги разказват!!!!!!!!!!!!

кой съм

......Този търновски вятър.................................................

/me много иска да го подуши........................

HowBizarre

le le
i ot tam li e minal

Мина - включи светлините на Царевец - направи невероятен фурор - и остави след себе си много красота............ И продължи, за да разказва...........

кой съм

А ако не знаят какво предлагаш?!
И твоята теория в България не важи‚ хората си произвеждат‚ накрая се оказва‚ че няма на кой да си продадат продукцията! Скоро имаше такъв случай.

— – — – — – — – — – — – —
«Любовта е триумф на въображението над интелигентността.»

И изведнъж вятърът притихнал …(хм колко странно за един вятър да притихне) и точно затова никой ама никой не му повярвал. Той или го няма или се вихри.. но притихнал вятър.. това не е ли ?…
Да това е! - казала майката, която нищо ама нищо не разбирала от ветрове, но ..винаги знаела какво е вятърът да притихне….
..тогава стават чудесата….примигнало детето и поело в малката си ръчичка ….едно охлювче….
Не щеш ли точно тогава се появил царят на гората и загледал строго притихналия вятър, майката, която не разбирала от ветрове, малкото дете и ..охлювчето.
- Какво става в тая гора, какво е това объркване- изревал както подобава лъвът.
Вятърът спокойно се люлеел на един клон, охлювчето близвало леко ръката на хлапенцето със широко отворени пипалца-очички, а майката все повече не разбирала от ветрове…
И тогава….

Тупти.... едно сърце. Като детенце заиграно...
Тупти....Тупти....в едно момче, което замечтано,
стой и гледа снимка малка, в ръцете си трептящи.
Едно лице и две очи, кат бисери изкрящи.

Тупти.... Тупти едно сърце, изпълнено с мечтания...
Момчето нейде сред поле - изпълнено с ухания...
И нейде там сред цветовете, едичко цвете се показва.
Едно желание се сбъдва.....
Тупти сърцето............. и изгрява.............

HowBizarre

...
тогава слънцето разтъркало с ръце очички
едно таралежче се показало от храстите
два три лъча от слънцето го галнали по наослето
и то зачудено попитало :
- какво се е случило, ей ветре какво си се сгушил, какво така те е омаяло, че вече не ме слушаш.
Лъвът се опитал да се възпротиви как така едно таралежче ще говори на вятъра без да обърне внимание на него, а както виждаме всички
имаме и охлюв с очички, и малко дете, и майка която маи неразбира от приказки и ника ама никак не разбира от ветрове/но разбира може би от притихване -може би/
ама то тарлежчтето небило виновно то искало само омаяния вятър да му духне две три листа за завивка.
Ама и то колкото и да е смело - нали само пресича автостради - се ококорило и зачудило какво ства тука.
А той - Вятъра де - така унесено си седял на клона клатил си безгрижно крачката и не чувал нищо, той видял там някъде един Пух и еднао туптящо сърце и тръгнал да търси какво така е накарало да тупти това сърце, а какво е намерил Вятърко че така се е отнесъл...

Аааааа да , туптящото сърце… странно нещо са това туптящите сърца.. които се чуват отвътре на плюшените мечета, например Пух.
А може би ..това е накарало вятърът да притихне.. а може би …всъщност вятърите винаги притихват когато се раждат сърца.
А лъвовете… тия страшни стражи на реда на ..нещата изобщо… те …винаги ръмжат и се сърдят.. . когато нещата не са в "реда" си . А не е редно таралежите да искат одеяла, а ветровете да седят по клоните и то кротко.
Само децата разбират тогава какво става.. .Децата могат да накарат охлювчето да не прибере от страх пипълца-очички, а това се случва само когато вятърът притихне ..винаги се случва само тогава…
Лъвът разбира се бил много разярен. И.. издал заповед. От днес нататък е нормално ветровете да са притихнали.. . Повтарям - всеки вятър, който иска да притихва моля да се настанява в горния край на гората….- мдааа трябвало все пак той да реши- кой и как да притихва..
А баща му - стария лъв му бил казвал - когато не можеш да спреш нещо да стане, за да си победител… трябва да му се усмихнеш… всъщност да го приемеш.

...натисни ТУК миличко...

HowBizarre

...стоялa на едно горско възвишение царската особа...

Гравата му, се спускала леко по силните рамене. Погедът му бил зареан в нейде из царството му. Радвал се Лъвът на спокойствието. На заспалата гора. На притихналия вятър. Не помръдвали дърветата. Не шумоляли листата. Дори цветенцата били замряли.

И само слънцето се движило към края на пътя си.......

- Ухх - изпъшкал малия ПУХ... - нещо май историиката започна на преспиван песен да добива вид... Само една мелодия трябва и........... - посмръщил се, размърдал си пръсчетата, втренчил се в синкаво изкрящия монитор.....

Знел царя, приказката - "Затушие пред буря..." - и затова все още не се успокоявал. Стоял на хълма и наблюдавал. Вглеждал се внимателно за всяко помръдване... ослушвал се за най-дребничкото звукче... и усещал. ТО било там. Някъде около него. Някъде незабележимо.

Малкият Дъждовник се размърдал. Кожата му тръпнела. Знаел той - било време за работа. Идвал часът.

Притихналия вятър също леко духнал от клона на който бил свит. Една позната нему миризма се носела из въздуха. Миризмата на неговия по-голям брат....

HowBizarre

...
добре е когато има братя независимо какви по-големи или по-малки
важното е да ги има - помислил си Вятърко.

А майката- тази дето неразбирала от ветрове- вече незнаела какво да прави чудела се къде е попаднала, малкото детенце било радосно защото си имало и охлювче и таралежче и заедно ще пресичат автострадата, а когато пресичаш с приятели винаги е някак си..... по..........

А малкия Пух, само въздишал и незнаел на какво му мирише...

>>>