Когато

Когато нещо ти се е изплъзнало... или не си го задържал... или си избрал да не го задържиш, а сега ти се иска да си избрал друго... Когато за момент е било истинско, а после не е издържало на истината... И другият човек също не е знаел, че истината е тежка дори за раменете на Сизиф. И даже преди да се случи, не си се и сещал за закона на Мърфи. Но Мърфи бди над нас с чаша кафе. Никога не спи. Никога нищо не изпуска. Защо?

че ще полягвам.

Мърфи само е забелязал какво става... сега сме ние на ред да гледаме... в нощта

нали има светлина в дъното на тунела

I'm down here for your soul....

, това е фара на идващия влак

Гледането в нощта е някак си безнадеждно... А пък и през деня не ми се гледа. Нали съм нощна птица... Нощта е времето, когато осъзнаваме стойността на дните, през които сме минали. Какво сме прескочили, и в какъв капан сме попаднали. Искам да не мисля за нищо. Искам да не трябва. Искам да не мога.
Нощ...

Гледането навътре в себе си... по всяко време, е гледане към нощта...

Гледането към вечната истина е като да гледаш на лампа със приспан разум....

Предпочитам да гледам на сутринта, това което е ново и никога същото... днес започва от вчера, но утре е някой друг век...

Вътре в мен се съмна. Когато гледам навътре в себе си, гледам към светлината. Но това, което изгря в мен, не е слънцето Слънце. Друго слънце е.
Бъдещето започва от днес. И така е всеки ден. Всеки ден можем да променим каквото следва, също и да се отърсим от каквото ни преследва.
Приятна нощ...