Няма как ...

Какво кара човека да постъпи като приятел ? Да помогне в нужда ? Съчувствие ? Защо се поставяш на мястото на другия тогава ?

Човек за човека е вълк.. това са глупости. Вълците имат сплотена глутница... знаят точно кой как ще постъпи и са сигурни заедно ... не се мамят, приятели са. Как го постигат ? Виждат резултата и опита ги учи, че трябва да си помагат ? Навярно ...
Тогава нека разгледаме техния елементарен свят ... лов. И хиляди опити с успехи и грешки ... Те са умни животни. Разбират опита на живота. Разбират че сплотени, успяват ... и мисълта им тече правилно. Уверено.
Знаете ли че това ги слага на върха на еволюцията на своя вид ? Добре де, аз ги слагам там. Защото съм нагъл.


Да видим сега себе си... Сложен живот, пълен със солови изпълнения, фалш, измами, нестабилни партньори ... и човек разбира че не може да разчита никому ... че един сигурен начин за успех е сам да стане хищник за себеподобните си... защото сред тях има много още неориентирани... лесна плячка - девици и момчета , жалки овчици с начално житейско образование, закърмени с любов и други морални ценности в семейство под закрила на Мама и Тати, попадат в среда, непригодна за тяхната нагласа... и умират. Пречупват се. Среща с товарния влак на истината... ето новата реалност. Второто раждане. И те вече не са онези, дето бяха ... пречупени в новите условия ...
Искате приятел ? В кашата на живота трудно оцеляват хора, годни за приятели. Сложен е живота. Пълен с опитности, сложни ситуации, от които рядко някой може да извлече поука ... особено пък правилна...
На вълците им беше лесно. Но ние ... живота ни е твърде сложен, а не сме много по-умни от вълците ... може би защото не ни обучават правилно в детството ... а после не ни подготвят правилно за живота ...

Да кажем, че разбираме добре сложния си живот ... разбираме го в цялост и дълбочина ... и осъзнаваме тогава значи силата на приятелското рамо ... неговото могъщество, така, както вълка разбира силата на приятелската муцуна ... Трудно е, много е трудно човек да знае, че става за приятел. И това да е истина. А колко е трудно друг да го узнае.... но може би има начин, лесен и не свързан с изпитанието на живота ? Кажете ?
Нямам приятели и няма да имам, докато не ги позная. Но кога ли ще престана да бъда сам ? Воин, достоен за битка,
един за десетима,
двама за стотина,
и познай
какъв край ...
Атос, Портос и Арамис, Защо живота свършва там, защо започнал е изобщо, и колко мускетари се събират на върха на една шпага ?

Кой познава сговорна дружина, да премести Стара планина?


Вълците имат проблем. Постигат целта си. Затова оцеляват, и не се развиват в друга посока.
И ние така. Когато сме наред, не се развиваме... застой, е името на щастието и аз сериозно се замислям, колко трудна е дилемата - разума жадува път, душата - щастие, и ето вече си мечтая за щастлив път...
Химера значи, като сухата вода... Добре, тогава път с почивки - кратки като отпуска, (за младите - ваканция ;) ) и както само с торта няма да е хубаво, приемам този вариант, а вие ?

И затова ли великите са нещастни ? Защото са били на път, и са стигнали далеч пред нас, а ние кибичим по спирките и се радваме на цветята ... и се възхищаваме на нещастните... особено след време, почивайки си покрай утъпкания техен път... метеори в живота на човечеството ... поклон пред тяхното нещастие, дало почва за толкова много щастие ... какво ще каже ЕОА за това ? А Анимата ? А Вие ?

бърза психология - хващам няколко интересни израза и после :

"Среща с товарния влак на истината..." - влакът с истини с аксиоми ли е пълен, с оксиморони или с други сложни думи прикриващи срещата с момента когато започваш сам да отговаряш за себе си - не е задължително да не е плавно и само пречупени хора да станат воини...

"Но кога ли ще престана да бъда сам ?" - винаги всеки сам си е приятел, понякога са много повече...

"нестабилни партньори" - приятелството е не съчувствие (мечешки услуги или по китайски - да спасиш удавника, но да ти се удави после на врата), е желанието да се постигне стабилност - винаги там, а не само докато е лесно... да си вълк, един от глутницата тръгнала към усъвършенстване на обяда...

Силните личности имат малко приятели.
За сметка на това качествени.
Всичко тръгва от там, кой какво влага в понятието приятел.
- другар на по чашка,
- душеприказчик,'
- бърза помощ на постоянно разположение
или просто човек, с който се разбирате и без да говорите, човек с който се допълвате и винаги има по нещо ново между вас?

Желанието за помощ идва отвътре. Като потребност, не като показност.
Понякога потребноста да даваш е многократно по-висока от тази да получаваш. Защото просто ти носи едно освобождение и удовлетвореност от стореното.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Привет!
1 + 4 ..... = synergy

1+4= синергия е когато:

четирима играят белот, а един кибик дава акъл отстрани...

познай каква е синергията

Взе да писва, да знаеш. Връщам се от Окултизъм.

Да четеш призивите за демократичност, подкрепяни от дир администрация вее на "Навън са блеснали житата".

В началото ми бе забавно какво комсомолско съдружие ги тресе в обяснението : Спрете да дискутирате всичко друго и правете Отчетно-изборни клубни събрания за модератор/втори модератор--пети..;

Отваряте процедура
Правят се предложения
Обявяват се на обсъждане, гласува се..

...междувременно ние четем, забавляваме се и цъкаме на телефонните ви сметки..., докато вие будали смелете "иновационната идея" за клубна дисциплина.

Ясно е, че не са браузвали из чуждоезикови сайтове да видят КАК се обслужва клиент. Точката на дебати се измести така вселенски далеч от обмяна на мнения в "разделяй и владей"

Най-новаторското напоследък са нароилите се кучешки сайтове. Очаквайте : платено уеб пространство да отмени предлаганото свободно такова.


Поздрави очния си лекар от мен.Истината не е в софтуера

To err is human, to forgive is not Psychology Club policy. Call next door

Как е синергията (тя струи от целия окултизъм, ха)!

"Спрете да дискутирате всичко друго"/ защото може би вече е обсъдено, или защото само така ще се ориентират от дира, без да и(им) пречат разни други мнения променящи психологията на нещата.

и аз съм бил в чужди сайтове, например в сайт в който нямаше нито един регистриран, чисто технически, а мненията на 1ва стр. бяха само от последните 15мин. Въпреки че преобладаваха професионалните теми, пак се разнообразяваше от положения кой кой беше, ползване не чужди самоличности за налагане на своето мнение (по 10пъти на дневно) и вечен кипеж от всякакви страсти, които въпреки че клуба беше hardware/software се минаваше и през обсъждане на философии, времето на вън, секса и психологията/образованието на пишещите... После се въведе много тежка програма, по усложнена и от тази тук, със задължителна регистрация(за даване на отговор, не за достъп)... много напуснаха директно, а клуба загуби "кипежа" си, и стана типичен и скучен, като за темата...

Но защо, Защо ???

Ще ми кажеш ли какво е мястото на ума в умението да си приятел на когото може да се разчита ? Не за чашка или думане, за всичко.

ще се захвана за първия ти въпрос. просто не усещам вълците в момента, нито глутница, нито самотоа ...... но може би това познато състояние в което изпадам в малките часове пред компютъра ще ми напомни скоро за самотата и ще ме наведе на разни размисли за мсисъла на живота, но .... по темата моля.

може да прозвучи много прозаично, но си мисля, че постъпваме като приятели, защото ни е страх, че в един момент може да имаме нужда от приятел и с дадена постъпка сякаш се застраховаме и таим тайната надежда да ни се върне и на нас. може би постъпваме като приятели, защотто така ласкаем себе си - колко сме добри, велики и как околните се нуждаят от нас. а може би постъпваме като приятели поради силната ни емоционална връзка с даден човек.
пътя и приятелите .... да, когато човек е сам на върха е трудно да има приятели, околните или няма да го разбират или ще му завиждат.
глутницата .... нямам ме там ....
поздрави!

Радвам се да те видя, мяркай се по-често ;))

Значи, приятелството пак е търговия - в натура - аз на тебе, ти на мене ... нема бягане от това. И после как да не вярваш на поговорката "каквото и да ти разправят, знай че става дума за пари "
Все пак, има и друго ... но не е за всеки. Ценността на разума . Който знае, не търгува. Защитава го. Стреми се да му помогне да порастне. Това е в усета за разликата между разума и липсата му. И все пак, може да се гледа на това като търговия. Има неписано правило да се помага, но то пак минава за "ти на мене, аз на тебе" ...

ако е търговия, няма да е приятелство, а партньорство.
как се търгува с чуства и емоции, да, може да постъпваме като приятели, защото ...... но въпреки усилието и желанието си не бихме могли да бъдем приятели с всички, а само добри познати или просто лицемери ... има и нещо повече между приятелите, може би те затова са толкова ценни.
спомням си, че в училище към 8-9 клас си говорехме за едни момичета, че те се използвали взаимно, а не били приятелики. може и да сме били прави, но сигурно сме грешали, защото сме виждали само външната страна. дори и да са се "използвали", то правели са го доброволно и с удоволствие ... а какво е приятелството, какво е любовта .... или го има или го няма ... за да си приятел с някого не е нужно да се виждате всеки ден и обратно... но аз май изместих темата ...
ти как си, излезели от онова мрачно настроение, че известно време не съм чела писания тук?

Кой, аз ? :)))
Ако се прекръстя на Даркър, сигурно ще ям бой , но поне ми отива :)))

къде се изгуби?

Какво ти е усещането.? Подходяща ли е атмосферата за акумулиране на енергия или не!

Нещо започнах да си изгубвам усета за това, откакто съм в този клуб.

мен ме няма тук. Вея се по света ...