Антармауна

Спря ли? Не, каза че не е....Времето - фалшивия заличител, коректор, замазващ първообраза на основата, променящ повърхността за елементарните ни възприятия, способно за хаоса ни-ум да заключи и най висшото чувство - обичането. Чувствителност- нужна ни е, прекалено сме тамастично задръстени. Казана дума - хвърлен камък, назряла мисъл- проектирана реалност. Всичко е там , всяка секунда , всеки миг, нищо не може да изтрива времето, което е само физична проекция на нашия ум. Минало , бъдеще, всико се слива с персонифицираното настояще. Машина на времето - защо ни е? Тя си е у нас. Само че, ни трябват указанията за работа, а после със самосъздадените умения да можем да изведем спомена от подсъзнателния лабиринт до последната капка роса в слънчево утро , зърната за части от секундата, търкулнала се от ехото на звънък смях , без дори да сме го осъзнали. Навън е страшна жега , мдааа , а защо? Щото така реагираме. Нима не помниш режещия нощен вятър, облизващ с ледения си език и най-скътаните ъгли на панекните безмълвия някъде из Люлин-жмъ?Пак ли е жега? Не усещаш ли застиналите в крещяща болка вибрации на всяка една клетка имаща кофтия шанс да бъде част от твоето премръзнало ухо? Спомни си когато в прилив на чистоплътски подбуди направи студен душ на случайния минувач под балкона ти. Какво изпита тогава? Какво изпитваш сега? И двете са живи СЕГА!! Само че злорадото задоволство прелива в безпомощно съжаление....Така ще е и занапред...Всичко е пред очите ни , но нали далечното ни се струва винаги по красиво.....

.... далечното, което е винаги Утре...
а Утре всъщност никога не идва....винаги остава утре.
Разполагаме само със СЕГА.

------- Спри да търсиш щастието, а изживявай всичко. Тогава то идва само.------