..............

Загледа се и погледът й мина през написаното.. фокусира някъде отзад.. Буквите това и чакаха сякаш се подпряха една на друга и чакаха фокуса, единственото, което ги караше да се държат като Здрава мисъл и да предават смисъл на звуците, които представляваха поставени една след друга….
Тя не бързаше да ги подреди.. хвърляше ги на екрана и размазани пред очите й се редяха все така криви редици от букви…
Чуваше и звуците им. Някой по-отворени, други шептящи… други ..сякаш плачещи..
Миисълта и сякаш летеше шеметно и хвърляше всичко на екрана.. Надраска дори и дишането си..
Намери буквите и за сълзите си…
Спря на думата "Любов".
Сепна се, за миг се огледа. Буквите стреснати се строиха в думи, думите в мисъл. Затърси по редовете… нямаше го… дори и името му го нямаше..

Нямало го значи? Всъщност сигурно никога не го е имало, обектът на любовта не съществува във вида, в който е в съзнанието на обичащия, той е нещо съвсем друго. Подла природа, любовта си е хронична психическа болест, която отслабва инстинкта за смосъхранение и рационалното мислене. Тъй е то, докато имате хормони - тъй ще бъде.

Soli,

zapochvash da me pritesniavash.

Obadi mi se!

Amor non est medicabilis herbis!
Овидий

Magister bibendi

ле лееее мноого си добра ....
ако е твое де ... страшно е , спирам с похвалите че ми е беден речника .....
ама е яко ........
разби ме.... наздраве;-)

Abre slance da se zatri maamu bassi :(
sha reva