Даниела Терзийска

Интересно ми е какво мислите за случая на Даниела Терзийска - майката, която уби детето си.

В някои държави за подобно недоказано твърдение, тиражирано чрез интернет ще лежиш в затвор.

To err is human, to forgive is not Psychology Club policy. Call next door

Психолозите ли определят убиеца, полицията, роднините на жертвата или ... самия убиец. Този въпрос стои при всяко престъпление/престъпник...

Как в България се стига до истината - трудно, а и е по-лесно да се откажем, отколкото да искаме да променим страната си...

Точно така, Чене. Ще те закопчеят за неуважение към полиция, следствие, съд и прокуратура.

случая има политически оотенък и като така истината няма да се разбере... по-точно не е сигурна, поне за мен.

ок. Още по-интересно ми става защо и 4мата отричате и ли ви се иска да не е тя извършителката.

Мнението ми не се влияе от емоции. Не подхождай елементарно.

можем да теоретизираме, извън случката , по принцип. Тогава може.

nekva se pobarkala i otrepala nekoi!
kakvo tolkova osobenno ima v toia slucai?

osobennoto e reakciata na taksimetrovite sofiori!
haide, psiholozi! analizireite tiahnata reakcia po dobre!!!!!

Тя е извършителката. Нали точно туй казвам.

Ами типична реакция на подплашено стадо овце. Кво толкоз да се анализира? То е симптоматично за българския народ.
Винаги има един ВРАГ който няма начин да се победи. Това е особен вид мазохизъм.

.твърде много "Ну, погоди", инфантил !
Защо си мразиш така народа ?

az ne sam psiholog, ama misla ce tova e reakcia na otnositelno dobre organizirani hora (imat radiostancii) i koito si vaobraziavat nesto! v smisal "koi sme nie! nie mojem da pravim vsicko! da svaliame pravitelstva da biem klienti i t.n..... )

e, razbirase niamam nisto protiv nikoi konkreten sofior!

диагнозата на Даниела Терзийска, за заболяването й и изобщо какво според вас трябва да се прави в случаи като нейния

Тя може да се среща по всяко време със своя адвокат, но нямам сведения да са се виждали. Вероятно той не е пожелал, казва лекуващият я психиатър д-р Руслан Терзийски в Клиниката по съдебна психиатрия на IV километър


- Д-р Терзийски, как е пациентката ви?

- Лекувам я медикаментозно. На този етап за нея това е изключително важно. Целя постигане на ремисия (б. р. подобрение) на основното заболяване.

- От какво всъщност страда тя?

- Най-общо то е от групата на ендогенните психози и душевните заболявания.

- С каква диагноза приехте Даниела?

- Не мога да кажа, защото все още е съдебнопсихиатрична експертиза. Първо се поставя работна, наречена още предварителна диагноза на пациента, с която го приемаме при нас. След работната следва окончателната диагноза. Поставяме я на базата на многостранни изследвания - психологични методи, непрекъснати контакти с нея, скенер или електроенцефалографско изследване, ако се наложи. Рядко изследванията могат да се окажат различни от работната диагноза.

- Ако при Даниела вече е настъпила ремисия и отново се изправи през съда, не се ли страхувате, че това може да върне кризата на болестта й?

- Целта на терапията в момента е това да се предотврати. Първоначалният етап на лечението на Даниела е медикаментозната терапия. На втория етап ще преминем към психотерапия. Целта е да постигнем справяне с вината и проблемно ориентиране.

- Какво следва по-нататък?

- Ако съдебната експертиза се произнесе, че става дума за невменяем правонарушител, съдебното дирене се прекратява. Отново по решение на съда невменяемият правонарушител се изпраща на принудително лечение. Това става по смисъла на чл. 89 от НК.

- Има ли такива заведения за жени?

- За съжаление не. Чл. 89 "в" се отнася за невменяеми правонарушители с най-голям риск и най-висока степен на охрана. За тях е психиатрията затвор в Ловеч, но

тя е само мъжка

Чл. 89 "б" предвижда специализирано психиатрично отделение от затворен тип, каквито има във всяка психиатрична болница. Пак съдът определя къде да бъде насочена невменяемата нарушителка за лечение. Само когато има нужда от лечение и се вземе информирано съгласие от пациента, тогава се провежда специализираното лечение.

- Как взехте такова съгласие от Даниела, след като състоянието, й в което бе приета, не позволяваше това?

- Това е един от най-сложните въпроси в психиатрията. Лечението може да бъде без съгласието на пациента само ако съществува реална и непредотвратима опасност за самоубийство или тежка агресия, от която ще пострада друг човек. В този случай то се обосновава след лекарски консилиум. Този случай не се отнася до Даниела. Тя все пак е провеждала някакво лечение, преди да постъпи при нас.

- Тогава от кого взехте информираното съгласие?

- Информираното съгласие идва от нея.

- Тя е питана, преди да дойде в клиниката?

- Тя е питана, преди да й се назначи медикаментозна терапия.

- Сега при вас?

- Да. Вероятно е дала информирано съгласие и на колегите, които са я лекували преди мен.

Единственото принудително нещо

е идването на пациента при нас. Това става с разпореждане на съда, прокуратурата или следствието. Грубо казано, това е насилственият момент. За всички последващи лечебни процедури се иска конкретно съгласие. От Даниела беше поискано и тя отговори положително.

- Имате ли вече успех в лечението й?

- Слава Богу, тя започна да сътрудничи на терапевтичния процес. Преодолени бяха някои съпротиви. Нейното състояние сега е значително по-стабилизирано, а поведението й по-подредено. Когато я докараха, беше дезорганизирана. Вече може да се грижи за себе си и дори да прави сама сутрешния си тоалет.

- Съзнава ли драмата, случила се в нейното семейство?

- Осмислянето става, когато пациентът излезе от психотично състояние. Тя все още не е излязла от подострия му стадий. По-страшният стадий е острият.

- Тя пита ли за детето си?

- Какво си говорим с нея е лекарска тайна.

- Означава ли това, че лекуващият психиатър не би споделил чутото и със следствието, съда и прокуратурата, независимо кой е неговият пациент?

- Споделените неща аз използвам, за да градя моята хипотеза и да дам отговор на експертните задачи. Но като цяло

лекарската тайна трябва да бъде спазена

- Разрешени ли са свижданията при Терзийска?

- Свижданията стават по преценка на органа, настанил освидетелствания. В случая прокуратурата. Изисква се и съгласието на лекуващия лекар. Той, в случая аз, би могъл да откаже свиждане, ако то може да попречи на терапевтичния процес.

- Все пак забранени ли са свижданията на Даниела?

- Не мога да кажа, че са забранени. Те трябва да бъдат разрешени на един определен етап в зависимост от стабилизирането на състоянието й. Засега съм информиран само, че близките й се интересуват за състоянието й, идват и разговарят с мен. Загрижени са, но все още нямаме разрешение за свиждане.

- Кой се интересува от нея?

- Майка й, баща й, брат й, снахата и още една роднина.

- Позволено ли е на Даниела да вижда своя адвокат?

- Да, по всяко време.

- Срещали ли са се вече?

- Нямам сведения да се е срещала. Може би причината е, че той не е пожелал да я види. Но дори и в този случай трябва да бъде преценявано състоянието на пациента.

Лудата майка

Милена Кирова

Лудата майка е кошмар, който тревожи съня на всеки патриархален човек. Тя заплашва основите на неговия психичен живот. Майката е традиционна фигура на желанието за свят без травми и страх. Нейното присъствие се случва в обстановката на това, което психоанализата нарича първичен нарцисизъм: чувството за магическо всемогъщество и абсолютна хармония със света, побран в усещането за аз. Независимо от превратностите на своето социално развитие човек запазва по-често изтласкан копнежа по ранното щастие по безусловното право да бъде обичан. Той заляга в идеята за Небесното царство или за Златното време на предисторическата невинност.
Изплувала в зората на новия век, фигурата на Лудата майка идва да означи усещането за исторически катастрофизъм, сред който живеем. Войните на запад, призракът на тоталитаризма през морската граница, травмиращата борба за късче място в полите на една надменна общност-мащеха - всичко това създава усещането за рухване на основите, за край на света. В опит да рационализира чувството за национално унижение българинът е склонен да го усети като елемент на една по-обща апокалиптична картина. Така се конструират демоничните митове на неговото съвремие: педофилът, развратният политик, полицаят убиец, досието съдба. Сред тези митове Лудата майка има най-регресивен характер. Той е толкова заплашителен, че потиска необходимостта да бъде изговорен.
Когато стана известна ролята на Даниела Терзийска в случая “Пепи”, последва вълна от интервюта по радиото предимно с жени. “Не зная”, “Не разбирам”, “Не бих го допуснала” са често срещани фрази. Всеки човек, искрено възмутен отначало, преживя своето лично объркване. И замлъкна. Мълчанието се превърна в парола на отношение към Лудата майка. Медиите се удържаха замалко в темата, но тонът им стана непознаваемо сдържан, опипващо-предпазлив: сякаш говореха за въже в къщата на обесения... Самата Терзийска (твърде разумно) не каза нищо в публичното пространство. Срещу кресливата интонация на “черния петък” - в буквалния смисъл на думата гробовно мълчание. Терминът невменяема се превърна в магическа дума: донякъде (само)оправдание, донякъде заклинание срещу зараза чрез допир. И все пак логиката подсказва, че имаше много, което трябваше да се изговори. Случаят открехна редица важни социални проблеми. Как са лекувани нашите луди? Къде? С какви лекарства и в какво количество? Последствията? Може ли на един невменяем да се повери малко дете? По-нататък: как желанието за идеално съпружество подлудява жената? И най-сетне: кой беше лудият в цялата ситуация? Манипулираните или манипулиращите, доверчивите или подозрителните? Гузното мълчание подсказва, че Лудата майка е нашият най-дълбок собствен страх.

Не съм категоричен, че го е извършила
В петък късно следобед Даниела Терзийска не показа психотични симптоми като при кризата си миналия ноември, твърди д-р Стефан Кръстев, лекуващ лекар на обвинената


- Д-р Кръстев, от колко време Даниела Терзийска е ваша пациентка?

- Бях лекуващ лекар на Даниела в женското психиатрично отделение на Александровска болница по време на болничното й лечение през 1995 г. Тогава лечението протече добре. След изписването беше насочена към реалната психиатрична служба. Оттогава до края на миналия ноември нямах особени наблюдения на състоянието й.

- Каква диагноза й поставихте през 1995 година?

- Бих искал да избегна диагностичните категории, защото в психиатрията те не се съобщават по чисто етични съображения.

- Но вече има виждане, че състоянието на Даниела е междинно между циклофрения и шизофрения.

- При Даниела има сложно психично разстройство от групата заболявания на циклофренията и шизофренията. Този вид психични разстройства възникват с прояви на психотични

болестни преживявания

които могат да бъдат в различни области. Например в областта на емоциите, мисленето, възприятието.

- Братът на Даниела сподели, че проблемът й се е появил след тормоз от мъж, с който имала връзка преди брака със Стоян Терзийски. Възможно ли е?

- Всякакви неблагоприятни фактори могат по-скоро да отключват такива заболявания.

- Какво означава това, че заболяването е заложено наследствено или е придобито?

- Доколкото във всеки човек има заложени особености на характера и психиката, доколкото има такова разположение на подобен вид разстройство. При възникването на такива разстройства, когато тези болестни преживявания са много интензивни, както беше при Даниела, под тяхно влияние, болните нарушават критичното си отношение към реалността.

- Имат разрушително поведение към себе си или към околните?

- Не е задължително. Тези разстройства най-често се проявяват в болестни преживявания, които определят поведението. При Даниела се изразяваха в чувство за тежко заболяване, чувство за вина, чувство, че е наблюдавана и следена, усещане, че се въздейства върху тялото и органите й с физически средства. Това са преживявания, които и в първото влошаване през 1995 г. и при сегашното се наблюдаваха в състоянието й.

- Кога Даниела отново ви стана пациентка?

- В началото на миналия ноември ме потърси нейният съпруг, който беше научил от майка й, че съм бил лекуващият психиатър на Даниела преди. Дотогава той не е знаел. Когато я прегледах, се установи влошаване с характер, подобен на предишното. Имаше подобни преживявания и подобна интензивност. Състоянието й в началото на ноември изискваше своевременно и интензивно

медикаментозно лечение

При Даниела нарушенията бяха свързани с риск да посегне на живота си. Започнах да я лекувам медикаментозно веднага. Според районирането трябваше да постъпи в болницата в Нови Искър или близките й, ако желаят, да изберат платено лечение в Александровска болница. Има възможност обаче предвид тежкото състояние да се направят постъпки за безплатно лечение в Александровска болница и те ги направиха. Докато документите се оформят за една седмица, тя пиеше медикаментите вкъщи под наблюдението на близките си. Междувременно до постъпването й в болницата настъпи подобрение. Предоставих на близките възможността да изберат дали Даниела да постъпи в болница, или лечението да продължи в къщи. Те категорично избраха домашното лечение.

- Какво стана по-нататък?

- Психотичните преживявания се редуцираха и постепенно отзвучаваха. В края на декември болната на практика беше без психотични преживявания. За последен път я видях на 11 януари на контролен преглед. Тя беше в ремисия. Затова от интензивно премина на поддържащо лечение. То изисква редовно приемане на медикаменти и редовни контролни прегледи веднъж месечно. През февруари и март обаче Даниела не дойде. Впоследствие се оказа, че от февруари не е пила лекарства. За послeден път се чухме в началото на март. Каза ми, че с нетърпение чака 21-ви, когато изтича болничният й, за да тръгне на работа. Каза още, че очаква съпругът й да се освободи от смени, за да дойдат двамата при мен.

- Познавате ли друг случай майка с подобно заболяване да посегне на детето си?

- Имам 20-годишна практика на психиатър специалист, но такъв случайне съм имал, не съм чувал да са имали и колеги. Не познавам и от медицинската литература. Бих искал, когато се говори за случая Даниела и Петърчо, да се избягва аналогията психично заболяване - тежко престъпление.

- Нима намеквате, че Даниела не е физическата убийца?

- Има статистика, че най-тежките престъпления не се извършват от психично болни. Разговарях с Даниела в петък късно след обяд в СДВР.

- Какво ви каза тя тогава?

- Изглеждаше много спокойна. Тогава отричаше. По-голямата част от един психиатричен преглед се осъществява чрез разговор. Даниела нямаше признаци или симптоми в психичното състояние, подобни или изразени, като тези, когато се наложи лечението миналия ноември. Тя беше със запазена критичност. В подробния ни разговор се откриваха някои дискретни признаци на психотични симптоми в тяхната омекотена форма. Те не бяха в такъв вид, че да оказват непосредствено влияние върху поведението й.

- Срещнахте ли се с вашата пациентка след самопризнанието й?

- Не съм се срещал. Но не бих искал и не мога да взема категорично отношение дали Даниела е извършила това деяние или не. Ако го е направила, мотивацията е много сложна и може да се разкрие чрез съдебно-психиатрична експертиза.

- Пояснете се моля?

- Моето впечатление от разговора ми с нея в петък е, че освен психичното заболяване има и друг тежък психологичен проблем. Може би взаимодействието на тези два фактора са довели до отключването.

- Какъв може да бъде този психологичен проблем?

- Може да бъде всичко. Подчертавам - ако изобщо Даниела го е извършила, трябва да има взаимодействие между комбинация от фактори и неща, свързани с психичното заболяване.

Георги Арсенов
психиатър

Опасявам се, че ще се развихри обществена хистерия срещу психично болните. Факт е, че психично болните извършват много по-рядко престъпления, отколкото психично здравите. Описаният механизъм на престъплението ме кара да мисля, че това убийство не е извършено от психично болен човек. Аз не познавам майката, не познавам и конкретните факти около убийството, но така поднесеният механизъм на убийството не е механизъм, по който психично болните извършват убийство. Мисля, че ако тази майка боледува от циклофрения, дори в депресивната фаза на болестта, тя не може да е извършител на престъплението. Вероятно е, ако тази майка бъде разпитвана, тя да признае невъзможни неща. Ако я попитаме вие ли убихте Исус Христос, възможно е тя да каже, че го е убила. Това, което е казала майката, за мен е под много голям въпрос

Мариана Белнейска
23 г., студентка

Един човешки живот беше отнет. Порой от думи и гледни точки се изля в публичното пространство над страната ни. Гневът на хората, натрупван бавно и от много дни, се отприщи в масов протест, огласен с викове "Оставка!" Журналистите потвърдиха учебникарското правило, че лошата новина е най-благодатна за работата им. Политиците видяха в трагедията онова, което им позволяват партийните доктрини, и поставиха хорския ужас под знамената на предизборния рейтинг. Теоретиците откриха в спонтанната подкрепа на таксиметровите шофьори белезите на истинското гражданско общество. Най-често задаваният въпрос беше "Кой е виновен?" Но защо трябва да търсим нечия отговорност едва тогава, когато вече е твърде късно да се спре смъртта? Отговорността се носи всеки ден и от всеки от нас. Ако най-сетне осъзнаем това, може би ще имаме шанс да осигурим за нас и за децата ни един по-добър свят, свят без страх и болка. Защото, вярно е, че утре всеки може да бъде жертва. Но да не забравяме, че човекът, отнел живот на дете, е един от нас, той е част от обществото ни.

“Скапана държава”. За последен път публично го произнесе приятелят на застреляната от полицай 16-годишна Елеонора. В петък София колабира: предумишлено брутално убийство на тригодишно момченце обезсили обвинението “скапана държава”. България повече не прилича на държава. Там, където едно дете може да бъде отскубнато посред бял ден от ръцете на майка му, отвлечено с автомобил, удушено и захвърлено, значи там няма сигурност и гаранция за живота на никого.
Там, където

Половин площад плаче

пред потъмнелия поглед на министър-председателя, а стоящите до него шефове на националната полиция безмълвно наблюдават как част от множеството се бие, там има само безсилие и много вина. И цинизъм. Главният секретар на МВР каза: “Мотивите за това престъпление са съвсем ясни и когато ги разберете, когато разберете кой е извършителят на престъплението, тогава ще ви бъде срам за това, че сте били тук и сте се държали така. Ще видите, че или не сте съвсем в час с информацията, или че някой се е опитал да ви подведе.”
Думите и на Славчо Босилков и на Иван Костов показаха, че между езика на политиците и на обикновените хора няма почти нищо общо. На площада пред Народното събрание управляващите и таксиметровите шофьори си говореха с монолози. “Много ни дойде, и инвалидите ще станат от инвалидните колички да излязат от тази държава, кой ще ни пази, кой ще се погрижи за този народ, за нас, мафия, оставка, убийци”, викаше площадът. Онези с костюмите отговаряха: “Доколкото разбирам, тук има и политически митинг, и хора, потресени от случилото се...” Политическото високомерие още няколко пъти избиваше в забележки към поведението на събралите се таксиметрови шофьори и подкрепящите ги граждани. Те на свой ред заглушаваха партийната неадекватност с рев: “У-у-у-у-у!” Виковете стигнаха пика си, когато микрофонът взе един от топполицаите, за да помоли присъстващите да съдействат на полицията. Съвсем обяснима реакция на граждани, които очакват от платената и с техните данъци полиция да пази реда или поне живота.

Управленският цинизъм

изби в ненормални искания за оставка на целия кабинет, призив към президента да разпусне парламента, тълкувания на конституционни текстове в посока служебно правителство и насрочване на извънредни избори. Христо Бисеров каза, че има криза на властта, а оставките са изходът. ДПС също беше обладано от политическа некрофилия и настоя цялото правителство да си ходи.
Премиерът си тръгна от стълбите пред парламента, след като така и не успя да преведе добрите си намерения на езика на обикновените хора.
Миналия август изверг уби зверски двама ватмани. Заловеният убиец се оказа техен колега със смразяващ кръвта психопортрет. Тогава, преди да стане ясно, че изстрелите са предизвикани от ревност, всички се втрещихме от друго - абсолютната паника, в която изпадаме, и ужасяващата пропаст, която зее между политиците и техните проблеми и хората и тяхното всекидневие. Едните - ангажирани със себе си, с интриги, власт, корона, другите - парализирани от бедност, страх, несигурност, стрес, унижения, безработица и безперспективност. Защо всички ние се оказваме заложници на ситуацията, осеяна с толкова неизвестни: защо се случва така, как ще накажем изродите, кой ще ни защити, кой ще ни обясни?

Другите имат Тетово

имат малолетните въоръжени ученици, имат луда крава, имат човекоядеца Чикатило... ние имаме болестотворна среда. Това, което наричаме мирен преход, продължава да взима жертви, макар и в различна статистика: на ракови заболявания, инсулти и инфаркти, на изчезнали деца, социално слаби и безработни, на имигранти, наркомани и невротици. На читатели на “Шок” и фенове на чалгата. На поколения на апатията и лошото образование. На провинциални политици с бели чорапи и пребледнели от ужас и авитаминоза политизирани до ненормалност българи. Обществото е в хронична истерия и безпомощност. И отново непосилната новина за убийството на тригодишния Петър Терзийски вцепени всички. Когато това се случи, приятели и познати, всички започнаха да звънят по телефоните, за да се уверят, че децата им са вкъщи...
Преди време актьорът Самуел Финци каза, че има само един въпрос към управляващите: по какъв път пътуват от домовете към работните си места, какво точно виждат през прозорците и как го възприемат, преживяват ли го някак.