Търся те.

Навсякъде,
където се опитвам да бъда.
В ритъма,
който напира към сърцето ми,
но не стига,
все не стига до него.
В овалните форми на сигурността
и в острите колене на тръпката.
Без послевкусие.
В деня, който се събужда,
впримчен в захапката
на поредната сластна нощ.
В буквите,
които някоя пияна самотница е редила,
за да се приспи.
Търся те в стотиците чифтове очи,
вперени в мен с желание.
Пак не е твоето.
Ти си безчувствена.
Ти си буца сух лед.
Търся те,
търся те в нежните думи,
които ме размекват,
но не могат,
пак не могат да ме разтопят.
В злобата,
особено в злобата,
да, търся те в злобата,
която ще ми покаже истината за теб.
Защото трябва да знам коя си.
Различна,
объркващо друга,
всеки път.
Поиска от мен да избирам.
Поиска от мен да поискам.
Нереалното.
Несетивното.
Несигурното.
Аз?
Аз, който винаги съм имал избор
между безброй налични неща?
Аз, който винаги съм наричал щастие
сетивността на мига?
Винаги.
Откакто пораснах.
Откакто разбрах,
че няма мечти.
Винаги оттогава.
Да, прогледнах.
Това е.
Ти си притворна.
Всички го казват.
Ти си зла.
Ти си вещица.
Всички се страхуват от очите ти.
До каквото се докоснеш,
боледува
или умира.
Ти си чудовище,
което може да пълзи,
ако си постави за цел нечия смърт.
Ти си всичко лошо,
което търся,
за да премахна.
Ето го и изборът.
Ето го и желанието.
Мразя те.
Искам те.
За да те убия.

Бъди за миг добра, направи го сама.

Страхотно е!

Принце мой, кой те омагьоса? Целуни ме, искам да се превърна в жаба.

не знам какво мога да напиша... няма смисъл... ти си казал всичко, което може да бъде казано....
дерзай....

.....

V momenta sam vliubena i tvoeto stihotvorenie mi podeistva kato glatka 4ist vazduh...Blagodarq ti,4e si go napisal!Krasivo,dokosva6to sarceto,istinsko....



Nie-tova e pove4e ot az i ti.Tova sme az i ti zaedno...

И аз теб.....Страхотно.....стихотворение не е точната дума,но е адски добро...